Р Е Ш Е Н И Е
№423 / 19.2.2020г.
гр. Перник, 19.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5511 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на К.К.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. К.П., срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 8225.60 лева,
представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 21.11.2007
г., сумата от 3207.68 лева, представляваща редовна лихва за периода от
25.12.2009 г. до 18.11.2012 г., сумата от 2876.22 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 17.07.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до окончателното
изплащане, както и разноски, а именно сумата от 286.19 лева държавна такса и 536
лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземанията по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано гр.д. № ***г. по описа на
Пернишкия РС като в хода на същото е издаден изпълнителен лист. Посочва се, че
въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № ***г. при ЧСИ С.Б.за
посочените по-горе суми. Уточнява се, че последните са прехвърлени на ответника
чрез договор за цесия от 06.11.2015 г. Излагат се подробни доводи, че
процесните суми са погасени по давност, доколкото в периода от 21.11.2013 г.,
когато е извършено последното действие по събиране на сумите – а именно
изпратено е запорно съобщение, до 21.11.2018 г. от взискателя не са предприемани
никакви действия по принудително изпълнение. Обръща се внимание, че самото
изпълнително дело е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
21.11.2015 г. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват. Излагат
се подробни доводи, че процесните вземания не са погасени по давност, доколкото
досежно същите са били предприемани регулярно изпълнителни действия. Обръща се
внимание и че спрямо процесните вземания е приложима петгодишна погасителна
давност. Обръща се внимание на приложението на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Постановление
на пленума на ВС № 3/1980 г. и трайната съдебна практика в тази връзка. С тези
аргументи се твърди, че погасителната давност относно вземанията не е изтекла.
Не се оспорват обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № ***г. по описа на Пернишкия РС, както и че въз основа на същия е
образувано изпълнително производство. Не се оспорва и обстоятелството, че
процесните вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор „Райфайзен банк
България“ АД на ответното дружество с договор за цесия от 06.11.2015 г. Посочва
се обаче, че ответникът на своя ред е прехвърлил процесните вземания на „СГ
груп“ ООД с договор за цесия от 07.03.2019 г. В тази връзка се прави искане за
конституиране на дружеството „СГ груп“ ООД като трето лице помагач на страната
ответника. Претендират се разноски.
С определение от 27.12.2019 г.
дружеството „СГ груп“ ЕАД, с ЕИК:
********* е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ответника „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 20064402.
В съдебно
заседание, проведено на 03.02.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание. Изразява писмено
становище за отхвърляне на исковете.
Процесуалният
представител на третото лице помагач в съдебно заседание изразява становище за
отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложеното изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б., от праводателя на ответното
дружество „Райфайзен банк /България/“ ЕАД е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
4186/22.07.2013 г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Доколкото е
допуснато незабавно изпълнение на вземанията по делото е издаден изпълнителен
лист от 22.07.2013 г. Въз основа на последния по молба на праводателя на
ответното дружество от 12.11.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Б.,
като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – като
липсват данни същата да е връчена на длъжника.
Установява се също, че на 21.12.2013 г. въз основа на
запорно съобщение от ЧСИ е наложен запор
върху банкова сметка ***.
На последно място липсва спор, а и от материалите по
изпълнителното дело – молба с вх. № 207/07.01.2016 г. е видно, че
първоначалният взискател „Райфайзен банк /България/“ ЕАД е прехвърлил
процесните вземания чрез договор за цесия на ответника по делото. В тази връзка
последният е депозирал посочената молба за конституирането му като взискател и
е възложил на ЧСИ действията по чл. 18 от ЗЧСИ. С постановление от 18.05.2016
г. ЧСИ Бадев е конституирал ответника като взискател в изпълнителното
производство.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 22.07.2013
г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване
на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на
производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По
отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от
настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени
на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези
съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение
на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги
се прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този
смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК, Решение
№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК,
Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о.,
ГК и много други).
По отношение на вземанията за лихви следва да се отбележи, че действително
същите са определени като периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
погасявани с три годишна давност. Настоящият състав обаче поддържа становището,
че след като и за вземането за лихви е издадена заповед за изпълнение, то
последното също следва да се погасява с общата петгодишна давност, така както
ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено съдебно решение.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение
съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на
обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които
е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по
чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме,
че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на
влязло в сила решение относно вземането, доколкото атакуването на същата е
ограничено аналогично спрямо атакуването на влезли в сила решения ( така
възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна практика – напр.
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 22.07.2013 г. по молба на праводателя
на ответното дружество на 12.11.2013 г. при ЧСИ С.Б.е образувано изп.д. № ***г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 22.07.2013 г. и датата на образуване на изп.д. № ***г. – 12.11.2013
г. е изминал период от едва няколко месеца. Действително по делото липсват
данни кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника, но предвид
обстоятелството, че настоящата искова молба е подадена на 26.09.2019 г., то
най-късно към тази дата следва да се приеме, че заповедта е връчена. Доколкото,
както се отбеляза и по-горе, в исковата молба са наведени единствено доводи за
погасяване на вземанията по давност след образуване на изпълнителното дело, то
съдът счита, че срещу заповедта не са постъпили възражения и същата е влязла в
сила.
На следващо място по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху банкова
сметка *** – от 21.12.2013 г. Други действия по изпълнителното дело не са
извършвани. Липсват данни да е образувано и последващо изпълнително дело. По
тези съображения изпълнителното производство следва да се приеме за прекратено
по закон /еx lege/ на
12.11.2015 г., доколкото с изключение на молбата за образуване, от взискателя
не са отправени други искания за извършване на изпълнители действия в
продължение на период от две години. Следва да се отбележи че за настъпване на
това прекратяване е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
нарочен акт в този смисъл. По тези съображения и молбата с вх. № 207/07.01.2016
г. от ответното дружество няма правно значение, доколкото същата е депозирана
по вече прекратеното изпълнително дело. Само за пълнота следва да се отбележи,
че посоченият извод няма да се промени дори да се приеме настъпване на перемция
на изпълнителното дело на 21.12.2015 г. /две години след налагане на запора/.
При
преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са
погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 12.11.2013 г. – с
образуването на изп.д. № ***г. Отново съгласно
цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е
спряла и да тече през
време на изпълнителното производство по изп.д. № ***г. относно принудителното осъществяване на вземанията
по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство (включваща и невъзможността да се зачитат
действията по молбата от 07.01.2016 г.
поради настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство), съдът
приема, че новата погасителна давност в
случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази връзка само за пълнота следва да се отбележи и
че от 26.06.2015 г. до перемцията на изпълнителното дело по същото не са
извършвани никакви действия.
Доколкото в
периода от 26.06.2015 г. /когато е преустановено спирането на давността/ до
03.02.2020 г. /приключване на устните състезания по настоящото дело/ не е
изтекъл законоустановеният пет годишен период по чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, то вземанията на ответното дружество към ищеца не са погасени по давност.
По отношение на изложените от жалбоподателя аргументи, свързани с новите
разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира същите за принципно
правилни, но неприложими спрямо производството по изп.д. № ***г. Това е така, доколкото до постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват,
представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980
г. За пълнота следва да се отбележи, че сходно
разбиране, макар и по друг правен въпрос, е застъпено и в практиката на
Европейския съд по правата на човека – решение от 10.01.2019 г. по дело №
48149/09 – Valkova v. Bulgaria.
С оглед
гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ответника.
Последният
претендира разноски в размер на 700 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ обаче и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер
от 100 лева, които следва да бъдат присъдени изцяло.
Искането за
разноски на ищеца е неоснователно.
На третото
лице помагач разноски не се дължат на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.К.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** против
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Хенрих Ибсен 15, за признаване за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата от 8225.60 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков
кредит от 21.11.2007 г., сумата от 3207.68 лева, представляваща редовна лихва за
периода от 25.12.2009 г. до 18.11.2012 г., сумата от 2876.22 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 17.07.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до
окончателното изплащане, както и разноски, а именно сумата от 286.19 лева
държавна такса и 536 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА К.К.П., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е
постановено с участието на „СГ груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* като трето лице –
помагач на страната на ответника „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА