№ 274
гр. ****, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20243230200376 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат С. К.
С. от Адвокатска колегия - ****, адрес: ***** срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № *****, издаден от ОДМВР ****,
с който на И. И. И., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *****, за нарушение по
чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен,
издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С
депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
1
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
****кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № *****, издаден
от ОДМВР ****.
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за
поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и
регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило
е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до
обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що
се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От
това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на
изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен
съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се
налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се
установи тяхната логическа връзка, съобразно правилата на етимологията и
синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото
тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по
пътищата е въведена възможност за установяване на административни
нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по
олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически
средства или системи, като се елиминира субективният елемент при
установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1
от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
2
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият
възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е,
че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”
пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че
когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством
автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен
фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в
отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото
правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от
определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът
се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението
от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя,
без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също
налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е израз,
относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване
на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда
намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се
съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени. По делото е
приет като доказателство протокол № ***** г. от проверката на Мобилна
система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение ТFR1-М, №
537/09, в който е посочено, че системата е монтирана на лек автомобил с рег.
№ **** (л. 23). Този автомобил следва да бъде позициониран и системата –
включена. В този смисъл присъствието на полицейски служител не означава,
че по някакъв начин последният влияе на констатирането и заснемането от
автоматизираното техническо средство на нарушението. Същевременно
конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги
може да бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез
3
утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за
съответната територия.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е
посочено мястото на извършване на нарушението – в град ****, околовръстен
път ІІ **** на км 14+5, като системата е насочена в посока бул. ****. В самия
снимков материал, приложен по делото са изписани и точните географски
координати на местоположението на патрулния автомобил. В настоящия
случай, соченото място на извършване на нарушението попада в
териториалната структура на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи (ОДМВР) ****, от която е издаден електронния фиш. В
закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното
районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този
смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната
юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно
последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези
реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите
на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото
обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е
съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че
жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8
от ЗДвП е сезирал ****кият районен съд с жалба срещу издадения електронен
фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че
като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал
4
съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната
уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка от
процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 07.02.2024 г., в 10:24 часа,
в град ****, околовръстен път ІІ **** на км 14+5, с МПС - „*****”, с
регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М 537. При
разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта
84 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 34 км/ч – нарушение по чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на И. И. И., на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 400.00 лева.
В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на И. И. И., по следните
съображения:
Видно от материалите по делото, първоначално за същото нарушение е
бил издаден Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОДМВР **** (л.
52), с който на М.Г.Г., в качеството на собственик на лекия автомобил „*****“
с рег. № *****, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лв.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена една законова
5
презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на автомобила, с
който е извършено нарушението или лицето, посочено от него в декларацията
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно приложената по делото справка от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - **** (л. 49), към датата на извършване на
нарушението собственик на лекия автомобил „*****“ с рег. № ***** е бил
М.Г.Г.. В изпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП М.Г. е
представил в ОДМВР - **** писмена декларация с данни за лицето, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство - И. И. И., както и
копие на свидетелството й за управление на моторно превозно средство (л.л.
51 и 53). Т.е., в законоустановения 14-дневен срок от получаване на ЕФ, М.Г.Г.
е представил в ОДМВР - **** писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, поради което първоначално издаденият
електронен фиш е бил анулиран, а на лицето посочено в декларацията - И. И.
И. е бил издаден процесният електронен фиш.
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като физическо
лице, извършило нарушението, респективно - ползвател на моторното
превозно средство.
В действителност, в съответната графа на ЕФ, който е бланков и е
издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, фигурира
текста „Собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател“. Тази
непрецизност обаче не е съществена, тъй като не е довела до неяснота за
жалбоподателя да разбере за какво нарушение и в какво качество е наказан, а
именно - като ползвател, респективно - лице, управлявало автомобила.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № ТFR1 - М 537, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на
ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011
6
г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от
2017 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65
(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към датата на нарушението - 07.02.2024 г., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Въведените изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на
7
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият въззивен
състав приема, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, при условие че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г.
От друга страна следва да се отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр. „последно”
от Наредбата изрично е посочено, че за нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение електронни фишове не се издават. По аргумент
на противното следва да се приеме, че ако са спазени всички останали
предпоставки, указани в Наредбата, нарушение, фиксирано с мобилно АТСС
може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да се докаже, че
превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в движение
към момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно настоящия
случай. Както вече бе посочено, ЕФ съдържа всички реквизити, установени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата по преписката се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено от Българския
институт по метрология, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване.
Видно от приложения по делото протокол № ***** г. от проверката на
мобилна система за видеоконтрол „ТFR1 – М”, издаден от Главна дирекция
„Национална полиция” при Министерство на вътрешните работи, сектор
„Полицейска техника” към отдел „Управление на собствеността”, мобилната
8
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1
- М” с идент. № 537/09, № от ДР 4835, № МПС **** е преминала последваща
проверка след ремонт на 28.06.2023 г., като периодичността на проверката е 12
месеца (л. 23).
С други думи – средството за измерване на скоростта - мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1 - М” с
идент. № 537/09, е било технически изправно и направените с него
измервания към дата 07.02.2024 г. са в съответствие със Закона за
измерванията.
Спорният въпрос по делото е какво е било ограничението на скоростта в
контролирания участък от пътя.
Както вече бе посочено, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е управлявал моторното
превозно средство със скорост от 84 км/ч, като превишената стойност на
скоростта е 34 км/ч, като нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение, като навежда
доводи, че към момента на нарушението в контролирания участък е липсвал
пътен знак „В26“ - 50 км/ч, в която насока ангажира писмени доказателства –
разрешение за ползване № СТ-05-482/15.04.2019 г., справка за организация на
движението по Републикански път ІІ-29 „Варна - Аксаково - о.п. **** -
Генерал Тошево - граница Румъния“ от км. 44+950 до км. 47+065 (от пътно
кръстовище с републикански път ІІ-71 за Албена до пътно кръстовище с
републикански път ІІ-27 за Балчик), проект за организация на движението на
републикански път ІІ-29 „Варна-****“ от км. 44+950 до км. 47+065, протокол
за поставени пътни знаци, протокол за демонтирани пътни знаци и 4 (четири)
броя снимки на контролирания участък, удостоверяващи липсата на пътен
знак „В26“ - 50 км/ч.
Съгласно представените от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно
пътно управление - **** доказателства, участъкът от пътя попада в
урбанизираната територия на град ****, като максималната стойност на
скоростта е била сигнализирана с пътни знаци за ограничение на скоростта
„В26“ - 50 км/ч и „В26“ - 70 км/ч.
Видно от приложения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система с рег. № **** г. с дата на
9
използване 07.02.2024 г. (Приложение към чл. 10, ал. 1), контролът, когато е
заснето процесното нарушение е бил осъществен за времето от 10:00 - 12:00
часа на дата 07.02.2024 г., при стационарен режим на измерване (л. 19). Видно
от същия протокол, максималната стойност на скоростта в мястото за контрол
е била сигнализирана с пътен знак за ограничение на скоростта „В26“ - 50
км/ч, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Т. Г.
Г., който в съдебно заседание заявява, че на 07.02.2024 г., преди да постави
началото на работния процес е направил снимка на пътен знак „В26“,
въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч в мястото за контрол. В
същото време, съгласно отразеното от свидетеля Г. в протокола, в мястото за
контрол е важило общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в
населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан
принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.
В случая, с оглед разкриване на обективната истина, както и с оглед
проверка показанията на свидетеля Г., с протоколно определение от 07.07.2024
г., съдът е определил да се изиска от Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - **** справка, от която да е видно с какво техническо
средство е изготвена снимката на пътен знак, описан в Протокол –
Приложение към чл. 10, ал. 1, с рег. № **** г., както и на коя дата и в колко
часа е извършено заснемането на пътния знак на мястото за контрол с
техническото средство на приложената снимка.
В изпълнение на определението и като доказателства, потвърждаващи
обвинителната теза, въззиваемата страна представя приложената към
протокола снимка на пътния знак, като в справката се сочи, че снимката на
пътния знак е направена на 03.02.2024 г., в 10:52 ч., със служебен фотоапарат
марка „Sony“, модел „****“.
С други думи – приложената към протокола снимка на пътния знак
„В26“ - 50 км/ч не е направена на 07.02.2024 г., така както твърди свидетелят
Г., а на 03.02.2024 г., което дискредитира показанията на свидетеля, досежно
датата на изготвяне на снимката.
10
От протокола не става ясно и каква е била и посоката на задействане на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M № 537/09, тъй като вписаната в протокола посока за задействане -
„Z“ не съответства на никоя от предвидените възможности – отдалечаващ -
О“, „приближаващ - П“ и в „двете посоки - Д“.
Ето защо съдът намира, че протоколът за използване на АТСС съдържа
недостатъци, които разколебават материалната му доказателствена сила като
официален свидетелстващ документ.
Неяснотата какво е било ограничението на скоростта в контролирания
участък се засилва и от обстоятелството, че в самия електронен фиш липсва
словесно изписване, че ограничението на скоростта от 50 км/ч е въведено с
пътен знак „В26“.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на И. И.
И. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства,
анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на
наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ, обуславящ отмяната му.
Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват
и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на
спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че електронният фиш следва да бъде
отменен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което и
на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № *****, издаден от ОДМВР ****, с който на И. И. И., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: *****, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд **** в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
12