Решение по дело №1200/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.1, пр.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

“ДИМПАЛ – Д.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], вх.“Б“, ет.6, ап.17, ЕИК ***, представлявано от адвокат Н. К.- пълномощник, обжалва Решение №546 от 17.04.2024г. по Н.А.Х дело №20245330201062 (1062) по описа на Районен съд- Пловдив за 2024г., ХХIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №749975-F740463 от 15.01.2024г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “ДИМПАЛ – Д.П.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. Твърди се наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски.

Ответникът по делото- директор на Дирекция “Обслужване“ в ТД- Пловдив на НАП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Д. А.- пълномощник, по делото постъпва Становище с Вх.№14906 от 18.09.2024г. за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 150,00 лева за всяка от двете инстанции. Ако жалбоподателят претендира присъждане на адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум, се възразява за прекомерност на същото.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна проверка на 15.08.2024г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено, че дружеството касатор, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е подало справка-декларация (СД) по смисъла на чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.07.2023г. – 31.07.2023г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 14.08.2023г., включително.

Според приетото по преписката (по делото) заверено копие на известие за доставяне, на 19.09.2023г. Д. Т. П. (управител и едноличен собственик на капитала на “ДИМПАЛ – Д.П.“ ЕООД) получава лично пощенска пратка, съдържаща “Покана Изх.№70-00-8725-195/31.08.2023г. за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение за неподаване в срок на СД по ЗДДС и отчетни регистри за м.07.2023г.“, адресирана до дружеството касатор.

До “ДИМПАЛ – Д.П.“ ЕООД, респективно до Д. Т. П.- представляващ, е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-9517-207 от 26.09.2023г. от орган по приходите Ф. И., за явяване лично в ТД- Пловдив на НАП (гр. Пловдив, ул. “Скопие“ №106, етаж II, стая 205, при инспектор Ф. И.), в 7-дневен срок от получаване на поканата, за подаване на СД по ЗДДС и отчетни регистри, съгласно чл.125 от ЗДДС, и за съставяне на актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за периода – месец ЮЛИ 2023г. Според наличното по преписката (по делото) заверено копие на известие за доставяне, посочената покана е получена на 04.10.2023г. от Д. П..

На 19.10.2023г. Ф. Д. И.- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя АУАН с №F740463, с който деянието на дружеството касатор, изразяващо се в неподаване на СД по смисъла на чл.125 от ЗДДС до 14.1(0)8.2023г. включително за данъчния период месец 07.2023г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, СД по смисъла на чл.125 по ЗДДС за месец 07.2023г. е подадена по електронен път на 13.10.2023г. в ТД- Пловдив на НАП и е приета с Вх.№16005631193 от 13.10.2023г.

Пак според процесния АУАН, “Справка-декларация по чл.125 от ЗДДС не е подадена в ТД на НАП гр. Пловдив към момента на съставяне на АУАН“.

От съдържанието на процесния АУАН не може да се направи извод дали е съставен в присъствието на представител на дружеството касатор.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДДС (приложима редакция към 14.08.2023г.), лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. (§1, т.44 от ДР на ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съответно, по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗДДС (приложима редакция към 14.08.2023г.), съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от изброените задължения на задължено за това лице, както и изпълнението на което и да е от изброените задължения след установения от закона срок.

В случая, обстоятелствата, че дружеството касатор е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е длъжно да подаде СД за периода месец 07.2023г. най-късно до 14.08.2023г., което обаче е направено на 13.10.2023г., са установени по делото.

Следователно, налице е от обективна страна вмененото на дружеството касатор административно нарушение, представляващо подаване на СД за месец 07.2014г. не в предвидените срокове. Правилно е посочено в процесното НП, че наложеното наказание на жалбоподателя е на основание чл.179, ал.1, пр.4 от ЗДДС, тъй като за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, поради което възражението, че считано от 01.01.2024г. в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС няма 4-то предложение и процесното НП е незаконосъобразно, настоящият състав на съда намира за неоснователно.

Вярно е, че нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2024г., е със следното съдържание: Лице, което, като е длъжно, не подаде СД по чл.125, ал.1 или декларацията по чл.125, ал.2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Съответно, неподаването на СД в предвидения срок е административно нарушение и не е налице по-благоприятна нормативна разпоредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а обстоятелството, че на жалбоподателя се налага имуществена санкция на основание чл.179, ал.1, предложение 4 от ЗДДС в редакцията на ДВ бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г. (до 31.12.2023г.), е изрично посочено в процесното НП.

Също така, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направеното посочване в АУАН с №F740463 от 19.10.2023г., че СД за месец 07.2023г. не е подадена до 14.18.2023г. вместо до 14.08.2023г.; както и направеното посочване в АУАН с №F740463 от 19.10.2023г., че “Справка-декларация по чл.125 от ЗДДС не е подадена в ТД на НАП гр. Пловдив към момента на съставяне на АУАН“, представляват нередовности на акта, отстраними по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Ето защо, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Разбира се, според легалните определения, дадени в нормите на §1, ал.1, т.т.4 и 5 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид; а “явно маловажен случай“ на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

В случая обаче, само обстоятелствата, че разглежданото нарушение е извършено за първи път и СД за данъчния период месец 07.2023г. е подадена на 13.10.2023г. или преди съставянето на процесния АУАН с №F740463 на 19.10.2023г., не са достатъчни, за да се приеме за установено, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което настоящият състав на съда намира, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, както правилно приема районния съд.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение само за настоящето производство, тъй като такова е присъдено в първоинстанционното производство, в минимален размер от 80,00 лв., определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №546 от 17.04.2024г. по Н.А.Х дело №20245330201062 (1062) по описа на Районен съд- Пловдив за 2024г., ХХIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №749975-F740463 от 15.01.2024г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “ДИМПАЛ – Д.П.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

ОСЪЖДА “ДИМПАЛ – Д.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], вх.“Б“, ет.6, ап.17, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.

Решението е окончателно.