Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на пети април през
две хиляди и деветдесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Нина
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 63 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Н.Ф.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД за осъждане на ответника М.В.П. да заплати на ищеца сумата от 18231,13
евро, представляваща невърната главница по договор за заем № 20/15 от
20.08.2015г. по договорени погасителни вноски за периода от 21.11.2016г. до
21.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозирането на исковата молба в съда – 11.01.2019г. до окончателното й
заплащане, както и сумата от 11068,76 евро, представляваща общ сбор на дължима
договорна лихва по погасителни вноски за периода от 21.09.2015г. до
21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. съгласно погасителен
план – Приложение 1 към договора за заем от 20.08.2015г.
С определение от 05.04.2019г. съдът е приел за съвместно разглеждане и
заявеното в отговора на исковата молба от ответника М.В.П.
възражение за прихващане на евентуално установеното вземане на ищеца Н.Ф. с
вземането на ответника срещу него в размер на 5745 лева,
представляващо разноски по влязло в сила решение по гр.д. №
732/2018 г. по описа на Окръжен съд – ***.
В исковата молба ищецът Н.Ф. твърди, че е предоставил на ответника М.П. по
силата на договор за заем № 20/15 от 20.08.2015г. сумата от 100 000 евро
по банковата сметка на последния в «Българо Американска Кредитна банка» АД. Твърди, че страните са
уговорили погасителен план, по който заемът е следвало да бъде върнат на равни
месечни вноски – 120 месеца от по 1036,38 евро включващи главница и договорна
лихва от 4,5% годишно с падеж на първата вноска – 21.09.2015г. Твърди, че
ответникът е предал на заемодателя сума в размер на 11 118,93 евро, като е
останал задължен за главницата по вноските за периода от 21.11.2016г.
до 21.11.2018г. в размер на 18231,13 евро и за договорната лихва в размер на
общо 11068,76 евро по погасителните вноски за периода от 21.09.2015г. до
21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. съгласно погасителен план – Приложение 1 към
договора за заем от 20.08.2015г. Моли съда да уважи предявените искове като
осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.В.П. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалния си представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищецът е
прекратил действието на договора за кредит № 20/15 от 20.08.2014г. с изявление
до ответника – нотариална покана от 01.02.2018г. Прави възражение за погасяване
по давност на вземанията на ищеца за договорна лихва падежирали преди повече от
3 години и за вземанията за главница – падежирали преди повече от 5 години. В
случай на основателност на предявените искове прави възражение за прихващане с
вземането на ответника М.П. от Н.Ф. за разноски, присъдени му с решението по
гр.д.№ 732/2018г. по описа на ВОС. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В
съдебно заседание ищецът Н.Ф., чрез процесуалния
си предствител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Уточнява, че договорът за заем между страните е
действиетел и валидно ги обвързва, което създава задължение за ответника да
заплати падежиралите вноски по него, формирани от дължима главница и договорна
лихва. Не оспорва, че ответникът има ликвидно и изискуемо вземане към ищеца за
разноски по гр.д № 732/2018г. по описа на ВОС
в размер на 5745 лева. Претеднира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът М.П., чрез процесуалния си
представител не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен процесният договор
за заем, по силата на който е получил сума в размер на 100 000 евро. Не
оспорва също, че е било договорено сумата по заема да се връща на вноски,
съгласно представеният от ищеца погасителен план, както и размера на
претендираните от ищеца суми за главница и договорна лихва за процесния период.
Поддържа заявените си възражения от отговора на исковата молба, че договорът
между страните е бил прекратен с изявление на ищеца, както и че е налице
погасяване по давност на вземането на ищеца за договорна лихва за периода от
21.09.2015г. до 11.01.2016г. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от представения договор за кредит №
20/15 от 20.08.2015г. Н.Ф. е предоставил на М.В.П. сумата от 100 000 евро
за покупка от заемателя на поземлен имот. Посочено е, че кредитът се усвоява
еднократно, а срокът за изплащането му е 120 месеца. В чл.6 от договора е
посочено, че кредитополучателят се задължава да заплаща лихва в размер на 4,5%
годишно, считано от датата на усвояване на кредита. В чл.7 е уредено
заплащането на погасителните вноски включващи главница и договорна лихва да
става съглсно Плана за погасяване – Приложение 1 към договора. Като
доказателство по делото е представен и погасителния план към договора за кредит от 20.08.2015г., видно
от който всички, освен последната вноска са в размер на 1036,38 евро и включват
главница и договорна лихва, а последната /120-та вноска/ е в размер на 1037
евро.
С нотариална покана от
01.02.2018г. Н.Ф. е уведомил М.П., че последното осъществено от него плащане е
от 28.10.2016г., а общо дължимият размер на плащанията по договора за кредит към
датата на съставяне на нотариалната покана е 11 118.93 евро, като е
поканил заемателя да заплати посочената сума. Указано е, че при неизпълнение на
задължението за заплащане на посочената сума ще счита договора за кредит за
развален. Нотариалната покана е получена от М.П. на 15.03.2018г., видно от
нотариалното удостоверяване.
С влязло в законна сила решение по в.гр.д.№ 540/2018г. на
ВАпС, с което е потвърдено решение по гр.д.№ 732/2018г. по описа на ВОС Н.Ф. е осъден да заплати на М.В.П., сумата от 5 745 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум обуславят извод за предявени от ищеца Н.Ф. обективно
кумулативно съединени икосве с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника М.П. да заплати на ищеца дължима сума предоставена по
договор за паричен заем формирана като сбор от дължима главница по погасителни
вноски за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. и договорна възнаградителна
лихва по погасителни вноски за периода от 21.09.2015г. до 21.11.2018г.
Между страните не е налице спор, че на 20.08.2015г. са сключили договор за
паричен заем чрез предаването от ищеца в полза на ответника на сумата от
100 000 евро със задължение за заемателя да върне сумата ведно с
договорената възнаградителна лихва разсрочено в срок от 120 месеца, като
падежът на първата погасителна вноска е 21.09.2015г. Договорът е валидно
сключен и действащ между страните, като дори в случай на прекратявяне на
действието му, заемодателят има право да търси предоставената в заем сума по
реда на реалното изпълнение на договорното задължение на заемателя за връщането
й. По своите правни характеристики договорът за заем е реален, едностранен и неформален, което означава, че
същият се счита сключен когато заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя, без да е предвидена форма за
действителността му, а въз основа на него възникват задължения
единствено за заемателя – да върне заетата сума, евентуално ведно с
договорената лихва. Именно в качеството му на едностранен договор, при който не
са налице насрещно дължими престации
договорът за заем не подлежи на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД, доколкото
цитираната норма урежда развалянето като вариант за преустановяване на
договорна връзка приложима само по отношение на двустранните договори. В този
смисъл Решение № 171/19.12.2018г. постановено по в.гр.д.№ 540/2018г. по описа
на Апелаивен съд-**** постановено по напълно идентичен казус. Неизпълнението от
ответника – заемополучател на основното му задължението - да заплати на
уговорения падеж договорените вноски по заема поражда в полза на заемодателя
правото да поиска реалното изпълнение на същото.
В случая ищецът претендира от ответника сумата на дължимата главница по
договора за заем /кредит/ включена в падежиралите погасителни анюитетни вноски
в периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. в размер на 18231,13 евро, а така
също и дължимата възнаградителна лихва по неплатените и падежирали анюитетни вноски
в периода от 21.09.2015г. до 21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г.
в размер на общо 11068,76 лева. Ответникът, съгласно изричното заявление на
процесуалния му представител в съдебно заседание, не оспорва размера на
претендираните от ищеца суми и по двете пера /главница и договорна лихва/, но
възразява, че вземанията на ищеца за лихва за периода от 21.09.2015г. до
11.01.2016г. е погасено по давност.
При това положение и доколкото ответникът заемополучател не твърди и не
ангажира доказателства за установяване плащането на дължимата главница по
погасителните вноски за периода от
21.11.2016г. до 21.11.2018г., съдът приема, че същият дължи претендирата
от ищеца сума в размер на 18231,13 евро, поради което искът за нея е
основателен. Съобразно направеното искане същата следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 11.01.2019г. до окончателното изплащане.
При формиране на извод за основателността на претенцията по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата от 11068,76 евро претендирана като договорна лихва по
погасителните вноски за периода от 21.09.2015г. до 21.10.2016г. и от
21.11.2016г. до 21.11.2018г. съдът следва да разгледа въведеното от ответника защитно
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за лихва за периода
от 21.09.2015г. до 11.01.2016г. Съгласно трайно установената съдебна практика
на ВКС и ТР № 3/2011г. на ОСГТК, инкорпорираните в месечните анюитетни вноски
възнаградителни лихви представляват периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. В тълкувателния акт
недвусмислено се приема, че законодателят е посочил в текста на разпоредбата
възнаградителната лихва именно като типичен пример на такова вземане, тъй като
същото има продължителен характер (докато ползва чуждите средства,
кредитоплучателят заплаща възнаграждението за съответния период, а при прието
от кредитора предсрочно връщане на цялата главница тази лихва не следва да се заплаща). За вземанията
за лихви законодателят е уредил специална по-кратка давност – тригодишна /чл.111,
б.„в“ ЗЗД/, което означава, че вземането на ищеца за възнаградителна лихва по
договора от 20.08.2015г. за вноските в периода от 21.09.2015г. до 11.01.2016г.
/три години преди предявяване на иска/ е погасено по давност. Съгласно
представеният погасителен план към договора за заем това са вземанията за лихва
по първите 4 вноски съответно с падеж 21.09.2015г., 21.10.2015г., 21.11.2015г.
и 21.12.2015г. /вноската с падеж 21.01.2016г. не е погасена по давност/ в
размер на 1485,08 евро. Следователно искът за присъждане на възнаградителна
лихва за периода от 21.09.2015г. до 21.10.2016г. и от 21.11.2016г. до
21.11.2018г. се явява основателен за сумата от 9583,68 евро и неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер от 11068,76 евро.
Основателността на иска за присъждане на падежиралите
главници по погасителни вноски по договора за паричен заем и частичната
основателност на иска за договорна лихва обуславят основателност и на
възражението на ответника за прихващане на задължението му към ищеца със вземането
му за разноски по гр.д.№ 732/2018г. по описа на ВОС в размер на 5745 лева.
Вземането за посочената сума е ликвидно и изискуемо, поради което възражението
за прихващане е основателно. Доколкото задължението за главница е лихвоносно и
на това основание по-обременително за ответника, съдът намира, че с него следва
да бъде прихвано вземането на ответника за присъдените разноски по гр.д.№
732/2018г. по описа на ВОС. След извършеното прихващане на двете насрещни
задължения до размера на по-малкото, искът на Н.Ф. за присъждане на дължими
суми за главница по договор за заем се явява основателен за сумата от 15293,76
евро /18231,12 евро – 2937,37 евро /равностойността на 8745 лева// и
неоснователен за разликата до пълният претендиран размер от 18231,13 евро
поради извършеното прихващане.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, като с оглед изхода на спора такива им се следват. Ищецът е направил
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 2292,23 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3200 лева, за което в договора за правна защита и
съдействие /л.40/ е посочено, че е платено по банков път. Съгласно т.1 от ТР
6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато договореното адвокатско
възнаграджение е заплатено по банков път, задължително следва да бъдат
представени доказателства за това. По делото не са представени доказателства за
заплащане на договореното възнаграджение към адвоката на ищеца по банков път,
поради което съдът не присъжда такова. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1946,25 лева на
основание чл.78, ал.1 от ГПК/. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза
на ответника следа да бъдат присъдени разноски в размер на 347,16 лева на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Ф.,
роден на ***г., гражданин на ****, с паспорт № С2СТМ7GZC,
издаден на 17.11.2016г., с адрес: ****сумата от 15 293,76 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и три и 0,76/ евро,
представляваща невърната главница по договор за заем № 20/15
от 20.08.2015г. по договорени погасителни вноски за периода от 21.11.2016г. до
21.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозирането на исковата молба в съда – 11.01.2019г. до окончателното й
заплащане, на основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 15293,76 евро до пълния претендиран размер от 18231,13
евро КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с нарещно вземане на М.В.П. срещу Н.Ф. за
сумата от 5745 /пет хиляди седемстотин четиридесет и пет/ лева – присъдени в
полза на М.П. съдебни разноски по гр.д.№ 732/2018г. по описа на ВОС, КАКТО И ДА ЗАПЛАТИ сумата от 9583,68 /девет
хиляди петстотин осемдесет и три и 0,68/ евро, представляваща общ
сбор на дължима договорна лихва по погасителни вноски за периода от 21.01.2016г. до 21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до
21.11.2018г. съгласно
погасителен план – Приложение 1 към договора за заем от 20.08.2015г. на основание чл.240,
ал.2 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9583,68 евро
до пълния претендиран размер от 11068,76 евро - дължима договорна лихва по
погасителни вноски за периода от 21.09.2015г.
до 21.12.2015г. включително.
БАНКОВА СМЕТКА *** Н.Ф.,
по която може да бъде платено задължението e в «Българо-Американска Кредитна банка» АД с IBAN ***.
ОСЪЖДА
М.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ф., роден на
***г., гражданин на ****, с паспорт № С2СТМ7GZC,
издаден на 17.11.2016г., с адрес: ****сумата от 1946,25 /хиляда деветстотин четиридесет и шест и 0,25/ лева – сторени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ф., роден на ***г.,
гражданин на ****, с паспорт № С2СТМ7GZC,
издаден на 17.11.2016г., с адрес: ****ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 347,16 /триста четиридесет и седем и 0,16/ лева –
адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок считано от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: