№ 374
гр. Враца, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420102828 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – Враца“
ЕАД, ЕИК *********, против Е. Й. М., ЕГН **********, и Л. Б. И., ЕГН **********, с
която е предявен иск да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора-ищец
извършените разпоредителни действия с имот.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е кредитор на първата
ответница, като с изпълнителен лист от 16.11.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 2426/2020
г. по описа на РС – гр. Враца, Е. Й. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация –
Враца“ ЕАД сумата от 3 647,06 лева – главница за дължима консумирана за периода от
31.07.2017 г. до 30.06.2020 г. топлинна енергия, сумата от 470,95 лева – мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 132,36 лева – деловодни разноски.
Заявява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 653/2021 г. по
описа на ЧСИ Цветелина Дахлева, като задълженията не са погасени и към настоящия
момент.
Ищецът сочи, че на 09.02.2023 г. Е. Й. М. продава на своята дъщеря – втората
ответница Л. Б. И. собствения си недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********.3 по КККР на гр. Враца, с адрес: **********, който
самостоятелен обект се намира на първи етаж, в сграда с идентификатор ******** с
предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно,
със застроена площ от 48.21 кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ
1
2.65 кв. м и 0.42% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж ********.4, ********.2, под
обекта няма, над обекта: ********.7.
Сочи се, че разпореждането е извършено, когато Е. Й. М. е имала качеството
длъжник, а „Топлофикация - Враца” ЕАД – неин кредитор, като доколкото се касае за
възмездна сделка между родител и дете, то за да бъде обявена недействителност на
сделката, е достатъчно единствено длъжникът да съзнава, че с това свое действие
уврежда кредиторите си. Ищецът счита, че описаното разпоредително действие го
уврежда, тъй като води до намаляване на имуществото на длъжника и създаващо
трудност за удовлетворяване на кредитора.
Иска се постановяване на решение, с което на основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД да
бъде обявен за недействителен спрямо ищеца договор за продажба, по силата на който
ответницата Е. Й. М. е продала на своята дъщеря – ответницата Л. Б. И. собствения си
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.3 по КККР
на гр. Враца, с адрес: **********, който самостоятелен обект се намира на първи етаж,
в сграда с идентификатор ******** с предназначение: жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта едно, със застроена площ от 48.21 кв. м, с прилежащи
части: избено помещение № 3 с площ 2.65 кв. м и 0.42% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж ********.4, ********.2, под обекта няма, над обекта: ********.7.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на
ответницата Е. Й. М. особен представител – адв. М., с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че ищцовото дружество е кредитор на
ответницата за задължения за незаплатена топлинна енергия. Заявява, че за събиране
на тези вземания по изпълнителното делото са предприети изпълнителни действия,
като изпълнението е насочено върху собствени на длъжника три броя недвижими
имоти, представляващи земеделска земя в землището на с. **** с обща площ 19 299
кв. м., върху които с постановление на ЧСИ Цветелина Дахлева на 23.11.2022 г. е
вписана възбрана в СлВп – гр. Враца. Също така е наложен запор върху вземанията на
длъжника по договор за аренда на същите земеделски земи, сключен с „*****“ ООД,
вписан в СлВп – гр. -Враца с вх. peг. № 944 от 07.03.2019 г. и със срок на действие за
10 стопански години от 01.10.2019 г. до 30.09.2029 г. Счита, че Е. Й. разполага с
достатъчно имущество, служещо съгласно чл. 133 ЗЗД като общо обезпечение на
кредиторите й, поради което атакуваната разпоредителна сделка по никакъв начин не
уврежда интересите на ищеца и не затруднява удовлетворяването му чрез осребряване
на останалото й имущество. Сочи, че земеделските земи са бързо ликвидни, а предвид
цената на декар и с оглед площта на възбранените имоти, от продажбата им ще бъдат
2
събрани достатъчно средства за удовлетворяване на ищеца по отношение на всичките
му вземания по изпълнителното производство, включително и начислените лихви и
разноски по изпълнението. В този смисъл счита, че не съществува опасност за
интересите на ищеца като кредитор и не е налице увреждане по смисъла на чл. 135, ал.
1 ЗЗД като последица от извършената разпоредителна сделка.
Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че купувачът Л. Б. И. е
дъщеря на Е. Й. М.. Също така счита, че от представените с исковата молба
доказателства не става ясно и дали процесният недвижим имот е бил изключителна
собственост на Е. Й. М., тъй като няма данни дали същата се е намирала в граждански
брак към момента на придобиване на имота, което би го превърнало в съсобственост в
режим на съпружеска имуществена общност и при това положение Е. М. би
притежавала ½ ид. част. Иска се отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата Л. Б. И..
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имот, сключен на 29.09.1989 г. между председателя на ИК на Общински
народен съвет като продавач и Е. М. като купувач, се установява, че последната е
придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: ********.
Видно от изпълнителен лист от 16.11.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 2426/2020 г.
по описа на Районен съд – Враца, ответницата Е. М. е осъдена да заплати на ищеца
„Топлофикация – Враца“ ЕАД посочените в листа суми. Въз основа същия е
образувано изп. д. № 653/2021 г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
42, том I, рег. № 362, нот. дело № 26/2023 г. на нотариус Пламен Цветков, на
09.02.2023 г. ответницата Е. М. е продала на своята дъщеря – втората ответница Л. И.
правото на собственост върху собствения си недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********.3 по КККР на гр. Враца, с адрес: **********, който
самостоятелен обект се намира на първи етаж, в сграда с идентификатор ******** с
предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно,
със застроена площ от 48.21 кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ
2.65 кв. м и 0.42% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж ********.4, ********.2, под
обекта няма, над обекта: ********.7.
Видно от справка от НБД „Население“ от 21.07.2021 г., ответницата Е. М. е
разведена от 31.03.1981 г., а ответницата Л. И. е нейна дъщеря.
3
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, против Е. Й. М., ЕГН
**********, и Л. Б. И., ЕГН **********, е предявен иска с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД да бъдат обявени за недействителни спрямо ищеца следните увреждащи го
разпоредителни действия: договор за продажба, с който ответницата Е. Й. М. е
продала на дъщеря си – ответницата Л. Б. И. собствения си недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.3 по КККР на гр. Враца, с
адрес: **********, който самостоятелен обект се намира на първи етаж, в сграда с
идентификатор ******** с предназначение: жилищна сграда многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта едно, със застроена площ от 48.21 кв. м, с прилежащи
части: избено помещение № 3 с площ 2.65 кв. м и 0.42% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж ********.4, ********.2, под обекта няма, над обекта: ********.7.
Претендира присъждане на сторените разноски.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже елементите от
фактическия състав: 1. че са налице вземания, от които ищецът извежда качеството си
на кредитор по отношение на ответницата Е. Й. М. по силата на посочения
изпълнителен лист; 2. Извършеното увреждащо действие от страна на ответницата Е.
Й. М. – прехвърляне правото на собственост върху притежавания от нея имот в полза
на дъщеря си – ответницата Л. Б. И. по възмезден начин – чрез договор за покупко-
продажба; 3. Че при извършването на разпоредителното действие ответницата Е. Й. М.
е знаела за увреждането.
Знанието на втората ответница – Л. Б. И. се презюмира с оглед разпоредбата на
чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
В случая безспорно по делото са доказани първите две предпоставки за
уважаването на иска, доколкото е установени качеството „Топлофикация – Враца“
ЕАД на кредитор по отношение на Е. М., както и наличието на увреждащо действие –
с извършените разпоредителни сделки е намален активът на нейното имущество и е
затруднено осъществяването на правата на кредитора.
Възражението на особения й представител, че М. разполага и с друго
имущество за удовлетворение на кредитора, е неоснователно. Съгласно константната
практика на ВКС, ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
друго имущество и на каква стойност. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника /така Решение №
4
45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г., ВКС, III г. о./.
За иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се изисква вземането да е възникнало преди
извършването на увреждащото действие. С оглед датата на издаване изпълнителния
лист от 16.11.2020 г., то следва да се приеме, че вземането на ищеца по този
изпълнителен лист спрямо ответницата М. е възникнало в предходен момент.
Качеството кредитор се обуславя от наличието на неудовлетворено парично
вземане, за което не е необходимо да е установено със съдебно решение, нито да има
издаден изпълнителен лист. В случая за вземанията на ищеца е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано и изпълнително дело за събиране на сумите.
Знанието на ответницата Е. М. също се установява, доколкото длъжникът знае
за увреждането, когато знае, че има кредитор /Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. №
754/2009 г., ВКС, IV г.о./. Знанието на ответницата в случая произтича не от
обстоятелството дали са й били връчени съдебни книжа, призовки и съобщения по
водените срещу нея от „Топлофикация – Враца“ ЕАД дела, а от обстоятелството, че
притежава топлоснабдено жилище и е потребител на топлинна енергия, чието
заплащане дължи. Като не е заплащала в срок начислените й суми, очевидно е била
наясно, че „Топлофикация – Враца“ ЕАД е неин кредитор.
С оглед родствената връзка между двете ответници – ответникът Е. Й. М. е
възходящ от първа степен /майка/ на ответника Л. Б. И., то знанието на последната се
презюмира, като оборването на тази презумпция е в тежест на ответниците, за което
въпреки указаната им доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства.
Неоснователно е и възражението, че не е установено целият имот да е
принадлежал на М., или същата е била в граждански брак и имотът е СИО. Както бе
посочено по – горе, ответницата е разведена от 1981 г., липсва сключен последващ
брак, а е закупила имота през 1989 г. Т.е. ответницата М. е била единствен собственик
на процесния имот.
С оглед всичко гореизложено, предявеният иск е основателен и следва да се
обяви относителната недействителност на извършената сделка.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество –
за държавна такса в размер на 111,92 лева, за особен представител – 700 лева, а на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100
лева.
Всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати по ½ от сторените
разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, а именно по 105,96
лева.
5
Ответницата Е. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 700
лева – възнаграждение за особен представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
*********, против Е. Й. М., ЕГН **********, и Л. Б. И., ЕГН **********, спрямо
„Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, договор за продажба, обективиран
в Нотариален акт № 42, том I, рег. № 362, нот. дело № 26/2023 г. на нотариус Пламен
Цветков, с който ответницата Е. Й. М. е продала на дъщеря си – ответницата Л. Б. И.
собствения си недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
********.3 по КККР на гр. Враца, с адрес: **********, който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор ********, с предназначение: жилищна сграда
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, със застроена площ от 48,21
кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 3 с площ 2,65 кв. м и 0,42% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж № ********.4, № ********.2, под обекта няма,
над обекта: № ********.7.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Й. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 805,96 лева
/осемстотин и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 105,96 лева
/сто и пет лева и деветдесет и шест стотинки/– разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6