Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.03.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди
и деветнадесета година , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10427 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10427/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Ц.П. ЕГН ********** ***
срещу
решение №373379 от 28.03.2018 г постановено по гр.д.№60264/2015 г на СРС , 124 състав , с която е прието за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу П. , че същият дължи сумата от 1105,82 лева – незаплатена топлинна енергия за апартамент №46 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2012 г – м.04.2014 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.05.2015 г до окончателното изплащане на сумите ; и сумата от 193,48 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2012 г – 11.05.2015 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 28.05.2015 г по ч.гр.д.№28317/15 г на СРС , 124 състав
.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като не е потребител на топлинна енергия. Повече от 20 години въззивникът е във фактическа
раздяла със съпругата си , която също не ползва имота . Имотът не се ползва за
нужди на семейството , поради което въззивникът дължи само половината от
разходите за топлинна енергия .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.04.2018 г, поради което жалбата от 19.04.2018 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
Решението на СРС е правилно .
Правилно СРС е приел , че ответникът е
потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Не се
спори , че топлофицираният имот е
съпружеска имуществена общност . Съгласно чл.24 ЗС съпружеската имуществена
общност е бездялова , като всеки от
съпрузите е собственик на целия имот . Няма основание да се счита , че всеки от
съпрузите дължи по ½ от задълженията за топлинна енергия . От
показанията на св.Л.Ч.не може да се заключи
, че въззивникът не ползва имота , напр.чрез трето лице ; като въобще по
делото липсват данни дали имотът се ползва или не се ползва .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №373379 от 28.03.2018 г постановено по гр.д.№60264/2015 г на СРС , 124 състав .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК ********* гр.Соф като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.