№ 163
гр. Велико Търново, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20244110201430 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 24-1275-002580 от 26.09.2024 г. на Началника на група в ОДМВР Велико
Търново, Сектор ПП Велико Търново, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от с.з му е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и общо 10
контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1344477 от
05.09.2024 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство,
служители на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново констатирали извършено от
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това,
че на посочената в акта дата – 05.09.2024 г., в 21:25 часа, в гр. Велико Търново, на пл.
1
Велчова Завера, до номер 2, в посока към улица Иван Вазов, управлявал лек автомобил
„Ауди А4 Авант“ с регистрационен номер ***, цвят сив, собственост на друго лице, като по
време на управлението не пропуснал пресичащият пътното платно по пешеходна пътека
обозначена с пътна маркировка тип М8.1 и пътен знак Д17 отляво надясно по посоката му на
движение пешеходец.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отметка, че
има възражения. Срещу АУАН не са постъпвали писмени възражения.
Въз основа на него е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 2 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100.00
лева. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и общо 12 контролни точки.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико
Търново, е видно, че жалбоподателят има регистрирани и други нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
Според показанията на св. С. жалбоподателят не пропуснал стъпилия на пешеходната
пътека пешеходец, който не бил променял посоката си на движение, като по този начин му
отнел предимството.
Разпитаните по делото свидетели *** и ***, които са пътували в управлявания от
жалбоподателя автомобил, твърдят, че последният е спрял на пешеходната пътека именно с
цел да осигури предимство на пресичащия пешеходец, но поради колебания от негова
страна, да пресече или не, те продължил движението си. Автомобилът бил преминал
пешеходната пътека, когато пешеходецът стъпил на нея.
Тези техни показания до някъде са потвърждават и от показанията на другия
полицейски служител – св. А., също пряк очевидец, който от една страна твърди, че
пешеходецът най-нормално си пресичал, а от друга, че управляваният от жалбоподателя
автомобил бил навлязъл на пешеходната пътека, когато пешеходецът стъпил на нея, като
положението му било по средата на автомобила, където била колонката разделяща задните и
предните врати.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
2
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание.
По същество обаче, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
във вина административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП задължава водача на МПС при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. От приобщените по делото гласни
доказателства, в това число и на единия от полицейските служител – пряк очевидец, се
установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил вече е преминавал по
пешеходната пътека, когато пешеходецът е предприел пресичането й, с което не е нарушил
цитираната разпоредба.
Затова и съдът приема, че не е налице виновно поведение от страна на наказаното
лице, а неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на пешеходеца, който е
нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 113, ал. 1
ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила - преди да навлязат на платното за
движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, а съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение. В
случая пешеходецът не е съобразил поведението си с приближаващото се пътно превозно
средство, като дори е предприел пресичането на пътното платно при наличието на движещ
се по пешеходната пътека автомобил, стъпвайки внезапно и изненадващо на нея.
При така установените факти, освен че не може да се направи извод за осъществяване
на деянието от обективна страна, то не може да се формира такъв и за действие по
непредпазливост от субективна страна. Съгласно нормата на чл. 15 от НК, която намира
субсидиарно приложение и в административното наказване, не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици /случайно деяние/. Случайното деяние се отличава с
липсата на предвиждане у дееца на настъпването на общественоопасните последици, като
предпоставките за това са алтернативни - деецът да не е бил длъжен или ако е бил длъжен -
да не е могъл да предвиди настъпването на престъпния резултат.
По тези съображения, съдът прие, че жалбоподателят не е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на вмененото му във вина административно
нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-002580 от 26.09.2024 г. на
Началника на група в ОДМВР Велико Търново, Сектор ПП Велико Търново, с което на
жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от гр. Велико Търново на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, а на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети и общо 10 контролни точки, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4