№ 134
гр. Велико Търново, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600248 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. Й. Д., чрез адвокат Н. Г., да бъде
отменено Решение № 43/23.06.2025г, постановено по ВНОХД № 138/2025г. на
ОС-Габрово и Присъда №75/27.11.2024г по НОХД 632/2023г. на PC-Габрово и
да се върне делото на надлежния съд с указание за извършване на
необходимите съдопроизводствени действия, или да се постанови решение, с
което да бъде признат подсъдимия П. Й. Д. за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че молбата за възобновяване е
неоснователна, а при внимателен прочит на мотивите на Районен съд Габрово
е видно, че съдът е обсъдил подробно показанията на свидетелите П. Я. и М.
С., а също така показанията на Д. А. и са приобщени по съответния ред по
реда на чл. 281 ал. 5 от НПК, т.е. няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че наложеното наказание е справедливо, като се
предлага да се остави без уважение искането.
Осъденото лице П. Й. Д. изразява становище, че следва да бъде върнато
делото за преразглеждане от компетентен съд, тъй като е осъден за нещо,
1
което не е извършил.
Процесуалния представител на осъдения П. Й. Д. адв. Н. Г. моли да се
уважи искането като се приеме, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание
за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК – съществено нарушение
на процесуалните правила. Искането е направено в законоустановения
шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С Присъда № 75/27.11.2024г, постановена по НОХД№632/2023г. PC-
Габрово е постановил: Признава подсъдимия П. Й. Д. за виновен в това, че в
периода 16-30.10.2020 г. в гр. Габрово и гр. София, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у М. К. С. и П. Я. Я. от гр. Габрово, че ще
им съдейства за участие и спечелване на търг от Община Габрово за
закупуване на недвижим имот и построяване на фабрика в с. Гъбене, общ.
Габрово, с пари от европейските фондове, с което причинил на всеки един от
тях имотна вреда в размер на 5 000 лева, или общо 10 000 лева - престъпление
по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54,
ал.1 от НК го осъжда на „две години лишаване от свобода”, което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК привежда в
изпълнение спрямо П. Й. Д. отложеното му с Присъда от 13.01.2020 г. по
НОХД № 2235/2019 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от 29.01.2020
г., наказание от „Една година лишаване от свобода”, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Осъжда на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия П. Й. Д. да заплати на
гражданския ищец М. К. С. от гр. Габрово, сумата от 5 000,00 /пет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието - 30.10.2020 г.,
2
до окончателното им изплащане. Осъжда на основание чл. 45 от ЗЗД
подсъдимия П. Й. Д. да заплати на гражданския ищец П. Я. Я. от гр. Габрово,
сумата от 5 000,00 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
довършване на деянието - 30.10.2020 г., до окончателното им изплащане.
Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
С Решение № 43/23.06.2025г, постановено по ВНОХД №138/2025г. на
ОС-Габрово се потвърждава Присъда № 75/27.11.2024г., постановена по
НОХД № 632 по описа за 2023 година на Габровски районен съд.
За да постанови присъдата си РС Габрово е изложил следните
съображения:
Приетите за установени факти са следните: П. Й. Д. е роден на
05.12.1974 г. в гр. София. М. К. С. и П. Я. Я. се познават помежду си и
развиват търговска дейност, първият посредством дружеството „Мултимар
2017” ЕООД, а вторият - чрез „Провик-2” ЕООД, и двете със седалище в гр.
Габрово. През м. октомври 2020 г. гражданските ищци обмисляли
възможността да изградят консервна фабрика в близко до гр. Габрово село,
като във връзка с това решили да проверят дали е възможно да получат за
целта финансиране от европейските фондове. Ето защо и чрез свой познат М.
С. се снабдил с телефонния номер на свидетелката Д. А., получавайки и
информацията, че тя се занимава с изготвяне на европейски проекти и има
контакти в Министерството на земеделието. При проведен телефонен
разговор свидетелката Д. А. заявила на гражданския ищец М. С., че може да
съдейства за отпускане на пари от европейските фондове за изграждане на
консервна фабрика, както и че нейна позната - М. Х., работи в Министерство
на земеделието и се занимава точно с това. М. С. проявил интерес да се
свърже с нея, поради което свидетелката Д. А. му предоставила телефонния
номер на свидетелката С. С., заблуждавайки го, че именно тя е М. Х., която
щяла да му обясни подробно всички изисквания за получаване на европейско
финансиране. От своя страна М. С. се свързал по телефона със свидетелката
С. С., която също му се представила за „М. Х.”, и го поканила заедно с П. Я. на
среща в гр. София.
На 13.10.2020 г. гражданските ищци провели среща със свидетелката С.
С. в заведение в центъра на гр. София, на която тя отново им се представила за
„М. Х.” - служител в Министерството на земеделието, и потвърдила, че може
да им съдейства за изготвяне на проект за получаване на средства от
европейски фондове. В хода на разговора М. С. и П. Я. получили също така и
разяснение, че самият проект ще бъде изготвен от подсъдимия П. Д.. Малко по
- късно тримата се придвижили с автомобил до сграда в близост до
Министерски съвет, където С. С. слязла за малко, като след връщането си
заявила на гражданските ищци, че е разговаряла именно с подсъдимия П. Д.,
който бил обещал да започне незабавно работа по проекта срещу заплащане
на сумата от 3 600 лева. М. С. и П. Я. се съгласили да и я предоставят, като на
3
място двамата и предали на ръка 200 лева, а на следващия ден по банков път -
още 3 400 лева.
На 16.10.2020 г. гражданските ищци превели на свидетелката С. С. още
общо 840 лева с цел да бъдат приети като членове на Съюза за стопанка
инициатива. На същата дата С. С. предоставила на М. С. телефонният номер
на подсъдимия П. Д. с цел поддържане на връзка по отношение изготвяне на
уговорения проект. След първоначален разговор на същия ден, подсъдимият
нееднократно звънял на М. С. и му предлагал съдействие за закупуване на
недвижими имоти около гр. Габрово, на които да бъде построена исканата от
гражданските ищци консервна фабрика. При един от тези разговори П. Д.
предложил на М. С. посредничество за отпускане на средства от европейските
фондове за закупуване сградата на бившето училище в с. Гъбене, общ.
Габрово. М. С. разказал на П. Я. за това и двамата решили със заявеното им от
подсъдимия съдействие да придобият собствеността на цитирания недвижим
имот. При последващ разговор и след като го уведомил за взетото решение, М.
С. получил от подсъдимия оферта да им сътрудничи за сключване на сделката
срещу сумата от 10 000 лева. Гражданските ищци се съгласили и се уговорили
с П. Д. при среща в гр. София на 29.10.2020 г. да му предоставят първоначално
сумата от 8 000 лева, а впоследствие - още 2 000 лева по банков път.
Гражданските ищци се разбрали помежду си всеки от тях да участва с равна
вноска - по 5 000 лева, като за първата такава всеки от тях дал по 4 000 лева.
В унисон с постигнатата договорка на 29.10.2020 г. М. С. и П. Я. се
срещнали с подсъдимия в заведение в гр. София, където му предали
съвместно събраната сума от 8 000 лева, за което не съставили нарочен
документ. Подписан бил и т. нар. „Договор за посредничество”, по сила на
който подсъдимият поемал ангажимент да представлява „Провик-2” ЕООД
във връзка с набавяне на необходимите документи по изпълнение на проект в
рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”. Освен
това П. Я. съставил и пълномощно, с което оправомощил подсъдимия да го
представлява пред всички държавни органи единствено и само във връзка с
подготвянето на документи по посочения проект. Преди да се разделят, П. Д.
заявил на гражданските ищци, че оттук насетне следва да се изчака
минаването на търга и реализиране на самите проекти, след което двамата се
върнали в гр. Габрово. На следващия ден - 30.10.2020 г., М. С. превел по
куриерската фирма „Еконт” на подсъдимия останалата част от уговорената
сума в размер на 2 000 лева, половината от които предоставил самият той, а
другата половина - П. Я..
До края на 2020 г. подсъдимият поддържал телефонен контакт с
гражданските ищци, като в провежданите редица разговори ги уверявал да
изчакат развитие по насрочения търг. След като такова не настъпило, П. Д.
спрял да отговаря на телефонните им обаждания, поради което М. С. подал
жалба в РП - Габрово.
Горната фактическа обстановка РС-Габрово е приел при следния
4
анализ на доказателствата по делото. Съдът се е позовал на показанията на
гражданските ищци М. С. и П. Я.. В тази насока е посочено, че двамата в
дадените показания както пред съда, както и в тези на досъдебното
производство, приобщени по надлежния процесуален ред, ясно очертават
времето и начина на възникване на контакти с подсъдимия. Посочено е, че на
16.10.2020 г. по препоръка на свидетелката С. С. /спрямо която първоначално е
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.
във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, приключило със сключване на споразумение с РП
- Габрово/, която им го е представила като лице, което ще им съдейства за
изготвяне на документи за получаване на средства от програми на ЕС. М. С. и
П. Я. също така единодушно и непротиворечиво обясняват пред съда и че при
последващи телефонни разговори именно подсъдимият им е обещал
съдействие за участие и спечелване на търг от Община Габрово за закупуване
на недвижим имот и построяване на фабрика в с. Гъбене, общ. Габрово, с пари
от европейските фондове, срещу възнаграждение от 10 000 лева. Те детайлно
описват и всички елементи във връзка с проведената с подсъдимия среща в
заведение в гр. София. Съдът подробно е обсъдил показанията, като е
направил освен другите изводи относно фактическата обстановка и извод, че
П. Д. изначално не е имал намерение, а и обективна възможност, да
осъществи поетото задължение. В тази насока е посочено, че липсват каквито
и да е действия от негов страна за съдействие на гражданските ищци
съобразно техните очаквания. Отсъстват и доказателства П. Д. някога и по
какъвто и да е начин да се е занимавал с изготвяне на проекти по европейски
програми, като единствената установена негова търговска активност е
посредством „П.М.ТИЙМ” ЕООД с основна икономическа дейност:
„Ресторанти и заведения да бързо обслужване”. В тази насока съдът е обсъдил
и показанията на свидетелите С. С. и Д. А. /и двете осъждани, първата от тях
за многобройни измами/, чрез които е осъществена връзката на подсъдимия с
гражданските ищци, и които също не сочат някакви негови действителни
възможности за изготвяне на проекти с цел получаване на европейско
финансиране, въпреки че и двете са заявили първоначално на М. С. именно
това. В същата насока са обсъдени и показанията на свидетелката М. С., при
която подсъдимият е живял в процесния период. В крайна сметка е направен
извод, че още изначално подсъдимият не е имал никакво намерение
действително да посредничи на гражданските ищци, а ги е въвел в
заблуждение, че желае, а и че обективно може, да им съдейства за участие и
спечелване на търг от Община Габрово за закупуване на недвижим имот и
построяване на фабрика в с. Гъбене, общ. Габрово, с пари от европейските
фондове. Съдът подробно е обсъдил и фактите, свързани с действията на Д.
А., С. С. и осъдения и как активно и целенасочено са въвеждали в
заблуждение М. С. и П. Я. относно изготвяне на проекти и получаване на
средства от фондовете на ЕС. Направен е извод, че никой от тримата никога не
е имал досег с подобна дейност и обективно няма възможност да изготвя
такива или да съдейства в тази насока.
5
Съдът е обсъдил като несъстоятелни възраженията за липса на
действително облагодетелстване от страна на осъдения, като се е позовал на
показанията на М. С. и П. Я., както и приложената разписка от 30.10.2020 г.
Съдът е приел, че установяват по категоричен начин получаването от
осъдения на инкриминираната сума от 10 000 лева, с цел да им съдейства за
участие и спечелване на търг от Община Габрово за закупуване на недвижим
имот и построяване на фабрика в с. Гъбене, общ. Габрово, с пари от
европейските фондове.
Горните мотиви на ГРС са приети за основателни от ОС-Габрово, като е
посочено, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Посочено е, че се приема същата
фактическа обстановка, която се установява по безспорен начин от
показанията на свидетелите М. С., П. Я., С. С., М. С. и тези на св. Д. А.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по делото по
съответния процесуален ред, както и от писмените доказателства. Обсъдени
са показанията на свидетелите С. и Я..
Посочено е от ОС-Габрово, че както на досъдебното производство, така
и в хода на съдебното следствие подсъдимият се е възползвал от правото си да
не дава обяснения по предявеното му обвинение. Въззивния съд още посочва,
че безспорно се установява от доказателствата по делото, че в процесния
период подсъдимият Д. е въвел в заблуждение свидетелите С. и Я., като ги е
убедил, че може да им съдейства за участие и спечелване на търг от Община
Габрово за закупуване на недвижим имот и построяване на фабрика в с.
Гъбене, с пари от европейските фондове. Именно това ги е накарало да му
предадат общо сумата от 10 000 лева, с които той неправомерно се е
облагодетелствал. Прието е за безспорно доказано, че подсъдимият Д.
изначално не е имал намерението, а и не е имал обективната възможност да
осъществи поетото задължение. Не са налице и каквито и да е действия от
негова страна за съдействие на свидетелите за реализиране на поетото
задължение.
ОС-Габрово е обсъдил и наведеното във въззивната жалба възражение
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и го е приел
за голословно и неконкретизирано. На следващо място ОС-Габрово подробно
се е спряла на индивидуализацията на наказанието, съдебното минало на
осъдения и приложението на чл.68 от НК.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
Първото оплакване се свежда до това, че показанията на свидетелката
Д. А. и С. С., върху които изцяло е изградена присъдата са неистински.
Налице е лъжесвидетелстване, от всяка една от тях, а от друга страна те са в
съучастие - изразяващо се в подбудителство, спомагателство на подсъдимия
Д..
6
Във връзка с това оплакване само следва да се отбележи, че съдилищата
са обсъдили тези показания и то наред с показанията на пострадалите. Дали
изводите на съда са обосновани във връзка с приемане на фактическата
обстановка т.е. дали се дава вяра на тези показания или не е въпрос за
обоснованост на съдебния акт, който не е сред основанията за възобновяване.
Второто оплакване се свежда до това, че не е проведена очна ставка
между подсъдимия Д. и всяка една от свидетелките, в който смисъл съдебният
акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка по делото.
Това оплакване също е свързано с оспорване на изводите на съда,
направени след събиране и обсъждане на доказателствения материал. Освен
това твърдението, че не е направена очна ставка между подсъдимия Д. и всяка
една от свидетелките не е мотивирано относно необходимостта му, за да се
даде конкретен отговор. Съгласно чл.143 ал.1 от НПК може да се направи
очна ставка при съществено противоречие между обясненията на обвиняемите
или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. Това
означава, че при липса на обяснения от страна на обвиняемия няма как да се
провежда очна ставка. В оплакването не сочи каквото и да е противоречие
между обяснения на обвиняемия и свидетелските показания. Само следва да
се добави, че съдилищата подробно са обсъдили показанията на свидетелите и
особено на С. и Я..
Третото оплакване се свежда до това, че подсъдимия не е изслушван в
нито една от фазите на разследването и не му е предоставена възможност да
се запознае с показанията на разпитаните свидетели.
Горното оплакване е неясно относно показанията на разпитаните
свидетели, тъй като осъденият е участвал в производството както пред
първата инстанция, така и пред втората и съответно е участвал в процеса по
събиране на доказателствения материал. Относно твърдението, че
„подсъдимия не е изслушван в нито една от фазите на разследването“ също не
е ясно какво се твърди. Че не е давал обяснения или, че не му е давана
възможност да се изказва по време на процеса. Следва да се подчертае, че
даването на обяснения е негово право, което не се установява да е ограничено
както от първата, така и от втората инстанция. Това че не се е възползвал от
тази процесуална възможност не е процесуално нарушение. Не се установява
както пред първата, така и пред втората инстанция осъдения да е бил лишен от
възможността да прави искания и да взема становище в процеса. Същият
изрично е заявил, че не желае да дава обаснения.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че по делото не е изяснено
кога и кой, и каква сума е предоставил на подсъдимия Д. - за какви цели -
обещание за участие в проекти ли, връщане на дължима сума от
съществуващи облигационни отношения ли. Без изясняване на признаците от
обективна страна за съставомерност, от субективна страна касателно
подсъдимия Д. нито от PC Габрово, нито от въззивната инстанция - ОС
Габрово, съдебното производство е проведено и приключило с осъдителна
7
присъда, решаващите състави са извели изводите за това, че подсъдимия Д. е
извършил деянието и вината му за извършването. В този смисъл Присъдата по
ВНОХД /2025г. на ОС Габрово е и явно несправедлива.
Не е вярно твърдението, че не е изяснено каква сума и от кого е
предоставена на осъдения и с каква цел и т.н. Напротив и двете инстанции
ясно са посочили фактите и то след подробно обсъждане на доказателствения
материал. По-горе бяха обсъдени мотивите на двете инстанции в тази насока и
не е нужно да се повтарят.
Петото оплакване се свежда до това, че в хода на съдебното дирене - не
са обсъждани показанията на свидетелите П. и М. (свидетели на обвинението),
и не е запознат със съдържанието на показанията.
Това оплакване е определено неясно, защото не се разбира за какво не
обсъждане на показанията на пострадалите става въпрос по време на
съдебното дирене. В мотивите съда следва да обсъди показанията на
свидетелите, а не да ги обсъжда по време на съдебното дирене. При
последното могат само да се констатират противоречия в доказателствения
материал и да се предприемат съответни процесуални действия за
изясняването им. Не е ясно и за какво запознаване със съдържанието на
показанията на свидетелите се претендира. По-горе се посочи, че
производството не е проведено в отсъствие на подсъдимия и той е участвал
лично при събиране на доказателствения материал пред първата инстанция.
Действително частично производството е проведено по реда на чл.269 от
НПК, при спазване на всички изисквания за това. Но след явяване на осъдения
в съдебно заседание му, е дадена възможност близо месец да се запознае с
делото, включително и с показанията на пострадалите. Отделно от това
показанията на пострадалите са обсъдени подробно от двете инстанции.
Шестото оплакване се свежда до това, че осъдения не е изразил
становище/съгласие - да се приемат показанията на Д. А.. Въззивницата няма
реална представа детето и на колко години е, от каква издръжка се нуждае.
И това оплакване е повече от неясно – за какво съгласие за приемане на
показанията става въпрос, а втората част е още по неясна. В този смисъл няма
как да се даде отговор.
Ако се има предвид даване на съгласие за прочитане на показанията на
св.Андонова, то следва да се отбележи, че показанията на тази свидетелка са
приобщени в хода на съдебно следствие от първоинстанционният съд, по реда
на чл. 281, ал.5, във връзка с ал.1,т.5 от НПК, за което страните по делото,
включително подсъдимият и защитникът му са дали съгласие.
Седмото оплакване се свежда до това, че не е дадена възможност, на
осъдения да ангажира свидетели, в подкрепа на възраженията по обвинението
му.
Не се установява ограничаване на подсъдимия да направи искане за
разпит на свидетели както пред първата, така и пред втората инстанция.
8
Отделен е въпросът дали съдът ще допусне до разпит евентуално посочени
свидетели. Ако оплакването има предвид направеното искане пред въззивния
съд за разпит на свидетели следва да се отбележи, че ОС-Габрово достатъчно
мотивирано е отхвърлил искането. В мотивите към определението с
основание е посочено, че по отношение на поисканите свидетели Д. К. и И. П.,
не се сочат обстоятелства, за които да бъдат разпитани те, свързани с предмета
на доказване по делото, поради което съдът намира, че с разпитът им няма да
се допринесе за по-пълно изясняване на фактическата обстановка. По
отношение на свидетелката Д. А., е посочено, че показанията на тази
свидетелка са приобщени в хода на съдебно следствие от
първоинстанционният съд, по реда на чл. 281, ал.5, във връзка с ал.1,т.5 от
НПК, за което страните по делото, включително подсъдимият и защитникът
му са дали съгласие. Именно на тези показания съдът се е позовал в
изготвените си мотиви по постановената присъда. Не се сочат някакви нови
обстоятелства, които да налагат да се извърши разпит на свидетелката пред
въззивната инстанция. Наред с това е посочил въззивния съд, че
първоинстанционният съд е направил многократни опити да осигури
свидетелката за личния и разпит, като поради нейното укриване, такъв не е
могъл да бъде реализиран. Тези съображения на ОС-Габрово напълно
съответстват на обстоятелствата. По-същественото обаче е това, че и пред
настоящата инстанция не се сочат основателни причини за допускането на
исканите свидетели, което да обоснове извод за допуснато съществено
процесуално нарушение.
Осмото оплакване е свързано с искане за извършване на очна
ставка между подсъдимия Д. и свидетелите Д. А., М. Х., М. С. и С. С..
Настоящото производство е извънредно и не е предвидена възможност
за провеждане на съдебно следствие, за да могат да бъдат разпитвани
свидетели. Ако искането се разгледа на плоскостта на оплакване за допуснато
съществено процесуално нарушение, поради това, че не са събрани сочените
доказателства то същото е напълно немотивирано и няма как да се даде
отговор. Отделен е въпросът, че сочения свидетел М. Х. не е ясно от къде се
появява, предвид това, че под това име св.Содева се е представяла.
Деветото оплакване се свежда до това, че осъдения е бил лишен от
значително възможни процесуални действия и правна защита като не му е
била дадена възможност да даде обяснения още на фазата на досъдебното
производство, след това този пропуск не е саниран, нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивния съд.
Във връзка с горното оплакване ОС-Габрово недвусмислено е посочил,
че както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие
подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения по
предявеното му обвинение. Възползването от това право, при положение, че
на осъдения му е дадена възможност да даде обяснения, няма как да е
процесуално нарушение. Оплакването е неоснователно.
9
Десетото оплакване се свежда до това, че на три поредни съдебни
заседания осъденият е отсъствал, назначен му е без да знае служебен
защитник, с когото той не е могъл да обсъди действителната обстановка и на
следващо място са релевирани само показанията на част от свидетелите, като
осъденият е бил лишен от възможност да ангажира свои свидетели.
Относно твърдението, че осъдения не е могъл да обсъди действителната
обстановка със защитника си следва да се посочи, че това твърдение е
голословно и не се сочи до какво конкретно процесуално нарушение е довело.
Освен това подобно възражение не е правено от защитника пред първата
инстанция и дори при явяване на подсъдимия след поредни не проведени и
проведени при условията на чл.269 от НПК заседания е дадена възможност на
подсъдимия да организира защитата си. В съдебното заседание на което за
първи път се е явил на 10.05.2024г. подсъдимият е поискал да организира
защитата си и съдът само поради това не е дал ход и е отложил делото с около
месец и половина.
Относно твърдението, че са релевирани само показанията на част от
свидетелите, като осъденият е бил лишен от възможност да ангажира свои
свидетели. Това оплакване беше обсъдено по-горе относно допускането на
свидетели. Относно твърдението, че са взети предвид само част от
свидетелските показания следва да се отбележи, че това не е вярно.
Съдилищата са обсъдили надлежно доказателствения материал и това беше
обсъдено подробно по-горе, а това на коя част от доказателствения материал
съдът е дал вяра е въпрос на обоснованост, която не е сред основанията за
възобновяване.
Относно това, че осъденият е бил лишен от възможност да ангажира
свои свидетели, следва да се отбележи, че последния се е явявал с участието и
на защитник и е имал пълната възможност да прави искания за ангажиране на
доказателства.
Единадесетото оплакване на досъдебното производство не му е
повдигнат обвинителен акт, не му е разрешен адвокат. Имало е уговорка с
разследващата полицайка да потърсят осъдения с адвокат и да му предявят
материалите по делото. Това не е направено.
Видно е от досъдебното производство, че осъдения е привлечен в
качеството на обвиняем, разяснени са му всички права, включително и
правото да организира защитата си и се яви с адвокат, както и при
невъзможност сам да го направи да му бъде назначен служебен защитник.
Собственоръчно ръкописно в постановлението за привличане осъдения е
написал :“На този етап не желая защитник.“ В разпита след привличането с
посоченото постановление изрично е заявил, че категорично не желае
защитник. Освен това всички материали са му предоставени за запознаване
при предявяване на разследването. Предвид това оплакването е напълно
неоснователно.
10
С оглед гореизложеното искането за възобновяване следва да се остави
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Й. Д., подадено
чрез адвокат Н. Г., за възобновяване на НОХД 632/2023г. на PC-Габрово и
ВНОХД № 138/2025г. на ОС-Габрово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11