№ 1330
гр. С., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212566 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-С., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви състав, в
публично заседание на 08.11.2021 г. в състав:
Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА
при секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№12566 по описа за 2021 г. на СРС , за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №585719-F617108/08.07.2021 г. на
директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители” в ТД на НАП-
С., на ФИРМА гр.С., с ЕИК /..../, е наложена имуществена санкция в размер
на 50,46 лв. на основание чл.180А ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и
т.3 ЗДДС вр. с чл.86 ал.2 ЗДДС – за начислен със закъснение ДДС в размер от
1 009,21 лв., дължим за периода ноември 2019 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, с характер на неотстраними. Изразеното цифром нарушение,
посочено в НП на чл. 86 ал. 1 т. 1 т.2 и т. 3 ЗДДС. От формална гледна точка,
се касае за вменени три отделни задължения към данъчните субекти, като
неизпълнението на всяко едно от тях представлява самостоятелно основание
за ангажиране на отговорност по аргумент на чл. 18 ЗАНН. Налагането на
една санкция за трите нарушения създава неяснота във волята на наказващия
орган. Налице е и вътрешно противоречие в атакуваното постановление -
протоколът по чл. 117 ал. 1 ЗДДС е издаден на 01.02.2020 г., а отговорността
на дружеството е ангажирана по чл. 96 ал. 1 т. 1 ЗДДС - за неиздаването на
такъв. Наличието на противоречие между словесно и цифрово описание на
нарушението представлява ограничаване на правото на защита.
Редовно призовано, дружеството не изпраща представител в с.з. От
процесуалния представител на същото адв.П. са постъпили писмени бележки
с подробни доводи за незаконосъобразност на НП. Предлага на съда да
отмени същото изцяло.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К., който оспорва
жалбата и предлага на съда обжалваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:
2
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна извършили проверка на
дружеството-жалбоподател възложена с Резолюция №П-22222520216092-
ОРП-001/29.12.2020 г., като било установено, че през данъчен период
01.11.2019 г. - 30.11.2019 г. ФИРМА, с ЕИК /..../ е получател на доставки по
чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС, за които доставки има издадена фактура (invoice).
„Г." гр.С. ООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ал. 1
ЗДДС. Като при анализ на информацията, съдържаща се в подадените от
страна на проверяваното дружество в НАП - дневници за продажбите,
справки-декларации по ЗДДС, било констатирано следното:
1/ Фактура №21847/30.11.2019 г. с издател чуждестранно юридическо
лице „В. G N. II BV" - Испания c VIN №.... и получател ФИРМА, с ДО: 2
580,00 евро, с 3 предмет „софтуер" (period from 01/11/19 - 30/11/19);
2/ Протокол по чл. 117 ЗДДС с №**********/01.02.2020 г. с ДО 5 046,04
лв. и ДДС 1 009,21 лв.;
3/Банково извлечение, съгласно което фактура №21847/30.11.2019 г. е
платена на 16.03.2020 г.
При преглед и анализ на представените доказателства се установи, че
през данъчен период месец ноември 2019 г. ФИРМА е получател по доставка
на услуга с място на изпълнение на територията на Република България от
доставчик чуждестранно юридическо лице.
Доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на
територията на страната, а доставката е облагаема на основание чл. 12 ал. 2
ЗДДС.
На основание чл. 25 ал. 2 ЗДДС вр. чл. 25 ал. 6 т. 1 ЗДДС данъчното
събитие е настъпило на дата 30.11.2019 г. с извършването на услугата по
цитираната по-горе доставка и издаването на фактура №21847/30.11.2019 г.
т.е., на същата дата дължимият ДДС в размер на 1 009,21 лв. е станал
изискуем.
На основание чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС, за така посочената доставка на
услуга данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало задължение
го начисли съгл. чл. 86 ал. 1 т. 1 - 3 ЗДДС вр. с чл. 117 ал. 1 т. 1 ЗДДС, като
3
издаде протокол, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал
изискуем, в конкретния случай до 15.12.2019 г. В протокола дружеството
следва да посочи данъка на отделен ред и да включи размера на данъка при
определянето на резултата за период м. декември 2019 г. в справка
декларация (СД) по чл. 125 ЗДДС за този данъчен период и посочи документа
в отчетните регистри за същия период. Съгласно чл. 86 ал. 2 ЗДДС, когато
протокол по чл. 117 от същия закон не е издаден в срок, данъкът е дължим
през данъчния период, през който същия е станал изискуем, в посочения
случай през месец ноември 2019 г.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и
т.3 ЗДДС вр. с чл.86 ал.2 ЗДДС от страна на дружеството и свидетелката Г.
КР. К. на длъжност инспектор по приходите в ТД-С., Дирекция С. съставила и
връчила надлежно на пълномощник АУАН №F617130/22.06.2021 г.
Жалбоподателят-ЮЛ се възползвал от възможността, предоставена му с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН и подал писмено възражение срещу
съставения акт с доводи, идентични с тези в жалбата.
След издаване на АУАН, наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в тази
връзка изцяло неоснователни са възраженията в жалбата. Спазени са изцяло
сроковете за издаването им.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
4
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК,
както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката
Г. КР. К., които съдът кредитира с доверие. В тази насока са и приобщените
писмени доказателства: фактура №21847/30.11.2019 г.; протокол по чл. 117
ЗДДС с №**********/01.02.2020 г.; банково извлечение и др.
Установи се по делото, че от страна на дружеството-жалбоподател е би
издаден със закъснение от два месеца Протокол по реда на чл. 117 ал. 1 ЗДДС
с №**********/01.02.2020 г. и е бил начислен дължимия данък през данъчен
период месец февруари 2020 г., но за посочената сума на данъка, ЮЛ е
ползвало пълен данъчен кредит.
От справка в информационния масив на НАП се установява, че липсва
уведомяване от страна на проверяваното лице на органите на приходите по
реда на чл. 126 ал. 3 т. 2 ЗДДС в срок до два месеца от края на месеца, в който
е следвало да бъде начислен данъка, с което е дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.
86 ал. 1 т. 2 и 3 ЗДДС вр. ал. 2 на същата разпоредба.
Нарушението е извършено на 15.01.2020 г. - денят следващ крайния
срок за подаване на справка декларация (СД) и отчетните регистри по ЗДДС
за данъчен период м. декември 2019 г., в гр.С..
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗДДС - регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера
на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа
по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че с посочване на
нарушението цифрово по начин - чл. 86 ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 ЗДДС са вменени
три отделни задължения, като неизпълнението на всяко едно от тях
представлява самостоятелно основание за ангажиране на отговорност по
аргумент на чл. 18 ЗАНН.
Видно от НП се установява, че посоченото нарушение е отразено
цифрово като такова по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 ЗДДС /без т.1/ и ясно и конкретно
посочва, че дружеството-жалбоподател като регистрирано лице не е
включило размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и
5
не е посочил съответния данъчен документ в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
Доколкото жалбоподателят е юридическо лице, то неговата отговорност
е обективна и безвиновна /по арг. от разпоредбата на чл. 83 ЗАНН/, поради
което субективната страна на деянието не следва да се обсъжда, поради което
са ирелевантни съображенията, изложени в жалбата относно причините за
извършване на нарушението.
Правилно е определена и приложимата санкционната разпоредба за
извършеното нарушение, като имуществената санкция е наложена на
основание привилегирования по чл. 180а ЗДДС – в размер на сумата 50,46 лв.
за начислен със закъснение ДДС от 1 009,21 лв. за периода ноември 2019 г.
Съдът намира, че нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид, поради което същото не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН в каквато насока са възраженията на жалбоподателя.
За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид.
При определяне размера на имуществената санкзия е спазен принципът
на пропорционалсто и съотвествие на наложената санкция на тежестта и
обществената опасност на извършеното нарушение, с оглед постигане на
превенция при изпълнение от юридическите лица на задълженията им към
държавата при осъществяване на тяхната дейност.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
6
№585719-F617108/08.07.2021 г. на директора на дирекция „Средни
данъкоплатци и осигурители” в ТД на НАП-С., с което на ФИРМА гр.С., с
ЕИК /..../, е наложена имуществена санкция в размер на 50,46 лв. на
основание чл.180А ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 ЗДДС вр. с
чл.86 ал.2 ЗДДС – за начислен със закъснение ДДС в размер от 1 009,21 лв.,
дължим за периода ноември 2019 г.
ОСЪЖДА ФИРМА гр.С., с ЕИК /..../, да заплати на ТД на НАП С. сума
в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд С.-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№585719-F617108/08.07.2021 г. на директора на дирекция „Средни
данъкоплатци и осигурители” в ТД на НАП-С., с което на ФИРМА гр.С., с
ЕИК /..../, е наложена имуществена санкция в размер на 50,46 лв. на
основание чл.180А ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.86 ал.1 т.2 и т.3 ЗДДС вр. с
чл.86 ал.2 ЗДДС – за начислен със закъснение ДДС в размер от 1 009,21 лв.,
дължим за периода ноември 2019 г.
ОСЪЖДА ФИРМА гр.С., с ЕИК /..../, да заплати на ТД на НАП С. сума
в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд С.-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8