РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Благоевград, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100121 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. А. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ******, чрез пълномощник адв. В. В. против етажните
собственици в сграда, с идентификатор *****, находяща се в гр. *****, представлявани от
****, с адрес : гр. *****, *** - в качеството на Председател на Управителния съвет на
етажната собственост на ****.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени взетите на 21.12.2023г.
решения на общото събрание на собствениците на ****, обективирани в протокол №
20/21.12.2023 г., като незаконосъобразни. Твърди се в исковата молба, че ищецът е
съсобственик на апартамент, находящ се гр. *****, ет. 1, ап. 3, за което се легитимира с
нотариален акт № 144, том I, рег. № 1789, дело № 123/2013 г. по описа на нотариус *****,
вписана под № 493 при Нотариална камара, с район на действие - района на Районен съд гр.
Благоевград. Твърди се, че сградата, в която се намира жилищният му имот, е с
идентификатор *****, представляваща жилищен блок на 11 /единадесет/ етажа, с 68
апартамента. Сочи се, че в процесната сграда отделните самостоятелни обекти са
собственост на различни лица, повече от три, поради което сградата е в режим на режим на
етажна собственост и управлението на общите й части, както и правата и задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях се
уреждат от нормите на ЗУЕС. Сочи се, че сдружение на собствениците не е учредявано от
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, с идентификатор *****, находяща се в гр.
*****, и съответно не е вписвано такова в Община Благоевград. Твърди се, че собствениците
се представляват от председател на управителния съвет на етажната собственост на ****,
избран с решение на Управителния съвет на етажната собственост на 16.06.2022 г., като се
твърди, че такъв протокол не е разгласяван по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Твърди се, че на
21.12.2023 г. от 18:00 часа е било проведено общо събрание на етажните собственици в
сградата, находяща се в гр. *****, на което са взети решения, обективирани в протокол за
проведеното общо събрание № 20 от 21.12.2023 г., поставен на видно и общодостъпно място
на информационното табло, монтирано непосредствено след входната врата на сградата на
**** на 28.12.2023 г., в 14:30 часа, видно от „протокол от 28.12.2023 г. за поставен протокол
1
по смисъла на чл. 16, ал. 17 от ЗУЕС“. Сочи се, че внимателният прочит на чл. 16 от ЗУЕС
сочи, че ал. 17 на същият чл. 16 не съществува в правния мир като очевидно се касае за
протокол по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Твърди се, че решенията, обективирани в
протокол № 20/21.12.2023 г. от проведено на 21.12.2023 г. общо събрание на собствениците,
са следните : По т. 2 от дневния ред - „... Таксата за фонд поддържане и управление да се
увеличи с 1 /едни/лев на член от домакинството, считано от 01.01.2024 г... “. По т. 3 от
дневния ред - „...Таксата за фонд ремонт и обновяване да се разпредели съобразно ид. части,
а именно: за гарсониера 3 лв., за голям апартамент - 5 лв. и за останалите /средноголеми/ - 4
лв., считано от 01.01.2024 г...“. По т. 4 от дневния ред - ,,...УС да избере оторизирана фирма
за видеонаблюдение. Заплащането да се извърши от ФРО. Отговорник : Председател и
Управителен съвет... По т. 6 от дневния ред - „...Да се впише в правилника за вътрешен ред
увеличението на таксата за ползване на сметните помещения от 3 /три/ на 5 /пет/лева...
Твърди се, че проведеното на 21.12.2023 г. общо събрание на етажните собственици е
нередовно свикано и проведено, тъй като при свикването на процесното общо събрание е
допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи се, че покана на Управителния съвет на
етажната собственост за свикване на общо събрание на собствениците е с дата 14.12.2023 г.,
както и от протокол за поставена покана по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е видно, че
писмена покана за свикване на общо събрание на собствениците, насрочено за 21.12.2023 г.
от 18:00 часа при предварително обявен и посочен в поканата дневен ред, е поставена на
видно и общодостъпно място на информационното табло, монтирано непосредствено след
входната врата на сградата на ****, на 14.12.2023г. в 08:00 часа. Твърди се, че при поставена
на 14.12.2023 г. покана за свикване на общото събрание и насрочено за 21.12.2023 г., не е
изтекъл законоустановеният срок по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се още, че са нарушени
правилата за представителство в общото събрание, регламентирани в разпоредбите чл. 14 от
ЗУЕС, включително участие на пълномощници не е отразено в протокола на общото
събрание, а при наличие на подобно упълномощаване копие от пълномощните следва да са
приложени към него според разпоредбата на чл. 14., ал. 5 от ЗУЕС.
Твърди се, че взетите решения са незаконосъобразни и поради следното :
По отношение на решенията, обективирано в т. 2 „...Таксата за фонд поддържане и
управление да се увеличи с 1 /едни/ лев на член от домакинството, считано от 01.01.2024 г...“
и т. 6 - „...Да се впише в правилника за вътрешен ред увеличението на таксата за ползване на
сметните помещения от 3 /три/ на 5 /пет/лева... “ от взетите решения по протокол №
20/21.12.2023 г. на Общото събрание, се твърди, че не е налице икономическа обосновка,
разяснение и отчет. Посочва се, че в случая липсва както съставен и одобрен от общото
събрание бюджет за приходите и разходите, така и одобрен от общото събрание годишен
отчет за дейността на управителния и контролния съвет, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 4 от ЗУЕС, за да се направи извод за необходимостта от увеличаване на таксата за фонд
поддържане и управление и таксата за ползване на сметните помещения, както и за
обосноваване на техния размер. Сочи се, че тези съображения се отнасят и за останалите
решения, обективирани в т. 3 и т. 4 от взетите решения по протокол № 20/21.12.2023 г. на
Общото събрание на етажните собственици. По отношение на решенията, обективирано в т.
3 от взетите решения по протокол № 20/21.12.2023 г. на Общото събрание „..Таксата за фонд
ремонт и обновяване да се разпредели съобразно ид. части, а именно : за гарсониера 3 лв., за
голям апартамент - 5 лв. и за останалите /средноголеми/ - 4 лв., считано от 01.01.2024 г.... се
твърди, че са нарушени императивните правила на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, регламентиращ
начина на разпределение на вноските между собствениците и минималния размер на
месечната вноска, като в закона не е предвидена възможност с решение на ОС на ЕС да бъде
определен друг начин на разпределение на вноските и размер, различен от нормативно
определения. По отношение на решенията, обективирани в т. 4 от взетите решения по
протокол № 20/21.12.2023г. на Общото събрание - ,,...УС да избере оторизирана фирма за
видеонаблюдение. Заплащането да се извърши от ФРО... “, се твърди, че разходите за
2
монтиране на видеонаблюдение, са „полезни разходи” по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на
ЗУЕС, тъй като са свързани с ремонт на общи части (монтирането на камери), не са
нормативно предвидени, не представляват необходим и неотложен ремонт, нито основно
обновяване по смисъла на пар. 5, т. 66 от ДР на ЗУТ вр. пар. 1, т. 10 от ДР на ЗУЕС. Навежда
се, че съгласно нормата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС посочените решения е следвало да се
вземат с мнозинство над 75 % от общите части на сградата и след като са взети с по-ниско
мнозинство следва да бъдат отменени на това основание. По изложените съображения се
твърди, че горепосочените решения на общото събрание на собствениците на **** са
незаконосъобразни, и като такива се иска тяхната отмяна.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е не е
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призовани, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната искова
молба. Изразява становище по същество на делото, като иска да бъдат отмените решенията
взети на Общото събрание. Депозирана е писмена защита, в която се изразява становище по
същество на делото.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител,
който оспорва предявения иск, като неоснователен. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение на ищеца се прави възражение за прекомерност.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 144, том I, рег. № 1789, дело № 139 от 2013 година е, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.3, представляващ апартамент, находящ
се в гр. ******.
По делото е представена Покана на управителния съвет на етажната собственост с
адрес гр. *****, за свикване на Общо събрание на 21.12.2023 година от 18 часа, с посочен
дневен ред : Запознаване с най-важните промени в ЗУЕС /закон за управление на етажната
собственост/, влизащи в сила от 2024г.; Обсъждане размера и възможностите за
разпределение на паричните вноски за ФПУ /фонд подръжка и управление/ съгласно чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС и взимане на решение, влизащо в сила от 01.01.2024г.; Обсъждане размера
и възможностите за разпределение на паричните вноски за ФРО /фонд ремонт и обновяване/
съгласно чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС и взимане на решение, влизащо в сила от 01.01 2024г.;
Обсъждане възможностите за спиране на посегателствата върху собствеността на етажната
собственост и гласуване на предложението на Управителния съвет за видеонаблюдение;
Запознаване с текущи проблеми в етажната собственост; Предложения за допълнения в нов
Правилник за вътрешен ред, който ще се изработи и гласува на следващото Общо събрание;
Други. Поканата е изготвена на 14.12.2023 година.
Видно от Протокол за поставена покана по смисъла на чл. 13, ет. 1 ЗУЕС е, че същият е
съставен в уверение на това, че писмената покана за свикване на Общото събрание
насрочено за 21.12.2023 година от 18:00 часа е поставена на входната врата на сградата на
14.12.2023 година.
От представения протокол от 21.12.2023 година № 20 от същата дата, е видно че на
21.12.2023 година е проведено Общо събрание с посочения в поканата дневен ред. В
протокола е отразено, че тъй като не е имало необходимия кворум от 51% към 18:00 часа,
съгласно чл.15 ал.2 от ЗУЕС събранието било отложено за 19:00 часа, на който час е
сформиран кворум от 52,88% ид. части на който са взети решения по така разгледания
дневен ред.
По делото е представен Протокол за поставен протокол по смисъла на чл. 16 и 17 от
3
ЗУЕС, от който става ясно, че протокола от проведено общо събрание на 21.12.2023 година е
изготвен и поставен на видно и общодостъпно място на информационното табло, монтирано
непосредствено след входната врата на сградата на **** на 28.12.2023 година.
От Община Благоевград е представено писмо изх. № 11-00-443/26.06.2024 година, от
което става ясно, че за регистрация на ЕС е подадено заявление от дата 09.04.2024 година от
****, която е избрана за управител с Протокол на Общо събрание от 28.03.2024 година. Към
писмото е изпратена регистрационна карта, заявление и протокол от общо събрание.
Представена е и регистрационна карта от Община Благоевград от 05.07.2022 година, с която
за управител е избран ****.
Видно от приложеното по делото Решение № 84/18.02.2025 година, постановено по
в.гр.д. № 1258/2024 година по описа на Окръжен съд -Благоевград, съдът е отменил Решение
№ 759/17.10.2024г. по гр. д. № 1176/2024г. по описа на РС - Благоевград и вместо това е
постановил следното : ОТМЕНЯ, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС като незаконосъобразни,
приетите на проведено на 28.03.2024г. Общо събрание на Етажните собственици на сграда с
идентификатор *****, находяща се в гр. *****, представлявани от ****, с адрес гр. *****,
ет. 8, ап. 45 решения : по т.1 – за избор на управителен съвет, по т.4 – за увеличаване на такса
за Фонд поддържане и управление с 1 лев на член от домакинство, считано от 01.01.2024г. и
по т.5 – за определяне такса за Фонд Ремонт и обновяване: за гарсониера – 3 лв., за голям
апартамент – 5 лв. и за средноголеми – 4 лв., считано от 01.01.2024г., обективирани в
протокол № 21/ 28.03.2024г.
По делото са приложени и Решения № 22/15.01.2024 година постановено по гр.д №
1659/2022 година по описа на РС - Благоевград и Решение № 759/17.10.2024 година
постановено по гр.д № 1176/2024 година по описа на РС - Благоевград.
Представено е и писмо от Община Благоевград с изх. № 11-00-233-001/03.04.2025
година към което са приложени регистрационните карти за регистрация на ЕС, Протоколи от
общо събрание и други, касаещи регистрирането на ЕС /от л. 131 до л. 160/.
Представен е доклад за финансовите средства на *****, за периода от 01.01.2024
година до 31.12.2024 година; за периода от 01.01.2023 година до 31.12.2023 година, Списък
на собствениците на самостоятелни обекти в бл. 40, проведено на 21.12.2023 година; списък
от 21.12.2023 година; пълномощни за преупълномощаване и др. /от л. 171 до л. 270/.
От страна на ищеца е представена справка за сключен граждански брак между И. В. и
В. ****, която се явява негол пълномощник по делото, както и удостоверение за сключен
граждански брак.
Предвид така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Оспорването чрез подаване на исковата молба е направено в преклузивния срок по
чл.40 от ЗУЕС, считано от поставено на видно и общодостъпно място на 28.12.2023г. на
протокола от ОС на ЕС /л.16/.
Основание на иска по чл. 40 ЗУЕС са само посочените в исковата молба пороци.
Недопустимо е отмяна на решение на ОС на ЕС въз основа на оплаквания, които не са
посочени в исковата молба и в преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС /решение № 58 от
25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015
г., I гр. о. ВКС и др./. Следователно в това производство, независимо от характера на
нормите, съдът не може служебно да прилага императивна правна норма, която не е
въведена като основание на иска. Възраженията на ищеца за отмяна на взетите решения на
общото събрание от 21.12.2023 година са нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Друг аргумент за
незаконосъобразност на взетите решения е липсата в протокола на основни записи съгласно
чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.
4
По искът с правно основание чл. 40 ЗУЕС, ищецът следва да установи и докаже
качеството си на собственик на имот в етажен собственик, че искът е подаден в
законоустановения срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и че
е проведено Общо събрание на етажната собственост на бл. 40, на 21.12.2023г., на което са
взети решения, чиято отмяна се иска, както и че при вземане на решенията са допуснати
твърдените нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми, че при
свикването и провеждането на процесното Общо събрание не са спазени императивните
изисквания относно покана, срокове, съдържание, вземане на решение, кворум.
В тежест на ответната страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че на 21.12.2023г. е проведено общо събрание при спазване на законовите изисквания, че
взетите решения са законосъобразни - законосъобразно свикване и провеждане на ОС на ЕС
и законосъобразно вземане на оспореното решение, че при свикването на Общото събрание
не е нарушена процедурата, че същото е свикано от правоимащ, че е съставена покана,
съответна на съдържанието на Закона, че е спазен редът по чл. 16 от ЗУЕС, че е съставен
протокол, отговарящ на изискванията на чл. 16 и че оспорените решения са взети при
спазване на императивните изисквания.
По възражението на ищеца за нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 13, ал.1 ЗУЕС - Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден
след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след
поставянето й. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от
лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. При броенето на срока
по чл. 13, ал.1 ЗУЕС следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 72 ЗЗД – така
Решение № 67 от 14.02.2012г. по гр. д. № 768/2011 г., II г. о. на ВКС. Според чл. 72 , ал.1 ЗЗД,
когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който
започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. От изложеното следва, че
общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата
на поставяне на поканата, а в неотложни случаи не по-рано от 24 часа след поставянето й.
Не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения относно някаква
неотложност на събранието, както и решенията, които са обсъждани и взети не касаят
неотложен случай.
В настоящия случай видно от приложената по делото Покана за свикване на Общо
събрание, което ще се проведе на 21.12.2023 година от 18:00 часа е, че поканата е изготвена
на 14.12.2023 година, като с Протокол за поставена покана по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС
/л. 19/, става ясно, че поканата е поставена на видно и общодостъпно място на
информационното табло, монтирано непосредствено след входаната врата на сградата на
****, на 14.12.2023 година в 08:00 часа.
Съдът, като взе предвид, че поканата за провеждане на Общото събрание е
публикувана на 14.12.2023 година, а Общото събрание е проведено на 21.12.2023 година
намира, че не е изтекъл законоустановения срок по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, а именно общото
събрание да бъде проведено след изтичане на 7-дневния срок преди събранието, тъй като
Общото събрание е проведено на седмия ден, а не на осмия ден по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
Доколкото е нарушена цялостна процедура по свикване, а от там и на провеждане на
събранието, чиито решения се оспорва, съдът приема, че свиканото такова е
незаконосъобразно, а това нарушение на чл. 13, ал.1 ЗУЕС се отразило на цялото събрание и
на всички отразено като взети решения, поради което подлежи на отмяна изцяло на взетите
5
на него решения, доколкото и така е поискано с искова молба. Тъй като не е налице първият
признак от законната процедура по свикване на ОС, то искът е основателен. Само за пълнота
на мотивите следва да се посочи, че в случая е нарушена и процедурата по чл. 16, ал. 5 от
ЗУЕС, като протоколът следва да съдържа датата и мястото на провеждането на общото
събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които
те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата –
"за", "против" или "въздържал се", техен подпис, опис на декларациите в случай на
проведено неприсъствено гласуване, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения. Видно от представения Протокол от проведено Общо събрание на
21.12.2023 година е, че в същия не са отразени явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост на всеки явил се, като е посочено единствено общия брой идеални
части, за сформиране на кворума, а именно 52,88 %, но това не е достатъчно, за да се
индивидуализира кои членове на ЕС са присъствали на Общото събрание, респ. всеки от тях
колко идеални части притежава. Не е отразено в протокола дали е присъствал собственика
или ползвателя на самостоятелния обект в ЕС, или упълномощени от тях лица, чрез
представяне на пълномощни, които да бъдат приложени към протокола.
Освен горното, в Протокола не се съдържа и посочване на кворум при който е
проведено събранието, както и при вземане на решенията не е ясно как са взети решенията,
тъй като е посочен процент идеални части, но кой от присъстващите как е гласувал не е
ясно.
С оглед на горното по делото не се доказва от ответника да е спазена процедурата по
свикване и провеждане на Общо събрание на ОС на ЕС, проведено на 21.12.2023г. а
напротив, проведе се успешно насрещно обратно доказване от страна на ищеца, че са налице
нарушения при свикване и провеждане на общото събрание, поради което искът е изцяло
основателен.
Доколкото нарушенията по свикване и провеждане на ОС се доказаха с горното, искът
следва да се уважи.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноските,
които са доказани като направени по основание и размер. От страна на ищеца се претендира
заплащане на държана такса в размер на 80,00 лева, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 80,00 лева, сторени по делото разноски
В производството по делото ищецът е представляван от адв. В. В., като е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. От страна на ответника е
направено възражение за присъждане на минимално предвиденото адвокатско
възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат
предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности,
които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от
25.01.2024г. по дело С-438/2022 е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
6
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС. Ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. От друга
страна, правния ред в страната - в чл. 36, ал.2 Закона за адвокатурата прокламира, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. С
Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС,
трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм.д. №
1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават
при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите
обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според
цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два
обективни критерия - обемът и сложността на извършената работа, величината на
защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За
да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата
критерия кумулативно. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за
възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната
свобода между страните (клиент - адвокат), а се касае до такова по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда.
Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и задължителна за
националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава,
както и всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка
на вида, естеството и обема на свършената работа, изразяващи се в подаване на искова
молба, събиране на писмени доказателства, явяване на процесуалния представител в четири
открити съдебни заседания, както и като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, намира, че на адвокат В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, приетите решения на проведено на
21.12.2023г. Общо събрание на Етажните собственици на сграда с идентификатор *****,
находяща се в гр. *****, представлявани от ****, обективирани в протокол №
20/21.12.2023г. като незаконосъобразни
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда с идентификатор *****, находяща се в гр.
*****, да заплати на И. А. В., ЕГН ********** сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/,
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Етажните
собственици на сграда с идентификатор *****, находяща се в гр. *****, да заплати на
адвокат В. Т. В., личен № на адвокат **********, с адрес *****, сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
7
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8