№ 1055
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. И., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-001629 от 08.08.2022 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
В жалбата се излагат твърдения, че жалбопопдателят е бил рзсеян и минал на червен
светлинен сигнал, като в момента когато чул звуковия сигнал от полицейския автомобил,
продължил от страх да управлява и извършил последователни нарушения. С жалбата се
моли за намаляване на наложените наказания. В допълнение към жалбата, депозирано по
делото от упълномощен процесуален представител, се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
Оспорва се правната квалификация на деянието, като се твърди, че изложените факти не
съответстват на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Поддържа се, че за описаните в
обжалваното НП нарушения са били издадени 6 броя наказатеклни постановления и 3 броя
електронни фиша, като в тази връзка настоящото наказателно постаноеление обобщава
всички нарушения. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.
Г.. Поддържа жалбата и допълнението към нея. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Поддържа приложено по делото становище, с което се претендира и
1
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.04.2022 г. около 20:20 часа жалбоподателят управялвал в гр. Бургас собствения
си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *******, като спрял на червен сигнал на
светофарната уредба в лента за движение на право на кръстовището на бул. „С.С.“ и бул.
„С.С.“. В същото време на светофара бил спрян на червен сигнал и полицейски автомобил
от сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас, в който в изпълнение на служебните си задължения
пътувал свидетелят М. У. - мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас.
Свидетелят У. забелязал, че жалбоподателят потегля с управялвания от него автомобил на
червен сигнал на светофарната уредба. Полицейският автомобил също потеглил след
жалбоподателя, за да бъде спрян жалбоподателя и да му бъде съставен АУАН за
извършеното нарушение. Свидетелят У. и пътиващия с него друг полицейски служител
подали звуков и светлинен сигнал със служебния автомобил, при което жалбоподателят
рязко увеличил скоростта и завил по ул. „О.“. Полицейските служители го последвали. С
цел да избяга от контролните органи жалбоподателят извършил множество забранени
маневри, като последователно преминал на червени светлинни сигнали на светофари,
навлизал в насрещно движение на автомобилите. Управлявял по множество улици в
централна градска част на гр. Бургас в нарушение на ЗДвП – по ул. „С.С.“, ул. „О.“, ул.
„Ц.С. I“, ул. „Х.Б.“, ул. „П.Г.“, ул. „Г.“, ул. „С.“, ул. „К.М.“, ул. „Х.А.“, ул. ‚К.Б. I”, ул. „С.“,
ул. „Ш.“. Жалбоподателят увеличавал скоростта, с която се движел, като включително
застрашил живота и здравето на пресичащ на зелен сигнал пешеходец. В опита си да избяга
от полицейските служители жалбоподателят се опитал да завие на кръстовището на ул. „С.“
и „Ш.“, но поради високата скорост на движение се блъснал в 4 броя паркирани моторни
превозни средства. В този момент свидетелят У. и неговия колега задържали жалбоподателя
и го отвели в сградата на Първо РУ гр. Бургас, където били съставени актове за
установяване на административни нарушения срещу жалбоподателя за извършените от него
нарушения по ЗДвП. Впоследствие били издадени и наказателни постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя У. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
2
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно
ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение.
В тази връзка настоящият състав не споделя изложеното в допълнение към жалбата
възражение за несъответствие между правната квалификация на нарушението и изложените
фактически констатации. В случая се касае за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП,
която норма предвижда, че на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. С оглед установената по делото фактическа обстановка, според
настоящия съдебен състав жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП. Безспорно от показанията на свидетеля У. се установява, че жалбоподателят
е предприел управление по множество улици в центъра на гр. Бургас, единствено с цел да
избяга от контролните органи, а не да се превози от едно място на друго. Категорино може
да се направи извод, че жалбоподателят е използвал пътища, отворени за обществено
ползване за да избегне полицейска проверка и настъпването на вредни за него последици.
Жалбоподателят е преминал по около 12 улици в гр. Бургас, извършвайки множество
забранителни маневри (преминаване на червен сигнал на светофара, навлизане в насрещно
движение), като включително е застрашил човешки живот на пешеходец и причинил ПТП с
четири паркирани автомобила. Всички тези негови действия са били извършени с
единствената цел да осуети изпълнение на служебните задължения на контролните органи.
Безпорно се установява, че жалбоподателят е възприел подадените му сигнали да спре
управлявания от него автомобил, като включително самият той излага такива твърдения в
жалбата и независимо от това, е увеличил скоростта и е предприел управление на
автомобила по улици в централната част на гр. Бургас, за да избяга от полицейските
служители, които са го последвали. Следователно правилно АНО е определил, че целта на
управление на автомобила от жалбоподтеля по пътищата в гр. Бургас е била не да се првози
от едно място на друго, а да не бъдат осъществени правомощията на надлежните органи
спрямо него.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя,
че процесното наказателно постановление обобщава всички извършени от него нарушения,
за които са били издадени нарочни актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления. Настоящото наказателно постановление е било издадено за
това, че жалбоподателят не е използвал пътищата, отворени за обществено ползване в
3
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В действителност в
АУАН и наказателното постановление са описани всички действия на жалбоподателя, които
са нарушили разпоредби на ЗДвП, но това е с цел да се отрази цялостната фактическа
обстановка , при която е извършено процесното нарушение. Ето защо не е налице повторно
наказване на жалбоподателя за едни и същи нарушения, както се твърди в допълнението към
жалбата. От установените като безспорни по делото факти, се констатират множество
осъществени от жалбоподателя състави на нарушения по ЗДвП и в тази връзка правлно
АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за всички извършени от него нарушения.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от И.
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с
приложимата санкционна норма - разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, а именно
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата и с оглед изричното искане на
процесуалния представител на наказващия орган в приложено в преписката становище, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Посочената сума следва да
бъде присъдена в полза на ОД на МВР Бургас – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от
ЗВМР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001629 от 08.08.2022 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на Д. И., ЕГН
********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104б,
т.2 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Д. И., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Бургас, на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5