РЕШЕНИЕ
№ 3086
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110148534
по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца .............. със седалище и адрес на управление
............. представлявано от ............ – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответника, в качеството си на законен
наследник на В. Н. Д. с ЕГН **********, дължи посочените в исковата молба
суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на
осн. чл. 228 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответникът О. Ч. М. с ЕГН **********, от .............., син на
починалата В. Н. Д. с ЕГН **********, се представлява по делото от
назначеният му особен представител адв. Д. Ц. от САК, която в срока по чл.
131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва
исковете, оспорва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия, моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Третото лице-помагач ................ не изразява становище по исковете,
не се представлява по делото.
1
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
двамата ответници:
Настоящото дело е предявено срещу наследниците на В. Н. Д. с ЕГН
**********, като след извършване на процесуални действия по справка
настоящит ответник е конституиран с определение № 7758 от 02.11.2021 г.
Съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от
страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата
инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва
като страна по делото. Съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК ищецът може да
насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в
този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който
исковата молба срещу него е постъпила в съда. Иска следва да се счита
насочен по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК против ответника М. именно от този
момент – 02.11.2021 г.. С оглед горното съдът счита, че следва на осн. чл. 253
от ГПК да бъде изменено определение № 7758 от 02.11.2021 г., като в
диспозитива, с който се конституира като ответник О. Ч. М. записаното
правно основание „чл. 227 от ГПК“ следва да се чете „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
2
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото не съществува спор между страните относно качеството на
ответника на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот, а също така и относно количеството и
качеството на доставената топлинна енергия от страна на ответното
3
дружество, като такива възражения се навеждат едва в писмените бележки по
делото, където се акцентира на това, че недоказан се явява факта, кой е
топлоснабдения имот, предмет на делото. Въпреки това обаче съдът счита, че
този факт е доказан – по делото е представен и приет като доказателство
Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд
по реда на Наредбата за недвижимите имоти от 14.10.1987 г., видно от който
наследодателката на ответника М. – В. Н. Д. с ЕГН ********** е закупила
топлоснабдения имот, находящ се в ............. Идентификацията на имота като
такъв, находящ се на посочения адрес следва и от приетата и неоспорена по
делото съдебно-техническа експертиза, поради което наличието на п.........
съдът отдава на техническа грешка при изписване на исковата молба.
По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, като същите не са оспорени от страните и съответно са приети и
приложени като доказателства по делото. Видно от заключенията по двете
експертизи, размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния
период е общо в размер на 1 436, 23 лева главница, в това число главница за
топлинна енергия за отопление в размер на 1 185, 87 лева и лихва в размер на
250, 36 лева, в това число и за дялово разпределение. Не е налице възражение
за изтекла погасителна давност, поради което съдът не следва да изследва
този въпрос, и с оглед горпното следва исковете по отношение главницата и
лихвата следва да бъдат уважени изцяло.
В. По отношение разноските:
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение по делото
съдът определяя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за
заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като
делото е с не особено висока фактическа и правна сложност и размера на иска
е далеч под 10 000 лева. Следователно, общия размер на разноски възлиза на
сумата в размер на 1 430, 54 лева, както следва – 200 лева държавна такса, 800
лева депозит за СТЕ и ССчЕ, 330, 54 лева депозит за назначаване на особен
представител, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК определение № 7758 от 02.11.2021 г.,
като в диспозитива, с който се конституира като ответник О. Ч. М. с ЕГН
**********, от ..........., записаното правно основание „чл. 227 от ГПК“
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че доколкото поправката по реда на чл.
253 от ГПК се извършва с настоящото определение, иска против ответника О.
Ч. М. следва да се счита предявен на 02.11.2021 г.
ОСЪЖДА О. Ч. М. с ЕГН **********, от ..............., да заплати на
............, със седалище и адрес на управление
.............представлявано от ..............– изпълнителен директор, сумата в
размер на 1 161, 01 лева /хиляда сто шестдесет и един лева и една
стотинка/ главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва
за периода от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
244, 24 лева /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 06.07.2021 г.,
сумата в размер на 24, 86 лева /двадесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/ главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна
лихва за периода от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 6, 12 лева /шест лева и днавадесет стотинки/ мораторна лихва за
периода от 30.07.2018 г. до 06.07.2021 г., както и сумата в размер на 1 430, 54
лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща направените по делото, както следва – 200 лева
държавна такса, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ, 330, 54 лева депозит за
назначаване на особен представител, и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ............. със седалище и адрес на управление .............
Банкова сметка на ищеца:
..................
BIC: ...........
...................
5
Решението, с изключение на частта, в която представлява определение
по чл. 253 от ГПК, подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6