№ 979
гр. Бургас, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501473 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на процесуалния представител на Д. В. Л. от гр.*** –ответник по гр.д.
№ 932 /2023 год. по описа на Несебърския районен съд против решение №
196/30.05.2024 год. ,с което е уважен частично предявеният иск с правно
основание чл. 109 от ЗС и въззивникът е осъден „да премахне изградената от
него товаро-разтоварна рампа с височина 1,95 м.,находяща се пред английския
двор на сградата с идентификатор 51500.506.215.1.12 в поземлен имот с
идентификатор 51500.506.215 по КККР на гр. Несебър ,която е изградена без
необходимите строителни книжа ,опасна е и пречи на съсобствениците да
ползват английския двор в пълния му обем.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
недопустимо и незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че решението е недопустимо ,доколкото съдът се е
произнесъл по един недопустим иск .Сочи се ,че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по така предявения иск ,тъй като не той е собственик
на самостоятелните обекти в сградата с кад № 51500.506.215.1 ,към която
принадлежи въпросното дворно място .Собственик е неговото ЕООД,а
1
именно „Дионис винарна „ЕООД и ответник следва да бъде дружеството
,представлявано от управителя си ,а не от физическото лице ,Л...А доколкото
предмет на иска е начина на ползване на незастроената част от терена на к-
с“Амдеус“в к.к. Слънчев бряг-запад ,с посочения идентификатор ,счита се ,че
страни по делото следва да са и всички собственици на ПИ 51500.506.215 по
КККР на гр. Несебър ,както и всички етажни собственици ,доколкото
притежават ограничено право на строеж върху терена ,но същият е
принадлежащ към сградата на осн.чл. 38 ЗС.Затова в случая се счита ,че
липсва пасивна легитимация по иска.
Оспорват се изводите на съда ,че изградената рампа не е безопасна и е
опасна ,както и че същата пречи на собствениците в комплекса да ползват
английския двор в пълен обем/за което съдът е направил извод от снимка към
експертизата /.Подчертава се ,че всъщност въпросният английски двор е
опасен ,тъй като е с денивелация .Неправилен е и изводът ,че с изграждането
на рампата ответникът е завладял неоснователно част от английския
двор,който според съда е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.Видно от
представените проекти и експертизата ,английският двор не е обща част , а е
прилежащ към обектите ,собственост на дружеството на ответника.
Цитирайки и съдебна практика ,въззивникът сочи ,че в случая съдът не е
направил извод ,че ищецът конкретно не може да използва въпросния
английски двор според правата си в имота.Сочи се ,че ищецът не е собственик
на целия терен , а притежава 237/1744 кв.м. ид.части ,т.е. приблизително 1/7
ид.част от имота ,за който няма разпределение как следва да се ползва икаква
част от ид.части е под сградата ,и каква от терена около нея.По делото не е
доказано как малката рампа в единия край на английския двор пречи на ищеца
да ползва същия.Освен това ,твърди се от въззивната страна ,че всъщност
английският двор не е обща част ,а е прилежащ към недвижимите имоти на
дружеството на ответника .
Сочи се ,че въпросът дали е опасна рампата ,дали е законна или не , не е
предмет на делото и като го е изследвал съдът е постановил неправилен
съдебен акт . При това е приел ,че въпросната рампа пречи на децата в
комплекса ,а не на ищеца.Но делото е между ищеца и ответника и трети лица
не са част от него и не е ясно дали тези трети лица имат претенции или не към
ползването на този английски двор.
2
В случая релевантен е въпросът с кое свое действие или бездействие
ответникът е попречил на ищеца да ползва своята прибблизително 1/7 ид.част
2 от двора ,включително от английствия двор /ако се приеме ,че той не е обща
част /.По делото липсват факти рампата въобще да пречи да се използва
английския двор . Не е взето предвид и заключението на екпертизата ,от която
е видно ,че английският двор е единственото място ,през което дружеството на
ответника ,като собственик на няколко търговски обекта в сградата,служи за
преминаване и обслужване ,вход на същите тези търговски обекти,т.е. за да се
ползва от търговските обекти ,ответникът следва да има вход-изход през
английския двор и затова този двор приналежи към тези обекти,но дори и да
не беше , ответникът има право на достъп до тях,който архитектурно е решен
да се осъществява през английския двор .В случая рампата не променя това и
няма отношение към ползването на този английски двор.
Моли се за отмяна на решението в уважителната му част ,като се
постанови ново ,с което се отхвърлят изцяло частично предвените искове . Не
се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Сочи се ,че искът е допустим ,защото в производството по чл. 109 от ЗС
собственикът на недвижим имот може да търси защита срещу всяко
лице,което пречи за упражняването на правомощията на собственика ,като
препятства или ограничава възможността да упражнява правото си на
собственост в пълен обем.Доколкото предявяването на иска е действие по
обикновено управление ,не е нужно съгласието на другите собственици за
предявяването му.
Сочи се,не се допуска разполагането на вещи и предмети в общите части и
извършване на дейности ,които изменят помещения ,пространства или части
от тях ,предназначени за общо ползване ,да не нарушават устойчивостта на
строителната конструкция,пожарната безопасност и безопасното ползване на
сградата ,включително и по фасадата ,които нарушават тяхната цялост и
архитектурен вид .В процесния поземлен имот не е налице комплексно
3
застрояване ,тъй като е изградена само една сграда .Земята е в режим на 3
съсобственост между едно юридическо лице и две физически с мажоритарен
дял в имота на фирма „Майфеар“ЕООД ,но останалите етажни собственици
имат право на свободно преминаване и ползване на имотите си .Английският
двор не е прилежаща част към ответника ,тъй като той не е получил нещо
,което неговият праводадел не е притежавал .Обслужването и достъпа до
обектите на ответника по архитектурен план и изграденото от инвеститора е
чрез стълбите .Никой не оспорва ползването на стълбището за търговските му
обекти .Касае се за рампата .В снимковия материал е видно ,че денивелацията
е обезопасена с естетична ограда ,също изградена по проект ,чиято цялост
ответникът е увредил ,като е нарушил архитектурния проект ,ансамбъла на
сградата .Изградената от него рампа не коренспондира с достъпа му до
собствеността .Вещото лице е описало къде е входа за англиския двор
.Рампата е построена без строителни книжа и разрешителни ,ситуирана е
фронтално пред портала на имота и сама по себе си е опасна за здравето и
живота при преминаване покрай нея ,не само за ползователи и обитатели ,но и
за МПС при маневриране.
Моли за потвърждаване на решението.Също не се сочат нови
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС ,с който
се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да прекрати
своите неоснователни действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото
си на собственост по отношение на незастроената част от поземлен имот с
идентификатор 51500.506.215 по КККР на гр. Несебър, като освободи всички
свои вещи, разположени в него, премахне товарна рампа и въстанови цялостта
на защитния парапет и го приведе в приемлив вид, както и да преустанови по-
нататъшното неоснователно използване на имота по описания начин./като в
частта относно искането за осъждане на ответника да премахне
складираните в южната част от двора на процесния имот строителни
материали ,съоръжения и вещи ,в съдебно заседание ищецът е заявил ,че не го
поддържа ,тъй като след подаване на исковата молба същите са премахнати
4
/.В частта ,с която е било поискано осъждане на ответника да прекрати своите
неоснователни действия ,с които пречи на ищеца Б. да упражни правото си на
собственост по отношение на незастроената част от поземления имот с
идентификатор 51500.506.215 по КККР на гр.Несебър , като освободи
югоизточната част от процесния имот от портала на юг, включая и английския
двор, от находящите се в тази част МПС и хидравличен повдигач, както и
рекламна табела,исковата претенция е отхвърлена ,с влязлото в сила решение
на РС-Несебър и тази част не е предмет на настоящото производство .
Делото е висящо само в частта ,с която е уважен негаторният иск и
ответникът е осъден да премахне изградената от него товаро-разтоварна
рампа, с височина 1,95 м, находяща се пред английския двор на сграда с
идентификатор 51500.506.215.1.12, в поземлен имот с идентификатор
51500.506.215 по КККР на гр. Несебър, която е изградена без необходимите
строителни книжа, опасна е и пречи на собствениците да ползват английския
двор в пълния му обем.
Във въззивната жалба се твърди ,че в тази му част решението е
недопустимо,евентуално-неправилно ,доколкото не е установено ищецът
контретно да не може да ползва английския двор според правата си в имота
,не е изяснено с което точно конкретно действие или бездействие ответникът
е попречил на ищеца да ползва своята приблизително 1/7 ид.част от двора
,включително от английския двор ,като не е взет предвид и фактът ,че
английският двор е единственото място ,през което дружеството на ответника
,като собственик на няколко търговски обекта ,служи за преминаване и
обслужване ,вход на същите тези търговски обекти ,т.е. ответникът ,за да
ползва имотите си следва да има вход-изход през английския двор и като
собственик на същите той има право да има достъп до тях ,който
архитектурно е решен да се осъществява през въпросния английски
двор.
Установено е по делото /видно и от представените актове за собственост /,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
51500.506.215.1.12 по КККР на гр. Несебър, съставляващ апартамент № **,
находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
51500.506.215, както и на 237/1744 кв.м. идеални части от поземления имот/ в
подкрепа на това са представените и приети, като доказателства по делото –
5
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от **.**.20**г.
и нотариален акт № *** от **.**.20**г., двата по описа на Нотариус с рег.№
600 на НК, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър /л.7-11 вкл./ .
Сградата е била въведена в експлоатация с удостоверение № 338/16.09.2004г.
за въвеждане в експлоатация на строеж: жилищна сграда с офиси, издадено от
главния архитект на Община Несебър. В сграда с идентификатор №
51500.506.215.1, представляваща ж.с. Амадеус, находяща се в к.к. Слънчев
бряг - запад, кв. Чайка № 183 не е определена прилежаща площ.
Съответно дружеството „Дионис Винарна“ ЕООД с едноличен собственик
и управител ответника Л., било собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 51500.506.215.1.21, съставляващ обект: мини маркет,
предназначен за търговска дейност, самостоятелен обект с идентификатор
51500.506.215.1.22, съставляващ обект: бар, с предназначение за обществено
хранене, самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.215.1.23,
съставляващ обект: кабинет за здравни и социални услуги, самостоятелен
обект с идентификатор 51500.506.215.1.24, съставляващ обект: фризьорски, с
предназначение за обслужваща дейност за битови услуги.
Твърдяло се е от ищцовата страна ,че помещенията ,собственост на
дружеството на ответника , фактически не се ползвали по предназначение, а
били обединени в хале, което ответникът ползвал за съхранение и
дистрибуция на спиртни напитки. В тази връзка ищецът акцентира, че
дружеството и ответникът не притежавали идеални части от дворното място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор № 51500.506.215,като
независимо от това, от деня на придобиването - 11.02.2019г., Л. използвал за
свои лични и стопански нужди цялото пространство от частта от дворното
място, находяща се в южния край на имота, обхващаща пространството между
официалния вход на имота, английски двор (атриумна площадка) и част от
двора след площадката в югозападната посока. Твърдяло се е, че през пролетта
на 2020г. Л. започнал да изгражда метална конструкция с покрив, стени,
винкел и ламарина в английския двор с цел да разшири складовата си площ, за
което била сезирана КС на Община Несебър. Цитира преписка с вх. №
Н2/КС4298/31.07.2020г. Взетите мерки преустановили само превръщането на
терасата в склад, като ответникът продължил да използва югозападната част за
свои нужди. Изрязал част от предпазната ограда и изградил необезопасена
товаро-разтоварна рампа от стоманена конструкция, с което увредил парапета
6
и нарушил архитектурния облик на сградата. В пространството на двора
ответникът паркирал моторни превозни средства, складирал вещи, строителни
материали и други съоръжения, като възпрепятствал преминаването към
южната страна на двора и сградата. По този начин ищецът не можел да
маневрира и ситуира собствените си превозни средства.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, процесната жилищна сграда с офиси се състои от един
полуподземен етаж, три надземни етажа и терасовиден етаж. Съгласно
предвижданията на проекта, на полуподземния етаж са развити със
самостоятелни входове и директен излаз към амфитеатрален английски двор
следните самостоятелни обекти: снек-бар с обслужващи площи и съблекалня
със санитарен възел за персонала; лекарски кабинет с чакалня,
манипулационна и санитарен възел и фризьорски салон със санитарен възел.
Подхода към предвидените обекти се реализирал единствено чрез английския
двор на няколко нива, с оглед преодоляването на денивелацията от 1,95 м от
нивото на терена. От заключението се установява, че английският двор служи
като естествен подход към търговските обекти. Достъпа на МПС в процесния
имот се осъществява чрез порталната врата, като паркирането по проект е
предвидено в дясната част на имота. Предвидените в дворното място
паркоместа не били прилежащи към самостоятелните обекти в сградата.
Според вещото лице, поземленият имот с цялата си площ обслужва всички
самостоятелни обекти в сградата. В съдебно заседание, вещото лице
установява, че при извършения оглед на место, в южната част на имота, до
трафопоста нямало паркирани автомобили. До оградата имало количка, на
която имало рампа за повдигане на палети. Тази количка била закопчана за
оградата на английския двор, но тя не била строеж.
При тази фактическа обстановка първостепенният съд е отхвърлил
възраженията на ответната страна за недопустимост на исковата
молба/преповторени и във въззивната жалба / и настоящият съдебен състав
изцяло възприема мотивите му в тази насока ,към които препраща на осн.чл.
272 от ГПК :
Както е посочил районният съд ,целта на негаторния иск е да даде защита
на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
7
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение. Няма законова пречка един етажен
собственик да предяви срещу друг етажен собственик иск по чл.109 ЗС и да
иска от него да прекрати неоснователните действия, с които му пречи да
упражни правото си на собственост върху общите части на сградата. С оглед
на това е допустимо по реда на чл.109 от ЗС да се предяви иск за
преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда,
която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се преустановят
действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да
ползват общите части според тяхното предназначение. С оглед на това,
неоснователно е възражението, че страни по делото следва да са всички
съсобственици на ПИ 51500.506.215, както и всички етажни собственици.
Освен това, останалите етажни собственици може да не намират действията
на ответника за неправомерни, както твърди ищецът.Според Решение №
424/01.12.2010г. по гр.д.№ 1482/2009г. на ВКС, II г.о., „Негаторният иск има за
цел да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно посегателство или вредно отражение над обекта на това вещно
право, което пречи на неговия носител пълноценно да го ползва според
предназначението му. Това въздействие или посегателство може да се
изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл.109
от ЗС се цели преустановяването на същите, които пречат на ищеца да
упражнява неговото право на собственост, т.е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е
адекватна търсената с иска по чл.109 от ЗС защита срещу въздействия,
надхвърлящи законните ограничения на собствеността.По реда на чл.109 от
ЗС не може да се търси защита срещу неоснователни въздействия, които
пречат на собственика на упражнява други свои права, различни от правото на
собственост върху недвижим имот, нито да се търси защита на правата на
трети лица. Както е посочено в мотивите към т.1 на ТР № 4/2015 от
06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 4/2015г., въздействията върху
имота, които смущават упражняването на правото на собственост на ищеца
повече от допустимото, могат да бъдат различни по характер: ответникът
претендира, че върху имота на ищеца съществува сервитут или друго
ограничено вещно право, включително право на преминаване; ответникът
осъществява пряко или косвено въздействие върху имота на ищеца;
8
ответникът поддържа състояние, което представлява последица от
осъществило се в миналото въздействие върху имота на ищеца; ответникът е
осъществил пряко или косвено въздействие върху имота на ищеца, което към
настоящия момент не препятства ползването, но създава сериозна опасност
нарушението да настъпи за в бъдеще ( в този смисъл решение №
625/03.12.2020г. по гр.д.№ 1426/2009г. на ВКС, I г.о.); ответникът бездейства,
т.е. не извършва действия, които е длъжен да извърши и чието извършване е
необходимо за пълноценното упражняване на правото на собственост върху
имота на ищеца. С предявяването на иска се цели неоснователното
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него. Предмет на делото е несъществуването на съответните ограничения и
неправомерността на накърненията, както и преустановяването на
неправомерните въздействия и възстановяване на положението отпреди
нарушението.
Ищецът следва да представи доказателства в подкрепа на твърдението си,
че притежава правото на собственост върху засегнатия имот, както и
доказателства, че ответникът е извършил твърдяното в исковата молба
неоснователно въздействие. Ищецът носи тежестта да докаже
обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба неоснователно
въздействие, което ответникът е извършил, ограничава, смущава или
препятства възможността му да използва пълноценно имота си според
неговото предназначение. По реда на чл.109 от ЗС може да търсят защита на
правата си и съсобственици на недвижим имот, включително и срещу друг
съсобственик, който упражнява правата си по начин, препятстващ
възможността останалите съсобственици да ползват имота според
притежавания от тях обем от права. От значение в случая е обстоятелството,
че негаторен иск може да бъде уважен и при засягането на общи части, които
имат характер и на фасадни елементи по сградата, когато с тях е извършена
промяна или неправомерни действия без съгласието на другите съсобственици
от етажната собственост. Не съществува пречка и носителят на голата
собственост върху имота да търси защита на правата си по реда та чл.109 от
ЗС (Решение № 63/13.02.2012г. по гр.д.№ 361/2011г. на ВКС, I г.о.).Целта на
този иск е да се отстранят конкретни пречки за пълноценното упражняване на
правомощията на собственика. Ограничаването на ползването на имота може
да е свързано с действие или състояние, което пречи или смущава ползването
9
на вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано
(Решение № 815/30.06.2011г. по гр.д.№ 1509.2009г. на ВКС,I г.о.).
Не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на
предявения по чл.109 от ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга
неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за
упражняване на установения правен режим на ползване на имота, като по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на
собственост да се упражнява в пълен обем. Собственикът следва да установи
кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е
авторът на това действие и в какво се състои нарушението, както и да
установи връзката между неоснователното действие и създаденото състояние
и пречене на упражняване правото на собственост. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС, като
преценка за това кои въздействия са по-големи от 10 обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна за всяко дело (Решение № 150/25.05.2011г.
по гр.д.№ 551/2010г. на ВКС, II г.о.; Решение № 57/26.03.2013г. по гр.д.№
907/2012г. на ВКС, II г.о.; Решение № 11/23.02.2018г. по гр.д.№ 954/2017г. на
ВКС, II г.о.).
В този контекст е прието за неоснователно и възражението за
недопустимост на исковата молба, тъй като липсвала пасивна процесуална
легитимация на ответника по делото. Действително от приетия като
доказателство по делото – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *** от **.**.20**г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на
действие – РС-Н. /л.17-18 вкл./, се установява, че „Дионис Винарна“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Л., е собственост на четири
самостоятелни обекта в процесната сграда, към която принадлежи процесното
дворно място, представляващо ПИ 51500.506.215. Последното обаче не налага
извода, че пасивно легитимирано да участва в настоящият съдебен процес е
„Дионис Винарна“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Л., а не Д. Л., в
качеството му на физическо лице. В исковото производство по чл. 109 ЗС
собственикът на недвижим имот може да търси защита срещу всяко лице,
което макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез
конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
правомощията на собственика, т.е. препятства или ограничава възможността
на собственика да си упражнява правото на собственост в определена степен.
10
Ищецът е този, който сочи конкретно кое лице – физическо или юридическо,
нарушава правото му на собственост, като ответник по иска може да е всяко
трето лице.
В този ред на мисли и като е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства ,включително и заключението на вещото лице по
назначената експертиза ,относно товаро-разтоварната рампа, изградена от
ответника през 2019г. по данни на свидетелите Й. и П., съдът е приел ,че от
показанията на свид.П. се установява, че товаро-разтоварната рампа обслужва
собствените на ответника самостоятелни обекти, които същият ползва за
складови помещения. По делото не са представени доказателства от ответната
страна за законното изграждане на процесната товаро-разтоварна рампа, нито
за промяна на предназначението на обектите, които същата обслужва - снек-
бар с обслужващи площи и съблекалня със санитарен възел за персонала;
лекарски кабинет с чакалня, манипулационна и санитарен възел и фризьорски
салон със санитарен възел. Действително по делото е представено писмо с
изх.№ Н2-КС-4298-004 от 14.09.2021г. от Началника на отдел „Контрол върху
строителството“ при Община Несебър /л.22/, от което се установява, че по
повод постъпил сигнал за извършено незаконно строителство в 7 комплекс
„А.“, КК Слънчев бряг, служители от отдел „КС“ са извършили проверка на
място на 18.09.2020г. и на 23.06.2021г., и по документи, съхранявани в
общинската администрация, при които не са установили отклонения от
одобрените проекти и екзекутивни чертежи. Проверката обаче е касаела
незаконно изграждане от ответника Л. на метална конструкция за
слънцезащитно съоръжение на южната фасада на сградата, която към датата
на втория оглед е била доброволно премахната от ответника. Служителите на
отдел „КС“ при Община Несебър не са били сезирани, съответно не са
извършвали проверка за законността на изградената товаро-разтоварна рампа,
ако към горепосочените дати същата изобщо е била изградена, поради което
липсата на установени отклонения от одобрените проекти и екзекутивни
чертежи не би могло по аналогия да се приеме и за процесната рампа.
Въпросът относно наличието на строителни книжа за рампата и относно
промяната на предназначението на обектите ,притежавани от ответника , е
релевантен за спора ,доколкото липсата на основание за изграждане на
рампата и създаването по този начин на пречки за пълноценното
упражняване правото на собственост върху дворното място ,води до
11
основателност на претенцията по чл. 109 от ЗС.От заключението на вещото
лице се установява ,че товаро-разтоварната рампа /изградена без строителни
книжа и явно без съгласието на останалите съсобственици /е ситуирана
фронтално пред портала на имота и сама по себе си е опасна при
преминаване покрай нея ,не само за ползвателите и обитателите ,а също и за
МПС при маневриране .За рампата са циментирани стъпаловидно множество
тухли тип ИТОНГ в периметъра на английския двор ,което заедно с рампата
заемат и част от квадратурата на английския двор .Всичко това пречи на
допистимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение в пълния му обем ,поради което и правилно претенцията в
тази част е била уважена .Именно действията на ответника чрез изграждане
на незаконната товаро-разтоварна рампа ,заемаща част от площта на
процесния имот се ограничава пълноценното упражняване на правото на
собственост на ищеца ,независимо ,че последният не притежава целият терен
в комплекса .Всичко това е дало основание на първостепенния съд обосновано
и правилно да приеме ,че с изграждането на товаро-разтоварната рампа,
ответникът не само е завзел неоснователно част от английския двор, който е
обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, но най-вече е създал предпоставки за
инциденти с живущите в комплекса възрастни и деца, като не е обезопасил
същата. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗС дава възможност да се уговори
частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните
етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения
обслужват, но по делото не беше представено такова решение на общото
събрание на етажната собственост до приключване на производството по
събиране на доказателствата.
Ето защо настоящият съдебен състав счита ,че атакуваното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната част,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/30.05.2024 г. постановено по гр.д. №
932/2023 г. по описа на Несебърския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
12
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13