№ 17
гр. гр. Д., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20233200900166 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. Д. Ц., ЕГН
********** от гр.Д., ул.„Б." №**, чрез адв.А. Р., АК - В. срещу "Ти Би Ай
Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1421, район Лозенец, ул.„Димитър Хаджикоцев“ №52-54 искове за
установяване в отношенията между страните, че Договор за потребителски
кредит №****/01.11.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД като
кредитор и Р. Д. Ц. като кредитополучател е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 1 и
ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност за обявяване за нищожна клаузата
от процесния договор за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
41,11 % поради противоречието й с добрите нрави - чл.26, ал.2, предл. 3 от
ЗЗД.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 01.11.2022 г. ищцата Р.Д. сключва Договор за потребителски кредит
№**** с „Ти Би Ай банк" ЕАД. Съгласно сключения договор за кредит,
кредиторът „Ти Би Ай банк" ЕАД отпуска кредит в размер на 20 000 лева при
фиксиран лихвен процент в размер на 41,11 % и ГРП в размер на 44,93%.
1
Отпуснатата сума следва да бъде върната в срок до 15.04.2026 г. на месечни
вноски в размер на 1214,68 лева. Общо следва да бъде върната на кредитора
сумата от 48 587,51 лева.
Договор за потребителски кредит №****/01.11.2022 г. е недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
ЗПК, а именно шрифта на сключения договор е по-малък от 12. Разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗПК във визираната й част установява форма за действителност
на договорите за потребителски кредит - писмена, да са написани на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договорите да са написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на посочени разпоредби, първата от които е тази на чл.10, ал.1, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбите са императивни и от
тях следва ясния отговор, че нарушаването на изискването за минимален
размер на шрифта (12), представлява отделно основание за недействителност.
С посредничеството на кредитора, ищцата е включена в Застрахователна
програма "Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставено от "Ти Би Ай Банк" ЕАД съгласно Групов
застрахователен договор за застрахователни програми "Защита на кредита",
"Защита 66+" и "Защита на сметките" № 1/2019, сключен между
Застрахователите "Кардиф Животозастраховане, клон България" и "Кардиф
Общо застраховане, клон България" от една страна като застрахователи и "Ти
Би Ай Банк" ЕАД, като застраховащ. Застраховката се предлага от "Ти Би Ай
Банк" ЕАД, като застрахователен посредник. Застрахователната премия
съгласно чл.7.2.2. от процесния договор за потребителски кредит е платима от
кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по
банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в
общата сума, дължима от потребителя. В представените договорна
информация за застрахователна програма „Защита на кредита" и „Защита на
сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени
от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение", както и подписаната от ищеца декларация за
присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния договор за
кредит, поради което те са елементи от договора за кредит и следва да
2
отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК. Включвайки вземането за
застрахователната премия в размера на главницата, кредиторът е нарушил
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това действителния процент
на разходите ще надвиши максимално допустимия процент по чл.19, ал.4 от
ЗПК и ще се различава съществено от посочения в процесния договор за
потребителски кредит ГПР от 44,93 %.
Сочи се, че е недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да
начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
Предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на
ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят върху размера
на възнаградителната лихва. Клаузата за заплащане на застраховка е
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази
по сключения договор за застраховка. Нарушена е и императивната норма на
чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да
начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
Договорът за кредит е недействителен и поради неспазване на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване на годишния процент на
разходите (ГПР) в съответствие с чл.19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към
ЗПК, където детайлно е уредено как се определя и изчислява ГПР.
Чл.10 от Договора за кредит, който се отнася до ГПР, съдържа единствено
посочване на следния текст: „Годишен процент на разходите (ГПР): 44,93 %." ,
тоест не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият. Посоченият лихвен процент от 41,11 % не е ясно как точно
се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
3
Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК,
като в този случай съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е главницата - заемната сума, отпусната и
усвоена от потребителя въз основа на договора.
Договорът за кредит не съдържа погасителен план, който да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, допълнителни разходи.
Член 11.2. от Договора е именуван: „Погасителен план към договора" и
съдържа в табличен вид сума с посочване на съответен падеж всеки месец.
Този погасителен план няма съдържанието на погасителен план, указано в
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Липсата на погасителен план в договора за кредит със
съдържанието за погасителен план, съобразно изискванията на закона, е
основание за обявяване на договора за кредит за недействителен, поради
несъответствие с чл.11, ал.1, т.11 във вр. с т.12 от ЗПК.
Клаузата в процесния договор, определяща размера на годишния лихвен
процент е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави. В договора е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41.11%. Така
уговорения лихвен процент противоречи на добрите нрави и в този смисъл
клаузата на част III т. 1 от договора се явява нищожна. Налице е трайно
установена практика на ВКС относно добросъвестния и съответстващия на
добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на
страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера
на законната лихва. Според практиката на ВКС съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната лихва. При размер на законна лихва от 10.00 % към датата на
сключване на договора, респективно трикратен размер от 30.00%, в настоящия
случай лихвата по процесния договор в размер на 41.11% годишно надхвърля
с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба.
Излагат се съображения за неоснователност на предявените искове.
Чл.23 от ЗПК ясно регламентира хипотезата, при която договорът за
4
потребителски кредит бъде обявен за недействителен, а именно -
потребителят следва да върне на кредитора само чистата стойност на кредита,
без начислената възнаградителна или друга лихва или други разходи по
кредита, каквито в случая няма. Договор за потребителски кредит
№****/01.11.2022 г. е сключен при стойности на кредита: 20 000 лева -
главница и 48 587,51 лева - общо дължима сума в края на срока за който е
сключен, а именно 40 месеца. Съответно при евентуално основателен иск,
ищецът следва да възстанови на кредитора сумата в размер на 20 000 лева.
Общо погасената сума по договора за кредит е в размер на 8165.23 лева.
Остатъкът до размера на главницата е в размер на 11 834.77 лева.
Всички елементи от договора за кредит следва да отговарят на
изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗПК, като твърденията на ищеца, че шрифтът е
по-малък от 12 не могат да се кредитират доколкото не се сочат доказателства
за това.
Чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и
общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора,
което изискване е спазено и написано в Договора: ГПР - 44.93 % и обща
дължима сума 48587.51 лева. Останалите възражения срещу начина на
изчисляване на ГПР съобразно изискването на ЗПК по определения в
приложение №1 начин са неоснователни. Тежестта за доказване на тази
евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го твърди, а
доказателства в тази насока не са искани и представени.
Изложените общи твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.9 от ЗПК не кореспондират с разпоредбите на договора за кредит и по
специално на чл.9, където са посочени размера на приложимия лихвен
процент и условията за прилагането му.
По отношение размера на възнаградителната лихва се сочи, че при
сключване на процесния договор и към момента е налице нормативен текст -
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, който точно и ясно определя предела на
оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
РБългария. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й
подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата
заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално
5
допустимия размер.
Процесният договор за кредит е 1) потребителски кредит по смисъла на
ЗПК и 2) банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ. За разлика от
разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, където лихва „може да се уговори", при
банковия кредит по чл.430 от ТЗ задължително следва да има уговорена
възнаградителна лихва. Лихвата при договорите за банков кредит не е
мораторна (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа
лихвата е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването
на предоставените му парични средства.
Изводите на ищеца относно ограниченията в максималния размер на
възнаградителната лихва са неверни. Чл.9 от ЗЗД предоставя свобода на
договаряне на страните, която свобода е ограничена от „повелителните норми
на закона" и „добрите нрави". Тази разпоредба се отнася за цялото съдържание
на договора, докато разпоредбата на чл. 10 от ЗЗД засяга само и единствено
размера на договорените между страните лихви.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Исковете са с правно основание чл.124 ГПК във вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с
чл.10, ал.1 и ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.1 и ал.4 от ЗПК и
чл.26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, предявени като евентуални.
По делото не е налице спор и от представените доказателства се установява,
че между страните има валидно облигационно правоотношение по сключен
Договор за потребителски кредит №****/01.11.2022г. Съгласно договора
кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД отпуска на Р. Д. Ц. кредит в размер на 20000
лв. при фиксиран лихвен процент в размер на 41,11 % и ГПР в размер на 44,93
%. Отпуснатата сума следва да бъде върната от кредитополучателя Р.Ц. в
срок до 15.04.2026г. на месечни вноски в размер на 1214,68 лв. Общо
дължимата от кредитополучателя сума е 48587,51 лв.
Процесният договор е сключен по електронен път. Електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ).
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и ал.2 от
6
ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен - арг. чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ с
доказателствена сила, каквато законът признава – чл.180 от ГПК и чл.18, ал.3
от ЗПФУР.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са
налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се
явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9 от ЗПК, при което
процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа, както в
Закона за потребителския кредит и в Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Съгласно чл.9 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Първото наведено от ищцата основание по чл.22 от ЗПК за
недействителност на Договора за потребителски кредит е неспазване
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно който всички елементи на
договора трябва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Ищцата твърди, че шрифтът на сключения договор е по-
малък от 12.
Според действалото към датата на сключването на договора за
7
потребителски кредит правило на чл.10, ал.1 от ЗПК (ДВ. бр. 35 от 2014 г. в
сила от 23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
на шрифта – не по-малък от 12, в два екземпляра. Изискването за размер е
поставено като условие за валидност на договора по смисъла на чл.22
в.вр.чл.10 ЗПК.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
представеният документ не отговаря на тези изисквания. По делото е
допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните и се кредитира от съда, като изготвено от специалист с
необходимите специални познания. Експертът е категоричен в извода си, че
Договор за потребителски кредит №****/01.11.2022г., сключен между „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД като кредитор и Р. Д. Ц. като кредитополучател, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит от ТИ БИ АЙ Банк и Заявление - декларация за установяване на
договорни отношения са изпълнени с шрифт Arial Narrow с размер 11.
Страните не спорят, че съставеният при сключването договор е еднакъв с
преписа му, приложен по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В случая се установява неспазването
на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за размер на шрифта – не по-малък от
12, при което процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Искът за прогласяване на неговата недействителност е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед уважаването на иска, не подлежат на разглеждане другите
предявени от ищцата в условията на евентуалност искове.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
за настоящото производство, съобразно представените доказателства за
направата им в размер на 564,55 лв. /депозит СТЕ – 559,80 лв. и 4,75 лв. такса
за превод/.
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ищцата адвокат
А. Р. се присъжда адв.хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Определяйки
8
размера му съдът изхожда от обжалваемия материален интерес, от
фактическата и правна сложност на делото, които не са високи, и от обема на
оказаната правна помощ. В случая адв.Р. е изготвил исковата молба и
уточненията й, писмени становища и е заявил доказателствени искания. По
делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което пълномощникът
не се е явил. Предвид възприетото от настоящия състав разбиране, че съгласно
решение от 25.01.2024 г. по дело С -438/22 на СЕС Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено
от чл.101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което
се явява нищожна, респ. не е задължителна за съда при определяне на
дължимите на страните разноски, възприето и от състави на ВКС –
определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т.
о., определение № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ
г. о., определение № 1239 от 13.05.2024 г. по ч. т. д. № 1555/2023 г. на ВКС,
ТК, І т. о., определение № 2948 от 12.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1567/2024 г. на
ВКС, ГК, І г. о., определение № 50045 от 02.07.2024 г. по т. д. № 1758/2022 г.
на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г.
на ВКС, ТК, І т. о. и др., съдът определя възнаграждение на адв.Р. в размер на
1400 лв.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса в производството на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК, с определение №9/12.01.2024г., поради което и
на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Д.ки окръжен
съд сумата от 1943,50 лв., представляваща дължимата държавна такса,
опредЕ. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен, на основание чл.22 вр. чл. 10, ал. 1 от
ЗПК - поради неспазване на предвидената в закона форма за не по-малък от 12
размер на шрифта, Договор за потребителски кредит №****/01.11.2022г.,
9
сключен между „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
като кредитор и Р. Д. Ц., ЕГН ********** от гр.Д., ул.„Б." № ** като
кредитополучател.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД ЕИК, *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да
заплати на Р. Д. Ц., ЕГН ********** от гр. Д., ул.„Б." № **, сторените по
делото разноски в размер на 564,55 лв.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да
заплати на адвокат А. Р. Р. с личен номер **** по карта № V****, член на
Адвокатска колегия – В., с адрес на кантората гр. В., ул. „**“ № 22 /партер/,
сумата от 1400 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
осъществено безплатно процесулно представителство на ищеца Р. Д. Ц. с ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд –
Д. дължимата за водене на делото държавна такса в размер на 1943,50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
10