№ 15490
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110105777 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „Вива Кредит“ АД срещу С. Г. В., с
която са предявени осъдителни искове за заплащане на вземания по договор за кредит.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за
прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, а в условията на
евентуалност – на отделни негови клаузи.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2021 г. между „Вива Кредит“ АД
и С. Г. В. бил сключен Договор за кредит „Violeta“, по силата на който на ответника
бил предоставен кредит в размер на 1000,00 лева под формата на кредитна линия,
който следвало да бъде върнат в 30-дневен срок от усвояването му. С. В. усвоил
предоставения кредит, но не върнал на заемодателя същия, като не изплатил и
дължимата по кредита възнаградителна лихва в размер на 150,76 лева, начислена за
периода от 16.01.2022 до 16.12.2022 г. С оглед забавата в изплащането на посочените
задължения била начислена и мораторна лихва в размер от 272,65 лева, за периода от
16.12.2022 г. (датата на изтичане на срока на договора) до 10.01.2025 г. (датата,
предхождаща подаването на исковата молба). Непогасени останали и другите
задължения по кредита, формирани въз основа на клаузите по процесния договор: 1/
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер от 251,30 лева за периода от
1
16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 2/ неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в размер от 60,35 лева за периода от
16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 3/ неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК в размер от 60,35
лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; 4/ неустойка за непредоставяне на
съгласие за директен дебит в размер от 237,85 лева за периода от 16.01.2022 г. до
16.12.2022 г.; 5/ такси за ограничаване негативните последици при просрочие в размер
от 141,02 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г. Поради неизплащане на
дължимите суми, ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати същите, като в
полза на дружеството бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на
ответника С. Г. В.. С подадения в срок отговор на исковата молба предявените искови
претенции се оспорват като неоснователни, с изключение на иска за заплащане на
главницата по кредита в размер на 1000,00 лева, който ответникът признава за
основателен. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор и усвояването
на заемната сума, като и обстоятелството, че не е извършвал пращания по договора.
Сочи обаче, че договорът, съответно – отделни негови клаузи, били недействителни
поради нарушаване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, като излага подробни
доводи в този смисъл. Предявен е и насрещен иск за прогласяване нищожността на
договора за кредит, сключен между страните, а в условията на евентуалност – на
клаузите от договора, предвиждащи начисляването на такса ангажимент за фиксиран
лихвен процент, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес, неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за липса на задължения по ДОПК, неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит и такси за ограничаване негативните
последици при просрочие. Отправено е искане за уважаване на предявените насрещни
искове, съответно – за отхвърляне на първоначалните искови претенции, с изключения
на тази за главницата по кредита. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока за отговор по насрещните искове е подадена молба от „Вива
Кредит“ АД, с която дружеството е направило отказ от предявените първоначални
искове, с изключение на този за присъждане на главницата по процесния кредит, като е
отправило искане за постановяване на решение при признание на иска относно тази
претенция. Изложени са твърдения за липса на правен интерес от предявените по
делото насрещни искове, предвид заявения от дружеството отказ от исковете за лихви,
неустойки и такси по кредита.
С постановеното по делото Определение № 24943/06.06.2025 г. и поради
заявения по реда на чл. 233 ГПК отказ производството по делото е прекратено в частта
по исковете, предявени от „Вива Кредит“ АД срещу С. Г. В., с правно основание чл.
2
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца задължения по сключен между страните Договор за
кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., както следва: такса ангажимент за фиксиран лихвен
процент в размер от 251,30 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в
размер от 60,35 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на
задължения по ДОПК в размер от 60,35 лева за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022
г.; неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит в размер от 237,85 лева
за периода от 16.01.2022 г. до 16.12.2022 г.; такси за ограничаване негативните
последици при просрочие в размер от 141,02 лева за периода от 16.01.2022 г. до
16.12.2022 г., възнаградителна лихва по договора в размер от 150,76 лева, начислена за
периода от 16.01.2022 до 16.12.2022 г.; мораторна лихва по договора в размер от 272,65
лева, начислена за периода от 16.12.2022 г. до 10.01.2025 г. Определението е влязло в
сила на 25.06.2025 г.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са : 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Г. В. да заплати на „Вива Кредит“
АД сумата от 1000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключен между
страните Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2/ насрещни установителни искове, предявени в условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит „Violeta“
от 14.12.2021 г. съответно – на клаузите от договора, предвиждащи заплащането на
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на
задължения по ДОПК, неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит и
такси за ограничаване негативните последици при просрочие, както следва: 2.1/ главен
иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният
договор за кредит, съответно – посочените клаузи, са нищожни поради наличие на
неравноправни клаузи/на неравноправност; 2.2/ евентуални искове с правно основание
чл. 22 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор, съответно –
посочените клаузи, са нищожни поради нарушаване на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.
3
10 и т. 10а, и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По така предявените искове в тежест на „Вива Кредит“ АД е да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за
кредит, съответно – наличието на валидни клаузи по договора за кредит, установяващи
задължение за заплащане на начислените неустойки и такси. В тежест на С. Г. В. по
насрещните искове за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит,
съответно – на отделни негови клаузи, е да докаже сключването на договора със
съдържание, идентично с описаното в исковата молба, и наличието на посочените в
исковата молба основания за нищожност на договора, съответно – на отделните негови
клаузи. По първоначалния иск за заплащане на главницата по процесния договор
същият следва да докаже, че е заплатил претендираното като дължимо вземане.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ сключването между страните
на Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., по който „Вива Кредит“ АД е
предоставил на С. Г. В. заем в размер на 1000,00 лева, като заемната сума е усвоена от
заемополучателя; 2/ настъпването на крайния падеж по сключения между страните
договор и липсата на извършени от заемополучателя плащания по договора; 3/
наличието на клаузи в сключения между страните договор, предвиждащи заплащането
от заемополучателя в полза на заемодателя на такса ангажимент за фиксиран лихвен
процент в размер от 251,30 лева, на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверения за настоящ адрес в размер от 60,35 лева, на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на
задължения по ДОПК в размер от 60,35 лева, на неустойка за непредоставяне на
съгласие за директен дебит в размер от 237,85 лева и на такси за ограничаване
негативните последици при просрочие в размер от 141,02 лева.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният договор
за кредит е сключен за срок от една година в максимален размер до 1000,00 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, усвояван еднократно или на части, при ГЛП от
15 % и ГПР от 49,32 % (съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от договора). Съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 2.2 и 2.3 от договора кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент
по договора, за което кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07
% на ден върху усвоената и непогасена главница. В чл. 1, ал. 2 от договора е
обективирано заявление на кредитополучателя, че преди подписването на договора е
избрал доброволно да се ползва от допълнителен пакет услуги („VIP Обслужване“ и
такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие).
Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора кредитополучателят е задължен до 5 дни от
подписване на договора да предостави съгласие за директен дебит по банковата си
4
сметка за целия срок на договора, като в противен случай дължи неустойка в размер
на 2 % от усвоената, но непогасена главница, начислявана на всеки тридесетдневен
период от усвояването на главницата. В чл. 15, ал. 4 от договора е постигната уговорка
между страните, че кредитополучателят следва в срок до 5 дни от подписването на
договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки тридесет дневен период за заплащане
на текущо задължение да предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87
ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставяне на което и да е от
двете удостоверения се начислява неустойка в размер по 0,5 % от усвоената и
непогасена главница.
Между страните липсва спор относно основателността на предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на С. В. да заплати на „Вива Кредит“ АД сумата от 1000,00 лева,
представляваща неизплатена главница по сключения между страните договор за
кредит. С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал основателността
на тази искова претенция, като ищецът е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска с молба с вх. № 187473/29.05.2025 г. Съобразявайки
изложеното, както и представените по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установено по делото, че С. В. действително дължи на „Вива Кредит“ АД
главницата по процесния договор за кредит в размер на 1000,00 лева доколкото същата
не е заплатена от кредитополучателя до приключването на устните състезания по
делото. Доколкото обаче е спорен обаче между страните въпросът налице ли е валидно
възникнало между тях договорно правоотношение по процесния договор, подлежи на
изследване обстоятелството на какво основание С. В. дължи сумата от 1000,00 лева –
на договорно или извъндоговорно такова. За да се установи това, е необходимо съдът
да се произнесе по предявените в условията на евентуалност насрещни искове за
прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, съответно – на отделни
негови клаузи. Постановяването на решение при признание на иска с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в случай че се установи
недействителност на процесното договорно правоотношение, би довело до
противоречие с нормата на чл. 23 ЗПК.
Между страните не се спори, че ищецът - кредитодател е небанкова институция
по смисъла на чл. 3 ЗКИ и има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът /ищец по насрещните искове/ е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
5
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г.,
I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР №
1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността
на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод. Именно въз основа на
изложеното са неоснователни възраженията на дружеството-кредитодател за
недопустимост на насрещните искове поради липса на правен интерес, с оглед
признанието дължимостта на главницата по кредита от страна на кредитополучателя.
За последния винаги е налице правен интерес от установяването със сила на пресъдено
нещо недействителността на кредитното правоотношение, с оглед защита на
накърнените му права като потребител.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо
да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а
в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
6
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-
нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка,
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които
следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност
на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Начислените по процесния договор неустойки са обосновани с неизпълнение на
вторични за договора за заем задължения (задължение за предоставяне на
удостоверения за постоянен и настоящ адрес, задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК, задължение за предоставяне на
съгласие за директен дебит). Основното задължение на заемател по договор за паричен
заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Процесните компенсаторни неустойки обаче са уговорени в случай на
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на
датата на падежа.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в
случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесните
неустойки излизат извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, противоречат на добрите нрави и са нищожни на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Начинът, по който са уговорени, сочи, че заемателят всякога ще
дължи неустойка, ако в кратки (от 2 до 5 дни) срокове от сключването на договора не
изпълни посочените вторични за договора задължения, дори и когато той е изправна
страна по отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на
7
кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и
възнаграждението си – същият ще има право да получи допълнително и неустойки,
които не са свързани с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем
и не обезпечават реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че
неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Съдът намира за неравноправни и противоречащи на добрите нрави и клаузите,
установяваща задължения за кредитополучателя да заплаща такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент и такси за ограничаване на негативните последици от
просрочие, поради следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. Претендираните от кредитодателя такси за фиксиран лихвен
процент и за ограничаване на негативните последици от просрочие са свързани
именно с усвояването и с управлението на кредита. Чрез тях се нарушават принципите
на справедливост и еквивалентност на престациите, от което се налага изводът за
неравноправност на клаузите, с които е уговорено заплащането им.
Съдът намира, че така установената нищожност на отделни клаузи от
процесния договор за кредит води до извод за нищожност на целия договор, поради
следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 49,32 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно – неустойките за неизпълнение на задълженията за
8
предоставяне на удостоверения за постоянен и настоящ адрес, за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК, за предоставяне на съгласие за
директен дебит и таксите за ограничаване на негативните последици от просрочие).
Тези задължения следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия“. Така уговорените вземания за
неустойки и такси безспорно са свързани с договора за кредит, доколкото
представляват бъдещи разходи по кредита, поради което попадат в легалната
дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да бъдат включени в общия разход по
кредита, което в случая не е сторено. Отделно от изложеното, в процесния договор
липсва изрично посочване на елементите, включени в установения ГПР. Следователно
договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е
отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен и на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното, предявеният насрещен иск за прогласяване нищожността
на процесното договорно правоотношение се явява изцяло основателен. В тази връзка
и с оглед разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен състав намира,
че искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен
от дружеството-кредитодател на договорно основание, се явява неоснователен, тъй
като се установи по делото, че сключеният между страните договор за кредит е
нищожен. Доколкото обаче е безспорно между страните, че кредитополучателят не е
върнал на кредитодателя предоставената му в заем сума в размер на 1000,00 лева,
съответно – с отговора на исковата молба С. В. е признал изрично нейната дължимост,
приложение следва да намери нормата на чл. 23 ЗПК, съгласно която
кредитополучателят по недействителен договор за кредит дължи единствено чистата
9
стойност на кредита. Поради това сумата от 1000,00 лева следва да бъде присъдена на
„Вива Кредит“ АД на посоченото основание – чл. 23 ЗПК.
Установи се от доказателствата по делото, че ищцовото дружество е
предоставило на ответницата по сключения между тях нищожен договор за кредит
сума в общ размер от 2200,00 лева, а тя е извършила плащания по кредита в общ
размер от 1202,99 лева. Доколкото съдът достигна до извод за недействителност на
договора за кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи единствено
чистата стойност на кредита, която в настоящия случай е в размер на 2200,00 лева,
като лихва или други разходи по кредита не се дължат. Част от така предоставената
сума е върната от ответницата, от което следва, че тя дължи на ищеца единствено
разликата между предоставената в заем сума (2200,00 лева) и заплатената от нея
част от заема (1202,99 лева), т. е. дължи сума в размер на 997,01 лева, за която искът по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 1193,23 лева - да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото право на разноски има единствено С. В.. В
полза на „Вива Кредит“ АД не следва да се присъждат разноски, доколкото
предявеният от тях иск на договорно основание е отхвърлен като неоснователен. В
полза на С. В. се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по уважения
насрещен иск за недействителност на процесния договор в размер на 76,53 лева за
заплатена държавна такса, и в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени на процесуалния представител на страната за
безплатно оказаната по делото правна защита и съдействие. Така определеното
възнаграждение е определено с оглед фактическата и правна сложност на делото и
общия материален интерес на предявените искове. Липсват основания за определяне
на отделно възнаграждение за всеки иск, съответно на броя искови претенции,
доколкото всички те се явяват обусловени от основния спорен по делото въпрос, а
именно – действителността на процесното договорно правоотношение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от „Вива Кредит“ АД,
ЕИК: *********, срещу С. Г. В., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Г. В. да заплати на „Вива
10
Кредит“ АД сумата от 1000,00 лева, представляваща неизплатена главница по сключен
между страните Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за кредит
„Violeta“ от 14.12.2021 г., сключен между „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, и С. Г.
В., ЕГН: **********, поради наличие на неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН: **********, да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК:
*********, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 1000,00 лева, представляваща чистата
стойност на кредита, предоставен по сключения между „Вива Кредит“ АД и С. Г. В.
Договор за кредит „Violeta“ от 14.12.2021 г., ведно със законната лихва от 31.01.2025
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, да заплати на С. Г. В., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,53 лева, представляваща
сторени от страната разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, да заплати на адвокат М. Д.
Д., САК, личен № **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна защита и съдействие на С. Г. В. в хода на първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11