№ 342
гр. Ямбол, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330103629 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение
на ответника Г. И. Х., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №******/2024 г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 21.10.2024 год. между праводателя на
ищеца – „Ти Би Ай Банк“ АД и ответника е бил сключен договор за потребителски
кредит , по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на
10000 лв. по посочена от същия банкова сметка. По искане на кредитополучателя
договорът бил сключен при застрахователна премия в размер на 3983, 50 лв. , съгласно
договор за „Застраховка живот“ и „Защита на сметките“. Съгласно чл. 7.2.2. от
договора за кредит, в случай че потребителят е пожелал да сключи застраховка или да
се присъедини към някоя застрахователна програма, при условията на чл. 19 част от
средствата по кредита представляваща дължима застраховка се превеждат по сметка
на съответния застраховател или по сметка на кредитополучателя. Застрахователната
премия става част от дължимата главница и е платима заедно с вноските за главница и
лихви, в случай, че сумата за застрахователна премия бъде преведена от кредитора по
сметка на кредитополучателя, какъвто бил и настоящия случай. Сключването на
застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита.
Срокът на действие на договора бил 48 месеца, т.е. до 05.11.2025 год. , като
сумата следвало да бъде върната на равни месечни погасителни вноски, при уговорен
ГЛП и ГПР.
Съгласно чл. 25.5 от договора кредиторът можел да прехвърли вземанията си на
трето лице. На 25.04.2024 год. по силата на Договор за продажба на вземанията ,
ищецът придобил вземането срещу ответника по процесния договор. Длъжникът бил
уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99,ал.3 ЗЗД с уведомление, приложено
към ИМ. След датата на цесията плащания не били правени.
1
Претенцията на ищеца касае общата сума от 6238, 84 лв. , от които 5490, 56 лв.-
главница, представляваща падежирали и непогасени вноски за периода 05.01.2023 –
05.08.2024 год. и 748, 28 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 05.01.2023 –
05.03.2023 год.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска като недопустим,
неоснователен и недоказан. Счита, че за ищеца липсва процесуална легитимация да е
кредитор по процесното вземане, т.к. счита че договорът за цесия не касае процесния
договор за потребителски кредит, като излага подробни съображения относно
разминаване на сумите.
На следващо място развива подробни доводи , поради което намира, че
договорът за потребителски кредит е нищожен, на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК и поради заобикаляне на нормата на чл. 19,ал.4 от ЗПК. Нарушена била
разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.9 и т. 10 от ЗПК. Посочва се и, че сумата за
застрахователна премия не била включена в ГПР, както и , че на потребителя не
ставало ясно върху коя точно сума бива начислявана възнаградителна лихва. Като
нищожна се оспорва и клаузата на чл. 7.1 от договора за кредит за дължима в деня на
подписването сума в размер на 479, 53 лв. по клауза за застраховка, поради липса на
съгласие. Твърди се и, че клаузите на договора освен неравноправни са и
противоречащи на добрите нрави, т.к. въвеждат потребителя в заблуждение.
В обобщение на всичко изложено в отговора ответникът счита претенциите за
неоснователни , поради което моли за отхвърлянето им, както и за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№******/2024 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, за
процесните суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал
възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Установено е и не е налице спор между страните, че на 26.10.2021 год., между
"Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответника Х. е сключен Договор за потребителски кредит
№******* , по който "Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитор е поел задължението да
предостави на ответника като потребител потребителски кредит в размер на чистата
сума от 10 000 лв. В чл.7.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит –
13 983, 50 лв., включваща застрахователна премия в размер на 3983,50 лв. и
главницата от 10 000 лв. В чл.7.2 е уреден начина на усвояване на кредита от
потребителя, като не е налице и спор, че сумата е получена от ответника. Съгласно
чл.7.2.3 частта от средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се
превежда от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател. Уговореният
между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 26,53 % (чл.9.1), а ГПР е посочен в
размер на 29,48 % (чл.10). Съгласно чл.10 от процесния договор за потребителски
кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 22 9830,17 лв. ,
която е следвало да бъде погасена на 48 погасителни месечни вноски, като всички
вноски са в размер на 475, 63 лв., съгласно погасителния план по чл.11.2., който е
2
инкорпориран в договора. От погасителния план е видно, че се олихвява общия размер
на кредита от 22 830, 17 лв., посочен е падежа на всяка погасителна вноска, каква част
от главницата и лихвата покрива вноската и размера на остатъка по кредита. В чл.19 от
договора е посочено, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да
сключва застраховка, по свое желание и по свое усмотрение може да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните премии,
предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително
условие за сключване на самия договор.
Представен е и застрахователен сертификат №****************** за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити и услуга „Второ медицинска мнение“,
предоставени от „Ти Би Ай Банк“, който сертификат е издаден в полза на ответника Г.
Х. . Последният в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски
кредит е дал изрично писмено съгласие за присъединяването й като застраховано лице
към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и като
ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като
е подписала съответната декларация. На ответника е бил предоставен информационен
документ за застрахователен продукт – застраховка на кредитополучатели, също приет
по делото.
На 25.04.2024 год. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – цедент и „ЕОС
Матрикс“ЕООД – цесионер е бил сключен договор за продажба на цесия, по силата на
който описани вземания по Приложение № 1 неразделна част от договора, в което под
№ ******* фигурира вземането по процесния договор за потребителски кредит.
Приложено е и Потвърждение за сключена цесия от 25.04.2024 год.
С пълномощно от 25.04.2024 год. цедентът е упълномощил цесионера за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 ЗЗД .
Към ИМ е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземането
по договор за потребителски кредит от 26.10.2021 год., изходящо от ищеца, в
качеството му на пълномощник на „Ти Би Ай Банк“ и адресирано до ответника.
По делото е назначено и прието заключение на ССЕ, вещото лице по която след
извършване на съответните справки посочва, че сумата в размер от 13 983, 50 лв. е
усвоена по следния начин – на 26.10.2021 год. – 3983, 50 лв. – усвояване на кредит с
код Смарт инфо и на 26.10. и 27.10.2021 год. последователно по 5 000 лв. – изплатени
на каса на Г. Х.. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда е има
извършено еднократно плащане за погасяване на кредита в размер на 478, 80 лв. След
датата на цесията няма постъпили плащания. По поставените въпроси вещото лице е
изчислило размера на дължимите суми към датата на подаване на заявлението в съда .
Посочило е и , че в уговорения ГПР е включена единствено възнаградителната лихва,
но не и застрахователна премия, като при включване на последната същият би се
увеличил на 61, 01 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1
ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
3
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда установява се безспорно от събраните по делото доказателства
ценени в тяхната съвкупност, че праводателят на ищеца- „Ти Би Ай Банк“ЕАД и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит. Сумата предмет на договора в размер на 10 000 лв. е реално
предадена по начина уговорен в същия. В случая предсрочна изискуемост на кредита
не е обявявана, но според заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, ищецът
претендира заплащане единствено на падежирали преди завеждане на делото вноски,
което е допустимо. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по
чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника.
За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва
изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е
направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в настоящия
казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от цесионера,
упълномощен да извърши уведомяването , по силата на представеното по делото
пълномощно. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД. Уведомлението е надлежно връчено на ответника с получаване на препис от ИМ и
приложенията към нея.
В случая ответникът е оспорил договора за кредит като нищожен с твърдение
за противоречие с редица императивни правни норми, вкл. противоречие на добрите
нрави.
Безспорно е, че ответникът – кредитополучател по сключения договор има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и
по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП. Установената
съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи и служебно, и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
4
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно легалните
дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т.2). Следователно, в ГПР е
необходимо да бъдат включени всички разходи, тъй като той изразява общите други
преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които
трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран. На основание чл.21,
ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т.20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Гореизложеното съотнесено към настоящия казус води до решаващия извод,
че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1
ЗПК. В оспорения договор са посочени абсолютните стойности на годишния лихвения
процент /ГЛП/ и на годишния процент на разходите /ГПР/ на заема, с което формално
е изпълнено изискването на закона, липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 29,48 %. В договора е посочен ГЛП по заема,
който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи
обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Или неясни
са както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
На следващо място, по делото е установено, че застрахователната премия от
5
3 983, 50 лв. съгласно чл.7.2.3 от процесния договор за потребителски кредит е
платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, като
застрахователната премия е включена в общия размер на кредита (чл.7.1) и в общата
сума, дължима от потребителя (чл.10). В представените договорна информация за
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк"
ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и
подписаната от ищцата декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи
относно процесния договор за кредит, поради което те са елементи от договора за
кредит. В този смисъл застрахователната премия е част от общите разходи по кредита
и също следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Невключването в ГПР на
компоненти, които потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност
или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно
финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. Вписването на по-нисък
от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и го мотивира за
сключване на договор, който при обявяване на всички условия същият едва ли би
сключил. С тези си действия кредиторът заобикаля императивни изисквания на закона.
Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл. 21, ал. 1
ЗПК.
За пълнота следва да бъде посочено, че независимо от посочването в чл.19 от
договора, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, която застраховка е по
негово желание и усмотрение, в случая заплащането на застрахователната премия е
било условие за получаване на кредита, доколкото в договора за кредит, изготвен
предварително от кредитора е предвидена покупката на застраховка и начина й на
плащане в полза на застрахователя, като и условията на застраховките също
предварително са били представени на потребителя, а с подписването на договора
кредитополучателят само е изразил съгласието си за сключване на застраховките.
Заплащането на застрахователна премия съдът приема, че е било включено в
предварително изготвения от кредитора СЕФ/предвид, че такъв не е представен по
делото/ , поради което съставлява условие за получаване на кредита. Или
застрахователната премия в размер от 3 893, 50 лева представлява разход, който на
основание §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде включен в ГПР (чл.19, ал.1 от ЗПК),
като безспорно при включването му като компонент , то ГПР не би бил в размера
посочен в договора, а в размер 61,01 %. Липсата на застрахователната премия при
изчисляването на ГПР е довело до подвеждащо оповестяване на действителния
процент на разходите в противоречие с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Доколкото в сключения договор за кредит
ГПР е посочен неправилно, съдът намира, че в случая е налице и нелоялна търговска
практика от страна на кредитната институция, „заблуждаваща“ по смисъла на
европейското законодателство.
Освен изложеното застрахователната премия няма как да бъде едновременно
главница по кредита и разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ЗПК, вр. с чл.
19, ал. 1 от ЗПК при съобразяване, че ГПР отразява съотношение между общите
разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и общият размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3
ДР на ЗПК). Съгласно т. 85 от Решението на СЕС по дело С-377/2014 г. след като
6
понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква з) от
Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по
кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият
размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за
потребителя. Съгласно т.91 от същото решение в общия размер на кредита се включват
само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива,
които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е
ползвал/удържал/приспаднал за плащане на разходи, свързани с кредита. Съгласно т.87
от това решение незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на
сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя (процесната
застрахователна премия), задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР,
тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.
Съгласно т.88 от решението на СЕС, подобно включване задължително се отразява на
ГПР. Разрешението, дадено по т.91 от това решение на СЕС означава, че за целите на
изчисляване на ГПР на суми, които реално не са предоставени на потребителя, а с тях
се покриват разходи по кредита, не могат да формират част от общият размер на
кредита, тоест те не следва да се отчитат като главница по кредита. Чрез тяхното
включване като главница по кредита изкуствено се намалява размера на ГПР, но
доколкото те се олихвяват, се увеличава размерът като абсолютна стойност на сумата
за възнаградителна лихва, а оттам и на общата сума, която е дължима от потребителя,
а така се нарушава функцията на ГПР на единен показател за стойността на кредита с
оглед общият пазар (тоест възможността за преценка от потребителя кой кредитен
продукт на кой кредитор е най-изгоден за него). При това положение, при
„изваждане“/“изключване“ на застрахователната премия от главницата (от общият
размер на кредита) ГПР задължително ще е по-висок и от записаното в договора, а
съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C-714/22 неточното посочване на
размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което съгласно чл. 22 ЗПК води до
нищожност на договора.
Не без значение е и обстоятелството, че при включване на застрахователната
премия в ГПР, същият би бил 61,01 %, което от своя страна е в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК.
Последиците при недействителност на договора са уредени в чл.23 от ЗПК , а
именно дължимостта единствено на предоставената по договора главница от 10 000 лв.
В случая ищецът претендира част от тази сума или сумата от 5490, 56 лв. –
падежирала за периода 05.01.2023 год. – 05.08.2024 год. главница, от която следва да
бъде приспадната внесената за погасяване сума от 478, 80 лв., или претенцията е
основателна за сумата от 5011, 76 лв. – падежирала главница, като в останалата си
част следва да бъде отхвърлена.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер на 293, 03
лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 670, 60 лв. – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
7
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 187 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Х., ЕГН ********** , че
дължи на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с ЕИК ******************, със седалище и адрес
на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 5011, 76
лв. – падежирала за периода 05.01.2023 – 05.08.2024 год. главница, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението – 02.10.2024 г. до окончателното
изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 5490, 56 лв. и за сумата от 748, 28 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода
05.01.2023 – 05.03.2023 год., като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. И. Х., ЕГН ********** да заплати на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с
ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от
293, 03 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 670, 60 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с ЕИК ******************, със седалище
и адрес на управление гр. София да заплати на Г. И. Х., ЕГН ********** сумата от 187
лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8