№ 14429
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110140770 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от ............“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Ц. Н. Ц. за сумата 836,81 лева, включваща 733,48
лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2022г
.до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. .......... абонатен № .......... сумата 80,86 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от
15.09.2023г. до 03.07.2024 г., сумата 18,83 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022г .до 30.04.2023 г. и сумата 3,64 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 15.07.2022 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите
условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му
особен представител, който оспорва исковете по основание и по размер. Посочва, че не са
представени доказателства за начина, по който е формирано процесното задължение. Счита,
че не се установява размера на действително потребената топлинна енергия, както и тази
отдадена от сградната инсталация. Посочва, че не е ясно как е формирана сумата за дялово
1
разпределение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „..........“ ЕООД не оспорва исковете и
поддържа, че отчитането и разпределението на топлинна енергия през периода е извършено
в съответствие с действащата нормативна уредба. Моли да бъдат приети като доказателства
всички представени документи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 ЗПИНМ №147, том XII, дело 2347/1974 г. от 11.05.1974 г. на I нотариус
при Софийски народен съд, съгласно който Н Ц. К е признат за собственик на недвижим
имот, представляващ апартамент ...., .... на ж.к ... заедно с 0,42% идеални части от общите
части на сградата. Съгласно представено удостоверение на ........... стар адрес – ж.к. ... , ..... се
отнася за жилищна сграда с 12 входа с настоящ адрес ж.к Д....... с вх. А-М вкл. След смъртта
на Н Ц. К на 10.06.2010 г. всички негови имуществени права и задължения или дробни части
от тях (дялове) са преминали върху неговите наследници, които според представеното
удостоверение за наследници с изх. №0433/18.04.2016 г., издадено от ....., район ... са
неговата съпруга Е И Ка и двамата им сина – Ц. Н. Ц. и И Н. Ц.. След смъртта и на Е И Ка
на 27.08.2021 г. притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху
процесния имот са наследени от децата й при приложението на чл. 5, ал. 1 ЗН при равни
квоти, а именно Ц. Н. Ц. и И Н. Ц. като единствени наследници по закон съгласно
удостоверение за наследници изх. №1485/16.09.2021 г. издадено от ....., район .... По делото
не са представени от страна на ответника доказателства, че към датата на смъртта си Н Ц. К
2
, съответно Е И Ка са се разпоредили с притежаваното от тях право на собственост по
отношение на процесния недвижим имот. Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не
преминава по право и автоматично към наследниците като е необходимо същото да е било
прието. По делото това обстоятелство не се оспорва, поради което наследникът се смята за
правоприемник на наследодателя от момента на неговата смърт. Именно поради обратното
действие във времето придобИето на наследството се счита за осъществено в този
предходен момент – неговото открИе – 27.08.2021 г. При това положение съдът намира, че
ответникът е придобил 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент по наследство от своите родители и през исковия период е бил собственик на 1/2
идеална част от процесното жилище, доколкото по делото няма данни, а и не се твърди
същият да се е разпоредил с притежаваните идеални части преди депозиране на исковата
молба в съда.
При тези данни съдът формира извод, че ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката
през периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. респ. между него и топлофикационното
дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна
енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/
на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период.
Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в
имота има 4 броя отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители на
разход за отопление, както и 1 брой щранг – лира в банята. Съгласно същото в процесния
имот е ползвана топлинна енергия за отопление и такава е била начислявана на база реален
отчет и топлинна енергия отдадена от щранг – лирата в помещението баня, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателен уред. През исковия период в процесния
имот е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била
начислявана от топлофикационното дружество, както и топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация. За периода БГВ е определяна на база реален отчет на показанията на
1 брой технически изправен и сертифициран водомер за топла вода с изравняване в края на
всеки отоплителен сезон. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост. Не е начислявана топлинна енергия за общите части съгласно
Акт за изключване на отоплението на стълбището на жилищната сграда, в която се намира
имота. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 1603,70 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на 1/2 идвални части от правото на
собственост върху апартамент .... дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност
за потребена топлинна енергия, чиито размер е по-малък от установения в заключението на
съдебно – техническата експертиза, поради което искът за топлинна енергия е изцяло
основателен. Наведените от ответника възражения, че липсват доказателства за начина на
формиране на процесните задължения съдът намира за неоснователни предвид
представените от третото лице – помагач документи, както и фактът, че начислената
топлинна енергия е на база реален отчет на намиращите се в имота ИРРО.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., възлизащи на 18,83 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
3
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между ............“ ЕАД като възложител и „..........“ ЕООД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последният следва да
бъде осъден да заплати обезщетение за забава за периода 15.09.2023 г. до 03.07.2024 г. в
размер на 80,86 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 3,64 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива се претендират само от ищеца, в чиято полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 796,52 лева за платена държавна
такса, депозити за вещи лица и за особен представител и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на
100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Н. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр. .......... да заплати на ............“ ЕАД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. .......... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 733,48 лева – главница, представляваща обща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г .до 30.04.2023 г. за имот, находящ
се в гр. .......... с абонатен № .........., сумата 80,86 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2023г. до 03.07.2024 г.,
сумата 18,83 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2022г .до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 796,52 лева - разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 3,64 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 15.07.2022 г. до 03.07.2024 г., като неоснователен.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
............” ЕАД – „..........“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5