№ 968
гр. София, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода Д. Г. Г.,роден на *** година в
гр.***,български гражданин,неженен,със средно образование,с установена самоличност и
постоянен адрес,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от
свобода“ в ЗОЗТ “***“ при Затвор гр.***,чрез служебен защитник адв.С. К. от САК,с
посочен съдебен адрес,против протоколно определение №3500/05.10.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3763/2022
година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Г. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на
наложено му наказание „лишаване от свобода”.Съдът не е уважил стореното искане да се
постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и несправедлив.
Твърди се обобщаващо,че към настоящия момент са налице всички изискуеми от закона
предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от свобода
Г. ,като се сочи,че данните от администрацията на затворническото общежитие установяват
осъдения да изтърпява наказанието си „безпроблемно“,не е наказван,работи и е със запазен
ресурс за ресоциализация.Намира,че първият съд не се е съобразил с тежкото му
здравословно състояние и с недоброто здравословно състояние на неговата майка.
По същество намира за неправилен извода на първия съд,че спрямо осъдения Г. не е
завършен корекционния процес,а възприетите от съда фактически положения,дали му
основание да откаже прилагане института на т.н.“условното предсрочно освобождаване“ от
не изтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“,са неточни и не кореспондират с
1
доказателствените източници по делото.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият Д. Г. Г. е роден на *** година в гр.***,български гражданин,неженен,със
средно образование,с установена самоличност и постоянен адрес,осъждан и по-рано за
извършено тежко умишлено престъпление,ЕГН **********.
Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“***“ при затвор
гр.***.
Видно от приложените по делото писмени доказателства Г. е постъпил в затвора гр. ***
на 21.09.2021 година,като по отношение на него,с начало 20.04.2020 година,е приведено в
изпълнение определено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години за
извършено престъпление по чл.144 НК,наложено му по нохд № 151/2021 година на
СГС.Определен е първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното
наказание,който не е променян и понастоящем.Зачетено е предварително задържане на
осъдения Г. за срок от 1 година,7 месеца и 22 дни.
На 04.05.2022 година е разпределен в ЗОЗТ“***“.
Със заповед №130/15.07.2022 година на НС ЗОЗТ „***“ при Затвор гр.***,считано от
същата дата Д.Г. е назначен на работа с изпитателен срок от ТРИ месеца като „работник
Цех-пликове и папки“ в ЗОЗТ „***“.
Не е награждаван и не е наказван.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-05.10.2022 година,осъдения Г. е
изтърпял фактически 2 години,1 месец и 7 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и
зачетени 1 месец и 2 дни от работа,или всичко-2 години,2 месеца и 9 дни,вж.справка от
МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** №255/05.10.2022 година,л.24 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 9 месеца и 21 дни.
Лишеният от свобода Г. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риск от
рецидив от 66 точки,непроменяна в хода на водения корекционен процес.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№255/19.09.2022 година,л.5-ти и
№255/05.10.2022 година,л.24 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на затвора гр.***,
доклад за лишения от свобода Д. Г.,л.6-л.8,изготвен от инспектор СДВР при ЗОЗТ
“***“,затвор гр.*** на 12.09.2022 година,ведно с първоначален план на присъдата,л.10-
ти,справка за съдимост и експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на лишения от свобода Г.,л.9-ти,писмени доказателства,приложени към досие на
лишения от свобода Г.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на
2
чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Г. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият Г.
е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на
„УПО“ , първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е
доказателствата за поправяне на осъдения Д. Г. в комплекс със степента на изпълнение
целите на наказание по плана на присъдата и установеното в цялост,относно поправянето
му.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане на фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения
в нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване
въпросите по чл.440 и сл НПК.
Необосновани са обобщаващите доводи на защитата на осъденото лице,че е неправилен
извода на първия съд за незавършен корекционен процес при осъдения Д. Г..
Твърдението на защитата,че необосновано са надценени доводи в доклада на инспектор
СДВР при ЗОЗТ “***“,затвор гр.*** и становище на началник на затвора гр.*** за това,че
по отношение на Г. не са постигнати онези резултати,които Закона изисква,за да се
постанови УПО,не може да се сподели откъм обоснованост.
Първият съд коректно,макар и лаконично,е отразил всички обстоятелства,които сочат
на развил се поправителен процес при осъдения Д.Г.,акцентирайки,че същият работи,макар
отскоро,не е наказван,налични са заявени,макар и декларативно нагласи за безпроблемно
изтърпяване на наложеното наказание,декларирано е уважение към затворническата
администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи затова,че осъдения
Г. се отнася към затворническата администрация с дължимо уважение,като се стреми да
избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода,по същество приема отговорност
за извършеното правонарушение,макар да изразява и ясно несъгласие с определеното му
наказание.С осъдения не са осъществявани кризисни интервенции.Видно и затворническата
администрация и първият съд са отчели,че осъденият Г. е спазвал регламента и наложените
вътрешно групови правила. Настоящият съд намира,че тези фактически изводи на
решаващия съд са съобразени с данните ,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и
чл.156 ЗИНЗС.
От друга страна,оценявайки събраните доказателствени източници по делото в
съвкупността им,обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на
осъдения Д. Г. не е завършил и не е реализиран принципа на прогресивната система на
3
изпълнение на наказанието.В правните си изводи правилно първият съд се е основал на
изготвените по делото доклад от инспектор СДВР,експертна оценка на актуалното психично
и емоционално състояние на лишения от свобода Г. и становище на началник на
затвора,сочещи колебливо негово поведение,както и недостатъчен срок,за да може
задълбочено да се изследват и проследят положителните тенденции в корекционния процес
у Г..
Настоящият съд,както това е сторил и първият съд,оценява начина,по който
затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на
66 точки,непроменяни в хода на корекциония процес.Вярно е,че срокът,в който спрямо
осъдения Г. се работи в изпълнение плана на присъдата е кратък,но това е обективен факт и
с него съдът следва да се съобрази.
Понастоящем ясно са констатирани дефицитни зони,като в приложения доклад на
инспектор СДВР е посочено,че се в процеса на възпитателната работа с Г. се отбелязва
динамика в различни проблемни зони,които не са преодолени и понастоящем:
-в „отношение към правонарушението“се отбелязва,че осъдения не разбира в пълна
степен мотивите на криминалното си поведение,а по отношение на него и предходно са
установени престъпни прояви.Не показва съжаление към жертвата.Тук е мястото да се
отбележи,че престъпното поведение на Г. е насочено към неговата майка и негова друга
близка сродница.
-злоупотребявал е с наркотици,като в тази насока и понастоящем затворническата
администрация е критична,като отбелязва ясни проблеми,
-отчетени са суицидни опити,развили се на основата на злоупотреба с алкохол и
наркотици ,като самото емоционално състояние на осъдения е нестабилно,
-в зона „умения за мислене“ е констатирана трудност у Г. при разпознаване проблемите
в цялост,не дефинира ясно стъпките,които могат да го изведат към изграждане на устойчиви
положителни модели на поведение,налице е невъзможност да разпознае и дефинира
съпътстващи проблеми и да ги разреши със законни средства.
Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за
поведението на осъдения Г. акцентирани по-горе в пенитенциарното заведение,сочи на
това,че въпреки констатираните значителни положителни промени в поведението на
осъденото лице,то корекционният процес не е приключил.Внимателният анализ на
изготвения по делото доклад от инспектор СДВР сочи,че при осъдения Д.Г. отделните
проблемни,дефицитни зони все още не са преодолени,като обобщително се сочат
затруднения в нагласите за законосъобразно поведение. Въззивният съд констатира,че
очертаните дефицити,с изключение на констатираните по-горе ,касателно актуалните данни
за психическото му и емоционално състояние,дистанциране от затворническата
субкултура,трудовата ангажираност и повишеното внимание към импулсивните прояви,все
още не са преодолени в достатъчна степен.
На тази основа настоящият съд определя като обосновано отрицателното становище на
4
затворническата администрация,касателно молбата на осъдения Г..Обосновано и първият
съд е намерил,че проведените корекционни дейности не водят до извод за трайна
положителна промяна,а колебливостта в поведението на осъдения Г. сочи,че е необходимо
да се изпълни прогресивната система и се постигне трайна промяна в областта на
дефицитните зони.В такава насока са и конкретните фактически изводи на инспектор СДВР
в изготвения доклад.
Настоящият съд,както това е сторил и първият съд приема,че процесът на поправително
въздействие в насока промяна на мисленето у осъдения,повишаване на уменията му за
адекватно решаване на проблемите и постигане на значителни положителни промени в
съзнанието на лишения от свобода Г.,следва да продължи.Липсват безспорни
доказателства,които категорично да обосноват извод за настъпили трайни позитивни
промени в поведението му,а превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен
процес,който се определя не само от това дали осъденият има съответни награди или
позитивни прояви,а се определя от това лишеният от свобода да е достигнал до
състояние,което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес.В
такава насока е и разписаното в ПП на ВС№7/1975 година,изм. с ПП на ВС№8/1987 година.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения Г..
Вярно е,че осъденият е с влошено здравословно състояние.Факти в тази насока се
съдържат в писмените доказателства,приложени по делото.От друга страна се касае за
хронични заболявания ,които могат да се третират в условия на пенитенциарното заведение
и в съответствие с разписаното в ЗИНЗС.
Безспорно е налице не-голям остатък за изтърпяване от наложеното наказание на
Д.Г.,но закона ясно сочи,че този критерий не е определящ за прилагане института на
„условното предсрочно освобождаване“.Въззивният съд споделя като обосновани изводите
в тази насока и на първия съд,и на изготвилия доклад инспектор СДВР при
ЗОЗТ“***“,затвор гр.***. Категорично и обосновано е становището на началник на Затвор
гр.***,че към момента не са изпълнени целите на наказанието„лишаване от свобода”и
заложените в план на присъда цели и задачи.Процеса на поправяне и превъзпитание не е
завършил,а целите на наказанието не са изпълнени,както изисква Закона.Не е осъществен
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието и социалната работа с
осъдения Г. следва да продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и
последиците от него,както и към изграждане на трайни,устойчиви и положителни модели на
подражание.
Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона и корекционната работа с осъдения следва да продължи до
постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №3500/05.10.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3763/2022
година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6