Решение по дело №444/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20197200700444
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе,14.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

   

          СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 444 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Ник Русе“ ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от К.Н. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 228 - ФК/02.07.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе – бар „Ла крема“, находящ се в гр. Русе, ул.“Борисова“ №2, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушаване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми; претендира се отмяна на оспорената заповед.

 

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 25.06.2019 г., в 13.52 часа, служители на НАП – Варна извършили проверка на горепосочения обект, стопанисван от търговеца. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация ЕКАФП за отчитане и регистриране на продажбите. Проверяващите установили, че при извършена от тях контролна покупка на 3 бр.кафе, 2 бр. фреш, 2 бр. фрапе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 18.45 лв. не е издаден фискален касов бон.

Резултатите от проверката били материализирани в Протокол за извършена проверка № 034535 от 25.06.2019 г. Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ 228 - ФК/02.07.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на  търговски обект" – кафе – бар „Ла крема“, находящ се в гр. Русе, ул.“Борисова“ №2, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Като мотиви относно продължителността на срока, АО е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и при определяне на продължителността на мярката били взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него.

За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № F 498588 от 09.07.2019 г. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че вече е издадено и наказателно постановление, което към 17.10.2019г. /датата на проведеното съдебно заседание/ все още не е връчено. С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия търговското дружество на 09.07.2019 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 6 от преписката). Жалба до съда е подадена на същия ден, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен органв съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена контролна покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП №034535 от 25.06.2019г., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с цитирания Протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на работник на търговеца, назначен по трудово правоотношение. В протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според разпоредбата на  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН №F498588 от 09.07.2019 г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка.

Дружеството - жалбоподател е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. - извършва дейност в търговски обект – кафе - бар, поради което е следвало за извършената продажба да издаде фискална касова бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, детайлно регламентирано  в чл. 25, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При констатирано нарушение на цитираните разпоредби с неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и спорно между страните, е налице хипотезата на  чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.

Съдът приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен. Този срок е и подробно мотивиран от административния орган. В допълнение към мотивите на органа следва да се посочи, че търговският обект се намира в идеалния център на гр.Русе, което преполага голям клиентопоток, респективно и оборот, а последното обстоятелство се потвърждава и от разчетения оборот в протокола за извършена проверка. Освен това, в случая се касае до поръчка от осем артикула, а не до един такъв, за който, поради небрежност, служителят да е пропуснал да издаде фискален касов бон.

В подадената от търговеца жалба до настоящия съд не се съдържат никакви конкретни съображения, касаещи незаконосъобразността на ЗНПАМ, освен бланкетно твърдение за нарушаване на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Развитите по-нататък в жалбата съображения, касаят единствено разпореждането за допуснато предварително изпълнение на административния акт, по законосъобразността на което съдът се е произнесъл с отделно определение.

Предвид изложено дотук съдът намира, че от събраните входа на административното и съдебното производства, доказателства безспорно се установява извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение – неиздаване на касова бележка, във връзка с което законосъобразно със Заповед №228 - ФК/02.07.2019 г. му е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Не са налице основания за отмяна на заповедта.

Предвид изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Ник Русе“ ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от К.Н. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 228 - ФК/02.07.2019 г., на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе – бар „Ла крема“, находящ се в гр. Русе, ул.“Борисова“ №2, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: