РЕШЕНИЕ
№ 313
гр.Бургас, 08.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
21 февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 2534 по описа на съда за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Е.В.М.,***, със съдебен адрес ***, оф.3.
Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат Л.Ц. ***.
Ответник по жалбата е полицейски инспектор при РУМВР С..
Ответникът взема участие в производството лично.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0346-000132/14.08.2021г. на ответника.
Със заповедта е постановено временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на жалбоподателя, до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Посоченото правно основание за издаване на заповедта е
чл.171 т.1 б.Б ЗДП.
В жалбата се прави оплакване за неясно и непълно отразена
фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се
присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не изразява становище по
същество. Сочи доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от обжалвания административен акт -
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0346-000132/14.08.2021г. на ответника,
от който се установява издаването ѝ. В заповедта е посочено, че същата е
издадена въз основа на съставен АУАН № АА775140/14.08.2021г.
В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на
14.08.2021г. около 21.09 часа в гр.С. на ул.Христо Ботев 12, жалбоподателят
управлявал лек автомобил Рено Каптюр с рег.№ СВ 6289 РМ, собственост на ОТП
Лизинг, като при извършена проверка от контролните органи техническото средство
отчело концентрация на алкохол в кръвта 0.64 на хиляда. Отбелязано е, че при
проверката е издаден талон за медицинско изследване № 131755. Копие от този
талон е приложен към преписката. В него е посочено, че е връчен на М. в 22.15
часа. При връчването М. е написала „отказвам да давам кръв“. По делото липсват
твърдения и доказателства М. да се е явила и да е дала кръвна проба в указания
срок.
По делото е представен препис от посочения в заповедта АУАН, в които е описана фактическа обстановка,
идентична с тази по заповедта.
Като свидетел по делото е разпитан С.Р., младши автоконтрольор при
РУМВР С., актосъставител, извършил проверката. Установи се, че Р. пристигнал на
място по подаден сигнал, след като вече е било реализирано ПТП. на място не
констатирал движение на превозното средство на М.. Присъствали спорещи страни.
От една страна М. и близките и, пристигнали в града на почивка. От друга страна
живуща на място Д.Р., която имала претенции М. да не паркира на улицата пред
къщата и. Нямало спор между присъстващите, че М. по настояване на Р. преместила
автомобила си и при това движение извършила описаното в АУАН и заповедта ПТП.
При тези данни съдът приема за обосновани фактическите констатации на органа,
че в състоянието си след употреба на алкохол М. е привела в движение
автомобила, т.е. е извършила управление на МПС.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, а направеното в този
смисъл оплакване на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2,
2а,
4,
т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със
заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е
приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с
реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите
и правни основания за издаването ѝ. В обстоятелствената част ясно са
посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане
на оспорената принудителна административна мярка, поради което направените в
тази насока оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Не се установиха
допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта. Не са налице
основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Материалният закон също е приложен правилно. Приложима правна норма в
случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В случая са били осъществени изискуемите предпоставки – жалбоподателката
е била установена като водач на МПС, допуснал леко ПТП. Надлежно е поканена за
извършване на тест за наличие на алкохол в кръвта на водача. Пробата била
положителна, а в последствие е отказана кръвна проба. Тези обстоятелства,
съгласно цитираната законова разпоредба, са достатъчно основание за налагане на
оспорената принудителна административна мярка, без възможност на органа за
преценка дали да наложи мярката. Не е налице основание за оспорване на
административния акт по ч.146 т.4 от АПК.
Заповедта е насочена именно към отнемане възможността за управление на
моторни превозни средства от водач, спрямо когото надлежно са събрани данни за извършено
нарушение във връзка с употребата на алкохол или наркотични вещества. Затова
мярката е наложена в съответствие с целта на закона и при спазване изискванията
за съразмерност по чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146
т.5 от АПК.
Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна и не са
налице основания за оспорване на административния акт. На основание чл.172 ал.2
от АПК оспорването следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е.В.М.,***, със съдебен адрес ***, оф.3, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0346-000132/14.08.2021г.
на полицейски инспектор при РУМВР С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: