Определение по дело №3941/2021 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 25.08.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди десет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

                  мл.с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА

 

разгледа докладваното от съдия Сантиров ч. гр. д. № 3941 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е било образувано по постъпила от ответниците Н.М. и Ф.Х., чрез пълномощника им адв. М.Т., въззивна жалба срещу Решение от 24.10.2018 г., както и частна жалба подадена от ищеца П.Ф., чрез пълномощника му – адв. В.Г., срещу Определение от № 28371 от 31.01.2019 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С влязло в сила на 27.04.2022 г. Определение от 15.04.2022 г., постановено в о.с.з. по настоящето дело, производството по подадената от Н.М. и Ф.Х., чрез пълномощника им адв. М.Т., въззивна жалба срещу Решение от 24.10.2018 г. е било прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК - поради оттегляне на въззивната жалба.

По отношение на останалата за разглеждане в настоящото производство частна жалба срещу Определение от № 28371 от 31.01.2019 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение Молба с вх. № 5172916/2018 г. на ищеца П.В.Ф. за изменение в частта за разноските на Решение № 514704/24.10.2018 г., постановено по гр. д. № 69100/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 82 състав съдът намира следното:

В частната жалба са изложи оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че жалбоподателят има право на пълния размер от заплатеното в полза на адв. В.Г. в размер на 1778 лв. по Договора за правна защита и съдействие от 11.11.2015 г., тъй като на другия ищец Д.Ф. били заплатени пълния размер на разноските по договора за правна защита и съдействие с адв. Р.А. в размер на 1000,00 лв., а и отговора на молбата по развилото се пред СРС производство по чл. 248 ГПК същият е признал, че възнаграждение е било заплатено единствено от него. Моли съда да отмени обжалваното определение и измени постановеното решение в частта за разноските като присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1778,00 лв.

Ответниците по жалбата Н.М. и Ф.Х., в законоустановения срок не са подали отговор на жалбата. В о.с.з., чрез пълномощника им адв. М. оспорват жалбата.

Ищецът Д.Ф., чрез пълномощника си - адв. Р.А. е подал отговор, с който оспорва жалбата, поддържайки че е обоснован извода на СРС, че заплатениия в полза на адв. Г. хонорар е заплатен от двамата и жалбоподателят Ф. има право на половината от общата сума от 1778,00лв.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обоснован е извода на СРС, че Договорът за правна защита и съдействие от 11.11.2015 г., обективиран в представеното извлечение от адвокатски кочан серия А, № 0007745 /лист 10 по делото на СРС/, е сключен от двамата ищци – жалбоподателят П.Ф. и Д.Ф. с адв. В.Г.. Имайки предвид, че в същия е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение общо в размер на 1778,00 лв., без да е разграничено кой от ищците го е заплатил или всеки каква част от същото е заплатил, то следва, че всеки един от ищците е заплатил половината от договореното адвокатско възнаграждение. Всъщност, в тази насока е и отговора от 01.03.2019 г. на другия ищец – Д.Ф. /лист 34 по гр.д. 4102/2019 г по описа на СГС. Ето защо като и присъдил на П.Ф. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 889,00 лв. по сключения с адв. В.Г. СРС е постановил законосъобразен съдебен акт, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото определение може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.04.2022 г., постановено в о.с.з. по настоящето дело,постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца П.Ф. за изменение на постановеното Решение от 24.10.2018 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на страната при предпоставките на чл. 280 ГПК.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: