№ 4040
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Т.
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Т. Частно наказателно
дело № 20251100204518 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К. Б. П. – редовно призован, се явява, доведен от затвора
– гр. София със защитника си, надлежно преупълномощената от адв. Б. адв. С. К..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Съгласен съм адв. К. да ме защитава.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - редовно призован, не се явява.
За него СЕ ЯВЯВА надлежно упълномощен със заповед инспектор М.М. – IV-та
степен режимна дейност в затвора – гр. София, в качеството на процесуален представител.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗЯСНЯВА на лишения от свобода правата и правните възможности в настоящото
производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Разбирам правата си. Нямам искания искания за отвод.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗЯСНЯВА на страните, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила за
изготвяне, съхранение, използване и унищожаване на звукозаписи от откритите съдебни
1
заседания по делата на СГС, звукозапис на съдебното заседание може да бъде извършен след
съгласие на всички страни по делото, само за целите на съставяне на протокола от съдебния
секретар.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че след изготвяне на звукозаписа и изтичане на
срока по чл. 312 от НПК, този звукозапис ще бъде унищожен.
СТРАНИТЕ (поотделно): Даваме съгласие да бъде извършен звукозапис.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВКЛЮЧИ звукозаписното устройство за нуждите на изготвянето на
протокола от съдебното заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на лишения от свобода:
К. Б. П. - роден на **** г. в гр. София, ЕГН: **********, със средно специално
образование, със специалност: пътно-строителни машини, шофьорен монтьор, осъждан, по
негова информация живее на съпружески начала от октомври 2016 г., баща на едно
малолетно дете, преди да влезе в затвора се е занимавал с отглеждане на кошери - 74 броя,
произвежда мед, с постоянен адрес: гр. Сливница, ул. ****
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА молбата на лишения от свобода с искане за предсрочно освобождаване.
АДВ. К.: Поддържам молбата.
Госпожо председател, моля да бъде прието като писмено относимо доказателство -
ангажимент от Ф.А.И. в качеството на управител на фирма „Пътно поддържане 8“ ЕООД, с
2
което заявява, че в случай на условно-предсрочно освобождаване на осъдения К. Б. П.,
същият ще бъде назначен с договор в посоченото дружество на длъжност „Пътен работник“
на 8-часов работен ден.
На следващо като относимо писмено доказателство, моля да приемете копие от
удостоверение за раждане, видно от което К. П. е баща на 7-годишно дете, към което желае
да е част от живота му и да поема отговорност за него.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства, да бъдат приети по
делото. Нямам искания за доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: Началникът на затвора оспорва молбата. Представям справка за
изтърпяното към момента наказание от лишения от свобода. Към днешна дата остатъкът,
подлежащ на изпълнение, възлиза на 5 месеца.
Да се приемат представените от защитата доказателства
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е изяснено от фактическа страна и моля да бъде
даден ход по същество.
ИНСПЕКТОР М.: Аз също считам, че делото е изяснено. Моля да се даде ход по
същество.
АДВ. К.: Присъединявам се.
На въпроси на съда ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: В момента съм със „строг“ режим
на изтърпяване. По принцип аз не съм искал да ми променен режимът, защото присъдата ми
с тази работа, която в момента работя, изтича между 20-ти и 30-ти ноември. Ако ми бъде
променен режимът, ще имам две седмици адаптация, след това преместване в Казичене, там
дали ще намеря веднага работа не се знае. Реално става забавяне и два месеца оставам без
работа и си удължавам присъдата. Аз не съм пускал молба до началника на затвора за
промяна на режима и затова не ми е променен, а и не съм настоявал за това.
От самото начало на присъдата работя поддръжка „КСП“, зачислена ми е моторната
фреза, която аз единствено управлявам.
В случай че бъда предсрочно освободен, ще работя в Пътно поддържане - Сливница,
имам документ за пътно-строителни машини. Това е голяма фирма, която поддържа
пътищата не само Сливница, а и в Брезник, Божурище, Костинброд, Годеч.
Преди ВКС да ми потвърди присъдата, която сега изтърпявам, два месеца съм
работил в тази фирма без трудов договор. Смятам, след като бъда освободен, да продължа да
3
работя там. Ще продължа да се занимавам с кошерите, макар че те от 74 сега са останали
само 24 живи, защото пчелите нещо ги убива. Родителите ще ми помагат, жена ми също
работи.
СЪДЪТ намира представените писмени материали от страна на началника на затвора
и от защитата за относими към предмета на разглеждане, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА ги и ги ПРИЕМА като писмени доказателства
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства и докладите от
специализираната затворническа администрация, както и материали от затворническото
досие.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Уважаема г-жо председател, моля да уважите молбата за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода К. П..
С Определение № 277 от 11.06.2024 г. по НЧД № 77/2024 г. на Районен съд –
Костинброд, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс, е
определено едно общо най-тежко наказание между наложените на К. П. наказания по НОХД
№ 454/2020 г. на РС – Сливница и по НОХД № 410/2016 г. на РС – Костинброд, а именно: 3
години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Съгласно затворническото досие К. П. е започнал да търпи наказанието си на
10.01.2024 г. Към настоящия момент остатъкът от наложеното му наказание е точно 5
месеца.
Считам, че при тези обстоятелства е изпълнено първото изискуемо условие по чл. 70,
ал. 1, т. 2 от НК, а именно: фактическо изтърпяване на не по-малко от 2/3 от наложеното
наказание.
Що се отнася до останалите предпоставки за уважаване на искането, следва да бъдат
отчетени обстоятелствата, визирани в чл. 439а, ал. 1 от НПК – наличието на положителна
промяна в личността на осъдения, както и положителните данни и оценки за неговата
личност. Осъденият изпълнява задълженията си по индивидуалния план за изтърпяване на
наказанието, активно полага труд, като демонстрира трайна ангажираност в мястото за
лишаване от свобода. Също така в доклада на ИСДВР е отчетено, че участва с желание в
корекционния процес, което е от изключително значение за преценката.
От събраните и представени по делото доказателствени материали е видно, че
4
лишеният от свобода К. П. е постигнал съществен напредък в рамките на корекционната
програма. При съпоставка между първоначалната оценка на риска и настоящите показатели
ясно се откроява значителна положителна промяна в нагласите и поведението му, насочени
към поправяне и реинтеграция.
Осъденият полага целенасочени усилия за личностно развитие, търси помощ и
съдействие за промяна на своите нагласи, ангажиран е с трудова дейност, включително и
чрез извършване на безвъзмезден труд, което е израз на отговорност и зрялост. Липсват
данни за участие в нерегламентирани дейности или наличие на нелегални източници на
доходи, както и за проява на рисково, импулсивно или безразсъдно поведение.
Показателен в тази насока е и фактът, че К. П. целенасочено избягва включване в
местната субкултура, като подбира средата си и хората, с които общува – обстоятелство,
което според защитата демонстрира осъзнат стремеж към нов модел на поведение.
В резултат на горното, оценката на риска от рецидив е коригирана в положителна
насока, като е отчетено понижение от 47 на 42 точки, което е индикатор за напредъка в
процеса на поправяне.
Все пак защитата е на мнение, че макар и формално регламентирана, системата за
оценка на риска от рецидив тя борави с едни твърде абстрактни и статистически критерии,
които не винаги успяват да обхванат и отразят качествените измерения на индивидуалната
промяна у осъденото лице, като морално съзряване, лична отговорност, нагласа към труда и
социалната адаптация, емоционална стабилност и изграждане на ценностна система.
Именно поради тази причина, реалният напредък следва да бъде оценен не само чрез
точковата система, а в контекста на конкретните прояви на поправяне и постигане на
социална зрялост, които при К. П. са ясно изразени. Това се подкрепя и от реалното
поведение и действията му. Той стриктно спазва наложената дисциплина и до настоящия
момент не е бил обект на каквито и да било дисциплинарни наказания. Успешно е завършил
двумесечни обучения по английски език и информационни технологии, с което демонстрира
стремеж към личностно развитие и социална пригодност.
Налице е постоянна нагласа за избягване на конфликти. П. не е проявявал агресивно
или враждебно поведение, което ясно говори за зряло и отговорно отношение, което би
могъл да прояви и след завръщането си в обществото.
Почти веднага след постъпването му в затвора, К. П. е бил трудово ангажиран, като
той сам каза, че първоначално, със заповед от 26.03.2024 г. е назначен на длъжност
„Работник по поддръжка на КСП“, а впоследствие е преназначен на същата длъжност, но на
половин щат. Отчетено е, че той изпълнява трудовите си задължения стриктно, отговорно и с
висока степен на съвестност, като работата му винаги е била извършвана с прецизност. Това
свидетелства за наличието на изградени трудови навици, които са ключови за успешната
социална реинтеграция в бъдеще.
В случай, че му бъде предоставен шанс за условно предсрочно освобождаване, К. П.
ще продължи да поддържа тези навици и в обществото. Това е видно и от писмения
5
ангажимент, поет към него от управителя на търговското дружество „Пътно поддържане 8“
ЕООД, според който П. ще бъде назначен на длъжност „пътен работник“ с осемчасов
работен ден, в случай на предсрочно освобождаване.
Именно поради тези положителни качества К. П. се отличава от типичното поведение
на рисковите лица и е получил множество награди, а именно – писмена похвала, извънредна
хранителна пратка и удължено свиждане с продължителност четири часа. С тези награди
практически са изпълнени почти всички възможности по прогресивната система на чл. 98,
ал. 1 от ЗИНЗС. Според разума на закона, вложен в тази норма, наградите и поощренията се
предоставят на лица, чието поведението не само отговаря на изискванията на режима и
правилата за поведение, но и ги надхвърля и отличава от останалите лишени от свобода.
Това още веднъж подчертава, че процесът по поправяне и превъзпитание при него е
напреднал и стабилен.
Планът на присъдата на осъдения К. П. е изготвен за срок от една година, като в него
е предвидено развитие на уменията за мислене чрез провеждане на корекционно-
възпитателна работа, разговори и беседи с честота веднъж месечно.
След като осъденият е постъпил в затвора, в началото на 2024 г., е имало достатъчен
времеви период за изпълнение на предвидените в плана дейности. Това ясно сочи, че
установената ниска интензивност на корекционната работа не може да бъде вменена във
вреда на осъдения, тъй като тя не е резултат от негово нежелание или пасивност, а от
фактическия начин, по който планът е реализиран от страна на администрацията. Искам да
вметна, че в плана към присъдата е със статут на препланиран такъв, но аз не установих в
досието да съществува първоначален план или друг изобщо, а този план е от 17.01.2025 г.
Следователно, посочените в доклада на ИСДВР дефицитни зони не следва да бъдат
тълкувани като недостатък на К. П., особено при наличието на ясно изразени положителни
резултати и устойчиви промени, и напредък в поведението и нагласите му, които считам, че
те имат приоритетна стойност в конкретния казус. Още повече, разпоредбата на чл. 439а, ал.
3 от НПК ясно казва, че следва да бъде отчетено цялостното поведение на осъденото лице
по време на изтърпяване на наказанието. Последното се отнася и до становището по
отношение промяната на режима на осъдения. Към настоящия момент К. П. отдавна е
изтърпял тази част от наказанието, която му дава право на замяна на режима. При толкова
положителни характеристики и данни за поправяне, аз лично не смятам, че са налице
обективни основания за отказ от промяната на режима. Предложението за замяната на
режима в по-лек, според нормата на чл. 66 от ЗИНЗС е и в правомощията на началника на
затвора, като условията за това са лишения от свобода да има добро поведение и да покаже,
че се поправя, каквито данни категорично са били налични и към момента на постигане на
този срок.
Ето защо считам, че дори и режимът да не е сменен спрямо К. П., то това не се
дължи на неговото поведение или поради липса на неизпълнени материално-правни
предпоставки.
6
Следва да се обърне внимание и на експертната оценка относно актуалното
психическо и емоционално състояние на лишения от свобода, която е изключително
положителна, според мен. Той е определен като емоционално стабилна личност,
притежаваща адекватна и задоволителна социална способност Той е изградил устойчиви
защитни механизми и ефективни стратегии за справяне с негативните емоции, съпътстващи
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“. Това е пряк индикатор за наличието
на самодисциплина, способност за самоконтрол и превъзпитание.
Заключението, че не се установяват зависимости към алкохол и наркотични вещества
допълнително потвърждава, че осъденият не проявява рисково поведение и не е опасен за
обществото. Всичко това говори за висока степен на зрялост и ефективна вътрешна
промяна, която следва да бъде отчетена при преценката за условно предсрочно
освобождаване.
Колкото до отрицателното становище на началника на затвора, следва да се отбележи,
че същото е изцяло бланкетно, необосновано и лишено от конкретика, като същевременно
противоречи на установените по делото факти и доказателства относно напредъка и
положителната промяна при осъдения К. П..
Според защитата, наказанието е постигнало своята основна цел – поправяне и
превъзпитание на осъдения, поради което не съществуват правни или морални основания за
отказ от прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Това е така,
защото наказанието изпълнява своето предназначение не само когато напълно е изтърпяно,
но и когато е започнал траен, последователен и необратим процес на положителна промяна
в нагласите и поведението на осъденото лице, какъвто процес е налице в настоящия случай.
Още повече, следва да се вземе предвид и социалната роля на осъдения К. П., който е
баща на малко дете, към което демонстрира активна загриженост, което се вижда в една от
наградите, тъй като той е прекарал време не само с майката на детето, а и със самото дете и
имат силна емоционална връзка. Желанието му е да участва в отглеждането и възпитанието
на детето, както и да бъде реална опора за семейството си, което е израз на отговорност,
зрялост и стремеж към стабилен и социално-полезен живот след освобождаването.
С оглед на гореизложеното, моля да уважите искането за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода К. П..
ИНСПЕКТОР М.: Уважаема госпожо председател, както вече отбелязах становището
на началника на затвора по отношение молбата на осъденото лице за условно-предсрочно
освобождаване е, че същата е допустима, но неоснователна, т.е. налице е само първата
изискуема предпоставка, а именно, че същият е изтърпял повече от две-трети от наложеното
наказание ефективно, тъй като едно от деянията, за които е осъден е извършено при
условията на опасен рецидив.
По отношение на втората предпоставка началникът на затвора смята, че от наличните
по делото доказателства, в интерес на истината следва да се отбележи, че има такива
7
доказателства за поправяне и превъзпитание, но обсъдени в своята цялост не може да се
направи обоснован извод за настъпила необратима тенденция с оглед постигане целите на
наказанието, като мотивите за това са изброени в неговото становище и придружаващите го
документи, и са еднопосочни в това отношение.
С оглед на което началникът на затвора смята, че молбата би следвало да бъде
оставена без уважение.
Като алтернатива Ви предлагам, ако все пак прецените, че са налице достатъчно
данни за уважаване на молбата, да постанавите пробационни мерки по Ваше преценка през
изпитателния срок.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, считам, че е налице първата
предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, както и достатъчно данни за поправяне на
осъденото лице.
Видно от изготвения доклад на ИДПС осъденото лице се отличава с изцяло
положителни качества. Осъденият е награждаван два пъти, той не е наказван. Рискът от
рецидив е в ниски стойности. Той е трудово ангажиран, както в рамките на затвора, така и
през времето преди постъпването си в затвора.
Събрани с в днешното съдебно заседание доказателства относно семейното
положение на осъденото лице, относно евентуалната му трудова ангажираност, видно чрез
писмото с поет ангажимент, представено от защитата в днешното съдебно заседание.
Видно от материалите по делото, осъденият е участвал в обучителни мероприятия,
курсове, в рамките на затвора.
Това са все факти и обстоятелства, които са събрани като доказателства по делото и
говорят единствено и категорично, че осъденият се е поправил. Посоченото в чл. 439а от
НПК са всъщност именно тези факти и обстоятелства, които следва да се обсъждат вкупом
като група, за да се направи преценка от страна на съда дали процесът на поправяне е
завършен.
СГП счита, че процесът на поправяне е извършен по отношение на осъдения, като
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК са изпълнени.
Непонятно за СГП е защо становището на началника на затвора е отрицателно, като
се сочи, че осъденият не се е поправил. Считам, подобно на защитата, че становището на
началника на затвора е изцяло бланкетно, то се състои само от 5-6 реда, за разлика от
доклада, който е изключително подробен, за разлика от всички материали, които се
съдържат в досието на осъдения.
С оглед на изложеното от мен, считам, че молбата на осъдения е основателна и
следва да бъде уважена. Предвид това, че остатъчният период от наказанието е 5 месеца,
предлагам на съда, с оглед една превенция, която е необходима от съдебната система,
прокуратурата и съдът да окаже на лишените от свобода, след напускането на местата за
8
лишаване от свобода, а именно да бъдат наложени пробационни мерки за остатъка от
наказанието в размер на 5 месеца.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Искам да кажа, че много добре осъзнавам
престъплението, което съм извършил и отношението ми към него не е формално. Съжалявам
за това, което съм извършил и никога повече няма да извърша престъпление.
Моля Ви да ми уважите молбата за условно-предсрочно освобождаване, за да мога
да се грижа за дъщеря си, да съм при семейството си. Ще започна работа и никога повече
няма да извършвам нещо незаконно.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на всички страни и ги обсъди в контекста на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното.
Производството е по реда на чл. 439 и следващите от НПК. Инициирано е от страна
на лишения от свобода чрез защитника му с искане да бъде допуснато условно-предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“.
Твърди се в писмената молба, както и в днешното съдебно заседание от страна на
защитника, че са налице всички изискуеми предпоставки за допускане на такова предсрочно
освобождаване.
За да прецени дали е основателна молбата, съдът отчете правното значение на
следните обстоятелства.
На първо място, съдът взе предвид, че лишеният от свобода К. Б. П. изпълнява
понастоящем наказание, което е резултат от групиране на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК на наказанията, наложени по две наказателни производства - по НОХД
№454/2020 г. на Районен съд – Сливница и по НОХД №410/2016 г. на Районен съд –
Костинброд.
На лишения от свобода К. Б. П., с влязъл в сила съдебен акт по НЧД №77/2024 г. на
Районен съд - Костинброд на 26.06.2024 г., е наложено общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 3 години.
Видно от актуалната справка от началника на затвора за изтърпяното наказание до
сега, лишеният от свобода К. Б. П. е постъпил в затвора за изпълнение на наказанието на
10.01.2024 г. Към днешна дата със зачитане на предходно задържане, лишеният от свобода
фактически е изтърпял 2 години, 1 месец и 19 дни, а от работа 5 месеца и 11 дни. Това
означава, че общият срок на изтърпяно наказание към днешна дата възлиза на 2 години и 7
месеца, а остатъкът, подлежащ на изпълнение, възлиза на 5 месеца.
От тези факти е видно, че действително е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1,
т.2 от НПК да се допусне предсрочно освобождаване на лишения от свобода, тъй като е
изтърпял наказание, надвишаващо две трети от наложеното му, каквато предпоставка се
изисква, предвид осъждането за опасен рецидив.
9
На следващо място, съдът обсъди всички материали от затворническото досие за
начина, по който е протекло изпълнението на наказанието досега, както и информацията,
която се съдържа в доклада на ИСДВР от 24.06.2025 г., както и експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода.
Видно е, че по време на престоя си в мястото за социална изолация лишеният от
свобода се е възползвал своевременно от възможността да полага труд, като от представения
доклад става ясно, че изпълнява трудовите си задължения съвестно, без да допуска
нарушения на трудовата дисциплина.
По делото са представени заповеди за награждаване на лишения от свобода,
последната от които датира от 6.06.2025 г. и се изразява в продължено свиждане за срок от
4 часа с жената, с която лишеният от свобода живее на съпружески начала и дъщеря му А..
Видно е от материалите по делото, че лишеният от свобода не е наказван.
Докладът изяснява, че фактически К. П. е отговорил на всички изисквания, които са
му били поставени, без да нарушава затворническата дисциплина и без да влиза в каквато и
да било конфронтация с други лишени от свобода или с представители на затворническата
администрация.
На следващо място, са събрани доказателства, които не се оспорват, напротив,
придадено им е съответното значение в цитирания доклад, че лишеният от свобода има
здрави семейни връзки, които са съществен фактор за правилната му реинтеграция извън
затвора. Освен това притежава трудови навици и умения, които също са значими при
преценка на това дали при предсрочно освобождаване К. Б. П. ще може да полага
общественополезен труд, съответно – това ще бъде ефективна гаранция, че няма да
извършва престъпления в бъдеще.
Преценявайки съвкупно всички изтъкнати доказателства, както и снижаването на
оценката на риска от рецидив в резултат на доброто поведение на лишения от свобода К. П.,
съдът намира, че е налице и втората предпоставка, допускаща предсрочно освобождаване,
тъй като еднопосочно и трайно лишеният от свобода в мястото за изтърпяване на
наказанието е показал, че е способен да спазва приложимите към него ограничения и да
живее законосъобразно в съответствие с всички изисквания на затворническата общност и
затворническата администрация.
Поради това съдът намира, че становището на началника на затвора, изразено
лаконично в съпроводителното писмо към молбата за предсрочно освобождаване, се явява
неоснователно, а и по същество непроверяемо, дотолкова, доколкото в отрицателното
становище не се излагат конкретни фактически твърдения, на които може да бъде даден
съответен аргументиран отговор за основателността или за неоснователността им.
Както беше посочено, от съществено значение за преценката на съда са фактите,
които се извеждат от мероприятията, проведени с участието на лишения от свобода, от
възможността той да упражнява право на труд и от резултатите от неговата трудова дейност,
както и фактът, че той нито веднъж не е бил наказван, напротив поведението му е било
10
оценявано като достойно да бъде наградено.
Поради това съдът намира, че следва да бъде допуснато предсрочно освобождаване,
но за осигуряване на плавна ресоциализация на лишения от свобода в среда, която не е
свързана с каквато и да било форма на надзор и контрол, следва в изпитателния срок да бъде
включено действието на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „Задължителни
срещи с пробационен служител“.
От една страна тази пробационна мярка, както беше посочено, ще осигури
възможност в по-лека форма на взаимодействие с органите на държавна власт лишеният от
свобода да започне живота си извън строго контролираната среда, а това се налага и с оглед
на факта, че досега режимът на изпълнение на наказанието не е бил смекчаван. Липсата на
действия от страна на началника на затвора или от страна на самия лишен от свобода за
смекчаване на режима според съда обаче не може да се конфронтира с доказателствата за
положителната трайна промяна на лишения от свобода в рамките на затвора.
Същевременно пробационната мярка от посочения вид би била адекватната форма на
подкрепа по отношение на лишения от свобода, който ще има възможност с пробационния
служител, в случай на възникнали проблеми в реинтеграцията му, да намери законни
средства за преодоляването им.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. Б. П.,
ЕГН: **********, от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“,
наложено като едно общо най-тежко наказание по НЧД № 77/2024 г. на РС – Костинброд за
срока, на който то възлиза към датата на влизане в сила на настоящото определение.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част на наказанието с продължителност, определена към датата на влизане в
сила на настоящото определение.
НАЛАГА в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от
НК задължителни пробационни срещи с пробационен служител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд по реда на глава ХХII от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.
11
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12