Номер 55317.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенVIII наказателен състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Чавдар И. Попов
Секретар:ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Чавдар И. Попов Административно
наказателно дело № 20204430201730 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление без номер от ***г., издадено
от *** *** към ***, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
на М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: град Плевен, ул. „*** е наложено
административно наказание глоба, в размер на 300/триста/ лева за нарушение
на чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/ вр. чл.63, ал.1 от 33 и т.9 на Заповед
№ ***/*** г., създадена с т.1 т Заповед № ***/11.04.2020 г. на *** на
здравеопазването, поради което и на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1
от 33 /Закона за здравето/.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени. В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.***.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима
становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
1
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
основателна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на на ***г. около в
17.10 ч. в гр. Плевен до блок № *** в ж.к.“***“ извършва следното: Движи се
на обществено място /междублокова улица/, без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство
покриващо носа и устата, в противоречие на т.9 на Заповед № ***/*** г.,
допълнена със Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020 г. на *** на
здравеопазването, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за
здравето/ вр. чл.63, ал.1 от 33 и т.9 на Заповед № ***/*** г., създадена с т.1 т
Заповед № ***/11.04.2020 г. на *** на здравеопазването, поради което и на
осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. В. Д. и
свидетеля А. М. Й. , от които се установява, времето и мястото на
извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена
различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази,
описана в АУАН. Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на
жалбоподателя.
Според съда, следва да се отмени НП, поради следните съображения:
1.Наказателното постановление е издадено, въз основа на акт за
установяване на административно нарушение ** от *** г., бл. № ***, с който
е било констатирано, че жалбоподателката „ на ***г., около 17.10ч. в гр.
Плевен до блок № ***, ж.к. „***" извършва следното: движи се на
обществено място /междублокова улица/ без да има поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата". С това актосъставителя е счел, че е била нарушена
т.9 от Заповед № ***/***г., доп. със Заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на ***
на здравеопазването. В издаденото наказателно постановление, установеното
е отразено по различен начин, наказващият орган е приел различна от
актосъставителя правна квалификация, счел е, че е нарушена нормата на
чл.209а, ал.1 от 33, във вр. чл.63 ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № ***/***г.,
създадена с т.1 на Заповед № РД -01- 197/11.04.2020г. на *** на
здравеопазването. Тази разлика води до неяснота на вмененото нарушение и
2
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице е недопустимо
разминаване между цифровата квалификация на нарушението, приета от
актосъставителя и тази от наказващия орган. Безспорно е, че в акта за
нарушение е посочена за нарушена т.9 от Заповед № ***/***г. доп. със
(
Заповед № РД -01-197/11.04.2020г. на *** на здравеопазването, а в НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от 33, във вр. чл.63
ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № ***/***г., създадена с т.1 на Заповед № РД -01-
197/11.04.2020г. на *** на здравеопазването. Разпоредбата на чл.2.09а ал.1 от
33 гласи „Който наруши или не изпълни въведени с акт на *** на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв." / Редакция към ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г./. Явно е, че разпоредбата на чл. 209а от ЗЗ има бланкетен
характер и откъм конкретните неизпълнени задължения действително
препраща към съответните актове, издадени от *** на здравеопазването или
на *** на регионалната здравна инспекция, но от това не би следвало да се
приеме, че самостоятелното посочване на която и да е
противоепидемиологична мярка, съдържаща се в Заповед на ***, без да бъде
обвързана със съответната правна норма, би могла да бъде възприета като
правна квалификация за дадено нарушение. Безспорно е, че в процесния
АУАН, не е посочена нарушената законова разпоредба по смисъла на чл. 42,
т. 5 от ЗАНН. С акта за установяване на административно нарушение се слага
началото на процеса по налагане на административно наказание и липсата на
посочване в него на нарушената правна норма, задължителен негов реквизит
го прави негоден да послужи като основа за провеждане на един
законосъобразен процес по налагане на административно наказание.
На следващо място в конкретния случай е налице, последващ акт на ***
- Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г, който акт прекратява действието на
предходния и първоначалната заповед N2 *** от 11.04.2020г., въз основа на
която е издадено обжалваното НП, вече не съществува в правния мир. С
посочената заповед на основание чл.63, ал.4, 6 и 11 и чл.бЗв от Закона за
здравето и във връзка с обявената с Решение №325 на МС от 14.05.2020г.
извънредна епидемична обстановка и предложение на *** за въвеждане на
мерки на територията на страната, министърът на здравеопазването, с т.IV от
заповедта е отменил изрично Заповед № *** от 11.04.2020г., въз основа на
която е издадено обжалваното НП. В тази връзка настоящия случай, попада в
обхвата на предвиденото от законодателя изключение чл. 3, ал.2 от ЗАНН,
който предвижда: "Ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по благоприятна за нарушителя.“ Налице са и двете кумулативни
предпоставки, които закона изисква, а именно: към настоящия момент
обжалваното НП, не е влязло в сила - има висящност на процеса и заповед №
РД-01 197 от 11.04.2020г., въз основа на която е издадено обжалваното НП, е
била отменена. Поради което безспорно са налице предпоставките за
приложението на чл.З ал. 2 от ЗАНН и с настъпилата промяна е отпаднала
3
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
3. На трето място, според съда в случая следва да намерят
приложение разпоредбите на чл. 2. (1) „На публични места на
територията на Република България не се допуска носенето на облекло,
прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“ И чл. 4. (1)
Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или
полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или
други подобни елементи, които прикриват частично или скриват
напълно лицето.
(2) Лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са
закрити устата, носът или очите.“ от ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ
НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО.
Посочените в АУАН и НП разпоредби, противоречат на посочените по-горе.
За щастие у нас все още действа ЗНА, които подрежда по правна сила
правните актове в РБ. Съобразно ЗНА и Конституцията на РБ, е забранено
със заповед, пък била тя и на министър, да се дерогира приложението на
закон. Още едно самостоятелно основание за отмяна на НП.
Неясно остава защо е издадено НП без номер…..
Предвид изложеното, следва да се отмени НП № от ***г., изд. от *** -
*** -ПЛЕВЕН, с което на основа ние чл.209, ал.1 от Закона за здравето на М.
Г. М. , ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 300 лева, за нарушение по чл.209а, ал.1 от 33, във вр.чл.63, ал.1 от
33 и т.9 от Заповед N9 ***/***г., създадена с т.1 на Заповед № РД -01-
197/11.04.2020г. на ** на здравеопазването, като неправилно и
незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление без номер, от ***г., издадено от
*** *** към ***, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на
М. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: град Плевен, ул. „*** е наложено
административно наказание глоба, в размер на 300/триста/ лева за нарушение
на чл.209а, ал.1 от 33 /Закона за здравето/ вр. чл.63, ал.1 от 33 и т.9 на Заповед
№ ***/*** г. създадена с т.1 т Заповед № ***/11.04.2020 г. на *** на
здравеопазването, поради което и на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1
от 33 /Закона за здравето/.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв
ОСЪЖДА ***, представлявана от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М. с ЕГН
4
********** сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение по смисъла
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за направените по НАХД №
1730/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5