Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1310 28.10.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХV наказателен състав
На двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Грънчев
Секретар: Красимира
Андонова
като
разгледа докладваното от съдия Грънчев НАХД
№ 2829 по описа за
2019 година, за да се произнесе намира следното :
Производството
пред БРС е по реда на чл.189, ал.14 ЗДвП, вр. чл.59-63 от ЗАНН и е образувано
по жалба на П.Р.П., ЕГН **********,*** против наказателно постановление НП № 18-0769-006730/27.03.2019
г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция", с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното НП е издадено в противоречие, както с материалния, така и
с процесуалния закон, поради което и моли съда да отмени същото. Признава
извършеното нарушение. Излага доводи за извършване на спасителна маневра и
маловажност на случая.
Във въззивната жалба се излагат основания за
материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и
се претендира цялостната му отмяна.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната
преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.07.2018г. г. около 14:18 часа, система за
видеоконтрол ARHCAM S1 №1174361 заснела лек автомобил марка „Мерцедес ГЛ 420
ЦДИ 4 Матик 6“ с peг. ***, движещ се в град Бургас ПП I-9 км.245+100 в посока
от пътен възел "Юг" към кв.Крайморие, с превишена скорост 132 км/ч.
при разрешена в населено място с пътен знак В-26 – 80км/ч.
По делото е представена клип №7918, снет от паметта на
системата, от която са видни координатите, където е бил засечен и заснет
автомобилът, и самият автомобил.
След снемането на заснетия видеоматериал от радарната система,
служител в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас изготвил справка за собствеността
на автомобила, от която се установило, че засеченият и заснет автомобил е
собственост на М.В.Т.. На собственика била изпратена декларация за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. В резултат на
проверката в декларация чл. 188 от ЗДвП жалбоподателят П.Р.П. отразил, че същата дата и час
автомобилът е бил управляван от него. Тези обстоятелства дали основание на мл.
автоконтрольор към сектор ПП към ОДМВР
–Бургас С.К.Ч. да състави срещу жалбоподателя П.Р.П. акт за установяване на
административно нарушение.
Описаната фактическа обстановка се приема въз основа
на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има законна доказателствена сила, справка
от база данни на КАТ, декларации по чл.188 от ЗДвП.
На основание съставения акт началник-група в сектор ПП
към ОДМВР - Бургас издал, атакуваното наказателно постановление, с което
санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение на чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП.
При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите,
съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН. Акт за установяване на
административно нарушение АУАН Т349575/ 25.04.2014 г. е съставен и препис от
него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът
съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление, издадено на основание акта за установяване на административно нарушение
е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави
следните правни изводи:
Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
С допустимото от закона техническо средство – система
за видеоконтрол ARHCAM S1 №1174361, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство е изготвено
годно веществено доказателствено средство – снимка №0009569, с който е
констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и
субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение,
надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено
виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината
извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 132 км/ч,
надвишаваща с 52 км/ч разрешената скорост за движение в населено място.
Не се споделят възраженията,
изложени в жалбата. Редовно съставеният акт по ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. Пред съда не бяха представени убедителни доказателства,
които да оборят доказателствената сила на акта за установяване на
административно нарушение. Не е налице
хипотезата на чл.13 от НК – не са налице застрашени държавни и
обществени интереси. Деецът е имал възможност да избегне нарушението на закона
като спази правилата за движение. Нарушаването на ограничението на скоростта не
е довело да спасяване на държавни или обществени интереси.
Налице са материалноправните и процесуалноправните
предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Същият е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението.
Фактически и
юридически обвинението в АУАН е формулирано ясно и точно. Правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като
тримесечния срок тече от откриването на нарушителя, а той се счита открит от
съставянето на декларация чл. 188 от ЗДвП. Към дата на издаването на
наказателното постановление не изтекъл и едногодишния срок от извършване на
нарушението. Не е изтекла и предвидената в закона три годишна погасителна
давност по чл.80,ал.1,т.5 от НК. От това следва, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наказателното
постановление е законосъобразно издадено.
Санкциите в закона са конкретно определени и не
подлежат на съдебен контрол. Единствената възможност за отмяна на наказателното
постановление е приложението на чл.28 от ЗАНН, но съдът счита, че не са налице
предпоставките на закона превишението на скоростта е с 52 км/ч в населено
място. Шофирането с превишена скорост е нарушение, което се извършва често и
нарушава реда на управлението. Създава опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите. Предвид на това
съдът счита, че извършеното от жалбоподателя не представлява маловажен случай
на административно нарушение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление НП № 18-0769-006730/27.03.2019
г. на началник-група
в сектор „Пътна полиция" към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на П.Р.П., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.