Р Е Ш Е Н И Е
№ 3029 / 7.7.2015г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXXIII-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 07.07.2015г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар А.И., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7097
по описа за 2015, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна, с правно основание
чл. 28, ал. 7 във вр. чл. 25, т. 3 от
Закона за закрила на детето за изменение на определената мярка за закрила, като
бъде прекратено настаняването на децата Е.М.М. ЕГН **********
и В.Д.М. ЕГН ********** в
специализирана институция „ДМСГД” гр. Варна и същите да бъдат настанени в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания на адрес: гр. Варна, ж. к. „***",
бул. „***" № 42 за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила
на решението.
В молбата се твърди, че със заповед
на директора на Д”СП” – гр. Варна е
прекратено настаняването на децата в „ДМСГД” – гр. Варна, и същите са настанени в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания на адрес: гр. Варна, ж. к. „***", бул. „*** " №
42.
Според изнесеното видно от
удостоверение за раждане на Е. негови родители са: Д*** М. ЕГН ********** и М***
М. ЕГН **********, двамата с адрес: ***. Малолетната В. е с установен произход
само от майката, а именно Д*** М. ЕГН **********. Е. ***, по време на
съжителството на съпружески начала между Д*** М. и М*** М., но бащата е
припознал само момчето. Майката на децата е заявила, че не може да се грижи за
тях, поради ниския социален статус на средата, в която живее. М*** М. не е
съпричастен с обгрижването на своите низходящи и се е дезинтересирал трайно и
от двете деца. След проведено социално проучване, по местоживеене на Е. и В.,
което е установило че твърденията на майката отговарят на истината, т. е. че
същата е в трайна невъзможност да полага грижи за децата си в семейна среда, а
бащата на същите не оказва подкрепа, спрямо момчето и момичето е предприета
мярка за закрила, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗДт, като Е. и В. са
приведени в Дом за медико-социални грижи за деца - град Дебелец. С решение №
756 от 29.09.2008 г. по гражданско дело № 1423/2008 г. по описа на Районен съд
-град Велико Търново, В. е настанена в институционална среда, за срок от три
месеца. След изтичане на посочения срок с решение № 222/200 г. по гражданско
дело № 457/2009 г. по описа на Районен съд - гр. В. Търново, е удължен престоя на детето в ДМСГД - гр.
Дебелец. Братът на В., Е., е настанен в институционална среда с решение № 256
от 17.03.2008 г. по гражданско дело № 220/ 2008 г. по описа на Районен съд -
гр. Велико Търново. Последствие престоят на Е. в Дома е удължен с решение №
174/ 09.03.2009 г. по гражданско дело № 456/2009г. по описа на Районен съд -
гр. В. Търново. И двете деца страдат от тежки заболявания - Е.: двустранна катаракта; Вродена цитомегална
инфекция; Умерена към тежка умствена изостаналост", а В.: „Вродена
глаукома. Хипотрофия 2 степен. Специфични разстройства на развитието на
двигателната функция. Умерена към тежка умствена изостаналост".
В края на 2009г. двете
деца са преместени от социалните работници на дирекция „Социално подпомагане"
- Велико Търново от ДМСГД - град Дебелец във ДМСГД - град Варна. С решение №
3393 от 16.11.2009 г. по гражданско дело № 8472/2009 г. по описа на Районен съд
- град Варна, XVIII съдебен състав, детето В. е настанено в институция в град
Варна. Е. *** с решение № 3062 от 21.10.2009 г. по гражданско дело № 8684/2009
г. по описа на ВРС, XVII съдебен състав.
Поради липса на промяна в
обстоятелствата след изтичане срока на съдебното решение настаняването на
децата е продължено с още две години, с решение № 3642/10.08.2011 г. по
гражданско дело № 7418/2011 г. и решение 2439 от 08.05.2014 г. по гражданско
дело №3169/2014 г. двете по описа на ВРС.
Проведеното актуално
социално проучване, по повод предприетата спрямо В. и Е. мярка за закрила,
показва, че успешната реинтеграция на децата в биологичното семейство не е
възможна. Родителите на са променили нагласите си, към отглеждането им в
семейна среда. По сходни съображения не е възможно момичето и момчето да бъдат
настанени в семейство на роднини или близки. Близките на В. и Е. също не
желаят, а и не са в състояние да полагат грижи за децата. Липсва подготвено,
приемно семейство, вписано в регистъра на приемните семейства, което да има
желание да полага дългосрочно грижи за момичето и момчето и да има необходимите
знания да полага грижи за тях, предвид специфичните им потребности. При
спазване на заложената последователност на мерките в чл. 4 от ЗЗДт. добра
алтернатива за настаняване на децата, при подходящи условия, се установява в
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, тъй като
работата на специалистите в него е насочена именно към деца със специфични
нужди като на В. и Е..
Становището на служителите
от Отдел за закрила на детето работещи с децата е, че нуждите, възрастта, както
и обстоятелството, че не е налице друга подходяща среда за развитието на
момичето и момчето прави насочването им към ползване на резидентен тип услуга в
Центърът за настаняване от семеен тип максимално благоприятно. Визираното
детско заведение осигурява различна от институционалната грижа, характеризираща
се с индивидуално внимание към всяко дете, което е така необходимо на В. и Е..
В Центъра са налице условия близки до семейните и настанените деца получават
необходимите грижи от висококвалифициран екип специалисти.
В съдебно заседание Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна, чрез процесуалния си представител посредством
пред9ставено писмено становище поддържа молбата и моли съдът да уважи същата.
Заинтересованите страни - децата, чрез
назначения си особен представител адв.Л.В.М. изразяват становище за
основателност на молбата, която е в интерес на децата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представена по делото в
заверен вид заповед на директора на
Д”СП” – гр. Варна е прекратено настаняването на децата в „ДМСГД” – гр. Варна, и
същите са настанени в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания на адрес: гр. Варна, ж. к. „***",
бул. „***" № 42.
Съгласно изготвен социален доклад, успешната реинтеграция на децата в биологичното
семейство не е възможна. Близките на В. и Е. също не желаят, а и не са в
състояние да полагат грижи за децата. Липсва подготвено, приемно семейство,
вписано в регистъра на приемните семейства, което да има желание да полага дългосрочно
грижи за момичето и момчето и да има необходимите знания да полага грижи за
тях, предвид специфичните им потребности. При спазване на заложената
последователност на мерките в чл. 4 от ЗЗДт. добра алтернатива за настаняване
на децата, при подходящи условия, се установява в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания, тъй като работата на специалистите в
него е насочена именно към деца със специфични нужди като на В. и Е..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава
приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в
изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни
причини налагат това и такива парични закона изрично е уредил в хипотезата на
чл. 25 от същия.
Съгласно чл. 25, т.3 от Закона за закрила на детето може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са в трайна невъзможност да го
отглеждат в семейна среда.
От доказателствата по делото се
установи, че спрямо децата е била предприета мярка за закрила, настаняване в
специализирана институция – ДМСГД гр. Варна. Родителите на децата, видно от
проведено социално проучване не са в състояние да
полагат грижи за тях в семейна среда. В тази връзка съдът намира,
че е налице хипотезата на чл.25, т.3 от Закона за закрила на детето, поради
което и спрямо децата следва да бъде приложена някоя от мерките. Мерките за
закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватна
мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да опрели мярка „настаняване в семейството на роднини или близки”, „приемно
семейство” или „настаняване в специализирана институция”, но след като извърши
преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. Тъй
като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на децата не е
налице кръг от роднини, при които да бъде настанено, то мярката „настаняване в
с семейството на близки и роднини” е неадекватна. Настаняването в „приемно
семейство” е подходяща мярка в случай, че са налице условията за реализирането
й. Приемното семейство е мярка, при която е налице пълна възможност едно дете
да бъде отглеждано в близка до семейната среда и да му бъдат осигурени
необходимите грижи.
От
доказателствата по делото се установява, че по отношение на децата най-подходяща мярка,
която е в техен интерес е тази по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДт - «предоставяне на
социална услуга – резидентен тип», поради което и молбата се явява основателна
и следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на децата, поискан
в молбата е адекватен е на
търсената закрила на детето, поради което и съдът намира, че следва да предостави на същите социална услуга – резидентен тип,
чрез настаняването им в
Център
за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания на адрес: гр.
Варна, ж. к. „***", бул. „***" № 42 за срок от пет години, считано от
датата на влизане в сила на решението.
На основание чл. 29, т.9 от Закона за
закрила на детето, предишната мярка за закрила следва да бъде прекратена и
определена нова такава в изложения по-горе смисъл.
Воден от горното и на основание чл.
28, ал. 1 от ЗЗДт, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА МЯРКАТА ЗА ЗАКРИЛА – НАСТАНЯВАНЕ НА децата Е.М.М. ЕГН ********** и В.Д.М. ЕГН ********** в
специализирана институция в Дом за медико – социални грижи за деца – гр. Варна,
определена с решение № 3642/10.08.2011 г. по гражданско дело №
7418/2011 г. и решение 2439 от 08.05.2014 г. по гражданско дело №3169/2014 г.
двете по описа на ВРС, на основание
чл. 29, т.9 от Закона за закрила на детето.
ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, КАТО
НАСТАНЯВА децата Е.М.М. ЕГН **********
и В.Д.М. ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания на адрес: гр. Варна, ж. к. „*** ", бул. „***" №
42, за срок от пет години, считано от датата на
влизане в сила на решението, на основание чл.28 вр.чл.25 т.3 от Закона за
закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение, на основание чл.28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи н обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
в 7-дневен срок от получаване на съобщението, на основание чл. 28, ал. 6 от
ЗЗДт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: