Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 07.08.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.07. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1103 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 1843/30.12.2019г.,
постановено по гр.д. №5191/2018г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, с
което е признато за установено по отношение на С.В.Н., че дължи на „П. К.Б.”
ЕООД сумата от 833.69 лв. за главница от невърнат кредит по договор за
потребителски кредит №**********/23.06.2015 г. и законна лихва върху тази
главница от 10.05.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед № 1294/11.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2389 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, като е отхвърлен като неоснователен предявеният от „П.
К.Б.” ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на С.В.Н.
съществуването на вземането за главница в останалата му част, над сумата от
833.69 до претендираната 2172.73 лв., законна лихва върху тази отхвърлена част
от главницата от 10.05.2018 г. до изплащането й, както и предявения от „П.
К.Б.” ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на С.В.Н.
съществуването на вземане за 320.11 лв. неустойка по чл. 12.4 от общите условия
на договора за кредит.
Въззивникът „П. К.Б.” ЕООД обжалва решението в частта, относно уговореното между страните договорно
възнаграждение в пълния дължим размер на 383,62 лв., като излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение в
тази част. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се уважат изцяло исковите претенции, като се приеме за установено, че С.В.Н.
дължи на „П. К.Б.” ЕООД сумата от 383,62 лв., представляваща
неизплатено договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит. Претендират
се разноските по делото, посочени в молбата.
В законния срок
е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата С.В.Н., чрез особеният й
представител, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „П. К.Б.” ЕООД моли съда да
признае за установено по отношение на С.В.Н., че дължи на ищеца сумата от
2172.73 лв. за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 320.11 лв.
неустойка и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2389 описа за
Ответницата С.В.Н., чрез
назначения й от съда особен представител, оспорва предявените искове, които
моли съда да не уважава претенциите в пълния им размер, с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор.
Безспорно е установено, че
на 23.06.2015 г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит
Профи кредит стандарт №**********, както и отделно споразумение към него за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на който ищецът се
задължил да предостави на ответницата 1000 лв. кредит, а тя се задължила да му
го върне в срок от 24 месеца, заедно с 483.68 лв. възнаградителна лихва и
999.84 лв. възнаграждение за пакет допълнителни услуги, или общо 2483.52 лв. -
разсрочено, на равни месечни погасителни анюитетни вноски, всяка по 103.48 лв.,
платими на 2-ро число на месеца. Видно от погасителен план към договора,
падежът на първата вноска е 02.08.2015 г., а на последната – 02.07.2017 г.
На 17.11.2015 г. страните са
подписали анекс № 1 към договора за кредит, с който се уговорили да отложат
плащането на вноски 4-6 от погасителния план, поради което съставили нов
погасителен план, в който тези вноски са посочени в края му, като последната от
тях е с падеж 02.10.2017 г.
От представеното от ищеца
преводно нареждане се установява, че на 24.06.2015 г. ищецът е превел по
банковата на сметка на ответницата уговорения кредит от 1000 лв.. За
погасяването му ответницата е платила на 27.07.2015 г. - 103.48 лв., на
31.08.2015 г. - 103.48 лв., на 13.11.2015 г.- 103.48 лв. и на 13.11.2015 г. - 3
лв. , като общата платена от ответницата сума е 313.96лв. След тези плащания,
последната е преустановила плащанията си по кредита, каквито не е извършвала до
приключване на съдебното дирене. Поради това, на 12.04.2016 г. ищецът обявил
този кредит за предсрочно изискуем на основание чл. 12.3 от ОУ на договора, за
което вещото лице, назначено в производството пред РС сочи, че й било изпратено
писмо на 13.04.2016 г. по пощата По делото, обаче, няма доказателства за
получаването му от същата до подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение и предявяване на исковата молба по делото.
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 2389/2018 г. на Районен съд – Стара Загора за процесните вземания съдът е
издал заповед № 1294/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите : 2172.73лв. главница от невърнат кредит по договор за
потребителски кредит, с 9.22 лв. законна лихва от 03.10.2015 г. до 12.04.2016
г. и с 320.11лв. неустойка, както и законна лихва върху главницата от
10.05.2018г. до изплащането й, както и сумата 125.04лв. разноски по делото.
Видно от данните по
делото, заповедта е връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 18.10.2018 г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед изясняване на делото
от фактическа страна, в производството пред РС е назначена и приета съдебно-
икономическа експертиза, която е
депозирала заключението си пред съда.
Същото не е оспорено от страните по делото.
От заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява следното:
На 24.06.2015 г. ищецът е
превел по банковата сметка на ответницата уговорения кредит от 1000 лева.
За погасяването му
ответницата е платила 4 вноски - на 27.07.2015 г. - 103.48 лева, на 31.08.2015
г. - 104 лева, на 11.11.2015 г. - 103.48 лева и на 13.11.2015 г. 3 лева или
общо 313.96лв., след което е преустановила плащанията си.
Вещото лице посочва, че към
датата на приключване на съдебното дирене ответницата дължи на ищеца 914.60
лева главницата, 80.91 лева договорна
лихва, 874.51 лева възнаграждение за пакета допълнителни услуги, 9.22 лева лихва за забава и 320.11 лева
неустойка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят, че на
23.06.2015 г. е сключили договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№ **********, както и отделно споразумение към него за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на който ищецът се задължил да предостави на
ответницата 1000 лв. кредит, а тя се задължила да му го върне в срок от 24
месеца, заедно с 483.68 лв. възнаградителна лихва. Съдът намира, че
изискуемостта на задължението е настъпила, тъй като видно от приложения по
делото погасителен план, крайната падежна дата на задължението по кредита е 02.10.2017
г. т. е. още преди подаване на самото заявление по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба ищецът претендира
установяване на сума в размер на 2 492, 84 лв., представляваща неизплатено
парично задължение и неустойка в размер на 320, 11 лв. /която не е предмет на
настоящото въззивно производство/. Видно от съдържанието на исковата молба,
никъде в обстоятелствената част не са изложени твърдения за дължимост на
договорна лихва и съответно не е формулиран и такъв петитум. Това означава, че
ищецът не прави разграничение между „месечна вноска“ и „главница“, които е
посочил в представеното извлечение по сметка по процесния договор за кредит, от
което е видно, че месечната вноска включва главница и възнаградителна лихва. В
исковата молба, обаче, не се съдържат твърдения, че сумата от 2 492, 84
лв. е формирана от останалите непогасени вноски, за да се постави въпроса каква
част от същата е главница и каква част възнаградителна лихва. С оглед
диспозитивното начало, без правно значение са останалите дължими суми по процесния
заем, доколкото същите не са претендирани.
Не на последно място следва да се
посочи, че и в заявлението по чл.410 ГПК, също е налице искане
единствено за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима
главница по процесния заем, като никъде не е претендирана възнаградителна лихва.
Производството по чл.422 ГПК е продължение на
заповедното производство, поради което между двете производства следва да е
налице идентичност и да съвпадат по предмет. След като в заявлението не е
поискана договорна лихва, същата не може да бъде предмет на иск по реда на чл.
422 от ГПК. Поради това, въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за
установяване на главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за
установяване на дължимата възнаградителна лихва по договора.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част като краен
резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1843/30.12.2019г., постановено по гр.д. №
5191/2018г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.