РЕШЕНИЕ
№ 2644
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120102007 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. А. П., ЕГН
********** от гр.Б, ул.““ , ет, ап. против “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С ул.“ , ет., офис , представлявано от Р. Г. А, за
прогласяване нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит от 02.09.2022г. и
по т.8.4. от рамково споразумение от 02.09.2022г., предвиждаща такса за разглеждане на
искане за кредит поради нарушаване на закона, както и за прогласяване нищожността на
клаузата по т.14.1.2 от рамковото споразумение, предвиждаща начисляване на
административни такси, поради нарушаване на закона.
Твърди се от ищеца, че е сключил на 02.09.2022г. с ответника договор за
потребителски кредит за заемна сума от 1500 лева. Сумата е следвало да бъде върната на 24
месечни вноски (общ сбор от 2174.77 лева) при 20% фиксирана лихва и 47.08 % ГПР. За
отпускане на кредита е била предвидена задължителна такса за разглеждане на искането,
която е в размер на 348.13 лева и тя е била разсрочена към дължимите месечни вноски.
Страните са сключили и рамково споразумение във връзка с договора, в което е дадена
дефиниция за такса за разглеждане. Според чл.10а, ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Таксата за разглеждане на искането за кредит попада под забраната на чл.10а, ал.2
ЗПК, понеже е свързана с усвояване на кредита. Ето защо тя е нищожна поради нарушаване
на закона – чл.26, ал.1 ЗЗД. Твърди се още, че клаузата на т.14.1.2 от рамковото споразумение
предвижда начисляване на такси при забавено плащане от страна на потребителя във връзка
с предполагаеми административни разходи в тежест на ответното дружество. Начисляването
на такси при забавено плащане има характер на допълнителна услуга, която възниква по
усмотрение на ответника. Разпоредбата представлява санкция спрямо потребителя при
забавяне на плащанията. Според ищеца, клаузата за начисляване на такси при забавено
плащане пряко противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК. Обезщетението, дължимо на кредитора,
може да бъде само до размера на законната лихва. Начисляването на фиксирани такси е
1
допълнително обезщетение, което не се допуска от закона. Ето защо ищецът счита, че и тази
клауза е нищожна поради противоречие със закона. Моли исковете да се уважат. Исковете са
по чл.26 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Отговор е постъпил след срока, на 18.11.2024г. и в него ответникът е заявил, че искът
е недопустим, поради липса на правен интерес. Ищецът е получил кредит и в 14-дневен срок
не е упражнил правото си на отказ от договора. По същество искът се счита за
неоснователен. Договорът за кредит отговаря на всички изисквания на ЗПК. Таксата за
разглеждане е за предварително разглеждане на документи, когато между страните още няма
сключен договор и ищецът още няма качеството на потребител и не може да се ползва от
закрилата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата за разглеждане е включена в ГПР, който пък не
надвишава императивно определената от закона граница. Таксата за разглеждане не е такса
по усвояване и не попада в ограничението на чл.10а, ал.2 ЗПК. Счита, че е налице
злоупотреба с права при предявяването на иска.
Бургаският районен съд намира исковете за основателни.
Сключен е бил договор за кредит № ...../г. между кредитора “ЮтеКредит България“
ЕООД и длъжника А. А. П.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от
1500 лева, който е следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски. Всяка
погасителна вноска е в размер на 90.86 лева, като в нея са включени част от дължимите
главница и лихва. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 20%
на година. Общият размер на всички плащания е 2174.77 лева. ГПР е в размер на 47.08%.
Според договора, дължи се и такса за разглеждане от 348.13 лева. Тази такса се дължи в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от
клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към
индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата за разглеждане е посочен в
индивидуалния договор за кредит. Записано е в договора, че за да се избегнат всички
съмнения, таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване
на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е
причина. В случаите, когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение,
последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. В погасителния план
са отразени компонентите на месечната вноска, състояща се от главница, лихва и такса.
Подписано е от страните и рамково споразумение за потребителски кредити от
02.09.2022г., което представлява общите условия за предоставяне на потребителски кредити
/чл.2.1. от споразумението/. В него се съдържа клаузата на чл.8.4., според която таксата за
разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на
искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит
или изменения на споразумението по т.6.10 от процедурата.
С разпоредбата на чл.14.1.2. от рамковото споразумение е предвидено, че ако
клиентът не изпълни изцяло и навреме задълженията си по сключения договор, кредиторът
има правото да начисли административна такса за уведомления за просрочени задължения,
изпратени чрез SMS и административна такса за изпратени писмени уведомления, както
следва: първо писмено предупреждение, второ писмено предупреждение, писмено
предупреждение преди прекратяване на споразумението и писмено уведомление за
прекратяване на споразумението. Предвидено е таксата да се изчислява съгласно Тарифата,
валидна към деня на уведомлението.
При това положение искът се явява основателен. Според чл.10а, ал.2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Случаят е такъв. Предвидената в договора такса за
разглеждане, съгласно дефиницията в рамковото споразумение, е такса, дължима за преглед
2
на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за
кредит или изменение на споразумението. Следователно, таксата се дължи за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по преглед на искането за кредит,
осигуряване на средства и сключване на договор за кредит, са действия по усвояване, а тези
по изменение на споразумението са действия по управление на кредита. За тези действия е
предвидено да се дължи таксата за разглеждане, но така тя се явява уговорена в пряко
противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Законът забранява в тези случаи да се дължи такса. За тези
действия не може да се уговаря отделна такса, те следва да се калкулират като част от
договорната лихва.
Без значение е фактът, че ищецът не се е отказал от договора в законовия срок.
Дали ще се откаже от договора или не е въпрос на негова лична преценка.
Неоснователно е и възражението, че таксата е за предварително разглеждане на
документи, когато между страните още няма сключен договор и ищецът още няма
качеството на потребител и така не може да се ползва от закрилата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Напротив, тази такса е част от договора и възниква с подписване на същия, т.е. възниква с
наличието на облигационна връзка между страните.
Фактът, че таксата е включена в ГПР също е без значение за делото. Включването в
ГПР не санира таксата, която остава противоречаща на императивната норма на чл.10а, ал.2
ЗПК.
Видно е от погасителния план, че таксата за разглеждане е част от месечната вноска,
заедно с главницата и лихвата. Всъщност, понеже е забранена от закона, таксата
представлява по съществото си добавка към печалбата, т.е. скрита възнаградителна лихва,
дължима наравно с договорената лихва. БРС намира, че заблуждаващо в договора е
записано, че когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, той не е
длъжен да заплати таксата за разглеждане. Това изречение противоречи на уговореното, че
таксата трябва да се плати с дължимите месечни вноски и се дължи изцяло, както в случай
на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да е причина.
По горните мотиви искът е основателен. Уговорена е такса, противоречаща на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Ето защо трябва клаузата в договора, засягаща тази такса, да бъде обявена
за нищожна. За нищожна трябва да се обяви и разпоредбата в рамковото споразумение,
която дава дефиниция на таксата.
Основателен е и искът за нищожността на т.14.1.2. от рамковото споразумение. И
тази клауза противоречи на закона. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно, при
забава в плащанията, законът е признал на кредитора само правото на лихва за забава, която
не може да надвишава законната лихва. По тази причина кредиторът не може да начислява
административни такси, които да се дължат паралелно със законната лихва, за случаите,
когато изпраща уведомления за просрочени задължения и предупреждения за прекратяване
на споразумението. Кредиторът е в правото си да изпраща такива съобщения, но не може да
начислява такси за тяхното изпращане. Това е така, защото по този начин се нарушава чл.33
ЗПК, според който се дължи при забавата само законната лихва, а не и други такси.
Всъщност тези такси са и такива за действия, свързани с управление на кредита и са
забранени и по чл.10а, ал.2 ЗПК.
Налага се извод, че процесната разпоредба от споразумението също е нищожна
като противоречаща на закона. Искът е основателен и трябва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
3
разноски от 100 лева за такси за предявените два иска.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди
да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от общо 400
лева за двата иска. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищецът е
получил от адв.А. безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено лице.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на исканото адвокатско
възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност, спорът е бил само правен,
поради което за двата иска се дължи общо възнаграждение от общо 400 лева. Съгласно
решение С-438/22 от 2024г. на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения по НМРАВ и може да определи възнаграждения под
минимума. Ето защо съдът счита, че в случая за двата иска трябва да се определи
възнаграждение от общо 400 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на А. А. П., ЕГН ********** от гр.Б, ул.“ , ет,
ап. против “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.““ , ет., офис , представлявано от Р. Г. Ав, че клаузата от договор за
кредит № ........ от 02.09.2022г. и по т.8.4. от рамково споразумение за потребителски кредити
№ ........ от 02.09.2022г., предвиждаща такса за разглеждане на искане за кредит е нищожна
поради противоречие със Закона за потребителския кредит.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на А. А. П., ЕГН ********** от гр.Б ул.““ ,
ет., ап. против “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С ул.““ , ет., офис , представлявано от Р. Г. А, че клаузата по т.14.1.2. от
рамково споразумение за потребителски кредити № ........... от 02.09.2022г., предвиждаща
начисляване на административни такси за уведомления за просрочени задължения и за
изпратени писмени уведомления е нищожна поради противоречие със Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.““ , ет., офис , представлявано от Р. Г. А,да заплати на А. А. П., ЕГН
********** от гр.Б, ул.“ , ет., ап. сумата от 100 лева /сто лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С ул.““ , ет., офис , представлявано от Р. Г. А,да заплати на адв. А. А. А. от АК
П с личен № ........, с адрес гр.П, ул.“ на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение
от 400 лева /четиристотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4