О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260340 10.12.2020
г. ***СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети декември
две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик МАВРОДИЕВА
частно гражданско дело № 3332 по описа за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на “А.Т.” ЕООД, *** против разпореждане от 15.10.2020 г., поставено
по ч.гр.д № 4018/ 2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника З.М.М.за сумата 26,48 лв.- разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането, 35,47 лв.- възнаграждение по договор за поръчителство и
7,27 лв.- лихва за забава по договора за поръчителство.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния акт. Излага подробни
съображения в жалбата си и моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане
и за издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми. Претендира разноски за
платена държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от “А.Т.” ЕООД срещу З.М.М.от *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата
459.34 лв., от които 336,37 лв.- главница; 26,48 лв.- административни разноски; 35,47 лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 5,93 лв.- договорна лихва за периода
01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.; 47,82 лв.- законна лихва от 01.04.2019 г. до 17.09.2020 г.; 7,27 лв.- лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, за периода от 01.04.2019 г. до
17.09.2020 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
кредит, обезпечен с договор за поръчителство от 21.01.2019 г. Посочено е, че
кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с договорна
лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора за
поръчителство. Задължението станало изискуемо, тъй като на 30.04.2019 г.
падежирала последната вноска съгласно погасителния план. На 21.09.2020 г. заемодателят изпратил до
поръчителя искане за плащане. Поръчителят е изпратил уведомление на длъжника и
на 25.09.2020г. изпълнил задължението
му. Моли съдът да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за
посочените по-горе суми.
С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението
в частта, с която кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумите: 26,48 лв.
–административни разноски; 35,47 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство и 7,27 лв.- лихва за
забава по договор за поръчителство. Съдът е приел, че е налице противоречие с
чл. 16 от ЗПК както и, че договорът води до значително оскъпяване на ползвания
заем. Според съда, претендираното вземане по отношение на възнаграждението за
поръчителство се основава на неравноправна клауза за потребителя, която се
явява нищожна по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗЗП. Клаузата в договора за
административни разноски, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК районният съд е
намерил за нищожна.
Съгласно чл.411 ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението трябва да
е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България
и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р България - чл.411,
ал.2 ГПК.
В процесното правоотношение по предоставяне на потребителски
кредит са налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и
длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори - за
потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и
основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в заявлението,
договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От
своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителство пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг по
кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора - чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към
поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва
да се включи в общия размер на разходите по кредита.Тук таксата не е включена в
предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши
многократно максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК - петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на МС на Република България. Нещо
повече, плащането на тази такса е уговорено като приоритетно, дори пред
основното задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му - да обезпечи гарантиран доход, без
да има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване на кредитора - както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е
нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е, че с него се постига
гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услуга - поръчителство.
Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае
дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност. На практика с него се
предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще предостави, което
отново насочва към противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата
на ал.4 на чл.10 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая административните разноски за
извънсъдебно събиране на вземането не са индивидуализирани, а са определени
общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид
противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за
административни разноски на основание чл.21, ал.3 ЗПК е нищожна.
Претенцията за дължима от потребителя лихва за забава по
договора за поръчителство, също е неоснователна, предвид изложените по - горе
съображения за договора за поръчителство и доколкото същата като акцесорно
вземане следва основното.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК в последната му
редакция, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна
съдебна практика, съгласно която съдът следи служебно за наличието на
противоречие на искането със закона и при констатиране на такова отказва
издаването на заповед за изпълнение. По спорния въпрос по делото, за
правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност, без да е сезиран с
възражение, ако констатира наличие на неравноправна клауза е налице и решение
на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е дадено задължително тълкуване на
транспонираната в законодателството ни Директива 93/13 ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба
на държава - членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на
производството, да преценява служебно неравноправния характер на клауза на
договор. В този смисъл, съдът в заповедното производство разполага с правомощия
да извърши служебно проверка дали предявеното вземане не произтича от
неравноправна клауза и ако констатира наличието на такава клауза, заявлението
следва да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.10.2020 г., постановено по ч.гр.д № 4018/2020 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника З.М.М.за сумата 26,48 лв.-
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 35,47 лв.- възнаграждение по договор за поръчителство и
7,27 лв.- лихва за забава по договора за поръчителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: