№ 3356
гр. София, 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕ.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110202939 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. П. П., регистриран като ЕТ "********** -
В. П.", ЕИК *********, против Наказателно постановление № 23-
2400618/24.01.2025 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда Софийска област", с което за нарушение на чл. 128 т. 2 вр. чл. 270 ал. 3
КТ на ЕТ "********** - В. П.", ЕИК *********, на основание чл. 416 ал. 5 вр.
чл. 414 ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00
/хиляда и петстотин/ лЕ..
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
неправилно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ "********** - В. П." се
представлява от физическото лице - търговец - В. П. и от упълномощен
представител - адв. Й. Т. от САК. В съдебните прения адв. Т. пледира за
отмяна на наказателното постановление поради липса на административно
нарушение. В условията на евентуалност прави искане наказателното
постановление да бъде изменено като бъде намален размера на
имуществената санкция до законовия минимум. Изтъква, че в АУАН и НП
неправилно е посочено мястото на нарушението. Твърди нарушения при
съставянето на акта за установяване на нарушението - че не е съставен на
място, а впоследствие, както и че като свидетели в акта са посочени
1
служители на контролния орган, въпреки че при проверката на място в
проверявания обект е имало и други лица. Излага и доводи, че от показанията
на свидетелката В. И. се установява, че същата е получила цялото дължимо
трудово възнаграждение за месеците март и април съобразно сключения
трудов договор, като твърди, че не й е била изплатена допълнително
договорена сума, която не е предмет на наказателното постановление.
Изтъква, че отказът на служителя да подпише платежните ведомости е
резултат от това, че на И. е било отказано продължаване на трудовото й
правоотношение след първи май.
Физическото лице - търговец В. П. се придържа към заявеното от
процесуалния си представител.
Наказващият орган - директор на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област“, редовно призован, се представлява от юрк. И. И., който
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при
правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните
правила. Изтъква, че от показанията на свидетелката И. се установява, че
договореното между нея и работодателя й трудово възнаграждение се
различава от възнаграждението, посочено в трудовия договор. Сочи, че от
показанията на И. се установява, че за месец април тя е получила сумата от
600, 00 лЕ., която сума според процесуалния представител на наказващия
орган представлява именно допълнителното договореното между работника и
работодателя възнаграждение, но не и сумата по трудов договор, тъй като я
надвишава. Изтъква, че начините за заплащане на трудовото възнаграждение
са уредени в чл. 270 ал. 3 КТ, като работодателят не е доказал изплащането на
възнаграждението по никой от посочените начини. Счита, че в
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда, че в АУАН и НП
правилно е посочено мястото на нарушението, като излага доводи, че дори и
да е допусната някаква грешка, посочването на мястото на нарушението е от
значение за определяне на подсъдността при съдебно оспорване на
наказателното постановление, а в случая тя е правилно определена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В реплика адв. Т. излага допълнителни аргументи в подкрепа на
доводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
за липса на осъществен състав на административно нарушение.
Физическото лице - търговец В. П. изтъква, че е заплатил всички
дължими суми на свидетелката И..
В дуплика юрк. И. излага доводи, че извършването на нарушението се
доказва от приобщените доказателства.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от
2
легитимирана страна - физическото лице - търговец, както и в срока по чл. 59
ал. 2 ЗАНН (съгласно приложено в материалите по делото известие за
доставяне наказателното постановление е връчено на физическото лице -
търговец на 05.02.2025 г., а жалбата е подадена на 19.02.2025 г.), поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В. П. П. бил регистриран като търговец ЕТ "********** - В. П.", ЕИК
*********,с адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. "Княз Борис
I" № 76, вх. 1, ет. 1, ап. 1, с основна дейност по НИКД "дейност на питейни
заведения".
ЕТ "********** - В. П.", ЕИК *********, имал качеството
"работодател" по см. на § 1 т. 1 от ДР на КТ и стопанисвал обект кафе - бар
"*****", находящ се в гр. София, ул. "*******" № 2.
Свидетелката В. И. започнала работа в стопанисвания от ЕТ
"********** - В. П." кафе - бар "*****", находящ се в гр. София, ул. "*******"
№ 2, на 01.02.2024 г. на длъжност "барман". Първоначалната уговорка между
В. И. и В. П. била същата да получава трудово възнаграждение в размер на
1200, 00 лЕ.. Договорката между двамата била възнаграждението да се
изплаща на два пъти - до 15 -то число на месеца - аванс и остатъка - 30 - то
число на месеца за съответния месец. Впоследствие през месец март 2024 г. В.
П. по устна договора увеличил възнаграждението й на 1300, 00 лЕ., като
отново през месец март 2024 г. между В. И. - работник и ЕТ "********** - В.
П.", ЕИК ********* - работодател, бил сключен трудов договор №
20/06.03.2024 г., по силата на който свидетелката И. следвало да изпълнява
длъжността "барман" в обект кафе - бар "*****" с продължителност на
работното време - 4 часа на ден, 5 дни в седмицата. Посоченото в трудовия
договор възнаграждение било 467, 00 лЕ.. През месец април свидетелката И.
получила от работодателя си сумата от 600, 00 лЕ.. И. не получила остатъка от
устно договорената с работодателя й сума, представляваща остатъка от
трудовото й възнаграждение за месец април. Свидетелката И. не се разписала
и на разчетно - платежната ведомост за месец април 2024 г., че е получила
трудово възнаграждение. На 01.05.2024 г. свидетелката И. се явила на
3
работното си място и В. П. я уведомил, че повече не се нуждае от нея. За
прекратяване на трудовото правоотношение била издадена Заповед №
5/08.05.2024 г., съгласно която трудовото правоотношение между ЕТ
"********** - В. П." и свидетелката В. И. се прекратява, считано от
01.05.2024 г.
На 06.11.2024 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", сред които и свидетелката Ж. П. на длъжност "главен
инспектор", извършвали проверка по спазване на трудовото законодателство в
обекти, находящи се в централната градска част на град София, като
извършили проверка и на обект кафе - бар "*****", находящ се в гр. София, ул.
"*******" № 2, стопанисван от ЕТ "********** - В. П.". При извършване на
проверката на място присъствал и търговецът В. П.. Проверката на място
приключила, като проверяващите инспектори връчили на В. П. призовка по
чл. 45 ал. 1 АПК да се яви на 12.11.2024 г. в сградата на дирекция "Инспекция
по труда Софийска област" и да представи посочените в призовката
документи, сред които и пълни трудови досиета на работещите в обекта,
пълните трудови досиета на последните две лица с прекратени
правоотношения, разплащателни ведомости (фишове за заплати) и/или други
документи, удостоверяващи начисляването и изплащането на трудови
възнаграждения и обезщетения по КТ за периода от месец март 2024 г. до
12.11.2024 г. На 12.11.2024 г. търговецът В. П. се явил в сградата на дирекция
"Инспекция по труда Софийска област", но не представил всички изискани му
с връчената призовка документи, в това число не представил и разплащателни
ведомости (фишове за заплати) и/или други документи, удостоверяващи
начисляването и изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения по
КТ за периода от месец март 2024 г. до 12.11.2024 г. Предвид горното на
12.11.2024 г. му била връчена втора призовка по чл. 45 ал. 1 АПК да се яви на
25.11.2024 г. в сградата на дирекция "Инспекция по труда Софийска област" и
да представи посочените в призовката документи, сред които и
разплащателни ведомости (фишове за заплати, банкови извлечения и др.)
и/или други документи, удостоверяващи подробно начислени/изплатени
трудови възнаграждения и обезщетения по КТ за периода от месец март 2024
г. до момента за лицата с действащи и с прекратени трудови правоотношения.
На 25.11.2024 г. търговецът В. П. се явил в сградата на дирекция
"Инспекция по труда Софийска област", но отново не представил
4
разплащателни ведомости (фишове за заплати, банкови извлечения и др.)
и/или други документи, удостоверяващи изплащането на дължимото трудово
възнаграждение на свидетелката В. И. за месец април 2024 г. Търговецът В. П.
представил разчетно - платежна ведомост за месец април 2024 г., но в нея
липсвал положен подпис на свидетелката В. И.. На същата дата търговецът В.
П. дал саморъчни сведения, че трудовите възнаграждения на служителите се
изплащат до 15-то число на месеца - аванс и до 30-ти число на месеца -
останалата част от възнаграждението за същия месец.
Предвид горното в присъствието на физическото лице - търговец и на
двама свидетели свидетелката Ж. П. съставила АУАН № 23-
2400618/25.11.2024 г., с който повдигнала против ЕТ "********** - В. П."
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 128 т. 2 вр. чл.
270 ал. 3 КТ - затова, че работодателят ЕТ "********** - В. П." не е изплатил
трудовото възнаграждение на работника В. И. за месец април 2024 г. по
ведомост, срещу разписка, или по писмено искане на работника или
служителя - на нейни близки или по нейна платежна сметка. АУАН бил
подписан от актосъставителя, свидетелите и физическото лице - търговец, на
когото бил връчен и препис за запознаване със съдържанието му.
Срещу АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН от страна на В. П. били
депозирани възражения, озаглавени "заявление", заведени с вх. №
24138568/02.12.2024 г., в които се излагали доводи, че трудовото
възнаграждение на И. е изплатено, но тя е отказала да подпише документите
за получаването му.
Въз основа на съставения АУАН на 24.01.2025 г. Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Софийска област издал атакуваното наказателно
постановление № 23-2400618/24.01.2025 г., с което за нарушение на чл. 128 т.
2 вр. чл. 270 ал. 3 КТ, извършено на 02.05.2024 г., на основание чл. 416 ал. 5
вр. чл. 414 ал. 1 КТ наложил на въззивника ЕТ "********** - В. П."
имуществена санкция в размер на 1 500, 00 лЕ..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите Ж. П., В. И., Н. Д., Е. П., писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: наказателно
постановление № 23-2400618/24.01.2025 г., издадено от директор на Дирекция
5
"Инспекция по труда - Софийска област", АУАН № 23-2400618/25.11.2024 г.,
известие за доставяне, 2 броя призовки на основание чл. 45 ал.1 АПК,
идентификационна карта, протокол за извършена проверка №
ПР2443940/25.11.2024 г., разчетно - платежна ведомост за месец април 2024 г.,
сведения от 25.11.2024 г. от В. П., заповед № 5/08.05.2024 г., заявление вх. №
241385/02.12.2024 г., трудов договор № 20/06.03.2024 г., заповеди №№ ЧР -
66/02.02.2023 г., ЧР -43/30.01.2023 г., З - 0864/17.10.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА ГИТ, длъжностна характеристика за длъжността "Директор"
на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", 2 броя извлечения от
дневник за представени трудови книжки и издадени трудови книжки.
Съдът се довери на показанията на свидетелката Ж. П., които прецени
като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на
показанията на свидетелката В. И., както и на писмените доказателства. От
показанията на свидетелката Ж. П. се установяват обстоятелствата по
извършване проверка на мястото на контрол, както и последващото двукратно
връчване на физическото лице - търговец на призовки с искане за представяне
на документи. Съдът кредитира и показанията на свидетелката В. И., които
оцени като последователни, еднопосочни и кореспондиращи на писмените
доказателства. Свидетелката И. дава показания за трудовото й
правоотношение с едноличния търговец и постигнатите договорки с В. П.,
включително и по отношение на размера на договореното помежду им
трудово възнаграждение. Съдът се довери и на показанията на свидетелката
И., че за месец април 2024 г. е получила част от договореното устно с
работодателя й трудово възнаграждение, а именно - сума в размер на 600, 00
лЕ.. Показанията й, че е започнала работа през месец февруари, но трудов
договор е бил сключен едва през месец март напълно кореспондират на
писменото доказателство по делото - трудов договор № 20/06.03.2024 г.
Показанията на свидетелката И., че не се е разписвала на ведомости за
заплата, също кореспондират на писмените доказателства - по делото като
писмено доказателство е приета разчетно - платежна ведомост за месец април
2024 г., но на нея няма положен подпис на свидетелката И..
Показанията на свидетелките Д. и П. съдът прецени като общи,
неконкретни, оборващи се от писмените доказателства и показанията на
свидетелката И., отразяващи вместо лични впечатления на свидетелките,
заявеното от други лица, както и техни заключения. При оценка на
6
свидетелските им показания следва да се съобразява, че по отношение и на
двете свидетелки са налице основания да се подозира заинтересованост от
изхода на производството - свидетелката Е. П. е дъщеря на В. П., а от
показанията на свидетелката Н. Д. се установява, че същата се намира в
трудово правоотношение с едноличния търговец. От показанията на
свидетелката Д. се установява, че тя не е работила в заведението по едно и
също време със свидетелката И., от което следва и че не би могла да има
лични възприятия по отношение на това изплатено ли е трудовото
възнаграждение на И., кога и по какъв начин. Самата свидетелка Д. заявява, че
това, че трудовото възнаграждение на свидетелката И. е изплатено, й е казано
от свидетелката Е. П.. Свидетелката П. твърди, че е виждала как баща й плаща
на свидетелката И., което впрочем се установява и от показанията на
свидетелката И., която също заявява, че е получавала плащания. Свидетелката
П. обаче не може да посочи никаква конкретика по отношение на плащанията,
които твърди да е видяла - кога са извършвани, суми в какъв размер са
заплащани и на какво основание. Показанията и на двете свидетелки - П. и Д.,
че свидетелката И. се е разписвала на ведомост при получаване на
възнаграждението си, се опровергават не само от показанията на свидетелката
И., но и от писменото доказателство - разчетно - платежна ведомост за месец
април 2024 г., на която е видно, че липсва подпис на работника В. И..
Показанията на свидетелките П. и Д., че в някои случаи работниците си
вземали пари от касата в обекта кореспондират на показанията на
свидетелката И., която също сочи, че в някои случай В. П. й казвал да си вземе
пари от касата, но не могат да бъдат преценени като относими предвид
предмета на доказване по делото, доколкото не съдържат каквато и да било
конкретика по отношение на дати, суми и основание за предаване на сумите.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които прецени
също като еднопосочни и последователни. От същите се установяват и
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. Съдът прие
обаче, че представеният трудов договор № 20/06.03.2024 г. в частта относно
договореното възнаграждение е привиден и не отразява действително
постигнатата между страните договорка, доколкото от показанията на
свидетелката И. се установява, че договореното трудово възнаграждение е
било в размер на 1300, 00 лЕ., а не 467, 00 лЕ., както е посочено в договора,
която сума очевидно е била посочена за целите на данъчното и осигурително
7
облагане и което само по себе си представлява нарушение на разпоредбите на
трудовото законодателство. Обстоятелствата по прекратяване на трудовото
правоотношение между едноличния търговец и свидетелката В. И. не са
предмет на настоящото производство, поради което съдът няма нарочно да
обсъжда представената заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
макар същата да поражда съмнения по отношение датата на издаването си,
доколкото в нея е посочено, че е издаден с дата 08.05.2024 г., но е връчена
преди това - на 02.05.2024 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от административни органи, които разполагат с
материална и териториална компетентност. Административнонаказателното
производство е образувано и срещу въззивника е повдигнато
административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 23-
2400618/25.11.2024 г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ
актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни
контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са ИА "Главна
инспекция по труда" и нейните подразделения, включително Дирекция
"Инспекция по труда - Софийска област", чийто служител е главен инспектор
Ж. П., съставила акта, видно и от писмените доказателства - заповед № ЧР -
66/02.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, съгласно което
считано от 06.02.2023 г. свидетелката П. е преназначена на длъжност "главен
инспектор" в Главна дирекция "Инспектиране на труда" в Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област" със седалище София. Териториалната
компетентност на актосъставителя произтича от Устройствения правилника на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", където в чл. 21 ал. 4 е
предвидено, че служителите в териториалните дирекции "Инспекция по
труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на
съответната дирекция, а служителите на дирекция "Инспекция по труда
Софийска област" имат компетентност на контролен орган и в териториалния
8
обхват на Столичната община.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган. Съгласно заповед № З-0864/17.10.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание
чл.416, ал.5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. По делото
е приета като писмено доказателство и заповед № ЧР - 43/30.01.2023 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която издалата наказателното
постановление инж. Калинка Й.а Вълкова е назначена на длъжност директор
на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област".
АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
двама свидетели - Борислава Тодорова и Кристиян Костадинов, които са
участвали при извършване на проверката, видно от протокол за извършена
проверка № ПР 2443940 от 25.11.2024 г./ и респективно - при установяване на
нарушението/. Актът е съставен в присъствието на физическото лице -
търговец, предявен му е за запознаване и му е връчен препис. Не се споделят
възраженията на процесуалния представител на въззивника за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН. В ЗАНН не е
уредена забрана свидетелите при съставянето на акта, с който се установява
административно нарушение, да са служители в администрацията на
контролния орган. На следващо място, процесуалният представител на
въззивника неправилно счита, че нарушението е било установено при
извършване на проверката на място в обекта, поради което и следвало в АУАН
като свидетели да се посочат присъствалите в обекта лица. Видно от
писмените доказателства, при проверката на място на физическото лице -
търговец единствено е връчена покана по чл. 45 ал.1 АПК, с която са изискани
доказателства, удостоверяващи заплащането на трудовото възнаграждение на
работниците. Нарушението е установено след извършената проверка, когато
след двукратно изискване на доказателства, удостоверяващи заплащането на
9
трудовото възнаграждение, вкл. и на лицата с прекратено правоотношение, В.
П. не е представил доказателства, че е заплатил дължимото трудово
възнаграждение за месец април 2024 г. на свидетелката В. И.. В този смисъл,
нарушението е установено едва на 25.11.2024 г. и лицата, присъствали при
проверката на място в обекта на 06.11.2024 г., нямат качеството на свидетели
при установяване на нарушението.
В АУАН и НП и то при пълна идентичност се съдържа описание на
нарушението с посочване на всички съставомерни признаци от състава му, на
обстоятелствата по извършването му, както и правилно е определена
нарушената материалноправна разпоредба. Не се споделят възраженията на
въззивника за неправилно посочване в АУАН и НП на мястото на извършване
на нарушението. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че проверката на
място е извършена в кафе - бар "*****", находящ се в гр. София, ул. "*******"
№ 2. Обстоятелството, че именно там е извършена проверката, се установява
и от показанията на свидетелката Ж. П., а от показанията на свидетелката В.
И. се установява, че същата е била с работно място - кафе - бар, находящ се в
безистена на ул. "********" и ул. "*******". Съгласно чл. 270 ал. 1 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата, т.е. работодателят следва да заплати трудовото възнаграждение в
мястото, където работникът полага своя труд, в случая, където е било
работното място на свидетелката И.. Доколкото се касае за нарушение,
осъществено чрез бездействие, изразило се в неизпълнение на задължение на
работодателя, нарушението е осъществено там, където е следвало да се
предприеме действието - в случая на работното място на свидетелката И..
Следва да се посочи, че дори и да беше допусната грешка в посочване
административния адрес на обекта, това не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото и в АУАН, и в НП е посочено, че се касае
за конкретен обект - кафе - бар "*****", в който свидетелката И. е престирала
работна сила.
Съдът намери и че от събраните в съдебното следствие доказателства с
категоричност се доказа, че въззникът е нарушил разпоредбата на чл. 128 т. 2
вр. чл. 270 ал. 3 КТ. Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение на работника, като изплащането на
трудовото възнаграждение се извършва по някои от начините, указани в чл.
10
270 ал. 3 КТ - по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки или по негова платежна
сметка. В случая, както се посочи по - горе, съдът приема за установено, че
действително договореното трудово възнаграждение между работника и
работодателя е било не посоченото в трудовия договор в размер на 467, 00 лЕ.,
а е било устно договорено между тях в размер на 1300, 00 лЕ.. От показанията
на свидетелката И. се установява, че тя е получила за месец април 2024 г. от
работодателя си сума в размер на 600, 00 лЕ., но остатъкът от трудовото й
възнаграждение не й е бил изплатен, вкл. и към датата на разпита й в съдебно
заседание. В разчетно - платежната ведомост за месец април 2024 г. не е
положен подпис от работника, който да удостоверява получаване на трудовото
възнаграждение. Не се представиха и други доказателства за заплащане на
трудовото възнаграждение в брой или по банков път или пък на нейни близки.
В разпоредбата на чл. 270 ал. 3 КТ са изрично посочени начините, по които се
извършва плащане на трудовото възнаграждение и се доказва изплащането му
- по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки или по негова платежна сметка. В случая не се
доказа плащане на трудовото възнаграждение по никой от посочените начини.
Действително, трудовото възнаграждение по трудов договор възлиза на 467,
00 лЕ. и се покрива от сумата от 600, 00 лЕ., която свидетелката И. съобщава,
че е получила, но от събраните доказателства в съдебното следствие се
установи, че в тази част трудовият договор има привиден характер, като се
налага извод, че по - ниската сума е посочена с оглед данъчната и
осигурителна тежест. Само по себе си това представлява нарушение на
действащото законодателство, от което не следва жалбоподателят да се ползва.
Като не е изплатил на работника И. трудовото възнаграждение за месец
април 2024 г. работодателят ЕТ "********** - В. П." е нарушил разпоредбата
на чл. 128 т. 2 вр. чл. 270 ал. 3 КТ, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доколкото отговорността на юридическите лица и едноличните
търговци е обективна /безвиновна/, то субективната съставомерност на
деянието не следва да бъде обсъждана.
В настоящия случай приложение не може да намери разпоредбата на
чл. 415в КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
11
решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният
състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН . При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер. За приложението на чл. 415в КТ е необходимо кумулативното наличие
на две предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите. В настоящия случай и в
производството пред съда не бяха представени доказателства трудовото
възнаграждение за месец април 2024 г. да е било заплатено на свидетелката В.
И., поради което не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се
приложи разпоредбата на чл. 415в КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал. 1 КТ на работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство, се налага имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В случая на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в минималния размер - 1 500, 00 лЕ., като
същата не може да бъде намалявана /арг. от разпоредбата на чл. 27 ал. 5
ЗАНН/.
С оглед всичко изложено депозираната жалба е неоснователна и
оспореното наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид изхода на производство право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквото искане е направено в
съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че пред районния съд са проведени общо три
съдебни заседания, в две от които е бил даден ход на делото, че са разпитани
общо четирима свидетели, както и че процесуалният представител на
наказващия орган активно е участвал при събирането на доказателства и е
взел мотивирано становище по доказателствените искания на жалбоподателя,
съдът намери, че въззивникът следва да заплати на наказващия орган
юрисконсултско възнаграждение в максималния размер, определен на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за
12
заплащане на правната помощ, а именно – 150, 00 лЕ..
В производството пред районния съд са направени разноски за
изплащане на пътни разходи на свидетел в размер на 83, 29 лЕ. (осемдесет и
три лЕ. и двадесет и девет стотинки), които следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал. 3 НПК и съгласно ТР
№ 3/08.04.1985 г. по н.д. № 98/84 г. на ОСНК на ВКС, което не е загубило сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
2400618/24.01.2025 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по
труда Софийска област", с което за нарушение на чл. 128 т. 2 вр. чл. 270 ал. 3
КТ на ЕТ "********** - В. П.", ЕИК *********, на основание чл. 416 ал. 5 вр.
чл. 414 ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00
/хиляда и петстотин/ лЕ..
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
ЕТ "********** - В. П.", ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", адрес гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3, сумата от 150, 00 /сто и петдесет/ лЕ. - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал. 3 НПК ЕТ
"********** - В. П.", ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата от 83, 29 лЕ. (осемдесет и три лЕ. и двадесет и
девет стотинки) - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13