Номер 291313.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградВтори наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Атанас Маскръчки
Иво Харамлийски
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Ивайло Альошев Филипов (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Росица Бункова Частно наказателно дело №
20201200200646 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.32 ал.1 във връзка вр. с чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Производството е образувано въз основа на получено в съда писмо от административен
орган на Германия- Централна служба „Глоби и парични санкции“ гр.Шпайер , като към
него е приложено удостоверение по реда на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета - за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен административен
орган на Германия.
В удостоверението се иска признаване на решение за налагане на финансова санкция в
размер на 70 евро и 28,50 евро разноски по отношение на лицето К. И. М. от гр.*, обл.
Благоевград . Тази санкция е наложена с решение рег. № 09.1504258.9, постановено на
17.10.2019 год., влязло в законна сила на 13.11.2019 год. на несъдебен орган за
административно нарушение по Закона за движението по пътищата.
Към удостоверението (което е преведено и на български език, съгласно изискванията на
закона) е приложено и уведомление до засегнатото лице относно издаденото решение и
покана за доброволно изпълнение.
В съдебното заседание прокурора изразява становище, че искането е основателно и
следва да бъде уважено, тъй като се касае за административно нарушение, съответстващо на
такова по българския Закон за движение по пътищата.
1
Засегнатото лице К. М. редовно призован не се явява. Представя молба в която сочи, че
знае за насроченото заседание по делото, но няма да се яви, тъй като не е в страната. Прави
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като не оспорва наложената му финансова
санкция.
От данните в удостоверението се установява следното :
Същото е издадено , за това, че М. като водач на лек автомобил с рег *, движейки се
по федерална магистрала 3 при 45,550-ия километър, в землището на Нойщадт, при посока
на движение- гр.Франкфурт на Майн, на 27.07.2019 год. в 23:06 часа е превишил
максимално допустимата стойност извън населени места с 23 км/ час- допустима скорост
100км/час, установена скорост от 123 км/час.
Съгласно отбелязването в б. „З” т.2, б.”Б” от Удостоверението, издадено по реда на чл.4 от
РР 2005/214/ПВР , лицето е било уведомено за издаденото решение и за сроковете, в които
може да го обжалва. А съгласно отбелязването в б.”З,т.1,б.”а” от удостоверението
решението е влязло в сила, като съгласно отбелязването в б.”Ж” от Удостоверението това е
станало на 13.11.2019г .
По силата на чл.29,ал.1 от ЗБНБ с Решение № 223/31.12.1998г на БНБ е определен курс
за еврото 1 евро =1955,83лв .По силата на Закона за деноминация на лева,считано от
05.07.1999г 1000лв се равняват на 1лв, т.е. курса на еврото е 1 евро = 1,95583лв. Поради
това общото задължение на лицето от 98,50 евро- 90 евро финансова санкция плюс 28,50
евро разноски се равнява на 192,65 /сто и деведесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки/лева.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :
Производството по реда на чл.32 от ЗПИИРКОРНФС има за цел да бъде признато от
български съд решение за налагане на финансова санкция, издадено от компетентен орган в
друга държава –членка на ЕС. В това производство българския съд, в качеството си на
изпълняващ орган, не може да проверява дали действително засегнатото лице е извършило
деянието ,за което му е наложена финансова санкция,нито да събира доказателства в тази
насока. Правомощията на съда са единствено до това да установи дали са налице
основанията за признаване на решението –дали същото е издадено от компетентен орган на
издаващата държава –членка, дали удостоверението е на български език, дали има
реквизитите съгласно РР 2005/214/ ПВР и ЗПИИРКОРНФС ; дали се отнася за деяние, за
което е допустимо признаване на решение за налагане на финансова санкция; дали са налице
основанията (предвидени в чл.35 от закона) за отказ да се признае или изпълни решението.
Т.е. правомощията на съда са единствено относно спазването на формалните изисквания на
закона.
Понятието за „решение за налагане на финансова санкция" е уредено в чл.3 от
2
ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл.30,ал.1 ЗПИИРКОРНФС такива решения се признават и
изпълняват в Република България за деяния, които съставляват престъпление или
административно нарушение и по българското право (т.е. изисква се двойна наказуемост),
но в чл.30,ал.2 ЗПИИРКОРНФС е предвидено изключение от принципа за двойната
наказуемост. От своя страна ,в чл.35 ЗПИИРКОРНФС са уредени основанията ,при които
българския съд може да откаже да признае и допусне изпълнение на решението за налагане
на финансова санкция.
Съдът намира, че в случая са спазени всички изисквания на закона, защото :
1. Представеното решение представлява решение за налагане на финансова санкция по
смисъла на чл.3,ал.1,т.1,предл.1 от ЗПИИРКОРНФС – налице е влязъл в сила
(съгласно отбелязването в удостоверението) акт за налагане на глоба за
административно нарушение (свързано с нарушаване на правилата за
движение),издаден от компетентен несъдебен (административен) орган в друга
държава- членка на ЕС;
2. Представеното удостоверение по реда на чл.4 от РР 2005/214/ПВР е на български език
и съдържа всички необходими реквизити;
3. Решението за налагане на финансова санкция е за деяние (нарушение на правилата за
движение по пътищата), което представлява административно нарушение и по нашия
ЗДвП, но същевременно за това деяние не се изисква двойна наказуемост, на
основание чл.31,ал.2,т.1 ЗПИИРКОРНФС
4. Не са налице основания за отказване признаването и изпълнението на решението по
реда на чл.35,т.1-5 и 7-11 от ЗПИИРКОРНФС- представено е удостоверение, което е
пълно и съответства на решението (т.1); няма данни решението да е признато и
приведено в изпълнение в друга държава-членка, включително и в България (т.2); не е
изтекла давността (по нашето законодателство) за изпълнение на решението(т.3);
лицето не притежава имунитет или привилегия, които да правят изпълнението
недопустимо (т.4); деянието е извършено изцяло на територията на издаващата
държава –членка (т.5); деянието съставлява нарушение и по нашето законодателство
(т.7); лицето не е малолетно (т.8); съгласно отбелязването в удостоверението
производството е било писмено и лицето е било уведомено за правото си да обжалва и
за сроковете за обжалване (т.9)
5. Не е налице и факултативното основание да се откаже признаване на решението и
допускане на неговото изпълнение по реда на чл.35,т.6 ЗПИИРКОРНФС – наложената
финансова санкция е над 70 евро, а именно 98,50 евро.
С оглед на всичко гореизложеното настоящият състав намира, че са налице всички
предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция на засегнатото лице. Водим от гореизложеното и на основание
чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение рег. № 09.1504258.9, постановено
на 17.10.2019 год., на несъдебен орган-Централна служба „Глоби и парични санкции“
гр.Шпайер, **********влязло в законна сила на 13.11.2019 год., като със същото на
засегнатото лице К. И. М. , роден на *** год., от гр.*, обл. Благоевград, е наложена
финансова санкция от 70 евро и разноски от 28,50 евро или общо 98,50 евро, с левова
равностойност от 192,65 /сто и деведесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/лева, за
това, че като водач на лек автомобил с рег *, движейки се по федерална магистрала 3 при
45,550-ия километър, в землището на Нойщадт, при посока на движение- гр.Франкфурт на
Майн, на 27.07.2019 год. в 23:06 часа е превишил максимално допустимата стойност извън
населени места с 23 км/ час- допустима скорост 100км/час, установена скорост от 123
км/час.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати НЕЗАБАВНО на ТД “НАП”
гр.Благоевград за сведение и изпълнение.
НЕЗАБАВНО да се уведоми компетентният орган на издаващата държава **********за
постановеното решение, като копие от това уведомление да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Р България. За уведомяването на компетентния орган на издаващата
държава да се използва Формуляр 2 от петте стандартизирани формуляри към РР
2005/214/ПВР на Съвета.
Препис от настоящото решение да се изпрати на засегнатото лице, за сведение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, но може да бъде обжалвано и
протестирано пред Апелативен съд –София в седмодневен срок, който за прокуратурата тече
от днес, а за засегнатото лице -от момента на получаване на съобщение за постановяването
на настоящото решение .
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4