№ 263
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000208 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260008/17.02.2021 година по т. д. № 60/2019 година на Окръжен
съд Габрово „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
осъдено да заплати на И. С. И. сумата 15 000 лева – застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат В. И. в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.05.2016 година, на основание чл. 226, ал.
1 от Кодекс за застраховането (отм.), заедно със законната лихва върху сумата от 16.05.2016
година до окончателното плащане.
С посоченото решение е отхвърлен иска за горницата над 15 000 лева до 50 000
лева.
Със същото решение Е. В. Г. по предявения обратен иск е осъден да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 15 000 лева
– регресно вземане от пътнотранспортно произшествие от 16.05.2016 година, на основание
чл. 274, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.), след като „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД изпълни постановеното срещу него
решение по първоначалния иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.), ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на
1
обезщетението от страна на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД на И. С. И..
С посоченото решение е отхвърлен иска на дружеството-застраховател за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева – частична претенция от общо 50 000
лева.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р.И. М. сумата 1 175 лева – адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата 600
лева – дължима държавна такса.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.С. – пълномощник на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение
№ 260008/17.02.2021 година по т. д. № 60/2019 година на Окръжен съд Габрово в частите, с
които е присъдено обезщетение над 5 000 лева до 15 000 лева, съответно за разноските и
адвокатското възнаграждение. Във въззивната жалба се развиват подробни съображения за
некоректно прилагане от първостепенният съд на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите; § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр. 101/2018 година; чл. 52, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Изтъква се, че действителният принос на пострадалия
е 80% и със същия следва да се намали обезщетението за неимуществени вреди. По данни на
свидетелите Н. Т. Н., Я. Ц. П., Г. Д. П., разпитани в досъдебното производство,
пострадалият е бил в неадекватно състояние, тикал е велосипеда си по средата на пътното
платно, буквално на осевата линия, бил е видимо в нетрезво състояние. Водачът на лекия
автомобил се е движил със съобразена скорост за пътния участък, с пуснати светлини, но за
него деянието е било технически непредотвратимо – велосипедистът е попаднал в опасната
му зона, поради което Е.Г. не е имал време за реакция и избягване на инцидента. Действията
на Е.Г. по време на произшествието са били правомерни, той не е бил длъжен да предвиди
неправомерното поведение на другия участник в движението. Пострадалият като
велосипедист е бил длъжен да има поведение, с което да осигури на всеки участник в
движението възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.
Направено е искане съдът да отмени Решение № 260008/17.02.2021 година по т.
д. № 60/2019 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които е присъдено обезщетение
над 5 000 лева до 15 000 лева, съответно за разноските и адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на въззивната жалба
от И. С. И., Е. В. Г..
С писмена молба адвокат Р.М. – процесуален представител на И. С. И., оспорва
въззивната жалба.
2
Е. В. Г. не се е явил в съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново и
не е изразил становище по въззивната жалба.
Подадена е насрещна въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК от адвокат
Р.М. – пълномощник на И. С. И., против Решение № 260008/17.02.2021 година по т. д. №
60/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията на
жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000
лева до претендираните 50 000 лева. В насрещната въззивна жалба се излага, че при
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Окръжен съд Габрово не
е съобразил в достатъчна степен събраните доказателства, анализирани обстойно в жалбата,
съдебната практика при сходни случаи, лимита на отговорност на застрахователя, социално-
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на инцидента. Сочи се
процесуално нарушение на първостепенния съд – недопускане на съдебнопсихологична
експертиза. Развиват се подробни доводи за недоказаност на възражението за
съпричиняване, алтернативно – за завишаване на приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В. С. И..
Направено е искане да се отмени Решение № 260008/17.02.2021 година по т. д. №
60/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията на
жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000
лева до претендираните 50 000 лева, и да се постанови друго такова, с което да се уважи
предявения от И. С. И. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД иск в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.05.2016 година до
окончателното изплащане на сумата; в полза на адвокат Р.М. да се присъди адвокатско
възнаграждение с включен данък върху добавената стойност на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от адвокат Д.С. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който я оспорва.
Пред въззивната инстанция процесуалният представител на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД представя писмени бележки, в които
развива съображения за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат; оспорва насрещната
въззивна жалба
Третото лице помагач Е. В. Г. не е взело отношение по насрещната въззивна
жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
3
установено следното:
Производството по търговско дело № 60/2019 година на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявен от адвокат Р.М. – пълномощник на И. С. И., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за сумата
50 000 лева с посочено правно основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за
застраховането (отм.), чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, в сила от 1.01.2016
година. В исковата молба се твърди, че с Присъда № 31/31.05.2018 година по НОХД №
142/2017 година на Окръжен съд Габрово, влязла в сила на 18.06.2018 година, Е. В. Г. е
признат за виновен в това, че на 16.05.2016 година, на главен път II-44, при управление на
лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ЕВ 85 **** от гр. Севлиево към гр. Габрово нарушил
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, ударил движения се пред него в същата
посока велосипедист В. С. И. и причинил неговата смърт – престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Починалият в резултат на пътнотранспортното
произшествие В. С. И. е брат на И. С. И., който изключително тежко понася неговата загуба.
Двамата братя имали малка разлика във възрастта, израснали заедно в едно домакинство,
били силно привързани, търсели се и разчитали един на друг, споделяли грижите за
възрастните си родители. Ритъмът на живот на ищеца към момента е изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба – той станал напрегнат, умислен, неспокоен; оплаква се от
постоянно чувство на тревога, нерушения в съня и апетита; разстройва се при спомените за
своя брат. Към момента на инцидента за лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ЕВ 85 **** е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД (за времето от
13.11.2015 година до 13.11.2016 година). Между В. И. и неговия брат И.И. е съществувала
особено близка и трайна житейска връзка, към момента последният търпи значителни
морални болки и страдания от смъртта на брат си, които са с продължително проявление във
времето и подлежат на обезщетяване.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на И.
С. И. обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания, психически стрес, в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на
16.05.2016 година, при което е причинена смъртта на брат му И. С. И., законно лихва върху
главницата от датата на произшествието – 16.05.2016 година, до окончателното изплащане
на сумата, направените разноски; в полза на процесуалния представител на ищеца да се
присъди адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
Д.С. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с който изразява становище за недопустимост на претенцията; оспорва изяло
иска – касае се за случайно деяние, което е било технически непредотвратимо за водача на
автомобила Е. В. Г.; при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
4
вредоносния резултат от страна на В. И., позовава се на § 96, ал. 3 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр. 101/2018 година, във
връзка с ал. 2, ал. 1 и чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането относно размера на
обезщетението.
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
направило искане за привличане на Е. В. Г. като трето лице помагач на дружеството на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Предявен е обратен (регресен) иск по чл. 274, ал. 1, точка 2 от Кодекса за
застраховането от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
против Е. В. Г. при условията на евентуалност. Направено е искане при уважаване на
главния иск на И. С. И. за присъждане на застрахователно обезщетение по чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) да бъде осъден Е. В. Г. да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 26 000 лева (предявен
частично от 50 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.05.2016 година около 21.44 часа на път II-
44 в посока от гр. Севлиево към гр. Габрово, заплатената от дружеството-застраховател
лихва върху сумата, на която е осъден с решението по главния иск, лихва върху тази сума от
датата на заплащането от застрахователя до датата на нейното възстановяване от
ответника по обрания иск; разноските, които дружеството ще бъде евентуално осъдено да
заплати във връзка с главния иск.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Р.М. – процесуален
представител на И. С. И., с която изразява становище по доводите на пълномощника на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба от адвокат Д.С. –
пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
с който поддържа правните и фактически твърдения, обективирани в първоначални отговор
на исковата молба, взема отношение по доводите на процесуалния представител на И. С. И..
С Определение № 45/22.01.2020 година е допуснато привличане на Е. В. Г. като
трето лице помагам на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане в производството обратният
иск, предявен от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
против Е. В. Г..
В съдебно заседание пред първостепенния съд не се е явил представител на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Е. В. Г. – трето лице помагач на дружеството-застраховател, не се е явил в
съдебно заседание пред Окръжен съд Габрово и не е изразило становище по исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
5
правни изводи:
Решение № 260008/17.02.2021 година по т. д. № 60/2019 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
В исковата молба се твърди, че вследствие на пътнотранспортно произшествие,
станало на 16.05.2016 година по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК №
ЕВ 85 ****, е настъпила смъртта на В. С. И.. За лекия автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, за времето от 13.11.2015 година до 30.05.2016
година. Съобразно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
застраховането, в сила от 1.01.2016 година, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Няма данни след 1.01.2016 година страните по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ да са уговорили нещо различно във връзка с приложимите норми. С оглед на
изложеното, съдът смята, че предявеният от И. С. И. против „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
С влязла в сила Присъда № 31/31.05.2018 година по НОХД № 142/2017 година на
Окръжен съд Габрово Е. В. Г. е признат за виновен в това, че на 16.05.2016 година около
21.45 часа на Главен път II-44 от гр. Севлиево в посока гр. Габрово при управление на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК №ЕВ 85 ****, негова собственост, нарушил
правилата за движението по пътищата – чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата,
и по непредпазливост причинил смъртта на движещия се пред него в същата посока
велосипедист В. С. И. – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1
от НК.
Присъдата има задължителен характер за гражданския съд относно извършването
на деянието с оглед на всички негови признаци, включително за размера на причинените
вреди, доколкото същите са елемент от престъпния състав – чл. 300 от ГПК. Осъдителна или
оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между
деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
6
пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за гражданския съд само за конкретното
деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение,
но не и относно друго, различно от това деяние. Влязлата в сила присъда на наказателния
съд няма задължителен характер за гражданския съд относно съпричиняването на
общественоопасните последици от страна на пострадалия, освен ако то представлява
елемент от състава на престъплението.
Пред настоящата инстанция не се оспорва наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с ДК № ЕВ 85 **** към датата на инцидента – 16.05.2016 година.
И. С. И. е брат на В. С. И., загинал при пътнотранспортното произшествие,
станало на 16.05.2016 година.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на Върховния съд – в него попадат лицата, за
които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че особено
7
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/61 година и Постановление №
5/69 година на Пленума на Върховния съд – в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия.
Впоследствие е приета и разпоредбата на чл. 493а от Кодекса за застраховането
относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение при загуба на свой близък.
Във въззивната жалба на дружеството-застраховател не са направени оплаквания
относно заключенията на първостепенния съд за съществувала трайна, силна и емоционална
връзка, основана на морална и материална подкрепа, духовна и емоционална близост между
И. С. И. и неговия брат В. С. И.; първият поддържал контакт с брат си, оказвал му и
финансова помощ; И. С. И. е претърпял неимуществени вреди от смъртта на В. С. И.,
довели до коренна промяна в неговото поведение, начина му на живот, които сочат силна
привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене присъщите за родствената връзка
болки и страдания.
Съдът намира, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, обн. ДВ, бр.
101/2018 година, в сила от 7.12.2018 година, с която е регламентирано максимално
обезщетение в размер на 5 000 лева за лицата по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането,
е неприложима. От изложеното е видно, че пътнотранспортното произшествие, в резултат
на което е настъпила смъртта на В. С. И., е станало на 16.05.2016 година. Съобразно § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № ЕВ 85 **** е сключена преди влизане в
сила на Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 102/29.12.2015 година и няма данни
страните по застрахователния договор да са уговорили друго след 1.01.2016 година.
Следователно приложими са нормите на отменения Кодекс за застраховането, независимо от
обстоятелството, че искът е предявен на 2.08.2019 година. Материалноправните норми на
8
действащия Кодекс за застраховането не се прилагат в случая.
Независимо от изложеното съобразно чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка без да се засягат всякакви по-
високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка
изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане – минимална сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в
случай на имуществени вреди – 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите. С Решение от 24.10.2013 година на Съда на Европейския съюз по
дело С-277/12, задължително за съдилищата в държавите членки, е прието, че чл. 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно
сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства, следва да се тълкуват в
смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно
приложимото към спора по главното производство национално право. Според Съда на
Европейския съюз чл. 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 е необходимо да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5.
Съобразно Първа и Втора директива относно гражданската отговорност на
автомобилистите на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, а кръгът на лицата,
които имат право на обезщетение, се регламентира от националното право.
На обезщетяване подлежат болката и мъката от загубата на загиналия близък.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При определяне на размера на
9
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените изживявания
на ищеца, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Следва да се отчитат и
икономическите условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 16.05.2016 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице е 2 000 000
лева; 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл. 266, точка 1,
букви „а” и „б“ от Кодекса за застраховането – отм.). Минималната работна заплата за
страната е 420 лева.
С оглед продължителността и интензитета на конкретно претърпените
неимуществени вреди от И. С. И. от кончината на неговия брат В. С. И., установени в
процеса; възрастта на починалия (57 години), на И. С. И. към момента на произшествието
(58 години); общественото положение на В. С. И.; обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта на В. С. И. (внезапно, неочаквано, по начин, различен от естествения за всяко
човешко същество); съдържанието на съществувалата между последния и И. С. И. духовна и
емоционална връзка; необратимостта на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната при проявлението на вредите и към
настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът смята, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди от И. С. И. възлиза на 30 000 лева. Не са налице предпоставки за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или по-нисък размер от
посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се отсъжда
според спецификата на всеки конкретен случай. При преценката на размера на дължимото
обезщетение за претърпените от И. С. И. неимуществени вреди вследствие смъртта на В. С.
И. първостепенният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/23.12.1968 година общи
критерии, взел е предвид специфичните за делото обстоятелства, които имат значение за
правилното прилагане на регламентирания с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
принцип за справедливост, както и установената съдебна практика. Критерият за
справедливост не е нарушен вследствие неотчитане на установени по делото конкретни
факти, релевантни към претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съпоставянето на присъденото обезщетение на И. С. И. с определено по друго дело такова
не следва да се съобразява. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги е
обусловен от конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства.
Недопустимо е прякото вземане предвид на отсъдените обезщетения за неимуществени
вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на
регламентирания от закона принцип за справедливост.
Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения,
10
основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на
деликтното такова. Застрахователят може да противопостави на третото лице всички
възражения, които се отнасят до основанието и размера на дължимото обезщетение (в това
число, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане; пострадалият е
съпричинил вредите – чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; част от вредите
са вече поправени от застрахования и други). В производството по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането приносът на пострадалия трябва да се установи по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела (Решение №
92/24.07.2013 година по т. д. № 540/2012 година на Върховен касационен съд). В същия
смисъл е формираната практика на Върховен касационен съд на Република България по реда
на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54/22.05.2012 година по т. д. № 316/2011 година,
ІІ т. о.; Решение № 44/26.03.2013 година по т. д. № 1139/2011 година на ВКС, ТК; Решение
№ 151/12.11.2012 година по т. д. № 1140/2011 година на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
74/04.06.2010 година по т. д. № 679/2009 година на І т. о.; Решение № 55/30.05.2009 година
по т. д. № 728/2008 година, І т. о.
Според Решение № 135/31.10.2011 година по т. д. № 971/2010 година на
Върховен касационен съд на Република България при извършване на преценка относно
съпричиняването на настъпилите в резултат на пътнотранспортно произшествие вреди
трябва да се отчита не само факта на осъществено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
От заключението на експерта инж. Б. М. И., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при удара В. С. И. е бил на велосипеда и го е
управлявал, движейки се в посока към гр. Габрово. Ударът е бил прав и нецентрален, при
попътно движение на автомобила и велосипеда. Съобразно снимките от фотоалбума към
протокола за оглед по досъдебното производство пострадалият велосипедист не е носил
светлоотразителна жилетка. В. С. И. е бил облечен с тъмно на цвят спортно облекло, тип
анцуг, като горнището е с комбинирани сиви ивици. При произшествието на велосипеда не
са били монтирани източници на активна светлина и светлоотразяващи елементи.
Произшествието е протекло в зона без наличие на допълнително осветление. Водачът на
лекия автомобил с оглед необорудването на велосипеда и велосипедиста с активни и
пасивни (светлоотразителни) източници на светлина, може да възприеме попътно движещия
се велосипедист след попадането му в осветената от фаровете на автомобила зона. Ударът е
осъществен в лентата за движение на лекия автомобил и на велосипедиста. При началния
контакт лявата страна на велосипедиста с велосипеда е била на разстояние в рамките на 1.05
метра – 1.75 метра на изток от западния край на платното за движение, а дясната страна на
автомобила се е движила от 0.4 метра до 1.1 метра на изток от западния край на пътя. Към
момента на инцидента фаровете на автомобила са осветявали пространство пред него,
значително по-малко от осветената зона на технически изправна и правилно регулирана
осветителна система. С оглед необорудването на велосипеда и велосипедиста с активни и
11
пасивни (светлоотразителни) източници на светлина, състоянието на осветителната система
на автомобила водачът на последния е могъл да го възприеме при достигане на разстояние
не повече от 23 – 24 метра до задната част на велосипеда. От техническа гледна точка
причини за несвоевременното възприемане на велосипеда с велосипедиста от страна на
водача на автомобила са както субективните действия на последния, така и липсата на
светлоотразителни елементи по велосипеда, на светлоотразителна жилетка за
велосипедиста, нерегулираната осветителна система на автомобила. При движение на
велосипедиста със светлоотразителна жилетка, монтирани светлоотразителни елементи
и/или източник на активна светлина отзад на велосипеда, би следвало да се намали
сетивното време, което ще доведе до намаляване на общото време за реагиране на водача, но
с не повече от 5% до 10%. Намаляването на времето за реагиране води до съответно
намаляване на необходимото разстояние за аварийно спиране (опасна зона за спиране на
автомобила).
От заключението на вещото лице д-р С. Р. Р., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че при химическото изследване на кръв от
трупа на В. С. И. по метода на Видмарк е установено наличие на 3.04 промила съдържание
на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол. Това съдържание отговаря
на тежка степен алкохолно повлияване, която се характеризира обичайно с признаци на
тежко потискане на централната нерва система, с понижение на волевата сетивност; тежко
са нарушени мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията и
бързината на движенията, забавят се реакциите, нарушават се остротата на зрението,
слуховите възприятия. Видимите проявления на тази степен на алкохолно повлияване са
нарушено равновесие и координация (залитане), нарушена реч, забавени движения и
реакции, загуба на ориентация, нарушено съзнание, мирис на алкохол. Начинът, по който е
иззета пробата от трупа на В. С. И., съответства на изискванията на Наредба №
30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи
вещества. Кръв от труп се иззема от дълбоките венозни съдове и не се налага дезинфекция
на мястото, от което се иззема. Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване
употребата на алкохол или други упойващи вещества се отнася за живи лица. Пробите кръв
в Отделение „Съдебна медицина“ на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово се поставят във
фабрично изработени стерилни контейнери; като стабилизатор в тях се поставя натриев
флуорид. Пробата се надписва и парафинира съгласно посочената наредба, след което се
поставя в хладилник при съответния температурен режим. Не е възможно иззетата проба
кръв да е замърсена, което да е довело до промяна в резултата от осъщественото химическо
изследване.
Показанията на свидетелите Н. Т. Н., Я. Ц. П. и Г. Д. П. по досъдебното
производство, на които се позовава представителят на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, не са годно доказателствено средство в
настоящия процес – не са събрани от решаващия състав в съответствие с принципа за
непосредственост, поради което не следва да се обсъждат.
12
По изложените съображения, съдът приема, че в нарушение на чл. 5, ал. 3, точка
1 от Закона за движението по пътищата В. С. И. е управлявал велосипеда (пътно превозно
средство съобразно § 6, точка 19 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата) с концентрация на алкохол в кръвта 3.04 промила. Велосипедът не е имал
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад – нарушение на чл. 79, точка 3 от Закона за движението по пътищата.
В. С. И. не е спазил чл. 80, точка 1 от Закона за движението по пътищата – не е ползвал
светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда извън населено място, през
тъмната част на денонощието, както и чл. 80, точка 2 от Закона за движението по пътищата
– не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Нарушенията от страна на В. С. И. на посочените норми са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – при недопускане на същите е било
възможно да не настъпи пътнотранспортното произшествие.
По изложените съображения, съдът смята, че приносът на пострадалото лице за
настъпване на уврежданията е установен при условията на главно и пълно доказване.
Възражението на процесуалния представител на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е основателно и доказано. Съпричиняването от страна на В.
С. И.ов на вредоносния резултат е в размер на 50%. Не са налице предпоставки за
определяне на по-нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия или за изключване наличието на такова, както и за неговото завишаване.
Определеното обезщетение за претърпените от И. С. И. неимуществени вреди – 30 000 лева,
следва да се намали на 15 000 лева в съответствие с чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният от адвокат Р.М. –
пълномощник на И. С. И., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.) е основателен и доказан до размер на 15 000 лева. В останалата част – за разликата
над 15 000 лева до 50 000 лева, претенцията е неоснователна и недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260008/17.02.2021 година по т. д. № 60/2019 година на Окръжен съд
Габрово в обжалваните части е правилно – във въззивните жалби не са изтъкнати пороци,
които да обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция разноските следва да
останат така, както са направени, в полза на адвокат Р.М. не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008/17.02.2021 година по т. д. № 60/2019
година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части.
Решението е постановено при участие в процеса на Е. В. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, *********, като трето лице помагач на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14