№ 16805
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110112276 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД срещу П. Д. М., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 67549/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
4731,81лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 11.11.2024г. до изплащане на вземането, 1080,86лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 15.08.2022 г.-05.11.2024 г.,
32,34лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.11.2024г. до изплащане на вземането, и
9,14лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 16.12.2021г.-05.11.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Счита, че не се установява да е задължено лице за плащане на
сумите, както и че част от тях са погасени по давност. Изтъква, че не е изпаднал в
забава и не дължи мораторна лихва, тъй като не са настъпили изискванията съобразно
общите условия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ АД изразява становище за
основателност на исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 12.03.1997г., съгласно който Н. Т. Г.а продава на съсобственика си В. Л. И.
собствената си ½ идеална част от апартамент, находящ се в ****** На 02.10.1997г. В.
И. е подала молба – декларация до ищцовото дружество, с която е поискала откриване
на партида за процесния имот, като е декларирала, че семейството й се състои от
двама члена. В. И. е починала на 26.09.2016г., като е оставила за свой законен
наследник сина си П. Д. М..
При горните обстоятелства, съдът приема, че ответникът е станал собственик на
имота въз основа на наследствено правоприемство от своя праводател В. И.. Макар с
нотариалния акт от 1997г. да се прехвърля ½ идеална част, в него е посочено, че
продавачът прехвърля на съсобстветника си, от което може да се изведе извод, че
останалият дял принадлежи на купувача. Заключение в тази насока е и
обстоятелството, че молба – декларация за имота е подадена само от В. И.. Ето защо,
при съвкупната преценка на събраните доказателства може да се изгради извод, че към
процесния период ответникът е бил собственик на имота.
От заключението по съдебно-техническата експертиза и от ангажираните
писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот,
е присъединена към топлопреносната мрежа, а в самия имот е топлоснабден.
При горните факти и съобразяване задължителните разяснения, дадени в
цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по което дружеството е доставчик, а ответникът клиент
(потребител).
2
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота е имало два броя
отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО, и един водомер за топла вода.
Поради обстоятелството, че не е бил осигурен достъп за отчет, топлинната енергия за
отопление е начислявана на база екстраполация съгласно т. 6.5 от приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода на база 1 брой потребител по 140
л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2. Съдът намира, че правилно са приложени
заложените в Наредбата формули за изчисление на топлинната енергия, тъй като от
представените от третото лице – помагач документи се установява, че след края на
отоплителните сезони на двете дати за отчитане не е бил осигурен достъп до имота.
Тези факти са удостоверени в съставените протоколи, подписани от служител на ФДР
и представител на етажните собственици. Стойността на начислената топлоенергия за
процесния период възлиза на сумата от 4731,96лв. според експертното заключение,
като съдът приема, че е установена доставката на топлоенергия на тази стойност. В
настоящото производство обаче от ищеца се претендира по-ниска стойност –
4731,81лв. и с оглед действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното
начало, съдът е ограничен от заявеното.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 11.11.2024г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 11.11.2021г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасени по давност се явяват вземания за периода м.05.2021г.-
08.2021г., тъй като тяхната изискуемост настъпва преди 11.11.2024г. Размерът им
възлиза на сумата от 120,56лв. според заключението.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата
от 4611,25лв. и за периода м.09.2021г.-м.04.2023г. и подлежи на отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер о 4731,81лв. и за периода м.05.2021г.-м.08.2021г.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Както се посочи, през процесния период в отношенията между страните са
действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество
3
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават
изискуеми. От деня, следващ деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
твърди и доказва да е погасил дължимите парични задължения, поради което е
изпаднал в забава и дължи законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта
на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 4611,25лв. възлиза на сумата от 1053,32лв. за периода
15.11.2022г.-05.11.2024г. Ето защо, този иск се явява основателен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 1080,86лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 23-24/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за
извършване на услугата – л. 21-22. Видно от представените отчети, съобщения и от
експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата
и към процесния период. Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) цената на тази услуга. От събраните
писмени доказателства, които не са оспорени, се установява, че нейният размер за
процесния период м.10.2021г.-м.04.2023г. възлиза на сумата от 32,34лв., колкото е и
заявената претенция от ищеца. Ето защо, този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 167,08лв., от
които следва да му се присъдят 162,59лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 123,49лв. за
държавна такса, 500лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер – 1023,49лв., съразмерно следва да му се присъдят 996лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
4
ЗЗД от „*****” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *******,
срещу П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: *********, апартамент, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 67549/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 4611,25лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.09.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в ********, ведно със законната лихва от
11.11.2024г. до изплащане на вземането, 1053,32лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.11.2022г.-05.11.2024г., 32,34лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.10.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва
от 11.11.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4611,25лв. до пълния
предявен от 4731,81лв. и за периода 01.05.2021г.-31.08.2021г., иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1053,32лв. до пълния предявен от 1080,86лв. и за периода 15.08.2022г.-14.11.2022г.,
както и изцяло иска за сумата от 9,14лв., представляваща мораторна лихва за
периода 16.12.2021г.-05.11.2024г. върху главницата за дялово разпределение за периода
01.10.2021г.-30.04.2023г. в размер от 32,34лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********, да заплати на „*****” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: *******, сумата от 162,59лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 996лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „***“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5