№ 776
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110172659 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 219248/17.10.2022 г., подадена от ищеца „.......................“
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г.Н., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1
ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на
ответниците за адвокатско възнаграждение и същите да бъдат намалени до минималните
размери, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В молбата се посочва, че определените и присъдени с решението по делото
разноски в размер на сумата от 500 лева за ответника С. В. и в размер на сумата от 400 лева
за ответника А. В. са необосновано високи, прекомерни и несъобразени с минималните
размери, следващи от посочената Наредба. Поддържа се, че в случая не е налице нито
фактическа, нито правна сложност на делото, тъй като по отношение на ответника С. В.
извършената от процесуалния му представител дейност се изразява единствено в
представянето на удостоверение за отказ от наследство, а предметът му съвпада със
защитата на другия ответник. Ето защо, за съда съществува задължение да намали
претендираните и присъдени размери на адвокатските възнаграждения и същите да бъдат
определени съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при
съобразяване с измененията в последната, направени с ДВ бр. 45/2020 г.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна -
ответниците С. Л. В. и А. Л. В., чрез пълномощника си адв. М. О., оспорват молбата за
изменение на разноските като недопустима и неоснователна. Намират, че от страна на
молителя не е бил представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, поради което искането му
по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява процесуално недопустимо по арг. на т. 9 от Решение от
13.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. По същество оспорват твърденията
на ищцовото дружество относно липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Посочват, че се касае за защита срещу предявени кумулативно обективно и пасивно
субективно съединени искове, които са поддържани от ищеца до края на процеса, въпреки
депозираните възражения по чл. 410 ГПК от длъжниците в предходно развилото се
заповедно производство и приложените към същите доказателства, съответстващи на
представените в исковия процес. Считат, че при съобразяване с цената на предявените
искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно приложимата
Наредба би бил 369,92 лева, поради което правилно в решението си съдът е приел, че
възнаграждение от 400 лева за ответника А. В. не може да се смята за прекомерно,
приемайки за основателно възражението на ищеца по отношение на възнаграждението,
1
претендирано от ответника С. В. и намалявайки същото до 500 лева. В отговора
ответниците поддържат, че в настоящия случай се касае за договорени възнаграждения в
отношенията между клиент и адвокат, поради което не съществува задължение същите да
бъдат определени в минималния им размер, който се съобразява от съда единствено в
предвидените от закона случаи. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК
/с оглед депозирането му на 17.10.2022 г, при получен препис от акта, чието изменение се
иска от молителя на 10.10.2022 – л. 264 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес
– ищеца по делото. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се
отбележи, че действително съгласно разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК представянето на
списък на разноските по чл. 80 ГПК от страната, най-късно до приключване на съдебното
заседание, е процесуална предпоставка за последващо надлежно упражняване на правото на
същата тази страна да иска изменение на решението в частта относно разноските.
Следователно, представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за
разноските. При непредставянето на такъв страната няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските – арг. т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
В случая, видно от материалите по делото, е, че в нарочна молба, приложение към
молба с вх. № 116597/0806.2022 г., депозирана от ищцовото дружество „.......................“
ЕООД, е обективиран списък на разноските по чл. 80 ГПК, което обуславя извода, че
процесното искане е процесуално допустимо.
Разгледано по същество същото се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 10933 от 10.10.2022 г. са отхвърлени
предявените от „.......................“ ЕООД срещу С. Л. В., и А. Л. В. кумулативно обективно и
пасивно субективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. Л. В. и А. Л. В. дължат на ищцовото дружество
разделно – всеки по ½ част от сумата от 1 797,89 лева, представляваща непогасена главница
по договор за потребителски кредит №********** от 09.02.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 41067/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед №
9667 от 25.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С решението са отхвърлени и предявените от „.......................“ ЕООД срещу С. Л. В. и
А. Л. В. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на С. Л. В. и на
А. Л. В. да заплатят на „.......................“ ЕООД разделно – всеки по ½ част от следните суми:
837,13 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.03.2018 г. до
10.11.2019 г. по договор за потребителски кредит № ********** от 09.02.2016 г. и 1 354,41
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор
за потребителски кредит № ********** от 09.02.2016 г. за период до 10.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ищцовото дружество е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
ответниците сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съответно в
2
размер на сумата от 500 лева в полза на ответника С. Л. В. и в размер на сумата от 400 лева
в полза на ответника А. Л. В..
В мотивите на съдебния акт, в частта за разноските, съдът е посочил, че с оглед изхода
на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, имат само ответниците, приемайки за доказано извършването на разноски за
адвокатско възнаграждение за исковото производство, с оглед отразеното в представените
по делото договори за правна защита и съдействие от 23.02.2022 г. и от 25.02.2022 г. (л. 63 и
л. 67 от делото) плащане на сумите в брой, в която част договорите имат характера на
разписка за получаването им. Настоящият състав е счел за неоснователно възражението на
ищцовото дружество, обективирано в молбата му от 08.06.2022 г. за прекомерност на
претендираното от ответната страна А. В. адвокатско възнаграждение, доколкото същото е
малко над минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но за основателно възражението по
отношение на възнаграждението, претендирано от ответника С. В. в общ размер от 600 лв.,
което надвишава минималния размер с 230 лв., поради което е намалил същия до 500 лв.,
съобразявайки предмета на делото (предявени обективно съединени искове), както и
извършените процесуални действия от пълномощника на ответната страна, изразяващи се в
депозиране на писмен отговор и в процесуално представителство в съдебно заседание, от
една страна, съответно приключването му в рамките на едно съдебно заседание, без
допълнително събиране на доказателства, от друга.
Страните не спорят за принципната дължимост на разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в полза на ответниците, както и по отношение на реалното извършване на
същите, като основният спорен въпрос е относно размера на адвокатското възнаграждение, с
оглед доводите на ищеца относно прекомерността им и несъответствието им с фактическата
и правна сложност на делото.
Съдът, като съобрази, че предмет на настоящото исково производство са кумулативно
обективно и пасивно субективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, кумулативно
съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вида на осъществената от пълномощника на ответниците дейност, изразяваща се в
депозиране на писмени отговори по чл. 131, ал. 1 ГПК от всеки от ответниците и участие в
открито съдебно заседание, от една страна, съответно характера на проведеното от
ответниците оспорване на исковите претенции, изразяващо се в отричане на
материалноправата легитимация на ответниците да отговарят за процесните суми, без
оспорване на дължимостта им и на правопораждащия ги юридически факт, конкретно
представените писмени доказателства и приключването на делото в рамките на едно
открито съдебно заседание, от друга страна, намира, че възнаграждението, присъдено в
полза на ответника С. Л. В. следва да бъде намалено до размер от 400 лева, съответстващ на
възнаграждението, присъдено в полза на другия ответник по делото. В тази връзка съдът
съобрази, че осъществената от общия им пълномощник защита в процеса е идентична за
двамата ответници и се изразява в представянето на писмени отговори с идентично
оспорване и идентични доказателства, като защитата, осъществена спрямо ответника С. В.
не е в по-различен обем, което да обуславя присъждането на възнаграждение в по-висок
размер. Този извод не се променя от уговорения по-висок размер на адвокатското
възнаграждение в договора между ответника С. В. и пълномощника му, тъй като последното
касае отношенията между клиент и адвокат, които са сключили конкретен договор и са
поели задължения по него, по повод осъществяваното процесуално представителство и не
рефлектира върху същите – в т. см. т. 3 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Ето защо, искането на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено по
3
отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено с решението по делото в полза на
ответника С. Л. В., като същото бъде намалено до сумата от 400 лева. В останалата част
искането на ищцовото дружество се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Така определените размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответниците са
малко над минималните такива, установени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 04.07.2009
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) и
възлизащи на сумата от по 369,63 лева., поради което и при съобразяване с вече описаните
дейности, извършени от процесуалния им представил, съдът намира, че последните са
съобразени с фактическата и правна сложност, не са прекомерни и не следва да бъдат
намалявани, а да останат в размер от по 400 лева за всеки от ответниците.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по искането на ищеца „.......................“ ЕООД, обективирано в молба с вх. №
219248/17.10.2022 г., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, постановеното по настоящото
дело Решение № 10933 от 10.10.2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско
отделение, 51-ви състав в частта относно присъдените разноски, като НАМАЛЯВА
размера на присъдените в полза на ответника С. Л. С.ов, с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ..................................., ап. 13 разноски по делото за адвокатско
възнаграждение от 500 лева на 400 лева и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в
останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4