РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Балчик, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20253210100400 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу „***” ЕАД /в ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 14 339 лв., представляваща главница за незаплатена стойност на ползвани
ВиК услуги за периода от *** г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № ***,
находящ се в ***, общ. ***, обл. ***, за която сума е издадена фактура №*** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 320.50 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от *** г. до *** г.
По твърдения в исковата молба, уточнена с последваща молба на л. 57 от делото,
ответното дружество „***” ЕАД в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, изразяващи се в доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, за обект, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***, за който е
разкрита партида с клиентски № ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги. Излага се, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на ползваните ВиК услуги в
предвидения за това в чл. 33, ал. 2 от ОУ 30-дневен срок, считано от датата на фактуриране,
и след изтичането на този срок е изпаднал в забава. Поддържа се, че за отчетния период от
*** г. до *** г. ответникът дължи главница в общ размер на 14 339 лв. за ВиК услуги, за
1
която сума е издадена фактура №*** г., както и лихва за забава в размер на 320.50 лв.,
начислена за периода от падежа на издадената фактура - *** г. до *** г. Твърди, че
количеството на доставените ВиК услуги в периода от *** г. до *** г. е определено въз
основа на реален отчет на СТИ в процесния имот и служебно начислена консумация на
основание чл. 49 от ОУ на „ВиК ***“ АД. По изложените съображения по същество моли за
уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи, че
сградата в процесния имот не се обитава повече от шест години и в обекта водата и
електричеството са спрени. Оспорва твърденията, че е отказвал достъп до имота, че
ежемесечно инкасатор е засичал показанията на терена, както и че са издавани ежемесечни
фактури. Твърди, че никъде по сградата не е поставяно съобщение от служител на „ВиК
***“ АД, от което да е видно, че обектът е посещаван, както и че никъде няма публикуван
график на посещения по населени места с цел да се осигури достъп. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията. Излага, че в отговор на негово запитване по
отношение на евентуални задължения от „ВиК ***“ АД след направена справка в база данни
му отговорили, че имотът се води необитаем, не е извършван реален отчет и не е
начислявана консумация от 2016 г. Оспорва исковете и по размер. По изложените аргументи
по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния му
представител юриск. Е. Т., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответното дружество, чрез ликвидатор В. К., поддържа
депозирания отговор.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приобщените констативни протоколи от № *** г., № *** г., № *** г., №
*** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г. (л. 14 – 24) на *** г., *** г.,
*** г., *** г., *** г., *** г., ***г., *** г., *** г. и *** г. служители на „*** - ***“ АД са
извършвали проверки на имот, собственост на „***” ЕАД с адрес в ***, в хода на които е
установено, че липсва достъп до водомерния възел. Видно от съдържанието на Констативен
протокол № *** г. (л. 13) на адреса има 9 партиди, целият обект е необитаем.
От приложения констативен протокол № ***г. (л. 9) се изяснява, че на *** г. двама
служители на „*** - ***“ АД са извършили проверка на адрес в ***, в присъствието на един
свидетел А. И. и законен представител на дружеството „***” ЕАД, при която е
констатирано, че на адреса е монтиран водомер № *** с показание от ***, водомер с № ***с
показание от 103 - 5 куб. м. и водомер с №*** с показание от 156 - 5 куб. м. Отразено е още,
че четвърти водомер не е открит, както и че водомерите не са отчитани от 2016 г.
Протоколът е подписан от ликвидатора В. К. с особено мнение. Въз основа на протокола е
2
издадена фактура № *** г. (л. 8) за заплащане на *** куб. м. вода за периода от *** г. до ***
г.
От приобщеното писмо от*** г. от „*** - ***“ АД, адресирано до В. К. – ликвидатор
на „***“ ЕАД (л. 71) се изяснява, че на ответното дружество има открити 7 партиди с
клиентски номер ***. В писмото е посочено, че обектът е необитаем, не е извършван реален
отчет и не е начислявана консумация от 2016 г.
От приложената молба от*** г. (л. 74) от „***“ ЕАД /в ликвидация/, представлявано
от ликвидатор В. К., до изпълнителния директор на „ВиК ***“ АД, е видно че ответното
дружество оспорва вземането на ищеца по фактурата от *** г., позовавайки се на писмо
№***г.
Ангажирани от ответната страна са и Протокол №*** от заседание на общински съвет
– ***, проведено на *** г., Протокол №*** от заседание на общински съвет – ***, проведено
на *** г., Протокол №*** от заседание на общински съвет – ***, проведено на *** г.,
Договор за възлагане на управление на ликвидатор на „***“ ЕАД от ***г. и Анекс към него
от *** г. (л. 76 – л. 81), от които се установява, че „***“ ЕАД е в ликвидация, В. К. е избрана
за ликвидатор, както и че срокът на ликвидацията е удължен с шест месеца, считано от *** г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***” ЕООД – гр. ***,
одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 37 и сл.), ведно с доказателства
за публикуването им в централен и местен ежедневник.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза (л. 99 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница
за ползвана вода по партида с клиентски № *** по издадената от ищцовото дружество
фактура възлиза на 14 339 лв., а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от
падежа на фактурата до *** г. – 372.37 лв. От експертното заключение се изяснява още, че по
процесната фактура не е отразено плащане. При извършен от експерта оглед на място в
имота на *** г. е констатирано показание на главен водомер с № *** от ***, водомер с №
*** – *** и водомер с №*** – ***. Според експерта общото начислено служебно количество
изразходвана вода в куб. м. е 3.101, за периода от месец *** г. до месец *** г. средният
месечен разход е бил 3.625 куб. м. при редовно отчетени 24 бр. периоди. При изслушването
на експерта по реда на чл. 200 ГПК С. С. твърди, че за периода от *** г. до *** г. е начислена
служебна консумация, а преди това – от *** г. до *** г. не е начислявана консумация за
ползвани ВиК услуги.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
разпитаните по инициатива на страните свидетели (л. 170 и сл.).
От показанията на свид. Д. С. Г. (без дела и родство със страните), разпитан по
инициатива на ищцовото дружество, се изяснява, че от *** г. същата заема длъжността
„Технически организатор“, отдел „Инкасо“ към „*** ***” АД. Свидетелката споделя, че на
*** г. била извършена проверка в имот на „***“ ЕАД в присъствието на кмета на *** и
3
ликвидаторът на дружеството. По данни на свидетелката от ***г. насам водомерите не са
гледани. По време на проверката в имота били установени три водомера - два малки и
главен водомер, който се намирал в мазата. Свидетелката описва, че по стените в мазата
имало следи от теч от вода. Посочва, че отчетът който е осъществен е реален. Споделя, че по
време на проверката ликвидаторът оспорил показанията на потребеното количество вода.
От показанията на втория ангажиран от ищцовото дружество свидетел - С. К. Т. (без
дела и родство със страните), се установява, че от 14 години свидетелката работи към „***
***” АД на длъжност „Отчет на измервателни уреди“. Свидетелката сочи, че в периода ***г.
често е ходила до обект „***“ ЕАД в ***, но не е откривала никой в имота, поради което
съставяла констативни протоколи, въз основа на които е осъществявано служебно
начисляване на консумация.
От показанията на водения от ответната страна свидетел Р. Ж. Г. (без дела и родство
със страните) се изяснява, че същият живее срещу сградата на „***“ ЕАД. По данни на
свидетеля от много години сградата не се обитава. В този смисъл са и показанията на свид.
Д. С. Д. (без дела и родство със страните), разпитан по инициатива на ответното дружество.
От свидетелските показания на свид. А. К. И. (без дела и родство със страните),
ангажирана от ответната страна, се установява, че от ноември месец 2023 г. същата е кмет на
***. От тогава всички ключове на сградата на „***“ ЕАД били при нея и никой не се е
свързвал с нея, за да поиска достъп, освен ликвидаторът. От показанията й се потвърждава
обстоятелството, че от много години сградата не се обитава. Сочи, че не е виждала залепени
съобщения по сградата за осигуряване на достъп. Споделя, че някога е имала намерение
сградата да се използва за кметство, поради което изпратила служители да я почистят и
тогава се установило, че е в силно занемарено състояние и няма вода. По време на
извършена на *** г. проверка в обекта служители на „*** ***” АД установили, че в сградата
се намират три водомера, единият от които главен и два допълнителни. При посещение на
сградата с вещо лице свидетелката споделя, че е видяла голяма локва в мазата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за незаплатена главница за
стойността на ползвани ВиК услуги в размер на 14339 лв. за периода от *** г. до *** г. за
обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***, за която
стойност е издадена фактура от ищцовото дружество „*** ***” АД, както и начислена лихва
за забава. Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1) реалното доставяне и
потребяване от страна на ответника в посочения период на фактурираните ВиК услуги; 2)
тяхната стойност; 3) отчитането на фактурираното количество вода по предвидения ред в
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***”
ЕООД – гр. ***; 4) забавата на ответника; 5) размера на дължимата мораторна лихва за
4
претендирания период, както и 6) одобряването и обнародването на посочените Общи
условия. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В
негова тежест е да установи също и размера на исковите претенции. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.
Безспорно по делото е, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги за процесния обект на
потребление с клиентски № ***.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „***” ЕООД – гр. ***, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на
питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
Според чл. 21, ал. 1 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 1 от ОУ от 2014 г., показанията
на водомерите се отчитат за период, не по-дълъг от 1 месец – за потребители на ВиК услуги
за стопански и обществени нужди и 3 месеца – за питейно-битови нужди. При невъзможност
за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или негов представител,
същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършването на отчитането в удобно за двете
страни време, в срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане (чл. 22, ал. 3 от ОУ
от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 3 от ОУ от 2014 г.). Отказът на потребителя за осигуряване на
достъп се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на ВиК оператора и
подписан от него и от поне един свидетел. На основание чл. 22, ал. 4 във вр. чл. 46 от ОУ от
2006 г., респ. чл. 24, ал. 4 във вр. чл. 49 от ОУ от 2014 г. след съставяне на протокола ВиК
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
5
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до предишен
реален отчет, но не по-дълъг от шест месеца.
От събраните по делото доказателства, вкл. експертно заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено,
правилно и обосновано, се изяснява, че в периода от *** г. до *** г. на ответното дружество
има издадени фактури на обща стойност 1580 лв., в периода от *** г. до *** г. отчетът е
извършван служебно, тъй като не е имало достъп до обекта, а на *** г. е извършен реален
отчет на показанията на измервателните уреди, когато са снети показание от общо 1051.73
куб.м вода.
Не е спорно, а се установява и от всички свидетелски показания по делото, които
съдът кредитира напълно като последователни, непротиворечиви и съответни на останалия
материал, че процесната сграда е необитаема от девет години. От показанията на свид. С. Т.
се изясни, че служители на „*** ***” АД са започнали да пишат констативни протоколи за
липса на достъп едва от 2024 г. като от тогава е започнало да се извършва служебно
начисляване. Тези показания кореспондират с останалия доказателствен материал, вкл. със
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което в електронните карнети
няма начисления между 2016 г. и март 2024 г. и писмо от *** г. от „*** - ***“ АД,
адресирано до В. К. – ликвидатор на „***“ ЕАД, с което ищцовото дружество официално
уведомява ликвидатора, че имотът се води необитаем в базата данни на дружеството и
признава, че няма начисления от 2016 г. Въпреки това само шест дни по-късно - на *** г. е
издадена фактура на стойност 14 339 лв., която начислява голяма консумация за предходната
година, базирана на служебни изчисления.
От объсдените по- горе доказателства се прави извод, че в периода от 2016 г. до март
месец 2024 г. ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си да отчита доставените
ВиК услуги по предвидения в ОУ ред. Въпреки че е липсвал достъп до обекта, доставчикът
не е констатирал това обстоятелство по предвидения начин (чрез съответния констативен
протокол), нито е приложил установения компенсаторен механизъм на служебно отчитане.
Вместо това в периода *** г. – *** г. са извършвани служебно начисления, тоест повече от
една година след предходния такъв, и след това – на *** г. е извършен реален отчет. Затова и
съдът намира за недоказано, че реалното потребление на фактурираните количества вода е в
периода от *** г. до *** г.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск за главница се явява недоказан, респ.
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. При този извод съдът не
дължи произнасяне по релевираното от ответната страна възражение за погасителна давност.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за начислена мораторна лихва, предявеният иск за която също следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не следва да му
6
бъдат присъждани.
Предвид изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу „***” ЕАД /в ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 14 339 лв. (четиринадесет хиляди триста тридесет и девет лева),
представляваща главница за незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от ***
г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***,
за която сума е издадена фактура №*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 320.50 лв. (триста и двадесет лева и петдесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от *** г. до *** г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7