Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.03.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.02. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1014 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 141/07.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 370/2019г. по описа на Районен съд – Р., с което са
отхвърлени предявените от „Е.” ЕАД срещу „Е.” ООД установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 949,51 лв., представляваща коригирана стойност
на начислена ел.енергия за периода от 28.09.2015 г. до 22.12.2015 г., за която
сума е съставена фактура № **********/29.05.2017 г., и сумата от 178,29 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.06.2017
г. до 15.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 164/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 270/2019 г.
на РС-Р..
С въззивната жалба „Е.” ЕАД се обжалва
решението изцяло със съображения за неправилност. Направено е искане да се
отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище по направените
в жалбата оплаквания с искане да се потвърди решението и да се присъдят
направените разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.” ЕАД моли съда да признае за установено, че „Е.” ООД
дължи вземането по заповедта за изпълнение за главница в размер на
949,51 лв. и обезщетение за забава в размер на 178,29 лв. за периода на забава
от 09.06.2017 г. до 15.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.04.2019 г.
Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Е.“
ООД, в който взема становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната
неоснователност.
По
делото не е спорно, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за снабдяване
с електрическа енергия и предоставяне на мрежови услуги на обект на потребление
с ИТН 2213288, представляващ бистро и находящ се в гр. Р., ул. ***, при открит
на ответника клиентски номер **********.
От
представения по делото констативен протокол № 199869/22.12.2015 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, се
установява, че при извършена на 22.12.2015 г. проверка от представители на
ответното дружество, в присъствието на двама свидетели, е констатирано, че
електромерът с фабричен № 62690871 е демонтиран и изпратен на метрологична
експертиза. В протокола е посочено, че електромерът се намира „на стена, ТЕМО-3,
заключено”, а захранващите вериги и електромерът са обезопасени. Няма данни за
техническа намеса върху електромерното табло.
Видно
от констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 166/27.03.2017
г. при извършената проверка на техническите изисквания не са отчетени механични
дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и са налице
необходимите обозначения на табелката на електромера. Констатирано е в т.5 на
протокола, че при направен вътрешен оглед не се констатират следи от
нерегламентирана намеса. Констатирано е, че от 10,00 часа до 17,00 часа
електромерът отчита дневна тарифа Т2, а от 9,00 часа до 10,00 часа и след 17,00
часа не отчита на нито една от двете тарифи Т1 и Т2, с което електромерът е
отчел по-малко количество от реално консумираната електроенергия. Същият не
съответства на метрологичните и технически изисквания.
С
представеното по делото писмо от 29.05.2017 г. ищцовото дружество е уведомило ответното
дружество за констатациите при извършената проверка на 22.12.2015 г., както и
за резултата от експертизата на БИМ, което налагало корекция на сметката за ел.
енергия за периода 28.09.2015 г. – 22.12.2015 г. за 85 дни, като допълнително е
начислена сума в размер на 949,51 лв. За посочената допълнително начислена сума
е издадена фактура № **********/29.05.2017 г. съгласно корекция за сметка.
Недоволно от извършената корекция ответното дружество е подало жалба на 19.06.2017
г. до ищцовото дружество за сторниране на сумата, тъй като отрича нейната
дължимост. В резултат на жалбата ищцовото дружество е изпратило на ответното
дружество писмо от 23.06.2017 г. /л.16/, с което го уведомява, че няма
основание за сторниране на сумата по фактурата, тъй като тя е дължима..
Свидетелят
М.М.Р. посочва, че имал фирма „Нова М 2015“, която се занимава със заведение за
хранене – бистро „Европа“ в гр. Р., като взел помещение под наем от „Е.“ ООД.
Посочва, че към
За
изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният
електромер не е отварян и манипулиран, като се солидаризира с констатациите в
протокола на БИМ. Вещото лице посочва, че електромерът не съответства на
техническите и метрологични изисквания и не отчита реално консумираната ел.
енергия, като това състояние е случай на частично неизмерване на консумираната
ел. енергия. Отбелязано е, че методът на отчитане на неотчетената ел. енергия е
приложен правилно в съответствие с чл. 50 от Правила за измерване на
консумираната ел. енергия. Посочено е, че началният момент на неточното
отчитане не може да се установи поради вида на манипулацията.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, от чието заключение се установява, че счетоводството на ищцовото
дружество се води редовно по отношение на осчетоводяване на задълженията на
ответното дружество. Коригираната сметка правилно е била фактурирана съобразно
нормативната база за изчисления. Размерът на обезщетението за забава върху
главницата и за периода от 09.06.2017 г. до 15.04.2019 г. е в размер на 178, 29
лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е
предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с
решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
В случая се установява, че
процесният електромер не отчита действително ползваното количество електрическа
енергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1
ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ
бр. 54/2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. Това правомощие, съгласно задължителна практика на ВКС – Решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, може да бъде упражнено, ако крайният
снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на
12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката
на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция. В настоящия случай периодът на корекция е след тази дата, поради
което новите ПИКЕЕ са приложими в
настоящия случай.
В чл. 28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото
дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в
посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за
корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и
уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв
точно начин се извършва. Така снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6
ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени с
горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен.
С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на „Е.” ООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 141/07.11.2019г., постановено по гр.д. № 370/2019г. по описа на Районен съд –
Р..
ОСЪЖДА
„Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** да заплати на Е.” ООД с
ЕИК ***, с адрес на управление гр. Р., ул. *** направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.