№ 15048
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110134030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 24.06.2022г. от Т. Г. Витuова против А. П. А. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо общото дете на страните – Елинор А.ова П.а А.а, родена на 29.06.2017г., за която от
четири години сама се грижи ищцата, определяне местоживеенето на детето, режим на
лични отношения на детето с неговия баща и за издръжка на детето в размер на 300 лева,
считано от предявяване на исковата молба в съда и за минало време – три месеца назад от
завеждане на исковата молба в съда, т.е за времето от 24.03.2022г. до 24.06.2022г. в размер
на 300 лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че страните имат общо дете, за което се грижи само
ищцата. Бажщата живеве в гр. Каварна и до месец март 2022г. е изпращал редовно всеки
месец по 300 лв. издръжка на детето. От тогава не е изпращал средства. Това наложило
ищцата да работи на две места, като за грижите за детето й помагала майка й. По
изложените съображения ищцата претендира на нея да бъдат преодставени родителските
права по отношение на малолетното дете Елинор, бащата да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 300 лв. в това число и за три месеца преди завеждане на иска, като
при определяне на режима на лични отношения с детето да се вземе предвид
обстоятелството, че бащата живее в гр. Каварна и ще му е трудно да пътува. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е зепозиран отговор от ответника Адриян П. А..
Същиоят е изпратил молба, в която заявява, че му е трудно да се яви в съдебно озаседание и
признава обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0268/21.06.2018г., на СО-Район "Надежда", страните са родители на
1
детето – Елинор А.ова П.а А.а, родена на 29.06.2017г.
Страните са съжителствали от 2012 до 2018г. в Англия. По това време се ражда
общата им дъщеря Елинор. През 2018г. родителите се прибират в страната, но не могли да
се разберат в кое населено място да живеят. Ищцата заживява в гр. София заедно с детето, а
ответникът в гр. Каварна. След раздялата грижите за детето са поети изцяло от майката,
която получава подкрепа от разширеното си семейство. Ищцата твърди, чене ограничава
срещите на детето с баща му, но е се осъществяват трудно, защото той живее в Каварна.
Същият е изплащал редовно издръжка до месец март 2022г. когато престанал без
предупреждение и без да посочи причина. Това накарало ищцата да започне втора работа ,
за да издържа семейството.
В социалният доклад на ДСП-Сердика от 03.11.2022г. е отразено още, че детето
Елинор се отглежда сама от майка си в нейния дом. За отглежданот й помагат нейната
майка и партньорът й. Детето общува редовно с баща си и негови роднини. Майката не
ограничава срещите между двамата. Препоръките на социалните работници са, че на бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения защото в интерес на детето е то да
общува и двамата си родители. Детето познава баща си, комуникира добре с него, поради
това не се налага на срещите между тях да присъства майката или трето лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Елинор, които не са били в брак, са
фактически разделени от четири години, от когато детето живее само с майка си, която
полага основните грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете.Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по
отглеждането и възпитанието на общото им ненавършило пълнолетие дете Елинор, са поети
изцяло от майката, който ги упражнява с помощта на разширеното си семейство. В същото
време бащата не е преустановил връзката си с детето, но поради голямото разстояние,
предвид обстоятелството, че същият живее в гр. Каварна, той по-рядко вижда лично детето.
Майката желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето Елинор, като бащата не възразява срещу това, поради което и съдът следва да
определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки
единствено интереса на последното. Единствено майката изразява желание и готовност да
се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, същата притежава
необходимия родителски капацитет, жилищно устроена е, живее в жилище, с добри
хигиенно-битови условия, а бащата живее в гр. Каварна. Той не оспорва родителския
капацитет и годност на майката да полага грижи за детето. При направена преценка на
обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи базисните потребности на
детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне родителските
права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем
интересите на детето Елинор, което ще расте в средата към която е привикнало.
2
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при нея.
ІІІ. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето Елинор при условията на чл. 59 от СК,
изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти
между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с
местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние,
както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е
служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава
от страните. С оглед установеното по делото, че бащата живее в гр. Каварна, че контактува
рядко и саимите контакти са свързани с разходи, намира че на бащата следва да бъде
определен режим на лични контакти с детето без присъствието на майката с преспиван
епринего. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на
обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде променен.
ІV. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Елинор.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
3
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на
данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е
в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така,
като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 450 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно
с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 300
лв. По делото ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не установи да е
изпълнявал алиментните си задължения в периода месец март- месец юни 2022г. Поради
това исковата претенция за присъждане на издръжка за три месеца назад се явява
основателна. Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал.
1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските: При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата в размер 316.80 лева- държавна такса върху определения
размер на издръжка на детето Никол (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
Разноски по делото се претендират само от ищцата, която е представила и списък по
чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче -
спорна съдебна администрация на последната не се следват разноски и същите следва да
останат в нейна тежест така, както са направени, поради което и искането й за
присъждането им следва да бъдат оставени без уважение.
За да обоснове този свой извод съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е
право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е
постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.
Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът пък има право да иска
заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Като се
има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК се разрешава чрез съдебно
администриране се налага извода, че правилото на цитираната законова разпоредба не
намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж.Сталев. Този извод на
съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния смисъл - Определение №
252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ ГО. По този въпрос е
налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав застъпва практиката
съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора – Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението
на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на молба (искова молба) е
законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е съобразно правилото на
4
чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между родители за родителската отговорност се
разрешава само по съдебен ред, дори и когато родителите постигнат споразумение по
чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено от съда с решение. Нещо повече, дори
и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл.127, ал.2 от СК, съдът дължи служебно
произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те до момента не са регламентирани,
водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е направено само искане за
определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия родител с детето съдът, ако не
са регламентирани ще уреди и въпросите свързани с упражняването на родителските права,
местоживеенето и издръжката на детето). Съдът преценява и замества споразумението
между родителите, съобразно интересите на детето. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация, решението по което няма сила на присъдено нещо, което при промяна на
фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно във всичките му части. Поради
изложеното претенцията на ищцата за присъждане на разноски следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето ЕЛИНОР А.ОВА П.А А.А, ЕГН **********, на нейната
майка Т. Г. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 68, вх. Д, ет. 3, ап.
79, при когото детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. П. А., ЕГН **********, с
детето ЕЛИНОР А.ОВА П.А А.А, ЕГН **********, като бащата има право да вижда и
взема детето при себе си всяка трета събота и неделя от месеца от 19.00ч. в петък до неделя
в 18.00 часа, с преспиване; всяка четна година по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност, определена от МОН за съответната година за времето от 10.00ч. на
първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден, както и част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до
15.00ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година за част от Коледната ваканция,
включваща и следващите Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември
до 18.00ч. на последният ден от ваканцията и всяка година по време на лятната ваканция на
детето, за три последователни седмици, който не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката. Бащата има право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и
четвъртък в диапазона между 20.00ч. и 21.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като
майката Т. Г. В., ЕГН ********** се задължава да обезпечава технически тези срещи.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна ул. „Максим Горки“ № 51
да заплаща на малолетното си дете детето ЕЛИНОР А.ОВА П.А А.А, ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Т. Г. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. Лев
Толстой, бл. 68, вх. Д, ет. 3, ап. 79 месечна издръжка в размер на 300 (триста лева) лева,
считано от 24.06.2022г. / датата на депозиране на исковата молба/ до настъпване на причина
за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание
чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна ул. „Максим Горки“ № 51
да заплаща на малолетното си дете детето ЕЛИНОР А.ОВА П.А А.А, ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител Т. Г. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
Лев Толстой, бл. 68, вх. Д, ет. 3, ап. 79 месечна издръжка в размер на 300 (триста лева) лева
за минало време – три месеца назад, а именно от 24.03.2022г. до 24.06.2022г. ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
5
основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна ул. „Максим Горки“ № 51 да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 432 лв. - държавна такса по
делото върху определения размер на издръжката на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕЛИНОР А.ОВА П.А А.А, ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Т. Г. В., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 68, вх. Д, ет. 3, ап. 79 за присъждане на
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6