№ 18967
гр. С, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110141602 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която от името на „ТТС“
ЕАД, ЕИК ***** против Б. Б. А., ЕГН ********** са предявени искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда
- етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Б.Ц А., ЕГН **********, Ж.Б.Х ЕГН ********** и Б. Б. А., ЕГН
********** за заплащане, разделно, на суми, както следва: 1/ сумата от 599,71
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ***,
абонатен № ***, ведно със законна лихва за периода от 13.05.2025г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 274,62 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2023г. до 05.05.2025 г., върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия; 3/ сумата от 28,62 лева, представляваща цена на извършена
1
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., за имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ***, абонатен № ***, ведно със законна
лихва за периода от 13.05.2025г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,39 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2023г. до 05.05.2025 г., върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия.
От Б.Ц А. се претендират 4/6 части от горепосочените суми.
От Ж.Б.Х се претендират 1/6 части от горепосочените суми.
От Б. Б. А. се претендират 1/6 части от горепосочените суми.
На 30.05.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу Б.Ц А., ЕГН
**********, Ж.Б.Х ЕГН ********** и Б. Б. А., ЕГН ********** за горепосочените
суми.
Заповедта е връчена лично на настоящия ответник и в едномесечния срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този
процесуален ред, длъжникът е подал възражение, поради което ищецът е уведомен
за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на 25.06.2025 г.,
като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 25.07.2025 г., е предявил искове за
вземанията.
В исковата си молба ищецът „ТТС“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника Б. Б. А.. Поддържа, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ***,
абонатен № ***. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „Тс“ ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал
доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. и не е
погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят
съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен
2
сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово
разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за
забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 99,95 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2023
г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ***, абонатен №
***, ведно със законна лихва за периода от 13.05.2025г. до изплащане на вземането;
2/ сумата от 45,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2023г. до 05.05.2025 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 4,77 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., за имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ***, абонатен № ***, ведно със законна
лихва за периода от 13.05.2025г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 0,89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2023г. до 31.10.2024 г., върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, за които суми на 30.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 27646/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се съображения, че страните по делото не са били обвързани от валидно
възникнало и съществувало облигационно правоотношение, с предмет продажба и
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот.
Оспорва се, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, като се
излагат подробни съображения в този смисъл.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
3
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
4
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
5
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "ТТС" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събрания в произовдството
доказателствен материал, че по силата на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.03.1990 г., Б.Ц А.,
ЕГН ********** и Йонка Маркова А.а, ЕГН **********, са придобили
6
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ **, находящ се в
гр. С, ***.
Доколкото по делото не е установено друго и по аргумент от разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗС, всеки от Б.Ц А., ЕГН ********** и Йонка Маркова А.а, ЕГН
********** е придобил по ½ идеална част от горепосочения процесен период.
От удостоверение за наследници изх. № АО-14-315/12.04.2023 г., издадено от
община Вълчедръм, област Монтана, Йонка Маркова А.а, ЕГН ********** е
починала на 30.05.2021 г., т.е. преди началната дата на процесния период, като е
оставила за свои наследници по закон – преживелият си съпруг - Б.Ц А., ЕГН
**********, дъщеря си Ж.Б.Х ЕГН **********, както и наследниците по закон /по
право на заместване/ на починалия преди неин син – Бисер Боянов А., ЕГН
**********, а именно Виргиния Тодорова А.а, Светослав Б. А. и ответника Б. Б. А..
Видно от представените към отговора на исковата молба писмени
документи, ответникът Б. Б. А. се е отказал, както от наследството на баща си
/Бисер Боянов А., ЕГН **********/, като отказът е извършен на 28.10.2015 г., така
и от това на баба си Йонка Маркова А.а, ЕГН **********, като отказът е извършен
на 19.04.2023 г. и вписан в особената книга на Районен съд – Лом на 24.04.2023 г.,
т.е. преди завеждане на исковата молба в съда.
От гореизложеното се налага извод, че ответникът Б. Б. А. не е собственик на
каквато и да било идеална част от процесния недвижим имот, нито има и/или е
имал качеството на клиент на топлинна енергия, доставена и потребявана в имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ***.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявените в
настоящото производство обективно кумулативно съединени искове, следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 27646/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 27646/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а
7
именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирало възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за частично основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
8
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от страните в
това производство, както и реално извършените процесуални действия.
Предвид горното, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
делото в заповедната му фаза, то в полза на ответника следва да се определи
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
От името на ответника са претендирани разноски в исковото производство
по гр.д. № 41602/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
9
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от страните в
това производство, както и реално извършените процесуални действия.
Предвид горното, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
делото в заповедната му фаза, то в полза на ответника следва да се определи
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирало възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно.
Следователно ищецът ТТС ЕАД, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника Б. Б. А., ЕГН ********** сумата от 200,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 27646/2025
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и сумата от 400,00 лева, представляваща
10
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 41602/2025
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Тс
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на ТТС ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С,ул. Я ** против Б. Б. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С,
ж.к. Л, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Б. Б. А., ЕГН ********** дължи в полза на ТТС ЕАД, ЕИК *****,
суми, както следва: 1/ сумата от 99,95 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., в имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ***, абонатен № ***, ведно със законна
лихва за периода от 13.05.2025г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 45,77
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 05.05.2025 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 4,77 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ***,
абонатен № ***, ведно със законна лихва за периода от 13.05.2025г. до изплащане
на вземането; 4/ сумата от 0,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.04.2023г. до 31.10.2024 г., върху главницата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 30.05.2025 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 27646/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ТТС ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С,ул. Я ** да заплати в полза на ищеца Б. Б. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к.
Л, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 27646/2025
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и сумата от 400,00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 41602/2025
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „Тс” ЕООД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12