Р Е Ш Е Н И Е
№
I-49
04.03.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 107 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена
от Е.П.П. от гр. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Ели Димова против
Решение № 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете на Е.П.П. за осъждане на ГД „Гранична полиция“
при МВР да заплати на ищеца сумата от 1436.38 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 207.92 часа, положен в периода 26.07.2016
год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 165.11 лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно като излага съображения за противоречието му с
установената съдебна практика и закона. Счита, че приложение следва да намерят
общите правила на КТ относно полагането на нощен труд и приравняването му към
дневен и заплащане на извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР се
уреждала продължителността на работното време. В чл. 140, ал. 2 КТ се
посочвало, че нощен е труда, който се полага в периода 22,00часа до 06,00 часа.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с наредба на
Министъра на вътрешните работи като в процесния период действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 год., издадени от министъра на вътрешните работи. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. За периода 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
възмезден с посочения коефициент. За периода 26.07.2016г. до 02.08.2016г. била
приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
Счита, че предвид липсата на правило, което да определя методологията за
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време, празнотата следвало да се преодолее със субсидиарно приложение
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следвало да се вземе предвид, че ищецът бил държавен
служител по силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и това означавало, че спрямо
него освен нормите на ЗМВР били приложими и тези в ЗДСл като съгласно чл. 67,
ал. 3 ЗДСл размерите на допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд,
както и редът за получаването им се определяли с Наредба на МС и не можело да
са по-ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното от
Министъра възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 ст. на час било в размер по-нисък от този определен в
трудовото законодателство. Поддържа, че приложение следва да намерят
разпоредбите на КТ и намира, че съгласно чл. 9г НРВПО волята на законодателя е
да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуването на
нощните часове в дневни. Позовава се на съдебна практика. Независимо, че чл. 9г
от НРВПО бил изменен по време на процесния период, то през цялото време
действала разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НСОРЗ, според която при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. Позовава се на чл. 9,
ал. 5 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, че трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Намира, че общия разум на закона е да признае нощните
часове преизчислени с коефициент 1,143 за брой отработени дни, за пресмятане на
трудовия стаж, така и за отчитане на извънреден труд. Моли да се отмени
обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди
ответникът да заплати сума в размер на 1436,38 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207,92 часа
за целия период 26.07.2016г. до 26.07.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и сумата в размер на
165,11 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя
възнаграждения за положен извънреден труд за посочения период от момента, в който
са станали изискуеми, както и законна лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Няма
доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ГД „Гранична полиция“ при МВР на 16.12.2019г.
като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съдът като
намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, за него се явява адв. Д., която поддържа въззивната жалба и моли да
се отмени обжалваното решение, представя договор за правна защита и съдействие
и списък на разноските. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, депозира писмено становище, оспорва въззивната жалба и моли да се
потвърди обжалваното решение като излага становище по същество - счита за
неправилни доводите са субсидиарна приложимост на КТ по отношение на държавните
служители изобщо и по отношение на работещите в МВР, както и че е налице
извънреден труд, излага подробни съображения.
След
приключване на производството по делото пред въззивна инстанция е депозирана
молба от ГД „Гранична полиция“, с която моли да се отмени определението за
приключване на делото и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото да бъде
спряно до приключване на тълк.д. № 1/2020г.
на ОСГК на ВКС, образувано по въпроса: при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните
работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове?“ Съдът намира, че молбата е
неоснователна, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо
дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и
във въззивната и първата инстанция. Предвид посоченото не е налице основание за
спиране на производството по настоящото въззивно дело и молбата следва да се
остави без уважение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
РС Бургас
е сезиран с искова молба от Е.П.П. против ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
която сочи, че за периода 26.07.2016г. до 26.07.2019г. полагал труд на длъжност
радиооператор на кораб в База „Гранично-полицейски кораби“ – Созопол при
Регионална дирекция „Гранична полиция“ град Бургас, която била на структурно
подчинение на Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Сочи, че през процесния период е полагал 24
часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил
общо 864 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и
възлизал на 987 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до
извънреден труд от 123 часа, които работодателят не бил заплатил и се
претендира заплащане на сума в размер на 738 лева. Претендира се заплащане и на
мораторна лихва общо в размер на 90
лева.
В
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ГД „Гранична полиция“- МВР, чрез
процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни.
Посочил е, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени, при сумирано
изчисляване на отработеното време и при надвишаване на нормата работни часове
му е заплащано възнаграждение. При това се прилага специалната уредба по ЗМВР и наредби на
министъра на вътрешните работи. Цитирани са три такива наредби- Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), в
която е предвидено, че часовете нощен труд се умножават с коефициент 0,143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период; Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Наличието на специална уредба
не предполагало прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която била приложима за работници по трудови правоотношения,
какъвто ищецът не е. В специалната уредба не е предвидено преобразуване на
нощните часове в дневни с определен коефициент. Оспорено е твърдението на ищеца,
че поради липса на такава уредба, следва да се приложи НСОРЗ. Твърди се, че за
да е налице положен извънреден труд, следва ищецът действително да е работил
извън установеното за него работно време по график, като такъв труд няма. Твърди
се също, че при преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 не се
формира извънреден труд, а целта на това преобразуване е увеличено заплащане на
нощния труд.
В
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска като
се счита за предявен за сума в размер на 1436,38 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за 207,92 часа, а иска за мораторна
лихва се счита за предявен в размер на 165,11 лева.
По
делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която за периода 26.07.2016г.-26.07.2019г. са положени общо 1454 часа
нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143
възлиза на 1661,92 часа като разликата в двете стойности от 207,92 часа представлява
труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд. Дължимото
възнаграждение е в размер на 1436,38 лева. Лихвата за забава за процесния
период е 165,11 лева.
РС
Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на
часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано
работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на
часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е
преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост
между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността
на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори
условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за
служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите,
което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и
посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото
преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния
труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването
да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и
обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от
НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд
след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата
наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане
на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по
сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е
положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е
работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би
бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното
работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и
след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи
възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова,
а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е
положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и
обусловения от него акцесорен иск за лихви.
С оглед
така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно
и допустимо. Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр.
чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Спорните
по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая
субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, като изводите на районния съд в този смисъл са
правилни. Настоящият съд обаче намира за
неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в специалната уредба
не можела да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна
материя – НСОРЗ, тъй като била налице органична несъвместимост между двете
уредби по ЗМВР и по КТ. В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на
чл.46, ал.2 ЗНА, която предвижда, че
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда,
което е допълнителен аргумент за субсидиарно прилагане на общите правила. Не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и че
ищецът е полагат труд при ответника, включително и нощни смени в процесния
период 26.07.2016г. – 26.07.2019 г. Съгласно принципните разяснения, дадени в
т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,
като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило
в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Предвид горното и тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса
на изрична уредба в действащите през процесния период специални наредби,
издадени от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно
приложение намират правилата на трудовото законодателство, в това число –
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо,
изводите на БРС в този смисъл са неправилни, което е довело и до
постановяването на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като изложените
възражения от въззивника са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни
са възраженията, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се
получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не
посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата
на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност
за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал.
2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1
на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното
работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище, би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са възраженията, че положените от ищеца часове нощен
труд следва да бъдат заплатени допълнително само по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от
НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Чл. 9, ал. 2 НСОРЗ,
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно,
без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. За процесния период от време – 26.07.2016 г.
– 26.07.2019 г. ищецът е положил нощен
труд в размер на 1454 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време тези часове възлизат на 1661,92 часа, като разликата от 207,92
часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1436,38 лева. Предвид
основателността на главния иск се установява и основателност на акцесорния иск
за заплащане на мораторна лихва, който размер също се установява от
заключението на вещото лице и възлиза общо в размер на 165,11 лв. По отношение
на възражението на ответника, че вземанията за м.юли 2019 г. не са изискуеми,
БОС намира същото за неоснователно, доколкото изискуемостта е настъпила в хода
на делото и този факт следва да бъде съобразен от съда, съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Ето
защо, предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени в претендираните размери от 1436,38 лв. за главницата и 165,11
лв. за лихвата за забава, поради което следва да бъдат уважени изцяло, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна, а
поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
постановеното от БРС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
ново решение от въззивния съд в горния смисъл.
При този
изход на спора, в полза на въззивника се следват направените от него съдебни
разноски в двете инстанции в общ размер от 650 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да
понесе разноските за държавна такса по делото в размер на 161,18 лв. и за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платено от бюджета на съда,
които следва да бъдат заплатени по сметка на БОС в полза на бюджета на
съдебната власт.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР, София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 да
заплати на Е.П.П. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1436,38 лв. (хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 207,92 часа, за
периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г., и сумата 165,11лв. (сто шестдесет и пет
лева и единадесет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху
всяко неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния
падеж до 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 650лв. (шестстотин и
петдесет лева).
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР, София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №46 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт, сумата от 161,18лв. (сто шестдесет и един лева и
осемнадесет стотинки) – дължима държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство и сумата от 200лв. (двеста лева) – заплатено от бюджета
на съда възнаграждение на вещо лице.
ОСТАВЯ
без уважение молбата на ГД „Гранична полиция” при МВР за отмяна на
определението за приключване на делото и за спиране на производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.