Решение по дело №60070/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20241110160070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10211
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110160070 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Е.“ АД,
искова молба, насочена против „Ф.е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** / с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕООД/, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 2601.25лв. – регресно
вземане във връзка с изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Товари по време на превоз“ по преписка по щета № **********/2023г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2024г. до окончателно
изплащане на сумата и 358.57лв. – мораторна лихва за периода 11.10.2023г. –
09.10.2024г.
За пълнота следва да се отбележи, че исковата молба е заявена срещу
„Т.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, като в хода на процеса, на 13.11.2024г., в
Търговския регистър е вписана промяна в наименованието, като фирмата е
„Ф.е.Б.“ ЕООД.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 08.09.2023г., дружеството „М.Т.“ ООД, е изпратило, чрез ответника, от България до
краен клиент във Франция, гр. Марсилия пратка, състояща се от едно пале, съдържащо
10 кашона с общо 100 броя таблети „Samsung X200 Galaxy Tab A8 10.5“, като общото
тегло на пратката е 110кг. Сочи се, че изпращачът е издал фактура на стойност 13
300.00 евро, от която се установявало, че единичната цена на таблетите е 133.00 евро.
Твърди се, че при пристигане на пратката получателят в гр. Марсилия установява
липсата на един кашон с 10 таблета, на стойност 1330.00 евро без ДДС. Навеждат се
доводи, че дружеството изпращач е завело застрахователна претенция пред ищеца.
Сочи се, че по претенцията е образувана преписка по щета № **********/2023г., по
която било изплатено исканото обезщетение в посочения размер от 2601.25лв. Твърди
се, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования, отправил е покана до ответника, за заплащане на сумата от 2601.25лв.,
която покана била получена на 10.10.2023г., но плащане не постъпило. По изложената
аргументация се сочи, че ответното дружество дължи и сумата от 358.57лв. -
мораторна лихва за периода 11.10.2023г. – 09.10.2024г.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
Със становище от 26.02.2025г., ответникът оспорва исковите претенции, като са
изложени подробни съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличие на валиден
договор за застраховка имущество между него и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, настъпване на застрахователно събитие, причинени вреди –
вид и размер, причинна връзка между събитието и вредите, плащане на дължимото
застрахователно обезщетение; наличие на сключен договор между пострадалия и
ответника за превоз и неизпълнение на договорните задължение от ответното
дружество – загуба на товара и неговата стойност; отправена и получена покана за
плащане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и наведените с отговора на
исковата молба възражения, в частност - размера на отговорността му при договор за
пощенска услуга на пратка с необявена стойност.
От приложеното на л. 23 по делото копие на застрахователна полица „Товари по
време на превоз“ се установява, че между ищцовото дружество, в качеството му на
застраховател и „М.Т.“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на застрахован е
сключена застраховка за период на застрахователно покритие 12.10.2022г. –
11.10.2023г. Видно от застрахователната полица предмет на застраховане са „мобилни
телефони и аксесоари“.
Не е спорно по делото, а и от приобщените по делото писмени доказателства /
товарен манифест л. 55 по делото и подробен манифест л. 14 по делото / се
установява, че между „М.Т.“ ООД , в качеството му на изпращач и „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК
********** / предишно наименование на ответника / е сключен договор с предмет
международно транспортиране на пратка от гр. София до гр. Марсилия Франция с
получател „Х.С.“.
Този извод намира опора в изявлението на ответника, формулирано със
становището от 26.02.2025г., доколкото в Раздел II от същото ответното дружество
сочи, че не оспорва, че между страните са били налични облигационни
правоотношения по силата на индивидуализирания в исковата молба договор.
Не спорно и обстоятелството, че предмет на транспортиране са били 100 броя
таблети „Samsung X200 Galaxy Tab A8 10.5“, като общото тегло на пратката е 110кг.,
обстоятелство, което се установява от приложените по делото, изискани и представени
от изпращача документи / л. 145 и л. 146 по делото/.
От приложената на л. 155 електронна кореспонденция се установява, че
изпращачът е уведомил ответното дружество, че от пратката с процесната
товарителница е установена липса на 10 броя таблети.
Този извод намира опора и в приложеното на л. 63 копие на протестно писмо
изпратено от изпращача до ответното дружество.
От приложеното на л. 64 по делото платежно нареждане се установява, че
ищцовото дружество е изплатило на изпращача „М.Т.“ ООД застрахователно
обезщетение в размер на 2601.25лв. С изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Служебно задължение на правораздаващия съд е да определи приложимия
2
материален закон.
Не е спорно по делото, че ответникът „Ф.е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** / с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕООД / е оператор на неуниверсални пощенски
услуги, в частност куриерски услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че настоящото спорно право се урежда от
специалните правила на Закона за пощенските услуги, тълкувани в светлината на
наднационалното право, приложимо на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията с
предимство, а именно Всемирната пощенска конвенция.
По изрична регламентация, която е намерила изражение в чл. 1, § 4, б. "а" от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), същата
не се прилага при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски
конвенции.
Отговорността на ответника в настоящия случай се определя от специалните
правила на Всемирната пощенска конвенция, в сила за Република България от
01.07.2022 г., защото претенциите се основават на пощенска пратка, доставена като
неуниверсална пощенска услуга между две държави, които са страни по цитираната
конвенция.
Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар. 1, т. 18 от Закон за пощенските услуги,
куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от
пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга.
Процесният договор, сключен между застрахованото лице и ответника, разкрива
особеностите на договор за куриерска услуга следователно обемът на отговорността на
ответника следва да се определя по специалните правила на националното право,
обективирано в Закона за пощенските услуги и наднационалните източници, в това
число Всемирната пощенска конвенция, в сила за Република България от 01.07.2022 г.
и Правилниците към същата.
Съгласно чл. 85, ал. 3 от Закона за пощенските услуги, обезщетенията, дължими
от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска
услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на
Всемирния пощенски съюз.
В случая е налице основание да се приложи специалната уредба на договорната
отговорност, уредена във Всемирната пощенска конвенция, предвиждаща ограничена
имуществена отговорност за оператора на пощенски услуги при неизпълнение или
неточно изпълнение на задълженията му по доставянето на обикновени колети без
обявена стойност.
Всички разпоредби, уреждащи отговорността, съгласно чл. 1. 7. ВПК следва да
се разглеждат като стриктни, задължителни и изчерпателни / в този смисъл Решение №
3981 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 347/2023 г. /
Пощенските оператори носят отговорност за изгубени колети, какъвто е
процесният случай, пред изпращачите им. Обезщетението за загубени обикновени
колети, какъвто е бил процесният, не може да надвиши сумите, изчислени като се
комбинира цената от 40 СПТ / специални права на тираж / за колет и цената от 4, 50
СПТ / специални права на тираж / за килограм, гласи разпоредбата на чл. RC 149, т.
2. 1 към която препраща чл. 21, т. 4. 1 от Конвенцията. Следователно обезщетението се
определя по реда на чл. 21, т. 8 от Конвенцията, но при обикновени пратки размерът
му не може да надвишава размерите по чл. RC 149, т. 2. 1 от Правилника / в този
смисъл Решение № 3981 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 347/2023 г. /.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СОЕ, което
съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния
опит и професионална квалификация, теглото на един таблет е 974.00гр.
Липсващата част от пратката е един кашон с 10 таблета, респективно загубената
3
пратка е 9.740 кг / девет килограма седемстотин и четиридесет грама /, респективно
общият размер на СПТ / специални права на тираж / е 83.88, от които 40 СПТ за
колет и 43.88 СПТ за килограм / 4.50 х. 9.750кг/.
Използвайки наличен в интернет на адрес bg. coinmill. com/SDR_calculator. html
калкулатор, настоящият състав установи, че стойността на дължимото обезщетение,
след конвертиране на 83.88 СПТ е 203.68лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно –
оценителна експертиза се установи, че стойността на процесните 10 броя таблети е
3650.00лв., респективно стойността надвишава размера на обезщетението по чл. RC
149, т. 2. 1 от Правилника и ответникът дължи обезщетение в размер на 203.68лв., за
която част претенцията се явява основателна. Над тази сума до максимално
предявения размер от 2601.25лв. или за разликата от 2397.57лв., искът е
неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От представеното на л. 32 по делото копие
на покана, получена от ответника на 10.10.2023г., видно от известието за доставяне на
л. 33 по делото, се установява, че ответникът е в забава, считано от 11.10.2023г.
Акцесорната претенция е заявена за периода 11.10.2023г. – 09.10.2024г., като размерът
на дължимата се мораторна лихва върху уважената част на главницата за
индивидуализирания период, изчислен с помощта на компютърна програма е 28.08лв.,
за коята сума акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума, до
максимално предявения размер от 358.57лв. или за разликата от 330.49лв.,
претенцията се явява неоснователна.

По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 2959.82лв., уважената част е в
размер на 231.76лв., респективно отхвърлената част е в размер на 2728.06лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1326.85лв., от които
154.05лв. – държавна такса, 600.00лв. – адвокатско възнаграждение, 350.00лв. –
депозит вещо лице, 150.80лв. – допълнителен депозит вещо лице и 72.00лв. – превод на
документи.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 1065.69лв., от
които 938.80лв. – адвокатско възнаграждение и 126.89лв. – превод на документи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 103.89лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 982.24лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** / с предишно наименование
„Т.Б.“ ЕООД/, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 410,
4
ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 203.68лв. – регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на
превоз“, обективирана в застрахователна полица № 30700100004318/07.10.2022г., на
увредено лице за изгубени 10 броя таблети „Samsung X200 Galaxy Tab A8 10.5“, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2024г. до окончателно
изплащане на сумата и 28.08лв. – мораторна лихва за периода 11.10.2023г. –
09.10.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в
частта, за сумата от 2397.57лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта,
за сумата от 330.49лв, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ф.е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** / с предишно наименование „Т.Б.“
ЕООД/ , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК **********,
сумата от 103.89лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Ф.е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** / с предишно наименование „Т.Б.“
ЕООД/, сумата от 982.24лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5