Р Е Ш Е Н
И Е
23.09.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 17 (седемнадесети) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 429 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения и чл. 345, ал. 1 от ТЗ.
В подадената след
указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Т.Б.” ЕАД гр. София,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг твърди, че на 15.04.2016
г. сключило с ответника Тюнай Р.Ю. договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. За периода 18.08.2016 г. –
17.12.2016 г.
ищцовото дружество издало фактури на обща стойност 216,58 лв. за потребените
услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми,
ищецът прекратил едностранно договора с Ю.. Освен това, на 02.08.2016 г. и на
29.08.2016 г. между страните били сключени и договори за лизинг, по силата на
които „Теленор“ ЕАД предоставило на ответника мобилни устройства, а същият се
задължил да плаща лизингови вноски. Техният общ размер възлизал на 45,99 лв. по
договора от 29.08.2016 г. и на 71,80 лв. по договора от 02.08.2016 г. Ю. не
изпълнил задълженията си по договорите и все още дължал цитираните суми. Ищецът
депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 44/2019 г. по описа на
съда. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество в размер на
216,58 лв., представляващо неплатената в срок цена
на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 18.08.2016 г. –
17.12.2016 г. по договор от 15.04.2016 г.,
сключен между страните; ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: в размер на 45,99 лв., представляваща задължение за
плащане на лизингови вноски по договор от 29.08.2016 г., сключен между страните и в
размер на 71,80 лв., представляваща задължение за плащане на
лизингови вноски по договор от 02.08.2016 г.,
сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главните задължения, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане, като претендира и разноските по заповедното и по
настоящото исково производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от
представения договор за мобилни услуги от 15.04.2016 г. е, че „Т.Б.“ ЕАД се
задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа на Г.Р.Ю.
мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Видно от представените Общи
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено задължение за потребителя да заплаща
определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75
от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. По делото са представени и
договори за лизинг от 02.08.2016 г. и 29.08.2016 г., по силата на които
ищцовото дружество предоставило за ползване на ответника мобилни устройства,
подробно описани в тях, а последният се задължил да плаща месечни лизингови
вноски с посочени размери.
По
делото са приложени фактури №№ **********/18.09.2016 г., **********/18.10.2016
г., **********/18.11.2016 г. и **********/18.12.2016 г., издадени от „Т.Б.“
ЕАД, от които е видно, че на ответника са начислени суми, представляващи
потребени услуги и неплатени лизингови вноски.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, размерът на задълженията на ответника към „Т.Б.“ ЕАД възлизат,
както следва: на 199,24 лв., представляваща суми за предоставени
далекосъобщителни услуги по договора от 15.04.2016 г. и 117,79 лв. – лизингови
вноски.
От приложеното ч.гр.д. № 44/2019
по описа на ВПРС се установи, че ищецът „Т.Б.” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 17.01.2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10/22.01.2019 г. за
част от сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство
установителен иск и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени по
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът
е предявен от „Т.Б.” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване
по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Г.Ю. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 10/22.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 44/2019 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, частично съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителния иск е допустим.
По основателността на исковете:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения:
Доказа се, че
страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ,
създадена чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при
общи условия) на индивидуален договор от 15.04.2016 г. за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от
собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги.
Чрез
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че Ю. не
изпълнил това свое задължение по договора и дължи сума в общ размер 199,24 лв.,
представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги по индивидуалния договор.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС се явява частично основателен
и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за
установено, че съществува вземане на „Т.Б.” ЕАД гр. София от Г.Р.Ю. за парична
сума в размер на 199,24 лв., представляваща
неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
периода 18.08.2016 г. – 17.12.2016 г. по договор от 15.04.2016 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 17.01.2019 г. претенцията в
останалата й част, до пълния предявен размер – 216,58 лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По исковете с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ:
Доказа се, че
между страните по настоящото производство възникнали валидно и облигационни
правоотношения, чрез сключване на два договора за лизинг от 02.08.2016 г. и от
29.08.2016 г. По силата на сделките, „Т.Б.“ ЕАД гр. София предоставило на Г.Ю.
за временно възмездно ползване движими вещи, представляващи мобилни телефонни
устройства, като страните уговорили възможност лизингополучателят да придобие
собствеността върху същите след изтичане на срока. Тоест, същите сключили
валидни договори за лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 от ТЗ. Според
предвиденото в договора, а и съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ,
основно задължение на лизингополучателят е да заплаща дължимите лизингови
вноски.
Чрез
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че Ю. не
изпълнил това свое задължение по двата договора и дължи сума в общ размер 117,79
лв., представляваща неплатените в срок лизингови
вноски по индивидуалните договори.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че исковете по чл.
345, ал. 1 от ТЗ
се явяват основателни и доказани. Ето защо, по ответникът следва да бъде осъден
да заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София: сума в размер на 45,99
лв., представляваща задължение за плащане на лизингови вноски по договор от 29.08.2016 г., сключен
между странит и сума в размер на 71,80 лв.,
представляваща задължение
за плащане на лизингови вноски по договор от 02.08.2016 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 23.05.2019 г.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 492,87 лв. и
по заповедното производство съразмерно с уважения установителен иск, в размер
на 101,43 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Р.Ю. с
ЕГН **********,*** и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес
на управление ***, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос
Кинг, че съществува вземане на „Т.Б.” ЕАД от Г.Р.Ю. в размер на 199,24 лв. (сто деветдесет и девет лева
и 24 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 18.08.2016 г. –
17.12.2016 г. по договор от 15.04.2016 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
17.01.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 10/22.01.2019
г. по ч.гр.д. № 44/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му, предявена за установяване част над размер
199,24 лв. до размер 216,58 лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ,
ОСЪЖДА Г.Р.Ю.
с ЕГН ********** да заплати на„Т.Б.“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, по банкова
сметка *** 45,99
лв. (четиридесет и пет лева и 99 стотинки), представляваща задължение за плащане на лизингови вноски по договор от 29.08.2016 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2019
г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, ОСЪЖДА Г.Р.Ю. с ЕГН **********
да заплати на„Т.Б.“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, по банкова сметка *** 71,80 лв. (седемдесет и един
лева и 80 стотинки), представляваща задължение за
плащане на лизингови вноски по договор от 02.08.2016 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Р.Ю. да заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 492,87 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и 87 стотинки).
ОСЪЖДА Г.Р.Ю. да заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 44/2019 г. на ВПРС, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 101,43 лв. (сто и един лева и 43 стотинки).
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Шумен.
Районен съдия: