Решение по в. гр. дело №1006/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260263
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300501006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260263

гр. Пловдив 21.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Румяна Андреева

                                                                                              Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                           Бранимир Василев                                                                                     

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1006 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Обжалвано е Решение № 566/19.02.2020г. на Пловдивския районен съд XIII-ти гр. с., постановено по гр. д. № 6009/19г., с което се признава за установено  по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. Пловдив, п.к.4000, ул.„ Христо Г. Данов" №37, чрез юрисконсулт П.Ч., че Я.К.И. ЕГН ********** и адрес: ***, чрез: адв. Д.Д., адрес ***, има  вземане спрямо него в размер на: 135,07 (сто тридесет и пет лева и 07 ст.) лева главница представляваща възстановяване на платена без основание стойност за ел. енергия за периода от 03.10.2016 г. до 17.11.2016 г., за която сума е издадена Фактура № **********/29.10.2018 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №3219/2019 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с. — 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане и се осъжда „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. Пловдив, п.к.4000, ул.„ Христо Г. Данов" №37, чрез юрисконсулт П.Ч., да заплати на Я.К.И. ЕГН ********** и адрес: ***, чрез: адв. Д.Д., адрес ***, сумата от 345,00(триста четиридесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №3219/2019 г., по описа на ПРС, ІІ бр.с. сумата от 455,00 (четиристотин петдесет и пет) лева разноски направени в хода на исковото  производство.

              Жалбоподателят “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна Я.К.И. ЕГН ********** счита решението на районния съд за правилно и обосновано и моли съда да го потвърди.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С фактура №**********/29.10.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е начислило електроенергия на стойност 135.07лв. поради установено неизмерване, непълно, или неточно измерване на използваната в обект в гр. Димитровград за периода 01.10.2018г. - 31.10.2018г. Въззиваемият твърди, че е платил сумата по фактурата, като счита че това е извършено без основание по съображения, изложени в исковата молба. Плащането на сумата не се оспорва от насрещната страна.

С Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 317733/17.11.2016г. електромерът на абоната е демонтиран и предаден за извършване на експертиза, като е поставен в безшевна торба пломбирана с пломба № 450312, като Я. К. И. е присъствал на проверката и подмяната на електромера и е положил подпис след номер едно на мястото обозначено като „Присъствали на проверката“, който подпис не е оспорен. Присъствието на въззиваемия се установява и от показанията на свидетеля Д.Н.. В този вид електромерът е предаден за експертиза на главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ Регионален отдел – Бургас към Български институт по метрология, където с констативен протокол от метрологична експертиза на средство за техническо измерване № 197/12.04.2018г. е установено, че е извършено обездвижване на пластината на сензора за индикация при отворен горен капак на електромера; подменено съпротивление R19 в измервателната верига, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера и това води до несъответствие с изискванията за този тип електромер.

Тези констатации по същината си се потвърждават и от приетото заключение на съдебно – техническата експертиза с вещо лице инж. К., от което се установява, че след промяната на оригиналното съпротивление електромерът започва да отчита енергията с голяма отрицателна грешка, което започнало на 09.09.2016г. в 18.39ч, което се установява от регистрираните в паметта на електромера събития и от товарния му профил. Експертът установява още, че при изготвянето на фактурата остойностяването на неизмереното количество електрическа енергия е извършено правилно в съответствие с определените от КЕВР цени действащите Правила за измерване на количествата електрическа енергия, които са отменени с Решение на ВАС обнародвано в Държавен вестник бр. 97 от 2018г.

Спорът пред въззивния съд се концентрира върху въпроса: липсата на ред за уведомяването на клиента при извършване корекция на сметка пречка ли е да се реализира отговорността на потребителя за реално потребената електрическа енергия.

Посочената в обжалваното решение съдебна практика следва да се счита за изоставена.

В Р. № 150/26.06.2019г. Постановено по гр. д. № 4160/18г. на ВКС, III г. о.; Р. 124/08.06.19г. по гр. д. № 2991/18г. на ВКС, ІІІ г. о. и Р № 115/20.09.17г. по т. д. № 1156/16г. на ВКС, ІІ т. о., нормите – от чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ, действали през исковия период представляват правно основание за корекция сметката на потребителя при констатирано неточно отчитане на количеството електрическа енергия и без да е необходимо виновно поведение на потребителя, какъвто е настоящия казус. В първото от посочените решение на ВКС изрично е указано, че липсата на специална регламентация на процедура за начина на преизчисляване на електрическа енергия поради грешка в отчитането и от СТИ не може да обоснове отхвърляне на иска за заплащане на реално потребената електроенергия, понеже съдебната процедура е достатъчна за гарантиране защитата на добросъвестните потребители. С оглед на така изложените мотиви не може да се сподели

 

-стр.3 от решение от в. гр. д. №1006/20г. на ПдОС-

схващането, че едностранната корекция на сметки е изначално в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, което възражение е направено преди първото заседание по делото и дори да се приеме, че спазен срока по чл. 143, ал.2 от ГПК, то остава неоснователно предвид изложеното становище в съдебната практика на ВКС цитирана по – горе. Във второто решение пък е посочено, че ако в Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД не е предвиден ред за уведомяване на клиента, то това е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но такова нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Изложеното дотук налага извода, че съдилищата са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства.          В настоящия казус следва да се прецени налице ли са доказателства за наличие на

неточно отчитане на електрическата енергия и ако това е така да се установи нейната стойност.

     Като се вземат предвид посочените по – горе правни изводи, както и обсъденото по – горе заключение на техническата експертиза относно доставеното, но незаплатено количество електрическа енергия в резултат на неточно измерване на електромера на клиента е извършено на основание разпоредбите на ПИКЕЕ действали към процесния период се установи, че в процесната фактура точно е остойностено неизмереното от електоремера количество електроенергия и затова сумата платена по нея не е платена без основание.

Ето защо искът за признаване за установено, че „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД дължи на Я.И. процесната сума е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на районния съд следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли иска.

С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 225лв. - по 100лв възнаграждение за юрисконсулт по чл. 23 от Наредбата на правната помощ за всяка инстанция и 25лв. Държавна такса.

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 566/19.02.2020г. на Пловдивския районен съд XIII-ти гр. с., постановено по гр. д. № 6009/19г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Я.К.И. ЕГН ********** и адрес: ***, чрез: адв. Д.Д., адрес *** за установяване по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че има  вземане спрямо него в размер на: 135,07 (сто тридесет и пет лева и 07 ст.) лева главница представляваща възстановяване на платена без основание стойност за ел. енергия за периода от 03.10.2016 г. до 17.11.2016 г., за която сума е издадена Фактура № **********/29.10.2018 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №3219/2019 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с. — 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Я.К.И. ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата 225 (двеста двадесет и пет) лева разноски, направени и пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                          Членове:1.                              

 

 

 

                                                                              2.