№ 6610
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20241100111640 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от К. Н. Д., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „В. и Партньори“,
БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. П. В., САК, съдебен адрес: София, бул.
******** иск против К. П. Н., ЕГН **********, София, София, ул. ********, надпартерен,
ап. 5, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 50 000 лв., настъпили в резултат от разпространение на
клеветнически твърдения на 02.09.2024 г. и на 10.09.2024 г. чрез две интервюта, едното от
които дадено в телевизия "БТВ”, а другото - в студиото на журналиста И.Н., посредством
които, чрез преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, са
накърнени честта, достойнството и доброто име, с които ищецът се ползва сред близки,
колеги и обществото.
Претендират се законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане
и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че дадени от ответницата са дадени две интервюта: на
02.09.2024 г. и на 10.09.2024 г., в телевизия "БТВ” и в студиото на журналиста И.Н., по
време на които са изложени неверни твърдения по отношение на ищеца, уронващи доброто
му име в обществото, изразяващи се в следното:
- По време на интервю, дадено на 02.09.2024 г., в предаването „Лице в лице” с водещ
1
Цветанка Ризова, излъчено по БТВ в 17:30 ч. на живо, публикувано на официалната
интернет страница на телевизията и в ютуб канала на „bTV Media Group", със заглавие „Н.:
Милионерите, олигархията и задкулисието се върнаха в БСП“, ответницата заявила „Тогава
казах - ще се върнат милионерите и олигархията в БСП, пазете се от това, защото 8 години
водихме битки да изчистим морала на БСП'' и във връзка със заявеното водещата отговаря,
че е очевидно.
- В 4:31 мин. ищцата продължила да развива темата, като заявила „Е, върнаха се. Ето
вчерашното заседание се командореше отдолу от К. Д., горе временното ръководство бяха
просто маша в ръцете му. Оня К. Д., с милионите, с контрабандата, с ВЕЦ-овете, със, да,
всъщност, дали ВЕЦ-а му в момента работи и печели стотици хиляди докато хиляди хора са
без вода и така нататък?......и не е само той. Т.е. тези хора се върнаха да командват партията
и „Позитано“.
- В интервюто, излъчено в канала на И.Н. на 20.09.2024 г. са изложени според ищеца
множество на брой клеветнически и позорни твърдения, които недвусмислено и безспорно
накърняват и уронват доброто му име. Съдържанието на видеото към датата на подаване на
исковата молба има над 111 хиляди гледания и 607 коментара. Процесното видео е със
заглавие „МИЛИОНИ КЪМ ФИРМИ НА К. Д. И ПРОКУРОРСКИ НАТИСК? Б. И П.
ОВЛАДЯХА БСП ? /ДОКУМЕНТИ/ ". В описанието под видеото е поставена като една от
основните теми: „Правителствата на ПП, ГЕРБ и Р. са давали милиони на фирми на К. Д.?
ДОКУМЕНТИ!”. Тази тема е поставена и като подзаглавие върху центъра на всички
излъчени кадри и е видна по време на цялото интервю. Твърди, че видеото е достъпно и
продължава да се гледа от зрителите и в момента, като е стигнало до знанието на
неограничен кръг от зрители и слушатели поради факта, че е публикувано и разпространено
в най-голямата видео-платформа. В конкретното интервю безспорно и категорично
споменава името на ищеца и е в заглавието на материала, както и е посочено като една от
темите на видеото. С изложеното се внушава на зрителите, че ищецът е част от определено
задкулисие, мафия, възложени са му множество договори с редица ведомства, както и
контрол над хора и процеси, че е извършвал престъпни нерегламентирани и неморални
действия. Твърди, че изложеното от Н. не отговаря на истината.
- В това интервю са изложени конкретни твърдения, че споменати по-рано хора като Г. и З.
са пионки в чужди ръце, че ще ги употребят и изхвърлят, че „един от тези, който управлява и
организира в момента, го споменахте, това е К. Д., това е задкулисието, всякакви интереси.
Те просто се продадоха“.
- Заявено е, че „ Б. си има своите проксита в БСП от години. Той си ги храни докато
управляваше с обществени поръчки с договори на фирми и т .н. Г. с дупката с 46 милиона".
- В 10:00 ч. ответницата твърди „На Д. всички обществени поръчки, договори, които
касае...неговото е октопод, неговото е държава в държавата от договори и т.н.“.
- Заявено е следното: „Почти няма министерство, което да няма договори с фирми на К. Д. за
милиони - отбраната, спорта, младежта и спорта при В.Л., после ще кажа при кои...“;
2
-„ А министерството на финансите виждам ... с всички там клонове на НАП в страната,
министерството на финансите за гориво. Много интересно в министерството на иновациите
и растежа доставка на компютърна и иновационна техника. Да, да ... човека е поливалентен“.
- В 12:20 ч. продължава – „като проследите датите се вижда, че това е при всички
управления - при Б., в служебния кабинет след това Р. ги прибира при себе си, тази групичка
и ги захранва с договори. Сглобката им дава договори на Д. и сие около него. Това е, това е
задкулисието и мафията, която превзема и превзема държавата и партии, за да й служат на
тях, а не на народа“.
- В 13:08 ч. водещият задава въпрос - „ПП имат топла връзка с К. Д. някаква?", на което
ответницата отговаря - „Очевидно от тези документи. Получава договори от тях. И то по
време на управление, при което бяхме заедно, „ БСП " и „ ПП“.
- В 13:15 ч. водещият пита „И тогава дори при четворната коалиция?“, на което ответникът
дава следния отговор „да и тогава е договора на отбраната. Ще ви ги оставя, за да ги видите
с подробности“.
- В заключение ответницата заявява: „Големият извод, че това е паралелна държава, която е
превзела реалната, която оцелява при всяка власт, която се мести там където е властта - при
Б., при Р., при Д. и т.н. и просъществува, купува съдилища, хора, партии. Продължава напред
за сметка на народа".
Според ищеца нито едно от изнесените в интервютата твърдения на ответника не отговаря
на истината. Според него това са мащабни и умишлени клеветнически действия, които имат
единна цел и са с еднозначно и безспорно значение, поставяйки образа му в определен
контекст – престъпен сценарий – обвинения в корупция, ОПГ, влияние върху хора и събития,
неправомерно участие в публични търгове, генериране на парични суми чрез търговия с
влияние
В резултат на всичко това е уронена репутацията на ищецав обществото, личността му
е дълбоко обидена и наранена. Изнесените, според Д. клеветнически твърдения,
разпространени чрез посочените медии, са му причинили терзания и безпокойство, както и
интензивни и продължителни емоции на стрес и тревожност. Изпитвал е чувство на срам и
неудобство от това, че е бил възприеман като неморална и престъпна личност и това му е
пречело при контактите и общуването с околните. И това в момент, когато, след началото на
предизборната кампания, ищецът е трябвало да се среща със свои избиратели, колеги и
съпартийци, посрещайки реакциите на гражданите, силно разстроени от изнесените данни и
особено недоверчиви към личността му. Сериозно е увредено доброто му име – накърнени са
достойнството и репутацията му сред семейството, близки и колеги и пряко е
възпрепятствана възможността му да се развива професионално, тъй като той започва да
бъде разглеждан като нечестен и компрометиран професионалист.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответницата за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законните последици.
За доказване на твърденията ищецът си е представил писмени доказателства. Поискал е
3
ангажиране на гласни такива.
В хода по същество поддържа предявения иск. Претендира разноски по представен списък.
Възразил е за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответницата К. П. Н. в представения по делото писмен отговор излага съображения за
неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва, че е дала процесните интервюта с цитираното в исковата молба съдържание, но
възразява твърденията в тях да са клеветнически и разполага с документи за установяване
верността на изложеното. Документите, за които говорела в интервюто, са приложени към
писмения отговор, от които по категоричен начин, според нея, се установява истинността на
твърдените факти.
Счита, че процесните изявления съставляват оценъчни съждения, които представляват
излагане на лично мнение и анализ, с елементи на критика и оценка за работата на публични
личности, поради което не е противоправно поведението, изразяващо се в изказване на
мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото
му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Според нея разглежданите в интервютата проблеми засягат именно обществени въпроси от
изключителна важност. Освен това са изложени факти, подкрепени с конкретни
доказателства. Счита, че процесните интервюта са израз на свободата на мисълта и словото,
направени в границите па критериите за критика към публична политически личност в
национален мащаб. Доколкото не е налице превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.
1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение, намира, че изложените негативни оценки
за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
засягат достойнството на личността, поради което не са налице предпоставките за
възникване и ангажиране на отговорността й.
Излага, че ищецът има качеството на висша политическа фигура в Република България, а
изказванията съставляващи критика на политическите фигури, заслужават по - високо ниво
на защита. Политическите фигури могат да бъдат подложени на обществена критика на
ниво, по - високо от това, на което са подложени частни лица.
Според ответницата не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Представила е писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди
разноски по списък. Възразила е за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
4
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните доказателства се установи, а и е прието от съда за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответницата е дала две интервюта: през периода 02.09.2024
г. - 10.09.2024 г., съответно: - на 02.09.2024 г., в предаването „Лице в лице” с водещ
Цветанка Ризова, излъчено по БТВ в 17:30 ч. на живо, публикувано на официалната
интернет страница на телевизията и в ютуб канала на „bTV Media Group" в телевизия "БТВ”
и на 10.09.2024 г. - в канала на журналиста И.Н., както и че процесните две интервюта са
публикувани на съответните интернет страници на медиите и са станали достояние на
множество хора.
По делото е прието за безспорно и общоизвестно, че ищецът К. Д. е български политик от
БСП. Председател е на областната софийска организация на БСП. Народен представител от
парламентарната група на Коалиция за България в XL, XLI и XLII Народно събрание, както
и че ответницата К. Н. е български политик от Българската социалистическа партия /БСП/.
Ответницата не оспори както факта, че е дала процесните две интервюта, така и изявленията
си в тях, респ. своите отговори на журналистическите въпроси по начина, по който са
изброени по – горе и отразени в обстоятелствената част на исковата молба.
По искане на ищеца и за доказване твърденията му в исковата молба по делото бяха
разпитани двама свидетели.
Свидетелят Т.К. Д. е чичо на ищеца. Знае за двете интервюта – през м. септември
2024 г., след изключването на ответницата Н. от БСП – едното по БТВ, другото – в един
канал в ютуб. Той лично е гледал това в предаването „лице в лице по телевизия БТВ. Лично
е чул думите й, че милионерите се връщат в партията и, ако бъде избран З. за председател,
партията ще се управлява от К. Д., тъй като З., Г. и Вигенин са негови маши. Темата на
интервюто е била водната криза и ВЕЦОВЕТЕ, които са собственост на ищеца, според
ответницата. Свидетелят говорил след интервюто със своя племенник, който бил много
разстроен, казал му, че Н. го злепоставя, очерня го пред обществото по национална
телевизия. Бил изключително изнервен, притеснен, раздразнителен, тъй като няма нищо в
казаното, че е милионер, олигарх и т.н. След няколко дни пак се чули и Д. му казал, че е
сринат, защото всеки, с когото разговарял го питал дали изнесеното е вярно и дали той е
причината за водната криза. Той познава ищеца много добре, защото, след смъртта на баща
му преди 27-28 години се е грижил за него като син.
По - нататък свидетелят Д. заяви, че ищецът е участвал в предизборната кампания,
която започнала в началото на м. октомври – бил кандидат за депутат в Благоевград и в
Русе. Участвал е с него в 5 или 6 срещи във връзка с кампанията. Едната била в с. Белица,
гр. Разлог и тя минала блестящо. Поставили му въпроси във връзка с водната криза, но той
заявил, че няма общо с нея. По време на срещата в гр. Разлог му казали, че той е виновен за
водната криза в държавата, за състоянието на БСП, за милионерите, които са влезли в нея.
Срещата в с. Копривлен започнала с 3-4 часа закъснение, тай като Д. не се чувствал добре,
не бил в състояние и се наложило отлагане на събитието. Според свидетеля, цялата
кампания и всички срещи, на които е присъствал, минали под влиянието на интервюто на
ответницата Н. и изнесеното от нея и притеснението на ищеца Д. продължило по време на
5
цялата кампания и му било попречено за нормалното й провеждане. Той заяви, че
обсъждането на различните кризи е част от партийната работа, но по време на кампанията
фокусът бил изместен, защото не само тези въпроси са в основата на предизборната
кампания. Въпреки това, обаче, обвинения не е имало, хората възприемали нормално ищеца
и му задавали въпроси от всякакво естество.
Свидетелят Б.В.Б. е колега на ищеца от 20 години, двамата работят заедно от 2005 г.
Знае и за двете интервюта – обсъждали са ги в партията. Според показанията му и двете
интервюта още седят в мрежата, а това от ютуб може да бъде намерено и във фейсбук. По-
специално интервюто в ютуб е било след като вече съдът е бил вписал решението за
промяна на представляващия БСП. Ответницата Н. заявила, че по време на заседанието на
Националния съвет на БСП, на който и свидетелят е член, Д., бидейки в залата, е управлявал
т.нар. от нея временно ръководство, което всъщност е Изпълнителното бюро на партията.
Интервюто имало и друга част – в която Н. обвинявала ищеца за някакви обществени
поръчки, че във всички министерства имало договори с негови дружества. Тези неща били
доста притеснителни, защото Д. влизал в предизборна кампания и това му се отразило –
както на кампанията, така и физически. Свидетелят бил с него по време на голяма част от
обиколките и видял как тези изявления наистина му се отразили, усетило се, че има
проблем. И това било така, защото голяма част от хората, присъствали на срещите са
партийни членове, но, вместо да се коментира какво предстои, обсъждали се обществените
поръчки, в които ищецът е участвал, т.е. кампанията не можела да протече така, както била
планирана. Това направило впечатление и на други колеги в партията. Ищецът нямал
същата увереност, постоянно трябвало да се обяснява дали изнесеното отговаря на истината.
Физически също му се отразило, отслабнал. Това притеснение продължило поне до средата
на кампанията края на м. октомври.
По – нататък св. Б. заяви, че смята, че и сега ищецът преживява станалото. Той каза
също, че е работил като сътрудник в Националния съвет на БСП от есента на 2002 г. до
лятото на 2016 г., откогато /и досега/ е член на Националния съвет на партията. Не е
съдружник с него в търговски дружества. Според него изнесеното от ответницата в
процесните интервюта не представлява вътрешнопартийна критика, а е клеветническа
кампания. Доколкото знае, Д. не е бил нито арестуван, нито съден.
Ответницата е направила възражение за липса на предпоставките за ангажиране на
отговорността му във връзка с причинени на ищеца вреди на основание деликт, както и на
каквото и да е друго основание, което може да бъде извлечено - пряко или косвено, от
съдържанието на исковата молба и петитума й. В тази връзка е поискал допускане на двама
свидетели и е представил писмени доказателства.
Свидетелят В.М.Г. има служебни взаимоотношения с ответницата., срещали са се като
политици на общи събирания. Той е работил до м. май 2000 г. като началник на отдел
Охранителна полиция към СДВР, а от 19.06.2000 г. е директор на Гранична полиция. В
момента е пенсионер. В показанията си той заяви, че в отдела имали конкретен план и
конкретни задачи във връзка с противодействие трафика на горива. Имало разстановка на
полицейски сили на територията на столицата. През м. май 2000 г. е бил информиран по
служебен път, че на Милево ханче, в района на Божурище, е бил спрян лек автомобил, в
който пътували К. Д. и друго лице – сръбски гражданин. Каза още, че ли информиран, че в
рамките на извършената проверка били открити повече от 200 000 герм. марки, около 45 000
6
шв. франка и около 15 000 – 16 000 щатски долара. Някой от автомобила бил отговорил, че
парите са внесени през ГКПП Калотина. Наложило се да се сезират компетентните органи –
Агенция Митници, поради нарушаване режима на внасяне на валута, като двамата граждани
били съпроводени до ГПКПП Калотина. Свидетелят заяви още, че, като директор на
Гранична полиция, е имал възможността да наблюдава от друга гледна точка и с друга
професионална компетентност описания случай, тъй като за него винаги е било приоритет
да има под пряк контрол публично известни личности и медийни публикации. Знае, че
следствено дело било образувано в района на РП Сливница, но не може да каже срещу кого.
Не знае дали на Д. е правен личен обиск, както и дали е бил задържан.
По – нататък в показанията си този свидетел заяви, че, в качеството си на председател на
гражданско – политически проект е давал десетки интервюта, в които е разобличавал
политическата корупция, основно тази, касаеща контрабандата с горива по р. Дунав, а
ищецът бил покровителстван от редиците на БСП. Някои сайтове преписали негови
интервюта и най – вече интервюто му по Телевизия Евроком. Не е присъствал на случката в
Божурище, за която дава показания, информацията е придобита от него в качеството му на
началник Охранителна полиция
Свидетелят К.Е.М. е политолог и работи заедно с ответницата, бил е началник на
политическия й кабинет като министър през 2021 г. – 2022 г. в правителството на К. П. .
В съдебно заседание той заяви, че е виждал К. Д. два пъти през живота си – веднъж в
Президентството втори път – на публично мероприятие, прием. Двамата не се познават. С К.
Н. работят добре, правили са заедно и предизборни кампании. Свидетелят каза, че е бил
преподавател по политически науки в университети в София и Благоевград. Бил е и депутат
от Гражданската квота в БСП, станали близки с ответницата. Били заедно всеки божи ден. Тя
споделила с него за изявите си по време на процесните интервюта – едното на 02.09.2024 г. в
предаването Лице в лице по БТВ, а другото на 10.09.2024 г. в подкаста на И.Н.. Двамата
обсъждали всичките й медийни изяви. Що се отнася до двете интервюта, обсъждали бизнес
– интересите на ищеца, заниманията му, обвързаностите му, договорите на дружествата му,
интервютата, които е давал и във връзка с БСП. Според свидетеля, в медийното
пространство името му се свързва с редица големи обществени поръчки – основно в
държавни и общински структури, като има журналистически разследвания по този повод –
на в. Капитал, на БТВ, на сайта Епицентър. Свидетелят цитира две дружества – М ФОРМА,
ООД и ТЕРА КОРП. Тези медийни публикации са обсъждани в разговор с ответницата Н.,
тъй като разследванията дейността на дружествата и различни институции, дори се е
повдигал въпросът за парламентарен контрол по въпроса. Затова били обсъждани и преди
дадените две интервюта. Не знае дали на цитираните две фирми е била извършвана
проверка, но впечатленията му са, че проверки се извършват регулярно на всички
дружества. Не помни дали Н. е проверявала посочените дружества, няма финансови
взаимоотношения с нея, нито интимни такива. Отношенията между свидетеля и ответницата
са само служебни и професионални.
В показанията си св. М. каза още, че от 1996 г. следи всички предизборни кампании
7
професионално, включително и тази с участието на ищеца, проведена след дадените
интервюта. Гледал е и клипове и снимки с ищеца. По негово мнение Д. е човек, който е
постигнал някаква цел, който е щастливи демонстрира това щастие, това задоволство. Бил с
широка усмивка и в добро настроение. Бил като човек, който е постигнал определена мечта,
подредили са му са се нещата. На всички снимки бил прегърнат с хора и демонстрирал
щастие. Тези впечатления на свидетеля са на базата на неговата професионална
компетентност и опит. Виждал е политици, които са нещастни и плачат, има хора и
кампании, които потъват.
М. няма юридическо образование, знае, че ответницата има. Тя не спира да чете и е един от
малкото депутати, изчели всички секретни документи в секретното деловодство. Използва
достъпа, който има. Тя, според него, си е направила справка преди двете интервюта.
С молба от 08.06.2025 г. ответницата е представила писмени доказателства – множество
публикации, придружени със снимков материал. В съдебно заседание нейният адвокат
заяви, че тези материали са във връзка с направеното в отговора на исковата молба и в хода
на делото оспорване на претърпените от ищеца Д. неимуществени вреди. След преглед на
представените статии и снимков материал – в голямата си част от електронни медии, съдът
констатира, че тези документи, представляващи части писмени документи, представляват
доказателства само за публикуването на определени изявления или твърдения, но не са
доказателство за тяхната истинност, респ. дали отразените в статиите обстоятелства
отговарят на истината. Тези документи касаят дейността на ищеца като политик,
общественик и публична личност, но не представляват доказателства за личните му
преживявания нито във връзка с дадените от ответницата интервюта, предмет на настоящия
спор, нито във връзка с други, различни от процесните, събития.
Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като, съобразно ал. ІІ, във всички случаи на непозволеното увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
За да е налице непозволено увреждане, необходимо е да са налице: вредоносно деяние,
вредоносен резултат и причинна връзка между двете, като вината се предполага до
доказване на противното.
Ищецът твърди, както бе посочено по – горе, че с медийните участия на ответницата: в БИ
ТИ ВИ и в подкаст в платформата „Ютуб“ на цитираните по – горе дати бил подложен от
нейна страна на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания,
накърнила честта, достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и
обществото.
Тъй като казаното от ответницата по отношение на него е невярно, позорно и унизително, от
8
поставянето на образа му в определен контекст – престъпен сценарий – обвинения в
корупция в съдебната система, ОПГ, влияние върху хора и събития, неправомерно участие в
публични търгове, генериране на парични суми чрез търговия с влияние, той изживял
интензивни отрицателни емоции на стрес, терзания и безпокойство, тревога, дълбока обида,
възмущение и срам, уронена била репутацията му в обществото – и то в момент на
стартиране на предизборната кампания в Република България, възпрепятствана е
възможността му да се развива професионално, тъй като той започва да бъде разглеждан
като нечестен и компрометиран професионалист.
По делото не се спори, а и това се доказа в хода на производството, че ответникът е
имал процесните участия в посочените медии.
Ищецът заяви, че изнесеното в медиите не отговаря на истината, поради което, пред вид
клеветническия му характер, са му причинени и претендираните неимуществени вреди.
В тежест на ответната страна беше да докаже, че в цитираните участия се съдържат факти и
твърдения, които кореспондират с действителността и отговарят на истината и,
следователно, са истински, но, въпреки предоставената му възможност, ответницата не
представи доказателства в подкрепа на твърденията си.
Представените от ответницата Н. писмени доказателства в по – голямата си част
представляват публикации, отразяващи партийни решения и вътрешнопартийни въпроси,
интервюта с трети лица, изразяващи собствени политически позиции, различни инциденти.
Съдът приема тезата на ищцовата страна, че участието на ищеца в политически инициативи,
регистрации на листи, интервюта или медийни изяви е обусловено от неговата публична
функция и не може да обори твърденията му за причинени морални вреди вследствие
неверни изказвания на ответницата.
В хода на съдебното производство ответницата следваше да докаже, че изнесените от нея
факти и обстоятелства в процесните две интервюта, впоследствие публикувани и в интернет
– пространството, отговарят на истината. В тази насока разпитаните по нейно искане двама
свидетели не доказаха по никакъв начин нито извършване на някакви деяния от ищеца Д.,
участие от негова страна в корупционна дейност, свързана със съдебната система, нито
участие в ОПГ, нито търговия с влияние и свързаното с нея генериране на парични суми,
нито неправомерно участие в публични търгове. Разпитаният в тази връзка свидетел В.М.Г.
заяви в показанията си, че е запознат, в служебно качество, че автомобил, в който ищецът е
пътувал, е бил спрян през м. май 2000 г. в района на Божурище, на Милево ханче и в този
автомобил било открито голямо количество чуждестранна валута. Заяви също, че за случая
били сезирани компетентните органи, но че не разполага с информация по случая, а и не
знае дали ищецът е бил задържан. В тази връзка свидетелят заяви, че е давал множество
интервюта, в които е разобличавал политическата корупция, а голяма част от тях са били
препечатвани от различни сайтове. От показанията му съдът направи извод за
заинтересованост и необективност, още повече че този свидетел изнесе частични данни, за
9
които впоследствие заяви, че не разполага с по – нататъшна информация.
Що се отнася до показанията на свидетеля К. М., съдът счита, че същите не могат да дадат
обективна оценка на ищеца Д., пред вид изнесеното от свидетеля, че е виждал К. Д. два пъти
– и двата по официални поводи и, в тази връзка, заявеното от него за професионална
преценка на действията, преживяванията и поведението на ищеца след двете, дадени от
ответницата интервюта, звучат меко казано несериозно.
От друга страна, поради обстоятелството, че св. М. е съветвал ответницата Н. преди всяко
нейно интервю и двамата продължително време са обсъждали нейното поведение по време
на процесните две интервюта, съдът не кредитира и в тази част показанията му, пред вид
заявеното от него в съдебно заседание, че в медийното пространство името на Д. се свързва
с големи обществени поръчки и журналистически разследвания. Съдът намира, че
впечатленията на свидетеля са не преки, а произхождат от медийни публикации, а не от
конкретни факти и той заяви, че дори не знае дали на цитираните от него дружества,
свързани по негови думи с ищеца, са извършвани проверки от Министерство на
икономиката или от други институции.
С оглед на това съдът намира, че ответницата не доказа, че твърденията й по време на
процесните медийни участия не отговарят на истината.
Съдът кредитира показанията на посочените от ищцовата страна и разпитани по делото
свидетели и счита, че те представляват годно доказателство за причинените и претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в понесени от него силни негативни и
психически преживявания, дискредитиране и злепоставяне, накърняване честта,
достойнството и доброто му име сред близките и обществото, професионалния и
приятелския му кръг, притеснения в семейството, които силно са повлияли на психическото
му равновесие и са му причинили стрес и неудобства. Доказано бе по делото, че той е
изживял интензивни и отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на съдебното производство бе доказано
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
деяние, противоправност, вреда и причинна връзка а презумпцията за вина не бе
опровергана.
С оглед характера на предявения иск, имащ своето основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съдът
счита, че следва да се произнесе относно същността на конституционно и международно
прокламираната свобода на словото, свобода на изразяване и на разпространение на
информация.
Конституцията на Република България предпоставя, че всеки има право да изразява мнение
и да го представя писмено или устно, а печатът и другите средства за масова информация са
свободни и не подлежат на цензура. Свободата на словото и свободата на изразяване са
основно човешко право, защитено от нашия основен закон. Всички норми относно
основните права и свободи, които Конституцията признава, следва да се интерпретират в
10
съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори,
ратифицирани от държавата. Безспорно е, че съдържанието на тези права и свободи следва
да се тълкува в съответствие с нормите на Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът за пълнота ще посочи, че, в съответствие с чл. 10 от Конвенцията, всяко лице
разполага със свобода на изразяване, която включва свобода на мнение и свобода да
получава и предава информация и идеи.
Тази свобода на изразяване, обаче, не следва да накърнява свободата на личността, до която
изнесената информация или мнение се отнасят, нито да засяга честта и достойнството й.
Нормата на чл. 10 от ЕКПЧ съдържа и втора алинея, според която упражняването на правата
и свободите, свързани със свободното изразяване и свобода на словото, които включват и
задължения и отговорности, следва да бъде подложено на някои формалности, условия,
рестрикции и санкции, предвидени от закона в едно демократично общество – тогава, когато
са свързани с основни права и ценности, между които е защитата на репутацията и закрилата
на чуждите права.
Следователно, дори и в хода на съдебния процес да бе доказана истинността на изнесеното, -
каквато очевидно не е налице, възможността за нейното разпространение чрез национална
медия, респективно отговорността за това разпространение, следваше да бъде преценявана в
светлината на ал. 2 на чл. 10 от ЕКПЧ.
Свободата на словото и свободата на свободно изразяване са едно от най-големите
достижения на съвременното общество, резултат на продължителен процес и обществено
развитие във вътрешен и международен план и тяхното упражняване не бива и не може да е
самоцел. Всеки, който, изнасяйки информация, засяга чужди конституционно и
международно признати права, следва да понесе съответната, предвидена в закона
отговорност, като гаранция за функционирането на гражданското общество. Касае се за
баланс между свободното упражняване на свободата на словото и защитата на правото на
личността на чест, достойнство, лична и професионална репутация. Особено, когато, както е
в настоящия случай, не бъде доказана верността на изнесените факти и обстоятелства.
Съобразявайки всичко това съдът намира предявения иск за доказан по основание и счита,
че сумата 50 000 лв., представлява справедлива обезвреда за причинените на ищеца
неимуществени вреди, подробно описани по – горе, поради което следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото /така, както това е поискано в
исковата молба/ до окончателното изплащане и сторените по делото разноски общо в размер
9 800 лв., от които: 2 000 лв. д.т. и 7 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че, с оглед осъществената правна защита по настоящото дело, договореното и
получено възнаграждение на адвоката на ищцовата страна е справедливо, поради което
искането на ответницата за неговото намаляване, поради прекомерност, е неоснователно.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, София, София, ул. ********, надпартерен, ап. 5 да
заплати на К. Н. Д., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „В. и Партньори“,
БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. П. В., САК, съдебен адрес: София, бул.
********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
разпространение на клеветнически твърдения на 02.09.2024 г. и на 10.09.2024 г. чрез две
интервюта, едното от които дадено в телевизия "БТВ”, а другото - в студиото на журналиста
И.Н., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г. до окончателно изплащане и
разноски по делото общо в размер 9 800 лв., от които: 2 000 лв. д.т. и 7 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12