№ 22556
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110124488 по описа за 2025 година
Ищецът „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка
имущество “Каско” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 310.72 лв. за щети
на застрахованото МПС „Ауди А6“ с рег. № ......, резултат от ПТП настъпило на 25.04.2024 г.,
в гр. София, в района на бул. Александър Малинов, причинено по вина на водача на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ........, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД. Твърди, че водачът на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ се движел по бул. „Александър Малинов“ като поради
недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС навлязъл в съседна пътна лента и
реализирал ПТП с движещия се отдясно по пътната лента лек автомобил „Ауди А6“,
удряйки го странично. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за
възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15 лв., като
вземането на ищеца било погасено до размер от 1096.19 лв. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати 10 лв., частична претенция от 1 229.35 лв., представляващи регресно
вземане по щета № ....... за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на посоченото
МПС, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер
на 0.81 лв., частична претенция от 137.74 лв. за периода от 02.07.2024 г. до 29.04.2025 г. и
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по размер. Не оспорва, че за водача на автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.
№ ........ е имало сключена застраховка ГО при него към датата на процесното събитие и не
оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на вредите, като счита, че извънсъдебно е
погасено дължимото обезщетение. Твърди, че размерът на претенцията е завишен предвид
експлоатационния период на увредения автомобил. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Претендира разноски.
С протоколно определение от 8.10.25 г. е допуснато увеличение на исковете, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 1000.81 лв., а искът за лихва – за сумата от 115 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди; получена покана за плащане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че на
25.04.2024 г., в гр. София, в района на бул. Александър Малинов, е причинено ПТП по вина
на водача на автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ........, при което водачът на „Мерцедес
Актрос“ се движел по бул. Александър Малинов и поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него МПС навлязъл в съседна пътна лента и ударил странично движещия
се от дясно по пътната лента лек автомобил „Ауди А6“, че за водача на МПС „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ........ е имало сключена застраховка ГО при ответното дружество към
датата на процесното събитие, че МПС „Ауди А6“ с рег. № ...... е било застраховано по
застраховка Каско при ищеца и ответникът е погасил 1096.19 лв. по регреса.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, с влагане на оригинални части, възлиза на 2942.11
лв. Стойността на възстановяване по средни пазарни цени, с влагане на алтернативни части,
е 2097.77 лв. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - според чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да
се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, а
възстановитерлната е пазарната стойност на необходимите нови части /оригинални или
2
неоригинални/ и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/,
тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с
еквивалентно по вид и качество. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди. В тази насока и във връзка с подменените
резервни части на увредения автомобил, обективният подход изисква да са отчетени
стойностите на цените на резервните части от оригинални и от алтернативни доставчици,
тъй като когато автомобилът не е в гаранция, се отчитат цените на всички доставчици от
пазара на нови части. Изчислената именно по този начин стойност от вещото лице по средни
пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, т.е. 2097.77 лв.
При приспадане на платените от ответника 1096.19 лв., дължими остават 1001.58 лв. Искът
следва да се уважи за претендираните 1000.81 лв., като се присъди и законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Частично основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца
законът е предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице
изпадане в забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване
на претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. По делото не е спорно, че поканата е предявена
пред ответника на 17.6.24 г. Следователно забавата е настъпило считано от 17.7.24 г., от
когато до датата на подаване на исковата молба обезщетението в размер на законната лихва
възлиза на 108.75 лв., за която сума искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от разноски за държавна
такса 50 лв., депозит вещо лице 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв., дължими
са 447.48 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 0.84 лв. /от 150 лв./.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, EИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
.........., ДА ЗАПЛАТИ на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ..........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1000.81
лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено обезщетение по застраховка
Каско за имуществени вреди на МПС в резултат на ПТП настъпило на 25.04.2024 г. в гр.
София, по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ........, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната
лихва считано от 29.04.2025 г. до изплащането й, и сумата от 108.75 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 17.07.2024 г. до 29.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за разликата над 108.75 лв. до претендираните 115 лв. и за периода от 02.07.2024 г. до
16.07.2024 г. вкл.
3
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, EИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
.........., ДА ЗАПЛАТИ на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 447.48 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ..........., ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД, EИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, .........., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 0.84 лв. разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4