№............., град Шумен, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при секретаря Ив.
Велчева
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №126 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 ал.2 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на «Б.Ф.п. ЕООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от
управителя И.И.И., против Решение №90/27.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна,
с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) изх.№С230027-023-0000906/07.04.2023 г. на публичен изпълнител К.М.в
ТД на НАП Варна, офис Шумен.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с изискването за форма
– липсата на мотиви и в противоречие с материалния закон. Излагат се аргументи,
че в обжалваното решение липсва яснота кога ще приключи ревизионното
производство. В този смисъл блокирането на значителна сума, каквато е
наложената обезпечителна мярка, води дружеството до невъзможност да упражнява
търговската си дейност, тъй като следва да се разплаща с контрагенти по
сключени договори. В жалбата се твърди, че издаденото постановление, а в
последствие и решение са немотивирани.
Изложените в тях мотиви са бланкетни и не покриват изискването на чл.196 ал.1
от ДОПК, което е равнозначно на липсата на мотиви. В постановление не са
посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, обосноваващи
необходимост от налагане на обезпечение. Липсата на мотиви, относно
необходимостта за налагане на мярка върху активи на стойност несъразмерен на
обезпечителната нужда, съставлява нарушение на изискванията на чл.195 ал.2 от ДОПК, което е самостоятелно основание за отмяна. Според жалбоподателя налагането
на запор върху банковата сметка не се явява допустима, а в случая е прекомерна
гаранция за охрана интересите на фиска. Обосновава се и довод, че ревизираното
лице разполагало с активи, надхвърлящи в пъти размера на предполагаемото
публично задължение. Липсвали и мотиви, обосноваващи обезпечителната нужда на
приходната администрация от гледна точка на това дали изпълнението на задължението
е невъзможно или трудно. С оглед изложеното жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното
решение, респективно на потвърденото постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки.
Ответната страна Директор на ТД на НАП -
Варна, редовно призован, не изпраща представител, но е депозирано писмено
становище чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Цв.Ст., редовно
упълномощена, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата и
отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
С Искане за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03002723001631-039-001/30.03.2023 г. на
органа по приходите, депозирано до Д „Събиране“ ТД Варна, е поискано да бъдат
наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ №Р- 03002723001631-020-001/23.03.2023 г., със срок за извършването и 29.06.2023
г., за определяне на задълженията на „Б.Ф.П.“ ООД, с ЕИК ******. Искането е за
обезпечаване на задължения в ревизионното производство. В искането е посочено,
че ревизията се извършва по указание за третиране на установена измама на отдел
РОС. Посочено е, че очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително
установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне е за ДДС – главница в
размер на 1 867 445.88 лева и лихва 203 688.91 лева към 29.03.2023 г. Съображенията
на органът по приходите са, че налагането на предварителни обезпечителни мерки
/ПОМ/ е необходимо с цел, предотвратяване извършването на сделки и действия с
имущественото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Въз основа на подаденото искане, К.М.– старши
публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Шумен е издала Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) на основание чл.121
ал.1 от ДОПК изх. №С230027-023-0000906/07.04.2023 г., с което е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени
за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни
сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: - ТБ/доставчик на платежни
услуги Първа Инвестиционна Банка за сумата от 2 071 134.80 лв.; -
ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД за сумата от 2 071 134.80 лв.; -
ТБ/доставчик на платежни услуги ТБ Алианц Банк България АД за сумата от 2 071
134.80 лв. Публичният изпълнител е посочил в мотивите си, че размерът на
активите/имуществото е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще
бъдат установени при ревизията. Посочено е също, че налагането на ПМ е с цел да
се избегне извършването на разпоредителни сделки с имущество на дружеството,
които биха направили невъзможно или значително биха затруднили събирането на
очакваните задължения. Посочено е също, че дружеството няма движимо и недвижимо
имущество, освен банкови сметки. Постановлението е връчено на дружеството на
18.04.2023 г.
Процесното ПНПОМ е обжалвано от дружеството
с жалба вх.№4177/24.04.2023 г. пред Директора на ТД на НАП Варна, който с Решение
№90/27.04.2023 г. е оставил жалбата без уважение като неоснователна и е
потвърдил ПНПОМ. Решението е връчено на жалбоподателя на 05.05.2023 г., видно
от приложено известие за доставка. Недоволен от така постановеното решение,
жалбоподателят е подал жалба чрез административния орган пред АдмС град Шумен,
по пощата на 11.05.2023 г. с доставка, видно от приложен транспортен етикет и
входирана в ТД на НАП Варна с №21740-2/12.05.2023 г.
В хода на съдебното производство е
представена и приета като доказателство по делото цялата преписка по издаване
на оспореното решение в настоящото производство, както и ЗВР №Р-03002723001631-020-001/23.03.2023
г., със срок за извършването три месеца от връчване на заповедта, а именно до 29.06.2023
г.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-03002723001631-020-002/28.06.2023 г., с
която е определен нов срок за приключване на ревизията до 29.08.2023 г.,
връчена на дружеството по електронен път на 29.06.2023 г.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице, което има
правен интерес от оспорването на акт, и за който акт законът допуска обжалване
по съдебен ред. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение
№90/27.04.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството и е потвърдено ПНПОМ
изх.№С230027-023-0000906/07.04.2023 г. на публичен изпълнител К.М.в ТД на НАП
Варна, офис Шумен.
От мотивите на ПНПОМ се установява, че е
издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, в
качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на търговското дружество,
възложена със ЗВР №Р-03002723001631-020-001/23.03.2023 г. и със срок на
завършване на ревизията 29.08.2023 г., съгласно Заповед за изменение на ЗВР
№Р-03002723001631-020-002/28.06.2023 г. В искането е посочен предполагаемият
размер на задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт, а именно за
определяне на задължения за внасяне на ДДС по ЗДДС - главница 1 867 445.88 лева
и лихва 203 688.91 лева към 29.03.2023 г.
От мотивите на постановлението се установява
също, че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде затруднено или
невъзможно, тъй като дружеството не разполага с друго имущество, освен банкови
сметки. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно производство
по отношение на „Б.Ф.П.“ ООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр.Шумен. Съгласно чл.121
ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът
по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни т. е, в случая цитираната норма е спазена.
Спазена е и нормата на чл.121 ал.3 от ДОПК, съгласно която предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно,
обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на
обезпечителната мярка, а именно, доколкото
без налагане им ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение. Посочено е, че целта на ОМ е да се да се избегне извършването на
разпоредителни сделки с имущество на дружеството. Установено е още, че
дружеството не разполага с движимо и недвижимо имущество, което да послужи за
обезпечаване на задълженията по ревизионното производство.
Процесната обезпечителна мярка е наложена с
цел съхраняване на имуществото в патримониума на длъжника и препятстване
дружеството да се разпореди с наличните си активи – суми по банкови сметки
преди да е започнала процедура по принудителното им събиране. Липсват
доказателства, а и не се твърди да е поискано разрешение по чл.229
от ДОПК за неотложни плащания, както и за замяна на наложеното обезпечение
по реда на чл.199 ал.2 от ДОПК.
Предварителните обезпечителни мерки се
налагат по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител.
Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.197
ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.197
ал.3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: 1)длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2)не съществува изпълнително основание и 3)ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121
ал.1 от ДОПК и чл.195
ал.5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата
на съдебната проверка.
На първо место в настоящото производство не
се представи от страна дружеството обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа.
На второ место не са налице хипотезите на чл.195
ал.5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се
предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и
следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително
основание, поради което преценката на съда се свежда до това дали при
издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл.121
ал.1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице
мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че
без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на
публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата
на чл.121
ал.3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не
възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на
задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа
на съразмерност по чл.6
ал.2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато
законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое
правомощие.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на
обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП - Варна.
Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с
наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този
риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните
мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който
въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да
отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя
страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна
преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител
следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да
може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона - чл.169 от АПК и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени
конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на
предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на
предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на
предполагаемите задължения, публичният изпълнител действа при условията на
обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.
Съдът споделя извода за невъзможност или
затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от факти и
доказателства, които се извличат от естеството, характера и продължителността
на търговската дейност на ревизираното лице, неговото общо финансово и
имуществено състояние, фискална история и други. Подобни конкретни факти и
данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в
решението на Директора на ТД на НАП - Варна. В искането за налагане на
обезпечителни мерки изрично е посочено, че е във връзка с ревизионно
производство и е необходимо обезпечаване на предполагаеми задължения. С процесното ПНПОМ е наложен запор за сумата в размер
на 2 071 134.80 лв. в три ТБ, обезпечаваща задължение, което ще бъде
допълнително установено с РА и ще подлежи за внасяне, а именно ДДС по ЗДДС,
ведно с дължимите лихви, подробно отразени в таблица и посочени в искането на
органа по приходите. В случая
предпоставките, обуславящи налагане на ПОМ са били съобразени от публичния
изпълнител, който е взел предвид размера на публичните задължения и наличните
активи на длъжника и е формирал обоснования извод касателно наличието на
предпоставките по смисъла на чл.195 ал.2 от ДОПК за налагането на ПОМ. Видно от
приложената справки за декларирано имущество, към момента на налагане на ПОМ
дружеството не е разполагало с движимо и недвижимо имущество, което да послужи
за обезпечение на задълженията по ревизионното производство. Дружеството не
оспорва и не сочи, че няма други банкови сметки, с оглед на което, противно на
твърденията му, дейността на дружеството съдът приема, че не се възпрепятства
от наложената ПОМ. По делото липсват и не са представени от страна на
жалбоподателя писмени доказателства, оборващи гореизложените обстоятелства. За
пълнота на изложението следва да се добави, че дружеството разполага с
възможност по реда на чл.229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за извършване
на неотложни плащания, поради което и
доводът в жалбата за парализиране дейността на дружеството се явява
несъстоятелен.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че обжалваното Решение на Директора на ТД на НАП -
Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството и е потвърдено Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№С230027-023-0000906/07.04.2023
г., издадено от старши публичен изпълнител К.М.в ТД на НАП Варна, офис Шумен, е
законосъобразно, поради което жалбата срещу него като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от процесуалния представител на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се дължи в
размер на 300.00 лв., съгласно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата „Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 6, представлявано от управителя И.И.И., против Решение №90/27.04.2023 г.
на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№С230027-023-0000906/07.04.2023
г., издадено от старши публичен изпълнител К.М.в ТД на НАП Варна, офис Шумен.
ОСЪЖДА
„Б.ф.п.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 6,
представлявано от управителя И.И.И., да заплати на ТД на НАП град Варна сумата
в размер на 300.00 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съобразно разпоредбата на чл.197
ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: