№ 14501
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110159938 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по процесуалния ред на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 Търговски закон ТЗ/, чл. 79, ал. 1, пр. 1 Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по Искова молба с вх. № 319276/09.10.2024 г., подадена от „ОББ“
АД, в която се твърди, че на 07.10.2020 г. ищцовото дружество /с предишно наименование
„Р.Б.“ ЕАД/ сключило Договор за срочен банков кредит № 164390 с ответника „Т М БГ“
ЕООД и Т. П. Т. /съдлъжник/ с предмет предоставянето в кредит на сумата от 20 000 лв.
Кредитът следвало да се върне на 47 равни погасителни месечни вноски в размер на 417 лв.
за периода 05.11.2020 г. – 05.09.2024 г., като последната вноска следвало да се плати на
05.10.2024 г. и тя представлявала изравнителна – в размер на 401 лв. Било предвидено да
бъде заплащана годишна лихва, представляваща краткосрочен лихвен процент по статистика
на БНБ /КЛП/ + 5 пункта надбавка, но не по-малко от 5 % годишна лихва – чл. 3 от договора.
Страните договорили неустойка, формирана лихва към лихвата в размер на КЛП + 20, но не
по-малко от 20 % съвкупна годишна лихва – чл. 3.4 от договора. На 24.10.2023 г. банката
обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като било спряно плащането на погасителни
вноски в общ размер на 16 бр. за следните срокове на падеж и размери: 05.07.2022 г. – 464,
06 лв.; 05.08.2022 г. – 465, 50 лв.; 05.09.2022 г. – 463, 71 лв.; 05.10.2022 г. – 460, 37 лв.;
07.11.2022 г. – 462, 80 лв.; 05.12.2022 г. – 454, 24 лв.; 05.01.2023 г. – 456, 43 лв.; 06.02.2023 г.
– 455, 85 лв.; 06.03.2023 г. – 449, 37 лв.; 05.04.2023 г. – 449, 95 лв.; 05.05.2023 г. – 448, 21 лв.;
05.06.2023 – 447, 45 лв.; 05.07.2023 г. – 444, 79 лв.; 07.08.2023 г. – 445, 65 лв.; 05.09.2023 г. –
440, 50 лв.; 05.10.2023 г. – 439, 57 лв.
По повод на това кредиторът „ОББ“ АД подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 69 187/2023 г., СРС, 175
състав, в рамките на което бил издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. В рамките на инициираното от кредитора изпълнително производство длъжникът и
съдлъжниците подали възражение срещу заповедта.
Въз основа на изложеното ищецът претендира установяване спрямо ответниците
изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит №
1
164390/07.10.2020 г. и Общи условия на „Р.Б.“ ЕАД на следните суми: 11 660 лв. – главница;
589, 64 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.; 1 107, 74 лв. –
мораторна лихва за периода 05.07.2023 г. – 23.10.2023 г.; 94, 53 лв. – обезщетение за забава
на предсрочно изискуема главница за периода 24.10.2023 г. – 14.12.2023 г. и 120 лв. –
разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Върху главницата се претендира и законна
лихва от 15.12.2023 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответниците Т. П. Т. и „Т М БГ“ ЕООД оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват уведомяването на „Т М БГ“ ЕООД за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като кредиторът се е позовал на договорна клауза за автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост, а разпоредбата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции
/ЗКИ/ предполагала изрично волеизявление на кредитора. Крайният падеж на договора бил
05.10.2024 г. и като така определена предварително дата, то преди нейното настъпване
кредитът не би могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем. Прави се позоваване на
практиката на ВКС, за да се обоснове възражението, че щом фактите, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, то вземането не било изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание. Оспорват наличие на предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – банката не начислявала вноските според
първоначално договореното. Считат, че при сключването на договора, условията по него
били уговорени предварително и кредитополучателите не могли да им повлияят,
обстоятелство, обуславящо обявяването им за неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2
Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Разходите по кредита не били ясно описани.
Липсвала уговорка за базовия лихвен процент, както и условията и методиката
наформирането й. Поради това считат, че са налице неравноправни клаузи. Като нищожни
сочат следните клаузи, съдържащи се в т. 3, т. 3.1.2, т. 3.2, т. 3.3, т. 3.4, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 –
всички съдържащи се в договора. Прави се оспорване на клаузата за неустойка, тъй като
същата прехвърляла риска върху кредитополучателите от неизпълнението на задължението
на кредитора за оценка платежоспособността на кредитополучателя. Нищожни се явявали и
клаузата за такса за разходите за извънсъдебното събиране на вземането., тъй като тези
вземания не представлявали такса за допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а Закон за
потребителския кредит /ЗПК/. Считат за недължима претендираната главница поради
наличието на неравноправни клаузи. Оспорват дължимостта на лихвата, тъй като от
исковата молба не ставало ясно на каква била лихвата – възнаградителна или наказателна.
Считат за недопустимо възнаградителната лихва да се претендира след датата на
предсрочната изискуемост. За този период не се дължала и мораторната лихва, тъй като в
нейното образуване участвала и гореспоменатата възнаградителна лихва. Твърдят, че
претенцията за забава за сумата от 94, 53 лв. следвало да бъде изцяло отхвърлена, тъй като
не ставало ясно какви такси се дължали. Поддържа се, че ответникът Т. Т. не поел
самостоятелно задълженията по процесния договор, а отговорността му била гаранционно-
обезпечителна, т.е. отговорността му се явявала акцесорна спрямо главния дълг.
Отговорността му се погасила, тъй като между настъпването на предсрочната изискуемост и
предприемане на изпълнителните действия – на 15.12.2023 г. изминали три години. Поради
това шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започвал да тече от настъпването на
изискуемостта на целия дълг, без значение дали същият е с обявена предсрочна
изискуемост. Искат отхвърляне на предявените искове. Правят възражение за прекомерност
на ищцовите разноски.
От фактическа страна съдът намира следното:
На 07.10.2020 г. е сключен Договор за срочен кредит № 164390 между „РБ“ ЕАД
/кредитор/ и „Т М БГ“ ЕООД /кредитополучател/, както и с Т. П. Т. /солидарен длъжник/.
Предмет на договора е предоставянето в заем на сума в размер на 20 000 лв. – чл. 1. Целта
на кредита е покриване на разходи по търговската дейност на кредитополучателя. Срокът за
усвояване на кредита е 04.11.2020 г. – чл. 1.3. Краен срок за погасяване на кредита е
2
05.10.2024 г. – чл. 1.4. Краткосрочният лихвен процент по статистика на БНБ е + 5 пункта
надбавка годишно, но не по-малко от 5 %. Лихвата се начислява от дата на усвояване на
кредита. Падежът на лихвата е на пето число всеки месец – чл. 3. Между страните е
договорена и неустойка в размер на краткосрочния лихвен процент + 20 пункта надбавка
годишно – чл. 3.4. Отпусната сума и възнаградителната лихва, следвало да бъдат погасени
на 47 месечни вноски в размер на 417 лв., считано от 05.11.2020 г. до 05.09.2024 г.
Последната изравнителна вноска е с падеж 05.10.2024 г. и е в размер на 401 лв. В чл. 6.2. е
уговорено основното задължение на солидарния длъжник – да отговаря солидарно с
кредитополучателя. В чл. 7 са изброени случаите на неизпълнение. Един от тях е неплащане
задължението в срок – чл. 7.1. В случай на забава в плащането банката на вноска, банката
има право да начисли наказателна лихва върху забавената вноска от датата на забавата до
окончателното плащане – чл. 8.2.1. В случаите на забава в плащането на само лихви по
договора, кредиторът има право да начислява лихва, увеличена с два пункта надбавка върху
непадежиралата част от главницата по кредита за времето на забавата до окончателното
плащане на забавените в това число и без да обявява предсрочна изискуемост – чл. 8.2.2.
Кредиторът има право да обяви всички дължими, но непогасени в срок суми за предсрочно
дължими – чл. 8.4.
По делото са приети и Общи условия на „Р.Б.“ ЕАД за кредитиране на МСП клиенти.
На 24.10.2023 г. е връчено чрез ЧСИ с рег. № 781 на управителя на „Т М Бг“ ЕООД
изявление от ОББ“ АД – правоприемник на „Р.Б.“ ЕАД за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като за периода 07.07.2022 г. – 09.10.2023 г. не са изплащани погасителните
вноски. На същата дата е връчено и изявление на солидарния длъжник Т. Т..
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК с вх. № 362196/15.12.2023 г. заявителят „ОББ“ АД е поискал издаването на заповед
срещу „Т М Бг“ ЕООД и Т. Т. за заплащане в условията на солидарност на следните суми:
11 660 лв. – главница; 589, 64 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.;
1 107, 74 лв. – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 05.07.2022 г. –
23.10.2023 г.; 94, 53 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за
периода 24.10.2023 г. – 14.12.2023 г., заедно със законна лихва върху главницата от
15.12.2023 г.; 120 лв. – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Искането е уважено
с издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с №
****/13.01.2024 г.
По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение на 07.10.2020 г.
отпуснатата по кредита сума в размер на 20 000 лв. е преведа по сметка на
кредитополучателя. Към 20.12.2023 г. /датата на подаване на заявлението/ неплатените суми
по кредита възлизат на общ сбор от 13 571, 91 лв., от които 11 660 – непогасена главница,
която се състои от 6 672 лв. – сбор от редовно падежирали вноски преди обявяване на
предсрочната изискуемост за периода 05.07.2022 г. – 05.10.2023 г. и 4 988 лв. – предсрочно
изискуема главница от 24.10.2023 г. Начислената редовна възнаградителна лихва е в размер
на 589, 64 лв., от която 576, 45 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.07.2022 г. –
04.10.2023 г. и 13, 19 лв. – предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода
05.10.2023 г. – 23.10.2023 г. 1 202, 27 лв. – наказателна лихва, от която: 1 107, 74 лв. –
наказателна лихва върху редовно падежирали главници за периода 05.07.2022 г. – 23.10.2023
г. и 94, 53 лв. – предсрочно изискуема наказателна лихва за периода 24.10.2023 г. –
14.12.2023 г., както и 120 лв. – разноски за уведомление. Редовната възнаградителна лихва е
начислена върху остатъчна главница с лихвен процент 5, 01 % за периода 05.07.2022 г. –
04.10.2023 г. и от 05.10.2023 г. до 23.10.2023 г. Наказателната лихва в общ размер на 1 202,
27 лв. е начислена върху главница за периода 05.07.2022 г. – 04.09.2022 г., както и от
05.09.2022 г. до 04.06.2023 г., от 05.06.2023 г. до 23.10.2023 г. и от 24.10.2023 г. до 14.12.2023
г. /включително/.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
3
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на
валидно правоотношение между страните по договор за кредит, обезпечен с договори за
поръчителство; отпускането и усвояването на процесния кредит; размера и изискуемостта
на неплатената главница, в това число надлежното обявяване на предсрочната изискуемост,
на която ищецът се позовава; размера и изискуемостта на вземането за договорна
възнаградителна лихва; наличието на валидна уговорка за начисляване на надбавка за
забава; изпадането на кредитополучателя в забава и размера на надбавката за забава;
основанието и размера на вземането за договорна такса.
В тежест на ответниците е при доказване на гореизложените обстоятелства, да докажат
погасяване на вземането.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за срочен банков кредит № 164390/07.10.2020 г. със съдържанието в него,
както и че са приложими към него общи условия на „Р.Б.“ ЕАД.
От заключението на приетата и неоспорена по делото ССчЕ се установява, че
договорената от страните заемна сума в размер на 20 000 лв. е предоставена на
кредитополучателя „Т М Бг“ ЕООД на 07.10.2020 г. – датата на сключване на договора, с
което кредиторът е изпълнил основното си задължение.
Според чл. 4 от договора връщането на заема става на месечни вноски, всяка в размер
на 417 лв., която сума следвало да бъде изплащана на пето число от всеки месец до края на
договора. Първата непогасена вноска е с падеж 05.07.2022 г. От този момент не са
постъпвали плащания по кредита, поради което банката е обявила неговата предсрочна
изискуемост. Доколкото се предполага, че изпълнението на парично задължение е винаги
възможно, неплащането на парично задължение е винаги забавено.
Недоказано е възражението, че кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на целия
кредит въз основа на договорената от страните автоматична клауза за предсрочна
изискуемост, която е договорена от страните при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за заплащане на месечните вноски. Ищецът, в чиято е и
доказателствената тежест, доказа, че на 24.10.2023 г. са връчени негови писмени изявления
на кредитополучателя „Т М Бг“ ЕООД и солидарния длъжник Т. П. Т., в които е посочено, че
поради неизпълнение на задължението, договорено между страните в Договор за банков
кредит № 164390 за заплащане на минимална погасителна месечна сума по отпуснатия
банков кредит, кредиторът обявява остатъка от кредита за предсрочно изискуем.
Съобщението е връчено на всяка една от двете страни редовно /съобразно правомощието на
частния съдебен изпълнител да връчва книжа – чл. 18, ал. 5 Закон за частните съдебни
изпълнители /ЗЧСИ/ на 24.10.2023 г., от която дата съдът счита, че остатъка от кредита е
обявен за предсрочно изискуем.
Несъобразено с фактите по делото е твърдението, че обстоятелствата, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост не са настъпили преди подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение. Забавата е настъпила след 05.07.2022 г., а
предсрочната изискуемост е обявена на 24.10.2023 г., а заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение е подадено на 15.12.2023 г.
Неоснователни се явяват възраженията на ответниците за наличието на неравноправни
клаузи в договора. Следва да бъде отбелязано, че преценката за съществуването на такива
клаузи се прави при наличие на потребителско качество на кредитополучателя. Според §13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Следователно потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване
на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, които попадат под
специалната закрила, предоставена на тези правни субекти, разглеждани като по-слабата
4
страна, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за цел търговска
или професионална дейност. В конкретния случай страна по договора е „Т М Бг“ ЕООД,
която страна има търговско качество. Съдът съобразява и целта, за която е отпуснат кредита.
В чл. 1.2. от договора е посочено, че сумата от 20 000 лв. се отпуска за оборотни средства,
свързани с неговата обичайна/основна дейност, като са изброени обичайните дейност от
търговската практика на всеки търговец – покупка на стоки и материални запаси и др.
Правно несъобразено с качеството му по договора е възражението на ответника Т. П.,
че отговорността му за задължението се е погасила, тъй като бил изтекъл шестмесечния срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Качеството на Т. П. като страна по договора за банков кредит е
обусловено от неговото материално-правно положение на солидарен длъжник, нещо което е
изрично посочено в договора. Обемът на главното задължение е границата за обема на
отговорността на поръчителя. При солидарните задължения подобно правило не съществува.
По отношение на поръчителството намира приложение правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД,
според което поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Този срок започва да
тече при поръчителството от падежа на последната вноска или от настъпването на
предсрочната изискуемост на задълженията на кредитополучателя. При солидарните
задължения подобно основание за освобождаване от отговорност липсва, тъй като
кредиторът може да търси изпълнение до изтичането на приложимия за съответния
солидарен длъжник давностен срок. Този срок ще съвпада с общия давностен срок,
приложим към задължението на главния длъжник, освен в хипотезата на чл. 125 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника Т. П., че между обявяването на
предсрочната изискуемост и предприемането на изпълнителни действия били изминали три
години. Както бе посочено, настоящият съдебен състав приема, че предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя и солидарния длъжник на 24.10.2023 г.
Твърдения тригодишен срок би следвало да изтече на 24.10.2026 г. и той е неотносим към
спора.
Несъобразено с искането на кредитора е възражението за недопустимост на искането за
възнаградителна лихва след датата на обявената предсрочна изискуемост, тъй като искането
на ищеца „ОББ“ АД е за признаване на установено, че дължимата от ответниците
възнаградителна лихва е за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г., т.е. последният ден е
предшестващия обявяването на предсрочната изискуемост.
От изслушаното заключение на допуснатата ССчЕ, което не е оспорено от страните се
установи, че кредитополучателят дължи на кредитора: 11 660 – непогасена главница; 589, 64
лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.; 1 107, 74 лв. – мораторна лихва
за периода 05.07.2023 г. – 23.10.2023 г.; 94, 53 лв. – обезщетение за забава на предсрочно
изискуема главница за периода 24.10.2023 г. – 14.12.2023 г.
Недоказано по делото остана искането на ищеца да бъдат признато за установено, че
ответниците му дължат 120 лв., представляващи разходи за обявяване на предсрочната
изискуемост по кредита. По делото са представени двете писмени едностранни изявления на
банката-кредитор до ответниците, с които ги уведомява, че счита остатъка от кредита за
предсрочно изискуем. Видно от удостоверителната за връчването част от документите това е
станало от конкретно посочения в нея частен съдебен изпълнител. Ищецът, в чиято е била
тежестта да установи, не е доказал каква е заплатената от него такса за извършената услуга,
поради което съдът не би могъл да уважи този му иск. Същият следва да бъде оставен без
уважение.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „ОББ“ АД е поискал присъждането на 271, 44 лв. – заплатена държавна такса;
500 лв. – заплатено възнаграждение за изслушаната ССчЕ и 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност в отговора на исковата молба
следва да касае поисканото юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че това
възражение за основателно, поради което за процесуално представителство на ищцовото
5
дружество от юрисконсулт следва да се присъди сума в размер на 150 лв. Съобразно
уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 921, 44 лв. – съдебни разноски за исковото производство и 318, 60 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Т М БГ“ ЕООД, ЕИК ******** и Т. П. Т., ЕГН ********** дължат
на „ОББ“ АД /правоприемник на „КБСББ“ ЕАД преди „Р (България)“ ЕАД/, ЕИК ******* в
условията на солидарна отговорност следните суми: 11 660 лева, представляваща главница
по Договор за срочен банков кредит № 164390 от 07.10.2020 г., заедно със законна лихва от
15.12.2023 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане; 589, 64 лв. – договорна лихва
за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.; 1 107, 74 лв. – мораторна лихва за периода 05.07.2023
г. – 23.10.2023 г.; 94, 53 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за
периода 24.10.2023 г. – 14.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ****/13.01.2024 г. по ч.гр.д.
69187/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОББ“ АД
/правоприемник на „КБСББ“ ЕАД преди „Р (България)“ ЕАД/, ЕИК ******* в условията на
солидарна отговорност срещу „Т М БГ“ ЕООД, ЕИК ******** и Т. П. Т., ЕГН **********
иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответниците
дължат на ищеца сума в размер на 120 лв., представляваща извършени разходи за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, заедно със законна лихва от 15.12.2023 г. /датата на
подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417
ГПК/ до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ****/13.01.2024 г. по ч.гр.д.
69187/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА „Т М БГ“ ЕООД, ЕИК ******** и Т. П. Т., ЕГН ********** да заплатят на
„ОББ“ АД /правоприемник на „КБСББ“ ЕАД преди „Р (България)“ ЕАД/, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на от 921, 44 лв., представляваща сторените в
исковото производство съдебни разноски и 318, 60 лв. – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6