Определение по гр. дело №20151/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Цветина Ваньова Костадинова
Дело: 20251110120151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45051
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. К.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. К.А Гражданско дело №
20251110120151 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу К.
М. К.. Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да
бъдат приети като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.02.2026г. от 14:00 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №6135/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав, към настоящото
дело за послужване.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до първото по делото
съдебно заседание да ги заверят с „Вярно с оригинала“. При неизпълнение, същите ще
бъдат изключени от доказателствата по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1
и ал.2 ГПК:
Предявени по реда на чл.422 ГПК са установителни искове с правно основание
чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу
К. М. К. за признаване за установено, че последният дължи на дружеството следните
суми: сумата 668,04 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №740270 от 04.10.2021г., сключен със „Стик-Кредит“ АД, вземанията по който
са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
1
12.07.2023г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2025г. до изплащане на
вземането, сумата 126,98 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
04.08.2022г. до 07.04.2025г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело №6135/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 04.10.2021г. К. М. К. сключил Договор за потребителски
кредит №740270 със „Стик-Кредит“ ООД, по силата на който получил сумата от 1 000
лева, която се задължил да върне на 10 вноски, всяка в размер на 199,35 лева, в срок до
04.08.2022г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36%, както и годишен
лихвен процент на разходите в размер на 42,58%. Сочи, че договорът бил сключен по
електронен път като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, а на ответника била предоставена цялата
изискуема от закона информация. Твърди, че договорът бил сключен съобразно
повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. Поддържа, че дори и да бъде
прието, че договорът не е сключен по електронен път, то същият следва да се счита, че
е породил действие с получаване на отпуснатата парична сума от длъжника.
Отбелязва, че в раздел „Неустойки“ от договора било уговорено, че длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. Твърди, че ответникът не бил изпълнил в срок задълженията по
договора. Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
12.07.2023г. „Стик-Кредит“ ООД му прехвърлил вземането си срещу ответника, което
било индивидуализирано в Приложение №1 към договора. Твърди, че длъжникът бил
уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес. Въз основа на изложеното
отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва предявените искове. Твърди, че представените по делото писмени
доказателства- стандартен европейски формуляр, договор и общи условия имат
характер на частни неподписани документи и не са в състояние да обосноват извод за
валидно възникнало правоотношение по договор за кредит с посочените от ищеца
индивидуализиращи белези. В тази връзка сочи, че получаването на сумата не е
достатъчно, за да бъде прието, че е налице сключен договор за потребителски кредит,
доколкото същият е формален и спрямо него са въведени изисквания за конкретно
минимално съдържание и форма. В случай че се приеме, че е налице валидно сключен
договор, поддържа, че същият има потребителски характер и спрямо него намират
приложение специалните изисквания на закона. Излага съображения, че предвидената
в договора клауза за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди още, че същата
се намира в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Сочи, че
съобразно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което
счита за недействителна и уговорената в договора такса за събиране на вземанията,
доколкото същата се начислява автоматично, при забава на плащането, т.е.
представлява по съществото си санкция за неизпълнение на договора и има за цел
заобикаляне на изискванията на закона. Поддържа, че уговорената неустойка,
разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, както и уговорката за заплащане на разходи за събиране на
вземането по същество имат за цел да увеличат размера на възнаградителната лихва по
2
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че към настоящия момент
ответникът е заплатил общо 1 614 лева на ищеца и неговия праводател- 5 вноски към
праводателя на ищеца в размер на 1 146 лв. /една по Изипей и 4 по банков път/ и 4
вноски към ищеца /две по Изипей и 2 по банков път/. С оглед на изложеното отправя
искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заетата
сума, изискуемост и размер на претендираните главница и мораторна лихва, както и че
процесните вземания са му прехвърлени с договор за цесия.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на посочените
обстоятелства е да докаже плащане на процесните суми.
УКАЗВА на основание чл.7, ал.3 ГПК, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и дава възможност на страните
да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3