Р Е Ш Е Н И Е
№ 332 / 22.6.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на седемнадесети юни, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.
Васко Нанев
2. Георги Видев
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно
административно-наказателно дело № 139, по описа на съда за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
С Решение № 130/21.10.2019 г., постановено по АНД №
218, по описа за 2019 г., Районен съд Велинград е отменил Наказателно
постановление № 27-255-1 от 05.02.2018 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. София, с което на д-р В.А.Ц.,***,
на длъжност лекар акушер- гинеколог в Акушеро-гинекологично отделение на МБАЛ
“Велинград“ ЕООД е наложено административно наказание на основание чл.229, ал.1,
във вр. с чл.86, ал.1, т.3 от Закона за здравето – глоба от 200/двеста/ лева,
за нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от същия закон.
Недоволен от така постановеното решение процесуалният
представител на агенцията е подал касационна жалба. В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се
от административния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
районния съд и да постанови друго, с което да потвърди първоначално обжалваното
НП.
Ответникът по касационната жалба, заявява чрез
процесуалния си представител адв. П. становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноските по производството.
Прокурорът дава заключение за основателност на
жалбата. Предлага съдът да отмени решението на районния съд.
Съдът, след като се запозна с доказателствата, събрани
в производството пред районния съд и със становищата на страните, намира
следното:
За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел от
фактическа страна следното:
На 18.04.2018 г. с оплакване за болки в корема и за
оказване на спешна медицинска помощ е транспортирана от Ракитово до ЦСМП Велинград
бременна пациентка Т. М.. Дежурен по график в акушеро-гинекологичното отделение
по това време бил д-р В.Ц.. Пациентката била качена при него директно в АГ
отделението. Той извършил преглед, констатирал, че в момента няма кървене, че е
налице „плацентна превия“ и че подлежи на хоспитализация в болнично заведение с
микропедриатично отделение и възможност за спешно кръвопреливане при нужда,
което отбелязал на гърба на фиш за спешна медицинска помощ. Два часа по-късно
пациентката, със собствен транспорт, била транспортирана до АГ отделение гр. Пазарджик, където се
наложила операция за израждане на бебето. След извършена проверка от служители на ИА“Медицински одит“ било
констатирано, че при извършена консултация на бременна пациентка, следа като е констатирал,
че същата подлежи на хоспитализация в лечебно заведение с микропедриатично
отделение, с възможност за спешно кръвопреливане при нужда, д-р Ц. не е
предприел своевременни действия за осигуряване на медицинска помощ в пълен
обем, достъпност и качество на бременната Т. М., като не е уведомил лечебното
заведение МБАЛ Пазарджик и не е организиран транспорт на пациентката, в
качеството си на дежурен на този ден акушер-гинеколог при МБАЛ Велинград.
Съставен е АУАН, като е прието, че с това си деяние д-р Ц. е нарушил чл.86,
ал.1 от ЗЗ, а именно, че всеки пациент има право на достъпна и качествена
здравна помощ, в частта „качествена здравна помощ“. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното пред районния съд НП.
След като е обсъдил всички събрани гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е приел, че жалбата е основателна и следва
да бъде уважена, като се отмени обжалваното НП.
Районния съд е намерил, че при издавеното на НП са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Нарушени са разпоредбите на чл.42, ал.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на обстоятелствата в пълен обем,
при които е извършено нарушението. В АУАН и в НП липсва описание на
обстоятелството, че пациентката е транспортирана по спешност чрез ЦСПМ от
Ракитово до центъра, а не лично транспортирана с цел преглед от лекар в АГ,
което обстоятелство, според състава на РС, е било от съществено значение при
необходимост от преценка кои правила следва да бъдат съблюдавани и от кого,
съответно къде са уредени – В Наредба № 19 от 22.11.2014 г за утвърждаване на
медицински стандарт, акушерство и гинекология, в случай, че е налице „акушерска
спешност“ или Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „спешна медицина“ Посочена е за нарушен разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.3 от ЗЗ. Тази разпоредба утвърждава принципи, които трябва да се спазват при
осъществяване на медицинска помощ на пациента, като сама по себе си тази норма
не вменява конкретни задължения за
лицата предоставящи медицинска помощ, както и не посочва правило за поведение
за същите лица.
Тези изводи на районния съд са правилни и се споделят
от настоящата съдебна инстанция. Правилно районния съд е стигнал до извода, че
в проведеното административнонаказателно производство
административнонаказващият орган не е
издирил правилно приложимата правна норма, вследствие на което ответникът по касационната жалба е наказан за
деяние, което законът не го определя като негов субект.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд – Пазарджик приема, че доводите
на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и
релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Съдът намира направеното искане от процесуалния
представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за
неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направени такива
пред касационната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 130/21.10.2019 г., постановено
по АНД № 218, по описа за 2019 г. на Районен съд Велинград.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/П/
Членове:
1./П/
2./П/