№ 301
гр. Перник, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500190 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1413 от 22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4426/2022 г.
Районен съд - П. е осъдил МБАЛ „Рахила Ангелова“ – П. да заплати на М. П. М.
сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на медицински деликт –
неправилното лечение на 06.08.2017 г. от страна на дежурния лекарски екип в МБАЛ
„Рахила Ангелова“ – П. на счупването на дисталната фаланга на трети пръст на
дясната ръка и прекъснато екстензорно сухожилие на пръста. С решението е отхвърлен
като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 20 000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от д-
р Анатоли Верчов Митов – изпълнителен директор на МБАЛ „Рахила Ангелова“ П.
чрез адв. И. А., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с
която МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е осъдена да заплати на М. М. сумата от 13 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Твърди се, че
процесното решение в обжалваната му част е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материално правните
норми и съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат подробни доводи по
същество срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд. Навеждат се
твърдения, че при постановяване на решението, съда е пренебрегнал основни факти и
обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина. Не били
обсъдени в цялост всички представени по делото доказателства, като първата
инстанция е кредитирала избирателно някои от тях за сметка на други. В
продължение на изложеното се твърди, че в обжалваното решение липсват
категорични изводи, обосновани от събраните по делото доказателства за наличието на
1
виновно, противоправно поведение от страна на лекарите в МБАЛ „Рахила Ангелова“
АД, което да е довело до претендирания от ищцата вредоносен резултат и
претърпените от него неимуществени вреди. Въз основа на изложеното се иска
Постановяване на ново решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция, в
частта, с която МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е осъдена да заплати на М. М. сумата от
13 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и
в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на ответната страна
сумата от 1 657.50 лева - сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и експертизи, съобразно уважената част от иска. Прави се искане за
присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. П. М. чрез адв. Г. Б., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че решението на
районния съд е правилно, законосъобразно и постановено след извършен правилен
анализ на събрания по делото доказателствен материал. По подробно изложени
съображения твърди, че всички установени и доказани в първоинстанционното дело
вреди са в резултат на непозволено увреждане поради професионално неправилните
действия и бездействия на дежурния лекарски екип в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – П.. В
продължение сочи, че служителите в здравното заведение са били длъжни да направят
обстоен и задълбочен преглед на пациентката и да констатират състоянието й. Твърди,
че в процесния случай, медицинският екип, въпреки, че е забелязал, че пръста е
трудноподвижен, подут и посиняващ и пациентката изпитва силна болка, не е
предприел необходимите действия за диагностициране, не е назначил допълнителни
изследвания, които да установят причината за това състояние и не е назначил и
извършил лечение. Намира, че е без значение факта, че направената ренгенова снимка
е разчетена от доктор Г. К., която не била в трудово правоотношение с болничното
заведение, с оглед на което счита, че са налице предпоставките за търсене на
отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Моли за постановяване на
решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на
районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъоблазно. Прави искане за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски . Не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор по нея не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
2
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.04.2023 г. от 10.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3