Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
Гр. Варна, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВАРНА, Втори състав, в открито
съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, разгледа
докладваното от съдия Чолакова административно дело № 355 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 и сл.
от АПК и по реда на чл. 44
вр. чл. 22, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е предвид Решение №
1274/30.01.2019 г. постановено по адм. дело № 14114/2018 г. по описа на
Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 1881/11.10.2018 г.
постановено по адм. дело № 1516/2018 г. по описа на Административен съд-Варна и
делото е върнато за ново разглеждане. В хода на производството пред
касационната инстанция са представени писмо на Олаф - № ОСМ /2018/18661 от
03.09.2018 г., както и износните митнически декларации В18201002000 и
В18201001993 от 04.01.2018 г. за износ на палмов олеин. Делото е върнато с
указания при новото му разглеждане първоинстанционният съд конкретно да обсъди
представените нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по
делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод
дали декларираната от „Милки груп био“ ЕАД в MRN:18BG002005H0003446/07.03.2018
г. договорна стойност на стоката – палмов олеин представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. чл. 70 § 1 от МК, обосновали ли са
митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от
Регламент(ЕС)№ 2015/2447 , съответно законосъобразно ли е обжалваното
митническо решение.
Производството е образувано по жалбата на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, София, представлявано
от П.П., против Решение с рег. № 32-132840/10.05.2018г. към MRN 18BG002005H0003446/07.03.2018г., на началника на Митница-Варна, с което на основание
чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, вр.чл. 74 § 2 буква б) от МК, вр.чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/Регламент за прилагане/, вр.чл.5 т.39 вр.чл. 77 § 1 вр.чл. 85 § 1 вр.чл. 101 § 1 вр. чл. 102 от МК, вр.чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на
декларираната стока по митническата декларация от 07.03.2018г; определена е нова
митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмов
олеин, с произход
Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,32лв./кг., установена по МRN 18BG002002H0015786/29.01.2018г; разпоредена е
корекция на кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под
отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на
извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на на
10 007.53лв., платени и доплащане в размер на 3298,07лв.,както и ДДС/ВОО/ дължимо за доплащане в размер на 7988,65лв., ведно с лихва
за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл.
77 §
3 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. за длъжник е определен „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.
Жалбоподателят намира оспорения
административен акт за незаконосъобразен. Счита, че същият е постановен в
противоречие на процесуалните правила и материалния закон, като излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че не е налице основание за определяне на
нова митническа стойност по метода на сходни и идентични стоки, и че събраните
от страна на администрацията доказателства, установяващи нова митническа
стойност, не са достатъчни и не обосновават направените изводи, че стоката се
търгува на по-висока цена от декларираната. Счита, че представените нови
доказателства не установяват различна от приетата при предходното разглеждане
на делото фактическа обстановка. Моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане
на сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Началникът на Митница – Варна, чрез процесуален
представител, оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168
от АПК, съдът приема за установена същата
фактическа обстановка, както и при предходното разглеждане на делото:
На 07.03.2018г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна била
представена MRN 18BG002005H0003446/07.03.2018г., за поставяне под режим „допускане за свободно
обращение на стока – палмов олеин - 5600 туби по 20кг. нето тегло, 112 000кг. с произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл.22
от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 64
288USD, при валутен курс за
митнически цели 1,58856лв. за 1 USD.
С писмо рег. № 32-69283/08.03.2018г., на н-ка на Митница – Варна за нуждите на
допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от
Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 от „Милки Груп Био“ ЕАД е изискано,
представянето на следните документи:1. износна митническа декларация;2.
документи, доказващи каква част от прихода за всяка следваща продажба,
отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача се
връща пряко или косвено на продавача или на друго лице, с което са налице
договорни отношения по разпространението на стоките в България; 3.документи,
доказващи наличието на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за
използването на авторски права и подобни права, отнасящи се до изработването на
внасяните стоки, продажбата за износ на внасяните стоки, използването или
препродажбата на внасяните стоки;4.документи относно плащанията, съществуващи към
дружеството-доставчик и към други юридически или физически лица, с които има
договор за доставка и разпространение на внасяните стоки;т.5. външнотърговски договори; т.6 търговско досие по сключената сделка – оферти,
поръчки, ценови листи, писма и др;т.7. договори /ако има такива/ с юридически или физически
лица, на които се продава или дава под наем стоката по митническата декларация; т.8 документи, посочващи, подробно как ще се формира
продажната цена на вътрешния пазар /калкулация/-комисионна, печалба, общи
разходи; т.9 всякакви
други сведения и документи, необходими за установяване на стойността на стоките,
както и доказателства за техния произход.Изискана
е и писмена декларация относно: какви са съществуващите връзки с продавача, в
т.ч. дали са свързани лица; продажбата или цената подчинена ли е на условията
или съображенията, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване
стоки не може да бъде определена към момента; част от прихода от всяка следваща
продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките връщат ли се
пряко или косвено на продавача; какви плащания съществуват към доставчика или
други юридически или физически лица, свързани с внесените стоки – като се приложат платежни документи.
С писмо вх.№ 32-73605/13.03.2018г. /стр.79 от адм.преписка/ „Милки Груп Био“ ЕАД представило договор за продажба
BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017г., проформа фактура, търговска фактура,
справка от „Групама застраховане“ ЕАД, уточнение, че стоката по коносамент
MSCUPV039073
е застрахована и
застрахователната премия е 122,15лв. и 48,86лв.
Във връзка с
изисканите документи са дадени следните обяснения: дружеството не разполага с
износна митническа декларация – направено е запитване към изпращача; няма
приходи от продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача,
които да се връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма
документи във връзка с доказване на разходи за роялти и лицензионни
такси/плащания за използване на авторски и подобни права; относно документите
във връзка с разпространението на внасяните стоки и наличието на
външнотърговски договори, е посочено, че към момента на изготвяне на
обясненията стоката не е продадена
и не е предмет на външнотърговски
сделки, поради това че не е освободена от митническите органи; относно търговското досие по сделката е посочено, че
„Милки Груп Био“ ЕАД и „Ифко Фелда“ са дългогодишни стратегически партньори, с
установени солидни търговски отношения през последните 15г. Търговската
кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на
всички интегрирани отдели – търговски, операции, финансово-счетоводен,
аналитичен, технологичен, маркетингов, логистичен, постсейл сървиз и др.
Предаването на кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и
разнопосочно. Голяма част от операциите и сделките се фиксират и обработват на
спот договорки. Заявката за доставка на остойностяваните стоки е направена по
телефона, което е обичайна практика в търговските им отношения и след постигане
на съгласие за цената на заявеното количество, се изготвя договор за покупка.
Представени са документи – договори, проформа фактура, и търговска фактура.
Във връзка с
представените документи с писмо рег. № 32-82639/21.03.2018г. /стр.70/ по реда на чл.22 § 6 от МК, н-кът на Митница – Варна уведомил „Милки груп
био“ за следните обстоятелства:1.В приложените към митническата декларация търговски фактури №37637985 и №37637986 от 06.01.2018г. е посочено, че стоката се заплаща в брой срещу
представяне на документи, като същевременно са вписани данни за банка и
банковата сметка на изпращача. Липсва информация за сроковете за заплащане на
стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване.
Липсва договор за покупката на стоката; 2. Към митническата декларация е
приложена информация, според която стоката по коносамент
К+N 4510-0155-712.015
е застрахована и застрахователната премия е в размер на 122.15лв., а по
коносамент MSCUPV039073
e 48,86лв. Липсва информация за какво се отнася посочената
застрахователна премия и възниква въпрос какъв вид застраховка е сключена.
Следва да бъде представена застрахователната полица. При условието на доставка
FOB и датата на коносамента, стоката е натоварена на 06.01.2018г., което означава, че от този момент всички разходи и
рискове от загуби и повреди на стоката се поемат от купувача. Съществува
обосновано предположение застраховката да е направена за сметка на купувача за
периода от 06.01.2018г. до пристигане на товара в пристанището на разтоварване;3.След справка в Системата за предоставяне на информация
за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А, е установено, че
декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета
митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия
период от други дружества. След допълнителен анализ на митническата стойност на
стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за
периода октомври 2013г. до септември 2017г. е установено, че митническата
стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в
останалите държави членки. За 2016г. МС на процесната стока е по-ниска от тази
за сходни стоки в останалите държави членки. Анализът за 2017г. потвърждавал
същата тенденция. При детайлен анализ на МС на внесени в ЕС палмови мазнини от
код КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за периода 01.01.2017г. –
30.11.2017г. в отделните държави членки е установено, че с изключение на
месеците февруари, август и ноември, МС на внасяната стока в България е
най-ниска, като относителния дял за 2017г. на допуснатите за свободно обращение
стоки от „Милки Груп Био“ ЕАД е 84.52%. При справка в сайта PALM OIL ANALYTICS –
независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини,
цени, данни анализ, е установено, че за периода от януари 2017г. до ноември 2017г. цената на палмов олеин при условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 729.00 до 617.50 щатски долара за 1 тон. След справка в системата
МИС3А е установена декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с
произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество – MRN 18BG002002H0015786/29.01.2018г. – DUKE`S BRAND палмов
олеин; RBD;
кашона по 20кг. нето – 22
400кг. – митническа стойност
1,32лв. за 1 кг; 4. С договор BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017г. е договорена доставка на 448 тона (±2%), като количеството е окончателно, при договорена
цена от 574 USD на тон, период на договора: м.декември
2017г. до м.януари 2018г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на
кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60
дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора,
отнесено към договорения размер на кредитния лимит не потвърждава цената от 574 щатски долара на тон. Липсвали уведомления от
изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т.5 от
договора; 5. липсва износна митническа
декларация; банков суифт не е
представен, тъй като стоката не е платена,т.6. не е представено цялото
досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция.
В подкрепа на твърдението, че заявката за доставката е направено по телефона,
дружеството би могло да представи справка за проведените телефонни
разговори;Извън дневниците за продажби, митническите органи следва да
разполагат с информация относно общите разходи, комисионни, размера на
печалбата и др.Не са
представени банкови документи и застрахователна полица.
Въз основа на тези обстоятелства е посочено,
че възникват основателни съмнения относно реалността на декларираната
митническа стойност, поради което не следва да бъдат приложени правилата на чл.70
от МК. Дружеството е уведомено за това, че митническите органи не приемат
декларираната митническа стойност, че определената към момента нова митническа
стойност на основание 74, пар.1 и пар.2 от МК е в размер на 147 840лв., както и че за да бъде разрешено вдигането
на стоките следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство –
еднократно обезпечение съгласно приложение 1 към чл.193 от ЗМ до определената
нова митническа стойност в размер на 11 286,72лв.
По изложените съображения и на основание чл. 26 ал.1 от АПК дружеството е
уведомено за започване на административното производство, а на основание чл. 22 § 6 от МК му е дадена
възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от
получаване на съобщението.
В тази връзка е постъпило становище вх. № 32-114892/23.04.2018г. /стр.46/, с което дружеството е дало
разяснения и е направило възражения по всяко едно от обстоятелствата,
обосновали съмненията на митническите органи по достоверността на договорната
стойност.Допълнително са представени
договор 256 и официално писмо от изпращача, относно номаре на договора, като
реквизит на фактурата;абонаментна застрахователна полица и банков суифт за
плащане по фактури №37637985 и №37637986 и счетоводни дневници към тях.
Въпреки така дадените разяснения е прието, че представените от дружеството документи и обяснения не
са довели до отпадане на съмненията относно митническата стойност, поради
следните обстоятелства: 1. липсват уведомления от изпращача и позоваване на
номера на договора в коносамента, в коносамента не е посочен номера на договора;в търговски фактури № 37637985 и №37637986 от
06.01.2018г. е вписан договор
№24119031, който не е представен; не е представена износната митническа
декларациая, не е представено цялото досите
по сключване на сделката
– оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е представил
информация (данни и документи), посочващи
как се формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите
доказателства за проведени телефонни разговори при договаряне на цената; 6.
след допълнително извършен
анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия
във всички държави членки за периода октомври 2013 до септември 2017г. е
установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази
на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. За 2016г. митническата
стойност в България е по-ниска от средната за всички държави членки. Анализът
на данните за 2017г. потвърждава същата тенденция. За периода 01.01.2017г. до
30.11.2017г., с изключение на м.февруари, август и ноември, митническата
стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на
допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от „Милки Груп Био“ с
произход Малайзия спрямо общото количество е 83,63%. Договорената от „Милки
Груп Био“ цена е по-ниска от цените за палмов олеин RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на
PALM OIL ANALYTICS; 7. За приблизително същия период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки.
След справка в системата МИС3А за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и
изнесени в същото или приблизително същото време е установена декларирана и
приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18BG002002H0015786 от 29.01.2018г. – палмов олеин DUKE`S BRAND; RBD; 1 200 кашона по 20кг. – нето 22 400кг., с митническа стойност 1,32лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващите
стоката анализни сертификати, при идентични методи, са установени сходни
стойности за свободни мастни киселини, влага, пероксид, точка на топене.
По така изложените съображения и позовавайки се на
Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, началникът на Митница – Варна
е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18BG002005Н0003446/07.03.2018г. за процесната стока е определена митническа
стойност в размер на 1,32лв. за кг. и е установено мито /А00/ за доплащане в размер на 3298.07лв.
и ДДС/ВОО/ в размер на 7988,65лв.
,ведно с лихвите за забава.
По делото е назначена ССЕ от заключението по която се установява, че реално
платената и подлежаща на плащане цена по фактура №37637985/06.01.2018г. е в размер на 64 288,00 USD.;платената и подлежаща на плащане
цена по фактура №37637986/06.01.2018г. е в размер на 25 715,20 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков
превод
в размер на 284 183,55 USD
на 18.04.2018г.Налице е
съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата
за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази
по ЕАД; вида на пакетирането; Платената цена за стоките е в пълния фактуриран
размер – 64 288.00 USD за 156.800 МТ, а декларираната стойност по процесната фактура е
за част от фактурираното количество – 156.800 МТ в
размер на 112.000 МТ.
По реда на чл.192
от ГПК по делото са представени и са приети като доказателства документите,
придружаващи митническата декларация от 29.01.2018г., на „Нова Трейдинг Къмпани“ ЕООД – Митническа декларация №18BG002002H0015786/29.01.201
8г.;платежно нареждане за платено мито за
внос от 27.12.2017г.,платежно нареждане
за платено ДДС за внос на палмов олеин от 27.12.2017г.;Фактура за стоката №10000032681/23.01.2018г.; Акт за вземане и разработване на проба.
От Митница Варна са представени всички
документи към декларацията на „Нова Трейдинг къмпани“ ЕООД от
29.01.2018г.,както следва:фактура №**********/27.12.2017г.; Опаковъчен списък от 27.12.2017г.; товарителница от
27.12.2017г.; здравно удостоверение от 27.12.2017г.;фитосанитарен сертификат;Сертификат за отсъствие на ГМО от
27.12.2017г.; Сертификат
за отсъствие на тежки метали от 27.12.2017г. ; удостоверение за
произход от 27.12.2017г.; удостоверение за анализ от 27.12.2017г., фактура
№**********/27.12.2017г., договор за продажба №**********/10.11.2017г. и
фактура №**********/26.12.2017г.
Пред касационната инстанция са представени
писмо на Олаф - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износните
митнически декларации В18201002000 и В18201001993 от 04.01.2018 г. за износ на
палмов олеин. Посочените в тях стойности превишават с около 30% стойността,
декларирана в българската вносна митническа декларация.
С оглед установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което същата
се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При извършена
задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от Закона
за митницата /ЗМ/ съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от
компетентен орган – митническия орган, пред който е възникнал проблемът,
изискващ вземане на решение, по смисъла на чл. 30 от Правилника за прилагане на
закона за митниците, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 във връзка с чл.
22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно началника на митническото учреждение,
където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото
задължение, и в предвидената от закона форма и реквизити.
По отношение
процесуалната и материалната законосъобразност на обжалваното решение съдът
намира следното:
Между страните
липсва спор по фактите. Спорът е правен и е формиран по въпроса, каква е
митническата стойност на стоката по митническа декларация MRN 18BG002005H0003446/07.03.2018г.,
получател по която е оспорващото дружество, и в частност обосновали ли са
митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, пар. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141
от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013
за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната
стойност на сходни стоки.
Оспореното
решение е издадено вследствие на осъществен контрол на декларирането по смисъла
на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който е
прието, че митническата стойност на внесените от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, гр.
София стоки по посочения ЕАД не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, а следва да бъде определена по реда на чл. 74,
пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Приложимата към процесните обществени
отношения нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, прието от
Европейска комисия.
Съгласно чл. 70,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 базата за митническата стойност на стоките
е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост, като според пар. 2 на същия
член действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. В чл. 70, пар. 3 от Митническия
кодекс са изброени кумулативните условия, които следва да бъдат изпълнени, за
да се приложи договорната стойност. Член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
озаглавен „Вторични методи за определяне на митническата стойност“ и в своя
пар. 1 регламентира, че когато митническата стойност на стоките не може да се
определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките. В пар. 2 на
посочената разпоредба на правото на Европейския съюз /ЕС/ от буква „а“ до буква
„г“ са изброени методите, по които се определя митническата стойност при
невъзможност за определянето й съгласно член 70 от Митническия кодекс.
От анализа на цитираните
норми на правото на ЕС се налага извод, че при внос на стоки митническата им
стойност се определя по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и само ако
митническата стойност не може да се определи съгласно посочената разпоредба, се
пристъпва към последователното прилагане на методите, регламентирани в чл. 74
от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тоест чл. 74 от Митническия кодекс е субсидиарно
приложим спрямо чл. 70 от същия нормативен акт на вторичното право на ЕС, респ.
методът за определяне на митническа стойност по всяка следваща буква от пар. 2
на чл. 74 е субсидиарно приложим спрямо метода по предходната буква, доколкото
европейският законодател е предвидил последователно прилагане на букви от „а“
до „г“ от пар. 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Следователно, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за
прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
Доколкото актът,
издаден в такова производство, е неблагоприятен за получателя и се основава на
различни от декларираните от него данни, митническите органи носят тежестта за
доказване на твърденията си, че са налице обстоятелства, които изключват
прилагането на общия ред за определяне на митническата стойност, както и на
твърденията си за стойността, приета за митническа стойност по правилата на чл.
74 от Митническия кодекс.
Съгласно
мотивите на обжалваното решение, митническите органи са обосновали съмненията
си относно митническата стойност на декларираната стока с различието между
фактурата, посочена в представения сертификат за преференциален
произход и тази, приложена към митническата декларация; непредставянето на
фактура между производителя в Малайзия и изпращача по ЕАД и продавач по
договора Фелда Ифко; непредставянето на
застрахователната полица и на митническа декларация от страната на износа.
Съгласно чл.70 § 1 и § 2 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл.71 и чл.72 от МК.
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в
чл.74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл.74 § 1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл.74 §
3 от
МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК.
Предвид посочените по-горе правни норми,
настоящата инстанция приема че те са в отношение на субсидиарност и само когато митническата
стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва
да се приложи следващото правило в установената поредност.
Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане
дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл.70 §1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят
декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност
трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, в такъв
смисъл е и Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г., по адм.д. № 4902/2012г.
Съгласно чл. 141 § 1 от Регламента за
прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл.74 § 2, буква а) или б) от МК се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл.
141 § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“
са дефинирани съответно в чл.1 § 2, т.4) и т.14) и според тях
в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични;„сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите
за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи
имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация
с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки,
като в тази връзка чл.15, § 1 от МК предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
От общото правило на чл. 22 § 7 от МК, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение,
произтича и тяхното задължение за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по чл. 140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция. По силата на този принцип и
в контекста на процедурата по чл.140 вр.чл.141 от Регламента за прилагане,
лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност,
следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение.
Доколкото производството по чл.140 от
Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно
стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на
лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност, като в Решение от
13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13,
EU:C:2014:140, т.49. е посочено, че
нарушаването
на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение.
Това императивно изискване в случая формално е
спазено, т.к. в писмо изх.№ 32-82639/21.03.2018г., началникът на
Митница – Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност.
От друга страна, дружеството е представило
всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност –
договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени
разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари
по време на превоз“, за извършени транспортни разходи, като интерпретацията на
същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за
необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения. Обстоятелството, че не е представена справка за проведени
телефонни разговори с доставчика, не може да се тълкува във вреда на
дружеството, т.к. не е спазено посоченото
по-горе условие, изведено от практиката на СЕС по дело С-263/06, т.52,
допълнително изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на
лицето.
Относно анализа на договора с доставчика и
договорения кредитен лимит следва да се посочи, че от клаузите на договора от 20.11.2017г. следва, че същият е за продажба на
отложено плащане. Както основателно жалбоподателят сочи, договорения в полза на
клиента кредитен лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а
само показва размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока
на отложено плащане. Вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не
кореспондира с цената за договореното количество, но митническите органи е
следвало да съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за „клиента по този
договор“ – т.е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното
количество, както и че жалбоподателят купува от същия производител и други
стоки – обстоятелство, което не се оспорва и за което има безспорни данни по
преписката.
Относно застраховката на стоката по
коносамента MSCUPV039073 и 4510-0155-712.015, в хода на
административното производство жалбоподателят е представил справка по
абонаментна застрахователна полица „Товари по време на превоз“ №7701170000001, с потвърждение, че
посочените в същата превози са платени. Действително с договора от 20.11.2017г. е договорено условие
за доставка FOB Порт Кланг и съгласно
съгласно
коносамента стоката е натоварена в порт
Кланг, Малайзия на 06.01.2018г. За пръв път обаче с обжалваното решение е направено
оспорване на изпълнението на изискването на чл.71 § 1, буква д), т.i) от МК като е посочено, че към стойността
следва да бъдат направени разходите в страната на износа, направени във връзка
с транспортиране или разтоварване на стоките от порт Кланг до пристанище Варна, данни за каквито не били
представени. В тази връзка следва да се посочи, че в отправеното до дружеството
искане рег.№ 32-69283/08.03.2018г., такива доказателства не са изискани. Само е
посочено, че не може да се установи вида на застраховката и че след натоварване
на стоката на 06.01.2018г. на корабите EVA и MARIA PIA в Порт Кланг, всички разходи и рискове от загуби и повреди
на стоката се поемат от купувача, като съществува обосновано предположение
застраховката за периода от 06.01.2018г. до пристигане на товара в
пристанището на разтоварване да е направена за сметка на купувача –
обстоятелство, за което дружеството е представило информация от застрахователя
„Групама застраховане“ ЕАД. Позоваването на липса на представени документи за
разходите във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките
от порт Кланг до пристанище Варна, направено за пръв път в
обжалваното решение, е в нарушение на правото на изслушване на лицето преди
вземане на неблагоприятно за него решение, поради което и по арг. от решението
на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49, не може да се тълкува в негова
вреда.
Ирелевантно към определянето на митническата
стойност и към проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в
коносамент № MSCUPV039073, липсва позоваване на
договора с доставчика. Съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговското
мореплаване /КТМ/, коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен
документ, който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор.
Освен доказателство за наличието на превозен договор, с издаването на
коносамента се доказва и приемането на посочения в него товар. Съдържанието на
коносамента е регламентирано с разпоредбата на чл.110 от КТМ, в която липсва
изискване за вписване на указание за договора за продажба. В случая,
представеният коносамент отговаря на посочените изисквания и предвид
удостоверителната му функция по чл.117, ал.1 от КТМ – че товарът, означен в
него, е приет за превоз и се намира вече на кораба, неизпълнението на т.5, d)
от договора с доставчика може да има значение само за страните по договора –
при спор за доставените количества, но не е обстоятелство, което може да породи
и обоснове съмнения в достоверността на договорната стойност.
Относно посочването във фактурите от 06.01.2018г. на договор, който се различава от представения в
административното производство, следва да се посочи, че обстоятелството, че
фактурите са свързана именно с договор № BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017г. се установява безспорно от представената
проформа фактура (цитирана в търговската фактура), издадена именно въз основа
на този договор. Отделно, в отговора си от 23.04.2018г. дружеството надлежно е обяснило
„разминаването“ в номерата на договорите като в тази връзка е представило
информация от производителя, че се касае за вътрешен номер на договор от SAP
системата на доставчика.Представено е
обяснение от доставчика ФЕЛДА ИФКО СДН от 27.03.2018г./стр.58 от адм.преписка/,
че упоменатия във фактурата вътрешен номер на договор от SAP системата на IFFCO е
само за вътрешна справка на IFFCO.
Неправилно е тълкувано във вреда на жалбоподателя
и обстоятелството, че не е представил износната декларация. Износната
митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК
митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена
форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва
да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на
чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от
МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по
смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10,
EU:C:2011:587, т.35.
Не е ясно и с каква цел е изисквана информация
за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар, при положение че
от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите
продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.
Основателно е оплакването в жалбата и за това,
че митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за
прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от трето лице.
Както
е видно от представената справка за декларирани и приети стойности, цената от
1,32лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и
стойността на стоката по декларацията натрето
лице. Не е извършен анализ на условията по двете доставки и съответно как това
се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от
двете дружества различни срокове за отложено плащане, на разликата в договорените
количества; на търговската марка и качеството на стоките – каквото е
изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и
във връзка с различия производител на стоките по двата вноса – обстоятелство
което по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение
релевантно.
Относно установеното въз основа на анализните
сертификати сходство в показателите за: свободни мастни киселини, влага и
летливи вещества, пероксидна стойност и точка топене (които в случая
действително са съпоставими при идентични методи на изпитване), следва да се
посочи, че в изпълнение на изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане,
вр.чл.1, пар.2, т.14) от същия, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, качеството на
стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се
обоснове сходство,качеството – не е
достатъчно, а следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото
търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не
е доказано. Основателно в тази връзка е оплакването в жалбата, че не е извършен
анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар
и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се
обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените
количества:448 тона от „Милки груп био“ и 22 400кг. за третото
лице, както и предвид установеното в административното производство
обстоятелство, че за периода м.01 – м.11.2017г. – когато е сключен договора за
продажба с производителя, пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до
свободно обращение стоки е 83.63% - обстоятелство, което
безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на
същото търговско равнище. Такъв анализ изобщо липсва са следващите периоди и
конкретно за м. 01.2018г., през който е подадена декларацията за
процесния внос. При липсата на анализ относно изпълнението на условията по
чл.141 § 1 от Регламента за прилагане е следвало да се
извършат корекциите по § 2 от с.р., което също не е
сторено.
Неправилно в подкрепа на съмненията за
действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и
статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с
произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS. В
тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно
интерпретира тълкуването дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е
приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на
това условие, т.к. няма как от посочените статистически данни за количества и
цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно
за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството
на стоките и търговското равнище.
От
тълкуването на дефиницията по чл.1 §
2
т.14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и
условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи
сходство на стоките. Данните относно периода 2013г. – м.септември 2017г. са
неотносими, т.к. не е изпълнено изискването на чл.74, пар.2, буква б) от МК
сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като
стоките, подлежащи на остойностяване. Данните относно стойността на внесените
количества в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в
съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също
не изпълняват изискването по чл.141 §
1 от
Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.
От изложеното се
налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно
декларираната от „Милки Груп Био” ЕАД договорна стойност на стоката съгласно
чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от
материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на
договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от
Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от
МКС.
Представените в
касационното производство, по реда на чл. 219, ал.1 АПК писмени доказателства –
писмо на Олаф - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износните
митнически декларации В18201002000 и В18201001993 от 04.01.2018 г. за износ на
палмов олеин не променят изводите за
материална незаконосъобразност на оспорения акт. Преди всичко износните декларация
са неотносими към законосъобразността на оспореното митническо решение, тъй
като митническата стойност на палмов олеин не е оспорена и е приета в размер на
декларираната договорна стойност.
Наред с това, от представеното писмо на генералния директор на ОЛАФ от 03.09.2018
г. се установява, че проверката извършвана от ОЛАФ не е приключила с
окончателен доклад, който да се ползва с доказателствената сила на официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Представените доказателства са относими към
обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната
стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение,
но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на
митническата стойност по чл. 74, §2, б. б) от МКС.
От горното се налага
обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт, поради което се дължи неговата отмяна.
С оглед
направеното своевременно искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест
на ответника следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя по разноски
пред Върховния административен съд и настоящата инстанция в размер общ от
3 382,00 лв., от които 50,00 лв. платена държавна такса, депозит за ССчЕ –
200 лв. и адвокатски хонорар при първото разглеждане , пред ВАС и при новото
разглеждане от 1 044,00 лв. или общо 3132,00 лв. Като съобрази материалния интерес , както и фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно. Заплатеното от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, гр.
София адвокатско
възнаграждение изглежда справедливо с оглед извършените от упълномощения
адвокат процесуални действия по делото /подаване на жалба, формиране на искане
за назначаване на експертиза, осъществено процесуално представителство/ и при
доказаност, че същото е заплатено от жалбоподателя, се дължи неговото
възмездяване.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.
2, предложение второ от АПК, Административен съд – гр. Варна, Втори състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, София, представлявано от П.П.
Решение №32-132840/10.05.2018г. към MRN:18BG002005H0003446/07.03.2018г., на Началник на Митница Варна, с което е отказано приемане на
митническа стойност на декларирана стока по процесната митническа декларация и
е определена допълнителна митническа стойност на стока - палмов олеин, дължими суми за доплащане
мито/АОО/ в размер на 3298,07лв. и ДДС/ВОО/ в размер на 7988,65лв.
ОСЪЖДА Митница-Варна да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, гр.София
ЕИК *********, представлявано
от П.П., сума в размер на 3 382,00 лв.
/три
хиляди триста осемнадес и два лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: