Р Е
Ш Е Н
И Е №726/21.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.21.10.2019.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............... гражданска колегия в публично
заседание на .........26.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ....................... С.М.…......................……................и
в присъствието на
прокурора........................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……..……...…...гр.дело N 587. ..
по описа
за 2019год. и за да се произнесе взе предвид
следното.............................................................
Производството по делото е
образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с която желае да се
признае за установено по отношение на ответника С.П.К., като потребител на питейна вода и
отвеждане на отпадъчни води в ползвания имот, находящ се в гр.Я. ж.к."***,
с абонатен номер ***, че към датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение - 15.11.2018 г. същият дължи 479.77 лв., в т.ч. главница
- 423.41 лв. и лихви за периода 30.06.2013 г. до 14.11.2018 г., общо в размер
на 423.41 лв., както и законната лихва от 15.11.2018 г. до окончателното
плащане на вземането, сумата 25 лв.- внесена държавна такса и сумата 50 лв. -
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78 ал.8 ГПК, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № *** г. по ЧГД № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че е доставял питейна вода и е отвеждал
отпадъчни води на ответника в качеството му на потребител в ползвания имот,
находящ се в гр.Я. ж.к."***. За отчитането на потреблението е бил надлежно
монтиран водомер. Абонатния номер на ответника е ***.
Ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на доставената му питейна вода и отведени отпадни
води, както следва:
Ф-ра № -
4370598 - 9.78
лв. Ф-ра № - ***
- 4.22 лв.
Ф-ра № - *** - 7.82 лв. Ф-ра
№ - *** - 7.87 лв.
Ф-ра № - *** - 5.87 лв. Ф-ра
№ - ***
- 1.96 лв.
Ф-ра № - *** - 1.96 лв. Ф-ра
№ - *** - 1.96 лв.
Ф-ра № - *** - 1.96 лв. Ф-ра
№ - *** - 1.96 лв.
Ф-ра № - *** - 2.08 лв. Ф-ра
№ - ***
- 2.04 лв.
Ф-ра № - *** - 2.14 лв. Ф-ра
№ - ***
- 1.96 лв.
Ф-ра № - *** - 2.06 лв. Ф-ра
№ - *** - 2.57 лв.
Ф-ра № - *** - 1.96 лв. Ф-ра
№ - ***
- 1.99 лв.
Ф-ра № - *** - 2.45 лв. Ф-ра
№ - *** - 4.94 лв.
Ф-ра № - *** - 2.42 лв. Ф-ра № - ***
- 1.96 лв.
Ф-ра № - *** - 2.2 лв. Ф-ра
№ - ***
- 2.32 лв.
Ф-ра № - *** - 2.15 лв. Ф-ра
№ - ***
- 2.11 лв.
Ф-ра № - *** - 12.1 лв. Ф-ра
№ - *** - 5.87 лв.
Ф-ра № - *** - 12.97 лв. Ф-ра
№ - ***
- 12.88 лв.
Ф-ра № - ** - 12.29 лв. Ф-ра
№ - *** - 16.43 лв.
Ф-ра № - *** - 14.74 лв. Ф-ра
№ - *** - 16.84 лв.
Ф-ра № - *** - 19.4 лв. Ф-ра
№ - ***
- 10.52 лв.
Ф-ра № - *** - 19.33 лв. Ф-ра
№ - *** - 24.59 лв.
Ф-ра № - *** - 21.59 лв. Ф-ра
№ - ***
- 23.56 лв.
Ф-ра № - *** - 24.46 лв. Ф-ра
№ - ***
- 18.86 лв.
Ф-ра № - *** - 23.96 лв. Ф-ра
№ - ***
- 21.22 лв.
Ф-ра № - ***
- 29.09 лв.
Общата
стойност на неплатените суми по горните фактури е 479.77 лв., от които 423.41
лв. - главница и 56.36 лв. - лихва.
Посочените лихви представляват
обезщетение за забава по посочените фактури, изчислени на основание на чл. 44
във връзка с чл. 33 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от В и К оператор „В и К" ЕООД гр.Ямбол, в сила от
21.09.2014 г. /публикувани във вестник „Новинар" - бр. 196 от 21.08.2014
г. и вестник „НеДелник" - бр. 34 от 18.09.2014 г. и одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г./, с начална дата 30 дни след датата на
фактурирането до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Със
съобщение, получено на 09.01.2019 г. били уведомени, че в законния 2-седмичен
срок е постъпило възражение от страна на ответника, което е обусловило
предявяване на настоящия иск.
В хоса на
производството исковата ретенция се поддържа изцяла.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който счита предявеният
иск за допустим. Тъй като няма връзка с доверителят й не е в състояние да вземе
становище по основателността на иска. В хода след приключване на съдебното
дирене заявява, че иска следва да се отхвърли като недоказан.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
За установяване
размера на задълженията на ответника ищецът е представил справка – извлечение №
***г. , от която е видно, че за посочения период абонат С.П.К.
с адрес: *** има дължими суми към „В и К” ЕООД-Ямбол до 14.11.2018г. по 45 броя фактури общо в размер на 423.41 лв. и лихва в размер
на 56.36 лв. Периода, който обхваща задължението е от 13.06.2013г. до 27.09.2018г.
Такава справка ищецът е представил и по искане на ответната страна. Представени
са и дубликати на издадените фактури.
За тези суми ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № ***г. издадена по ч.гр.д.№ ***г. на ЯРС, като е присъдена и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.11.2018г., до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в общ размер на 75.00лв., от които 25.00лв. – заплатена държавна такса и
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Същата е връчена на длъжника при
условията на чл.415, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***2019г. съдът
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяване. Това разпореждане е връчено на заявителя на
09.01.2019г., видно от направеното отбелязване в разписката на върнатото
съобщение, като на 11.02.2019г. същият е
депозирал иска си в съда, в законоустановения срок. Ищецът е представил и
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „В и К” ЕООД – гр.Ямбол и решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР,
както и копие от страница 14 и 15 от вестник „Новинар” бр.196 от 21.08.2014г. и
страници 6 и 7 от вестник „Неделник” бр.34 от 18.09.2014г., в които са
публикувани ОУ.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1
от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. С оглед характера
на този иск в тежест на ищеца е да установи основанието и размера на вземането,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
случая се претендира съществуване на задължение за заплащане на В и К услуги.
Съдът намира иска за допустим с оглед депозираното от длъжника възражение
по чл.414 от ГПК в законоустановения срок.
По делото не се спори, че ищецът е доставял
питейна вода и е отвеждал отпадъчни води в имоти, находящи се в гр.Я.,
ж.к.”***” ***с потребител ответника по делото с абонатен номер ***.
От представените писмени доказателства по делото, които не бяха оспорени от
ответната страна, безспорно се установи размерът на задължението и периода за
който се претендира. Ответникът не е отрекъл потреблението си на вода, нито
задължението си по посочените фактури. Доказателства за противното не бяха
представени по делото . Ето защо съдът намира с оглед събраните по делото
доказателства, че е налице задължение от страна на ответника за заплащане на
ползваната В и К услуга. Размера на задължението се установява безспорно от
представената справка-извлечение №***., в която са описани фактурите – 45 бр., чиято
обща стойност е 423.41
лв.-главница и 56,36лв.-лихва за забава. С оглед на това предявените искове се явяват основателни и
доказани в пълен размер, поради което следва да се уважат изцяло.
Съдът дължи произнасяне
и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените
разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на
ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски,
които са в общ размер на 75 лв., от които 25.00 лв. –
платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът дължи на ищеца и направените по настоящото производство разноски в
размер на 375лв., от които 300лв. за назначаване на особен представител и 75лв.
– внесена държавна такса.
Воден от горното , ЯРС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК, че С.П.К., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Д.р П.Брънеков” №20
с ЕИК ***, представлявано от инж.С.Р.-***въз основа на издадена заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-Ямбол
сумата от 423,41 лв. – главница, представляваща дължима сума за консумирана вода по 45
бр. фактури за периода от 13.05.2013 г. до 03.09.2018 г., лихва в размер на 56,36 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 14.11.2018 г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 16.11.2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.П.К. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Ямбол
направените по заповедното производство разноски в размер на общо 75.00
лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и направените в настоящото производство разноски в размер на 375.00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: